Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 28

          В ИМЕТО НА НАРОДА          

                  гр.Добрич 13.02.2018 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на двадесет и шести януари                 

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                                                                           

                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                                                             

при  секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ …………...      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.......Т.д.№224

от 2017г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

    Постъпила е искова молба от  Р.Х.Ж. ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.Р.С.Р.,***,служебен адрес:гр.Варна,ул.“*/**“№81 срещу „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.с цена на обективно съединените искове -150 000 лв.-неимуществени вреди и 4 387,96 лв.-имуществени вреди,вследствие причинени травми от ПТП,настъпило на 04.05.2016г.Исковете са с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./във вр.с пар.22 от ПЗР на КЗ,в сила от 01.01.2016г.Застрахователния договор е сключен преди влизане в  сила на новия КЗ,поради което ,при липса на изрична уговорка между страните в противния смисъл ,за него се прилагат разпоредбите на  част четвърта от отменения КЗ.

    Исковата  молба е допустима и редовна.Искът е родово и местно подсъден на Добрички окръжен съд.  

    В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

    С присъда №7 от 12.04.2017 г. по НОХД№41 /2017г.по описа на ДОС  подсъдимият *** ,роден на ***г. е признат за виновен в това,че на 04.05.2016г.в гр.*** ,по главен път І-9 ,при управление на МПС л.а.“***“,рег.№***,е нарушил правилата за движение по пътищата ,регламентирани в ЗДвП ,а именно-чл.1 ал.5,чл.20 ал.1 и ал.2,чл.21 ал.1 от закона,в резултат на което  по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на ищеца по делото,изразяваща се в разкъсване на ляв диафрагмален купол с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина,многофрагментно счупване на лява бедрена кост,поради което на основание чл.343 б.“б“ и „в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 ал.1 от НК са му наложени  две наказания-лишаване от свобода за срок от 1 г. и 4 месеца за причинената смърт и 8 месеца за причинената тежка телесна повреда,групирани на основание чл.28 ал.1 от НК,като съдът е определил подсъдимият да изтърпи по-тежкото от тях ,отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години.

   Към датата на ПТП осъденият Г.М.е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“АД по застрахователна полица№ BG 11 / 115002803735,валидна до 12.11.2016г.,което е отразено в КП за ПТП с пострадали лица от 28.06.2016г.,изготвено от Й.Н.-младши АК при РУ на МВР гр.***.

   От заключението на вещото лице ,назначено в досъдебното производство са установени вида и характера на уврежданията,като счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период от около 5-6 месеца.Уврежданията са обусловили постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота.Установен е механизма при настъпване на местопроизшествието.От свидетелските показания по делото се установява,че непосредствено след ПТП Р.Ж. е бил неконтактен ,изпаднал в безсъзнание.

   Пострадалият е бил откаран в МБАЛ –Добрич АД.

   От издадената в болницата епикриза се установява,че при постъпването в болницата ищецът е бил неадекватен ,в много тежко общо състояние.На датата на постъпването му е направена спешна животоспасяваща операция.Направена е и последваща  тежка операция на 18.05.2016г.,видно от представените два оперативни протокола.

   Ищецът е изписан от Хирургично отделение на 25.05.2016г. и веднага е настанен в Отделение за физикална  и рехабилитационна медицина за рехабилитационни процедури,тъй като в резултат от множеството травми е бил трудно подвижен ,с ограничени движения в дясна тазобедрена става и затруднено самообслужване.В резултат от процедурите Ж. е „вертикализиран“.Изписан е на 02.06.2016г.с подобрение на състоянието му и препоръки за продължаване на рехабилитацията в домашни и амбулаторни условия.

   По време на престоя си в болницата ищецът не е можел да става и да се обслужва сам,което освен непосредствените физически болки,причинени от травматичните увреждания ,е довело и до допълнителни страдания,с чувство за срам и безпомощност.Операциите под анестезия са предизвикали в него чувство за страх,а събуждането от анестезия също е било мъчително.До постъпването в Отделението по   физикална  и рехабилитационна медицина той изобщо не е можел да става и да се обслужва сам .Придвижвали са го в инвалидна количка.От принудителното залежаване е получил декубитални рани на двете си пети,лекувани оперативно и консервативно.Подобрението,вследствие на проведената рехабилитация  ,изразяващо се в поставянето му в изправено положение,не е довело до възможност за самообслужване и самостоятелно движение,поради болките в областта на гръдния кош,корема,бедрото и петите.

    След  изписването си от болницата Ж. е бил продължително и преимуществено на легло,почти обездвижен,през период от два месеца,тъй като ставането е било мъчително за него,поради продължаващите болки и ограниченията в движенията на крака.Необходима му е била чужда помощ за елементарни житейски грижи ,от което се е чувствал угнетен и безпомощен.Постепенно болките са намалели и след като се е снабдил с подходящи помощни средства ,е започнал да се справя с придвижването в жилището,но не и да се обслужва сам.Възползвал се е от грижите на близките му хора,навън е излизал с придружител.Проблемът с незарастващата рана на дясната пета е продължил повече от шест месеца,което е съпроводено не само с допълнителни болки и страдания.

   От 04.05.2016г.до 16.01.2017г. ищецът е в болнични.Нетрудоспособността му е в резултат от претърпяната катастрофа.И до момента Ж. е с ограничени възможности за движение,а левият му крак се е скъсил с един сантиметър,в резултат на претърпения инцидент.Горното предизвиква чувство за непълноценност и страдание от недъга ,защото последиците от катастрофата върху физическото му здраве ще са завинаги.

   До катастрофата Ж. е бил енергична и дейна личност.Бил е спортист и се е занимавал с футбол.Неговото основно хоби и източник на допълнителни доходи е било пчеларството.Той е поддържал около 200  пчелни семейства и е добивал мед,но в резултат от травмите той не е можел да се грижи за тях и повече от 60 % са загинали.Чувството ,че е в невъзможност да се грижи за пчелите и тяхната загуба е довело до допълнителни душевни страдания.Последиците за здравето му,описани по-горе пречат и до днес на нормалното му обичайно ежедневие,на контактите му с близките и приятелите,ограничават сериозно движенията и възможностите му.Кракът е повреден така ,че не може да се възстанови.Причинена му е дълбока психическа травма не само поради продължаващото дълго време лечение и претърпените болки и страдания,а и последиците ,изразяващи се във видими белези и скъсяване на крака.Той не се чувства пълноценен индивид,макар че вече работи,тъй като не може да разчита на материалната помощ от други лица.

   Счита се ,че сумата от 150 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимушествени вреди,като същият има основание да ги претендира от засграхователя.

    Претендират се следните суми:

-за имуществени вреди,вследствие на претърпените травми от ПТП в общ размер на 1 618 лв.,както следва

    За престоя в МБАЛ Добрич в периода от 04.05.2016г.до 02.06.2016г. са заплатени 58 лв.-потребителска такса,за заплатено медицинско изделие при операцията –репозиция и метална остеофикцияс канюлиран реконструктивен  бедрен пирон и серклаж ,сумата от 1 560 лв.

    За повреждане на собствения му лек автомобил марка „***“рег.№***до степен тотална щета –сумата от 2 769,96 лв.Автомобилът е изкупен на тегло от фирма „***“ЕООД,гр.Варна за сумата от 230,04лв.,а базовата му застрахователна стойност е 3 000 лв.

   Претендира се за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.-неимуществени вреди,сумата от 1618 лв.-медицински разходи и сумата от 2 769,96лв.-тотална щета на собствения му лек автомобил ,ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задълженията.

   В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основателността на предявения иск.

   Исковата молба е депозирана в ДОС ,без да е предявена претенция към ответника за доброволно заплащане на претендираните имуществени и неимушествени вреди.

   Ответникът счита,че събраните доказателства не са достатъчни да установят механизма на настъпване на вредите и причинно следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.Счита се ,че в доказателствена тежест на ищеца е доказването на тези факти.Присъдата няма обвързваща сила по отношение на гражданския съд относно причинно следствената връзка,което следва от разпоредбата на чл.300 от ГПК,където лимитативно са изброени  елементите на присъдата,имащи сила за гражданския съд.Изясняването на причинно –следствената връзка между ПТП и настъпване на вредите е от значение за това,налице ли е съпричиняване.

   В подадена в срок допълнителна искова молба ищецът възразява по изложеното в отговора съпричиняване.Не са посочени доказателства в тази насока.

   Що се отнася до задължителната сила на чл.300 от ГПК ,тя се явява задължителна за гражданския съд относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Механизма на настъпване на ПТП  е елемент от противоправното деяние,за което на застрахования при ответника водач е вменена вина и е наложено наказание.В хода на наказателното производство е изяснен механизма на настъпване на ПТП,което е заложено в правните доводи на наказателния състав на ДОС.Не са налице данни за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на произшествието ,респективно за каквото и да е правонарушение,което да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат.

   В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника по делото,в който поддържа първоначално подадения отговор .

   В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях в разменените книжа становища.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и тези по приетото НОХД №41/2017г.по описа на Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   С присъда №7/12.04.2017г.по НОХД№41/2017г. подсъдимият Г.М.е признат за виновен в това,че  на 04.05.2016г.в гр.***,по главен път І-9,при управление на МПС ,лек автомобил „Seat Leon“,с рег.№***е нарушил правилата за движение ,регламентирани в ЗДвП ,а именно чл.5 ал.І,чл.20 ал.І,чл.20 ал.ІІ и чл.21 ал.І и по непредпазливост е причинил на ищеца по делото Р.Х.Ж.  тежка телесна повреда,изразяваща се в разкъсване на ляв диафрагмален купол с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина, както и многофрагментарно счупване на лява бедрена кост.

   Не се спори,че извършителят на противоправното деяние е в правоотношения по застрахователен договор,съгласно застрахователна полица №BG 11/115002803735,валидна до 12.11.2016г.,както това е отразено в КП за ПТП с пострадали лица,съставен на 04.05.2016г.

   От представената по делото медицинска документация се установява,че  ищецът постъпил на 04.05.2016г. в хирургично отделение на МБАЛ-Добрич АД и е изписан на 25.05.2016г. от отделението.В деня на постъпването си е претърпял тежка хирургична интервенция с отваряне на коремната кухина.На 18.05.2016г. е извършена втора операция на увредения долен крайник на ищеца,при което се извършила репозиция и метална остеофикция  с канюлиран реконструктивен бедрен пирон и серклаж.След консулт с  хирург и реаниматор е настанен в ОАИЛ-така епикриза от хирургично отделение на МБАЛ –Добрич АД.

  Представена е епикриза от отделение по физикална и рехабилитационна медицина ,от която е видно ,че в отделението за рехабилитация пациентът е приет на 26.05.2016г. и е изписан на 02.06.2016г.,където са проведени рехабилитационни процедури и е дадено указания за  продължаване на рехабилитацията при домашни условия.Представени са и болнични листи ,издадени на ищеца за периода от 04.05.2016г. до 16.01.2017г.С експертно решение на ТЕЛК  17.11.2016г. ищецът е категоризиран като временно нетрудоспособен  до 17.11.2016г.

   По отношение на разходите за лечение на получените травми са представени ф-ра №128311/27.05.2016г. на стойност 58 лв.,издадена от МБАЛ –Добрич АД,с основание потребителска такса и ф-ра №127960/17.05.2016г. за сумата от 1560 лв.-приходи от продажба на медицински изделия.

   Автомобилът на  ищеца е с базова застрахователна стойност 3000лв. към 06.07.2017г.,съгласно удостоверение за базова застрахователна стойност на „ДЗИ –Общо застраховане“АД ,а видно от удостоверение на *** ЕООД същият е продаден за скраб за сумата от 230 лв.-покупно изплащателна сметка от 15.05.2017г.

   От изслушаната в съдебно заседание на 26.01.2018г.съдебно-медицинска експертиза се установява,че вследствие на настъпилото ПТП на пострадалото лице е причинено разкъсване на ляв диафрагмален купол,с проникване на част от стомаха  и слезката в гръдната кухина и многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост.Уврежданията са в резултат  на силен удар с или върху  твърди,тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин ,както сочат данните на досъдебното производство-при възникналото ПТП,с което са в причинно следствена връзка.Многофрагментарното счупване на крайника е довело до  трайно затруднение на движението за период от около шест до осем месеца.Оздравителния  период е по-дълъг от обичайното,през този период пострадалия е бил със затруднено движение,изпитвал е болки и страдания и значително затруднение в придвижването и обсулжването си.За отстраняване на остеосинтетичните материали ,вложени при извършената оперативна интервенция на лявата бедрена кост се налага извършване на нова операция,по преценка на лекуващия лекар.В обясненията си вещото лице е на мнение,че такава оперативна интервенция е необходима.

   Разкъсването на ляв диафрагмален купол ,с проникване на коремни органи в гръдната кухина  представлява застрашаващо живота състояние т.е. съществувала е реална опасност за настъпване на смърт,което е преодоляно с извършената спешна хирургична намеса.Това състояние е обусловило постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота.Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият е в относително добро състояние,с леко накуцваща походка,поради скъсяване на  долен ляв крайник с един сантиметър и наличие на атонична рана на лявата пета,което изисква допълнително лечение по преценка на ортопед.

   Заключението е документално обосновано,не е оспорено,поради което изцяло се възприема от съда.

   Разпитаните по делото свидетели –св.Михайлов,св.Георгиева и св.Костов по непротиворечив начин установяват следното:

   След катастрофата ищецът по спешност постъпил в болниза .Бил в много тежко състояние,неадекватен.След операцията на корема се наложила повторна операция на крака.По време на престоя си в болницата ищецът бил обездвижен до състояние на безпомощност,като за него се грижела сестра му.Бил катетризиран и не можел да става сам от леглото.Това продължило и в отделението за рехабилитация.След изписването му от болницата не можел сам да се придвижва.В дома му за него се грижела леля му.Това му създавало неудобства,тъй като не можел да обслужва сам елементарните си физиологични нужди,още повече,че за него се грижила роднина от женски пол,което го притеснявало допълнително.Около два месеца продължили рехабилитационните процедури,след което състоянието му се подобрило и можел да ходи с патерица.Изпитал еднократно паник –атака,което наложило да го водят в Бърза помощ.Към момента работел като охранител.След инцидента гледаните от него пчели загинали,защото нямало кой да ги гледа.Свидетелката Георгиева показва още,че около две седмици пострадалия бил в медицинска кома.Поради това ,че не можел сам да диша лекарите били на мнение да се направи трахеостома.Впоследствие бил събуден и можел да диша самостоятелно.Отслабнал,имал силни болки вследствие на претърпените операции.Поне два-три месеца след изписването си от болницата бил в напълно безпомощно състояние.Все още има болки в крака и накуцва.За пчелите все още не може да се грижи без чужда помощ.Това се потвърждава и от разпита на св.Костов,който помагал за пчелите.Част от тях починали вследствие на катастрофата,тъй като не били полагани всички необходими грижи за тях.Преди инцидента бил здрав и играел футбол.Сега бил по-добре,но леко накуцвал.

    При така събраните доказателства,съдът намира за установено от правна страна следното:

   Безспорно по делото е наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и причинителя на вредата,настъпила от процесното ПТП.

   От материалите по НОХД№41/2017г.на ДОС,прието като доказателство по делото,а именно от приетите автотехнически експертизи се установява,че подсъдимият  преди произшествието се е движил с несъобразена скорост -134 км /ч.Лекият автомобил на ищеца се е движил с много под разрешената скорост от 90 км/ч.,а именно с 51 км/ч.Автомобилът на подсъдимия е навлязъл в лентата за движение на ищеца и последният не е могъл да предотврати катастрофата.Пострадалият не е имал никаква техническа възможност да предотврати сблъсъка,независимо от скоростта с която се е движил-така експертно заключение на АТЕ по досъдебно производство №34/2016г.на РУ гр.***.С приложените по досъдебното производство експертни заключения се доказва по несъмнен начин причинно следствената връзка между противоправното деяние на осъденото лице и причинените вреди.Тя е налице,което се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно –медицинска експертиза.

    По делото не се доказа наличие на съпричиняване.Имплицитното позоваване на съпричиняване от страна на ответника по делото ,без посочване в каква степен е съпричиняването и поради какви обстоятелства ответникът счита,че е налице такова представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и лишава ищеца от възможността да проведе защитата си срещу това твърдение.Поради което съдът намира,че не е валидно сезиран с това възражение и не дължи произнасяне по него.

   Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

   Предвид изложеното следва да се приеме за доказано,че на 04.05.2016г. в гр.*** *** е нарушил правилата за движение по пътищата- а именно-чл.1 ал.5,чл.20 ал.1 и ал.2,чл.21 ал.1 от ЗДвП,в резултат на което  по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на ищеца по делото.

    Съобразно чл.45 от ЗЗД причинителят на вредата следва да носи отговорност  за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането-имуществени и неимуществени.

   Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

   Съдът намира,че иска за заплащане на имуществени вреди е изцяло основателен и доказан-представени са писмени доказателства за заплащане на разходите по престоя в болница на ищеца,както и за закупуване на медицински изделия-общо в размер на  1 618,00 лв..Доказано е и,че автомобилът е негоден за употреба след ПТП и е продаден за скраб за сумата 230,04 лв.Застрахователната му стойност е била в размер на 3000 лв.-или дължи се разликата от 2 769,96 лв .Върху имущественото обезщетение се дължи законна лихва,считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване на главницата.

    Що се отнася до размера на неимуществените вреди,то съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да се определи от съда по справедливост.

   При определяне на размера  на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид следното:На ищеца по делото са причинени две тежки телесни повреди- причинено разкъсване на ляв диафрагмален купол,с проникване на част от стомаха  и слезката в гръдната кухина и многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост.Вследствие на това възникнало състояние опасно за живота му.Наложителните две тежки хирургически интервенции-коремна операция и операция на крака са довели то силни физически болки и страдания,които са отшумявали в продължение на около четири- пет месеца.Първите седмици от престоя си в хирургичното отделение пострадалият е бил в медицинска кома,от която трудно е изваден.

   Според свидетелските показания болките в крака не са напълно отшумели,налице е незарастнала рана на петата на пострадалия,а увредения му крак е скъсен с 1 см.За отстраняване на медицинските изделия,вложени в крака му ще е необходима според вещото лице нова хирургическа интервенция.Претърпени са и психически страдания,причинени от чувството за безпомощност-а именно от факта че за всички биологични нужди на ищеца е следвало да се грижат други лица.Свидетелите са присъствали на паническа атака,която безспорно се дължи на психическата травма от преживяното.

   Пострадалият е бил здрав и деен човек-спортувал е и е гледал пчели,с което се е издържал.Към настоящия момент той не е в състояние да полага тежък физически труд без чужда помощ.Работи като охрана ,което не е свързано с тежки физически натоварвания.

   Следва да се има предвид ,че физическото и психическо  състояние на ищеца е стабилизирано към настоящия момент.

   Като справедливо обезщетение за неимуществени вреди съдът определя сумата от 70 000 лв.-за двете причинени му тежки телесни повреди.За разликата до 150 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   Претендира се присъждане на разноски от страните по делото.

   Ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв.***,при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.При така сключения договор съдът следва да определи размера по минимума на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата дължимото при интерес от  154 387,96 лв. минимално адвокатско възнаграждение е в размер на  4 617,75 лв.Съобразно уважената част от иска се дължи пропорционално на процесуалния представител на ищеца по делото сумата от  2 224,95 лв.-адвокатско възнаграждение,платимо при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Съобразно на уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят  96,36 лв.разноски,от общо внесени 200 лв.за експертиза.Ответникът претендира за присъждане съобразно на отхвърлената част от иска на сторените от него разноски,а именно юрисконуслтско възнаграждение.Определено по горепосочения текст от Наредбата по минимума юрисконсултското възнаграждение е в размер на 4 617,75 лв.или съобразно на отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника разноски в размер на 2 401,23 лв.

   Ответникът е освободен от заплащане на държавна такса предвид разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ,или за отхвърлената част от иска държавната такса ще следва да остане за сметка на бюджета на съда-чл.83 ал.3 от ГПК.За уважената част от иска държавната такса се дължи от ответника по делото,а това е сумата от 2 975,51 лв.-държавна такса.

     Водим от изложеното Окръжният съд,

         Р  Е  Ш  И:

    ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.да заплати на   Р.Х.Ж. ЕГН ********** ***  сумите от :

-4 387,96 лв./четири хиляди триста осемдесет и седем и деветдесет и шест лв./,ведно със законна лихва считано от 22.08.2017г. до окончателното изплащане на главницата,представляваща имуществени вреди,претърпени вследствие на претърпяно на 04.05.2016г. ПТП и сумата от

-70 000 лв./седемдесет хиляди лева/,неимуществени вреди,изразяващи се причинени болки и страдания от претърпяното ПТП,ведно със законна лихва от датата на увреждането -04.05.2016г.до окончателното изплащане на главницата,като за горницата до 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева/ОТХВЪРЛЯ иска.

    ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.да заплати на адв.****** от АК гр.Варна сумата от 2 224,95 лв./две хиляди двеста двадесет и четири лева и деветдесет и пет ст./-дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2  във вр.с чл.36 ал.2 от ЗА.

   ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.да заплати на Р.Х.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 96,36 лв./деветдесет и шест лева и тридесет и шест ст./-сторени съдебно деловодни разноски,пропорционално на уважената част от иска.

  ОСЪЖДА Р.Х.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.сумата от 2 401,23 лв./две хиляди четиристотин и един лев и двадесет и три ст./-разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение,определено пропорционално на отхвърлената част от иска.

  ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.София,р-н „***“,ул.“***“№2,представлявано от М.П.И.да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 2 975,51 лв./две хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет и една ст./-дължима държавна такса,съобразно уважената част от иска.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: