Н  Е  П  Р  И  С  Ъ  С  Т  В  Е  Н О

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

  18

 

 

гр. Добрич, 05.02.2018 г.

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 209/2017  г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Търговско дело №  209 /2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба  рег. вх № *34/10.08.2017 г. на О.Д.С., В.Д.В., Д.Д.В., В.И.В., всички със съд. адрес ***, с която срещу „***“ ЕООД  с. С., общ. Добричка, област Добрич е предявен иск за плащане на сумата от 74 490.00 лв., представляваща увеличението на стойността на недвижим имот, находящ се в гр. В., съставляващ магазин № *, находящ се в партерния етаж на сграда с адм. адрес гр. В., ул. „М.“ № *, със застроена площ *кв. м., ведно с прилежащи обекти и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, променен в самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене с площ от *кв. м., претендиран на осн. чл. 177 ЗЗД във вр. с 72 ЗС във вр. с чл. 59 ЗЗД.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника „***“ ЕООД  с. С., общ. Добричка, област Добрич.

Ответникът не е представил в срок  отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1  ГПК.

На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК. 

Искът е вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за основателност на иска е над петдесет процента.  

Ищиците са собственици на гореописания недвижим имот, чието право на собственост са придобили по силата на покупко-продажба от продавача „А. К.“ ЕООД  гр. В., видно от представения като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2004 г. на нотариус рег. № *, с район на действие РС – В.. От доказателствата по делото – писмени и съдебно-техническа експертиза, се установи, че ищците са предприели действия по извършване на основен ремонт и преустройство на имота. Стойността на извършените подобрения възлиза на сумата от 74 490.00 лв.

На 16.04.1999 г. върху процесния имот е вписана законна ипотека в СВ – РС - В. – том *, № *, вх. рег. № 3159, подновена на *.03.2009 г. чрез отбелязване в СВ – РС – В.  – том *, № *, вх. рег. № *. Законната ипотека обезпечава дълг на трето лице „А.“ ЕООД по договор за приватизационна продажба на дружествени дялове с АПСПК. 

Ипотекарният кредитор е предприел изпълнение върху ипотекирания имот, предмет на изп. д. № ** по описа на ЧСИ, рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС – В..

По силата на специалното правило на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, собственикът на имота, който не е длъжник, при извършване на публичната продан, се удовлетворява от цената на имота преди ипотекарните кредтори за вземанията си за необходимите и полезни разноски за поддържане на имота – р. 204 – 2017 – IV- ГО. Искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Насочен е срещу длъжника в изпълнителното производство, който ще се освободи от част от задължението си поради увеличената цена на имота в резултат на направените от собственика разноски. 

С оглед изложените съображения, исковата претенция следва да уважи.

          На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят  разноски по делото в размер на 3 979.60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 840.00 лв. с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА  „***“ ЕООД  с. С., ул. „В.“ № *, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК **  да заплати на О.Д.С. ЕГН **********, В.Д.В. ЕГН **********, Д.Д.В. ЕГН ********** и В.И.В. ЕГН **********, всички със съд. адрес ***, офис *, адв. Ж.Б., сумата от 74 490.00 лв., представляваща увеличението на стойността на недвижим имот, находящ се в гр. В., съставляващ магазин № *, находящ се в партерния етаж на сграда с адм. адрес гр. В., ул. „М.“ № *, със застроена площ *кв. м., ведно с прилежащи обекти и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, променен в самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене с площ от *кв. м., както и разноски по делото в размер на 3 979.60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 840.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: