Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38
Гр.ДОБРИЧ 26.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ
ФЕВРУАРИ 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 236/2017г.по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от ООД „ ***“,гр.С.,ЕИК ***,срещу ООД „ ***ТМ“,гр.Добрич,ЕИК ***,искова
молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцовото : сумата от 43 919.26 лв.,представляваща дължима цена за
доставени комбинирани фуражи по договор за доставка от 31.03.2016г.,което вземане е обективирано във фактури,както
следва:фактура № 0000134122/01.04.2016г.,по която неплатеното задължение
възлиза на 6 507.26 лв.;фактура № 0000134286/13.04.2016г.,по която
неплатеното задължение възлиза на стойност 12 344.81лв.;фактура №
0000134410/21.04.2016г.,по която неплатеното задължение възлиза на
12 139.85 лв.;фактура № 0000134485/26.04.2016г.,по която неплатеното
задължение възлиза на 12 213.94 лв.,ведно със законна лихва върху сумата
от 43 919.26 лв.,считано от датата на завеждане на исковата молба,до
окончателното й изплащане;сумата от 10 113.72 лв.,представляваща неустойка
за забава върху всички дължими плащания по процесните фактури,считано от датата
на начало на забавата,до 31.08.2017г.;сумата от 713.40 лв.,представляваща
стойността на направени от ищеца разноски по учредяване на ипотека,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата
молба,до окончателното заплащане на сумата.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
На 31.03.2016г. в гр.С. страните са сключили
договор за доставка на комбинирани фуражи,според който ищцовото дружество се е
задължило да произвежда и доставя периодично в срока на договора предварително
заявените от ответното дружество комбинирани фуражи.В рамките на действие на договора
за доставка през м.април 2016г.
ответникът,в качеството си на купувач,е направил четири заявки към ищеца за
доставка на комбинирани фуражи.Заявките са изпълнени от ищеца,съответно на
01.04.2016г.,на 13.04.2016г.,на 21.04.2016г. и на 26.04.2016г.,като за тях са
издадени пътни листове,кантарни бележки и товарителници,удостоверяващи
транспорта на стоката и нейното
предаване на дружеството-ответник.За четирите заявки са издадени и
следните фактури: фактура № 0000134122/01.04.2016г.,на стойност 12 507.25
лв.;фактура № 0000134286/13.04.2016г.,на стойност 12 344.81лв.;фактура №
0000134410/21.04.2016г.,на стойност 12 139.85 лв.;фактура №
0000134485/26.04.2016г.,на стойност 12 213.94 лв.Ответникът не е заплатил
пълната стойност на направените заявки,като е заплатил единствено сумата от
6 000.00 лв.по фактура №0000134122/01.04.2016г.Остатъчната сума по тази
фактура възлиза на 6 507.26 лв.Спрямо останалите три заявки и издадените
за тях фактури ответното дружество не е направило никакви плащания.С това
общата сума на неизплатените задължения по четирите заявки възлиза на
43 919.26 лв.,заплащането на която сума се претендира от ищеца,ведно със
законна лихва,считано от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното
й изплащане.
Спрямо вземанията по фактурите страните по
договора са предвидили в т.8.1 от същия,че в случай,че дружеството – ответник
не погаси паричните си задължения в уговорения в т.3.4 от договора срок,то
дължи неустойка за забава в размер на 0.05% от стойността на стоката от
съответната доставка, за всеки ден забава.Според т.3.3 от договора за
доставка,купувачът заплаща стойността на всяка доставка в рамките на 30
календарни дни,считано от датата на получаване на стоката.По фактура №
0000134122 доставката е извършена на 01.04.2016г.Срокът за плащане от 30
календарни дни е изтекъл на 01.05.2016г.От 02.05.2016г.ответникът е в забава
относно задължение в размер на 6507.26 лв.,като до 31.08.2017г.за 484 дни
забава дължи неустойка от 1 574.75 лв.По фактура № 0000134286 доставката е
извършена на 13.04.2016г.Срокът за плащане е изтекъл на 13.05.2016г.От
14.05.2016г.ответното дружество е в забава плащането на парично задължение в
размер на 12 344.81 лв.,като до 31.08.2017г.за 472 дни забава дължи
неустойка в размер на 2 913.37 лв.По фактура № 0000134410 доставката е
извършена на 21.04.2016г.Срокът за плащане е изтекъл на 21.05.2016г.От
22.05.2016г.ответното дружество е в забава плащането на парично задължение в
размер на 12 139.85 лв.,като до 31.08.2017г.за 465 дни забава дължи
неустойка в размер на 2 822.51 лв. По фактура № 0000134485 доставката е
извършена на 26.04.2016г.Срокът за плащане е изтекъл на 26.05.2016г.От
27.05.2016г.ответното дружество е в забава плащането на парично задължение в
размер на 12 213.94 лв.,като до 31.08.2017г.за 459 забава дължи неустойка
в размер на 2 803.09 лв.Следователно ответникът дължи неустойка за забава
в общ размер на 10 113.72 лв.
В т.9 от процесния договор страните са
уговорили,че ответникът,с цел обезпечаване на бъдещи задължения към ищеца,се
задължава да учреди договорна ипотека върху недвижим имот.Такава е учредена от
ответното дружество на 12.04.2016г.пред нотариус ***,вписана в регистъра на НК
под № ***,с район на действие-РС,гр.Добрич.Ипотеката е обективирана в
Нотариален акт ***.Разходите по нейното учредяване са поети от ищеца,без той да
е бил задължен за това,и възлизат на стойност 713.40 лв.За тези разходи на
18.04.2016г.ищецът е издал фактура № 0000134365,предадена на ответника на
21.04.2016г.,но сумата по фактурата е останала незаплатена,поради което се
претендира, ведно със законна лихва,считано от датата на депозиране на исковата
молба,до окончателното й заплащане.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 6926/30.10.2017г.,ответникът,чрез
управителя на дружеството И.И.Ж.,не оспорва
изпълнените от ищеца доставки по процесния договор.Не оспорва размера на
задължението си за главници по тези доставки,в размер на 43 919.26
лв.,както и иска за заплащане на сумата от 713.40 лв.,представляваща разноски
по учредяването на ипотеката,или признава парично задължение към ищеца в общ
размер от 44 632.66 лв.Заявява,че поради неизпълнени задължения на други
дружества към него,е бил в затруднение да погаси това си задължение,като
уверява,че ще го стори при първа възможност.Прави искане делото да бъде спряно
за определен период от време,за да му бъде дадена възможност да погаси
задълженията,които не оспорва.Ответникът оспорва иска за неустойки,без да
излага конкретни съображения във връзка с оспорването.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№
7521/22.11.2017г.ищецът поддържа без изменение наведените в първоначалната
искова молба фактически твърдения и направените в нея доказателствени
искания.Счита,че оспорването на исковата претенция за неустойки е
неаргументирано,необосновано и неоснователно.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът не е
депозирал допълнителен отговор.
Добричкият окръжен съд,като обсъди събраните
по делото доказателства,намира за установено следното:
Предявените по настоящото дело искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1
от ТЗ – относно претенцията в размер на 43 919.26 лв.;чл.92 ЗЗД,във вр. с
т.8.1 от процесния договор – относно претенцията в размер на 10 113.72 лв.
и чл.59,ал.1 от ЗЗД – относно
претенцията в размер на 713.40 лв.
По иска с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ:
На 31.03.2016г. страните са сключили договор
за доставка на комбинирани фуражи/стр.8-11 вкл./,според който ищцовото дружество
се е задължило да произвежда и доставя периодично в срока на договора
предварително заявените от ответното дружество комбинирани фуражи. През м.април
2016г. ответникът,в качеството си на купувач,е направил четири заявки към ищеца
за доставка на комбинирани фуражи.Заявките са изпълнени от ищеца,съответно на
01.04.2016г.,на 13.04.2016г.,на 21.04.2016г. и на 26.04.2016г.,като за тях са
издадени пътни листове,кантарни бележки и товарителници/стр.16,17,19-21,23-25,27-29/, удостоверяващи транспорта на стоката и
нейното предаване на
дружеството-ответник. Ответникът не оспорва както факта на изпълнените от ищеца
доставки по процесния договор,така и
размера на задължението си за главници по тези доставки.За четирите
заявки са издадени следните фактури:фактура № 0000134122/01.04.2016г.,на
стойност 12 507.25 лв.;фактура № 0000134286/13.04.2016г.,на стойност 12 344.81лв.;фактура №
0000134410/21.04.2016г.,на стойност 12 139.85 лв.;фактура № 0000134485/26.04.2016г.,на
стойност 12 213.94 лв. /стр.15,18,22,26/Ответникът е заплатил единствено
сумата от 6 000.00 лв.по фактура №0000134122/01.04.2016г.Остатъчната сума
по тази фактура възлиза на 6 507.26 лв.Спрямо останалите три заявки и
издадените за тях фактури ответното дружество не е направило никакви плащания.С
това общата сума на неизплатените задължения по четирите заявки възлиза на
43 919.26 лв.
По същността си договорът за търговска
продажба е двустранен,възмезден,консенсуален договор.За възникването му е
необходимо постигане на съгласие между страните по него относно
вещта и цената,като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и
предаде вещта,а купувачът да я получи и заплати цената.
В случая е безспорно,че ищцовото дружество,в
качеството си на продавач,е изпълнило задължението си да прехвърли на ответното
дружество,като купувач,собствеността
върху процесните стоки,както и че срещу изпълнението на това задължение ответникът
е поел задължението да заплати посочените във фактурите продажни цени на стоките.
Според текста на чл.327,ал.1 от ТЗ,купувачът
е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е
уговорено друго.Не се събраха доказателства,удостоверяващи изпълнение от страна
на ответното дружество на задължението му по заплащане цената на закупените
фуражи,нито такива,удостоверяващи,че невъзможността за изпълнението се дължи на
причина,която не може да бъде вменена във вина на ответника.Не представляват такава причина финансовите
затруднения на ООД „ ***ТМ“,гр.Добрич,поради неизпълнени задължения на други
дружества към него.Съгласно изричната норма на чл.81,ал.2 от
ЗЗД,обстоятелството,че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение
на задължението,не го освобождава от отговорност.
Гореизложеното обосновава извод,че като
основателен и доказан в пълен размер предявения главен иск,с правно основание
чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр. с чл.327
от ТЗ,следва да бъде изцяло уважен.Ответното дружество следва да заплати на
ищцовото сумата от 43 919.26 лв.,представляваща дължима и неплатена цена
за доставени комбинирани фуражи по договор за доставка от
31.03.2016г.,което вземане е
обективирано във фактури,както следва:фактура № 0000134122/01.04.2016г.,по
която неплатеното задължение възлиза на 6 507.26 лв.;фактура №
0000134286/13.04.2016г.,по която неплатеното задължение възлиза на стойност
12 344.81лв.;фактура № 0000134410/21.04.2016г.,по която неплатеното
задължение възлиза на 12 139.85 лв.;фактура № 0000134485/26.04.2016г.,по
която неплатеното задължение възлиза на 12 213.94 лв.,ведно със законна
лихва върху сумата от 43 919.26 лв.,считано от датата на завеждане на
исковата молба,до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД:
За да бъде
присъдена претендираната неустойка,е необходимо кумулативното наличие на
няколко предпоставки:неустойката да е уговорена между страните;кредиторът да е
изпълнил задължението си;длъжникът виновно да не изпълнил договорното си
задължение.
В конкретния
случай предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружество по чл.92,ал.1 от ЗЗД са налице.
Ищецът е
изправна страна по договора,ответникът виновно не е изпълнил своето задължение
да плати продажната цена на закупените от него фуражи в уговорените срокове,съконтрахентите
са включили в договора клауза за неустойка за забава.В т.8.1 от същия е предвидено,че в случай,че
дружеството – ответник не погаси паричните си задължения в уговорения в
договора срок,то дължи неустойка за забава в размер на 0.05% от стойността на
стоката от съответната доставка,за всеки ден забава.Според чл.84,ал.1 от
ЗЗД,когато денят на задължението е определен,длъжникът изпада в забава след
изтичането му.Съгласно т.3.3 от договора за доставка,купувачът заплаща
стойността на всяка доставка в рамките на 30 календарни дни,считано от датата
на получаване на стоката.
По фактура № 0000134122 доставката е
извършена на 01.04.2016г.Срокът за плащане от 30 календарни дни е изтекъл на
01.05.2016г.От 02.05.2016г.ответникът е в забава относно задължение в размер на
6507.26 лв.По фактура № 0000134286 доставката е извършена на 13.04.2016г.Срокът
за плащане е изтекъл на 13.05.2016г.От 14.05.2016г.ответното дружество е в
забава плащането на парично задължение в размер на 12 344.81 лв.По фактура
№ 0000134410 доставката е извършена на 21.04.2016г.Срокът за плащане е изтекъл
на 21.05.2016г.От 22.05.2016г.ответното дружество е в забава плащането на
парично задължение в размер на 12 139.85 лв.По фактура № 0000134485
доставката е извършена на 26.04.2016г.Срокът за плащане е изтекъл на
26.05.2016г.От 27.05.2016г.ответното дружество е в забава плащането на парично
задължение в размер на 12 213.94 лв.
Ищецът
претендира неустойка за забава в
общ размер 10 113.72 лв. върху всички дължими плащания по процесните
фактури,считано от датата на начало на забавата,до 31.08.2017г.
Ответникът оспорва претенцията за
неустойки,без да излага конкретни аргументи във връзка с това оспорване.При
това положение и като взе предвид,че ответната страна не е оспорила обективираната
в исковата молба справка по чл.366 от ГПК,съдържаща необходимите изчисления
относно размера на претендираната неустойка,съдът намира,че като основателен и
доказан в пълен размер искът следва да бъде изцяло уважен.
Като основателен и доказан следва да се уважи
изцяло и иска с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД,с цена 713.40 лв.
В т.9 от процесния договор страните са
уговорили,че ответникът,с цел обезпечаване на бъдещи задължения към ищеца,се
задължава да учреди договорна ипотека върху недвижим имот.Такава е учредена от
ответното дружество на 12.04.2016г.пред нотариус ***,вписана в регистъра на НК
под № ***,с район на действие-РС,гр.Добрич.Ипотеката е обективирана в
Нотариален акт ***/стр.12-14/. Не се
спори от ответника,че разходите по учредяването на ипотеката са поети от
ищеца,без той да е бил задължен за това,че същите възлизат на стойност 713.40
лв.,както и че за тях на 18.04.2016г.ищецът е издал фактура № 0000134365/стр.30/,предадена
на ответника на 21.04.2016г.,сумата по която фактура е останала незаплатена.
Съгласно чл.59,ал.1 ЗЗД,извън случаите по
чл.55-58 ЗЗД,всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи
на му върне онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.
Ищецът е доказал кумулативното наличие на
следните предпоставки от фактическият
състав на неоснователното обогатяване,визиран в чл.59,ал.1 ЗЗД,а именно:Имуществено
разместване между ищеца и ответника,в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца до размера на исковата претенция;Връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника;Липса на основание за
имущественото разместване,поради което ответното дружество дължи и следва да
заплати на ищцовото на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 713.40 лв.,ведно
със законна лихва,считано от датата на депозиране на исковата молба,до
окончателното й заплащане.
Няма искане за заплащане на сторените от
ищеца съдебни разноски по делото,поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ООД „ ***ТМ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,пл.“***“
№ 9,бл.29,вх.“А“,ап.15,представлявано от управителя И.И.Ж.,ЕГН:**********,да
заплати на ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“ ***“
№ 14,представлявано от управителите П.Г.Д.,ЕГН:********** и С.С.К.,ЕГН:**********,следните
суми:43 919.26 лв./четиридесет и три хиляди деветстотин и деветнадесет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължима на основание чл.79,ал.1,пр.1
от ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ,и
неплатена цена за доставени комбинирани фуражи по договор за доставка от
31.03.2016г.,което вземане е
обективирано във фактури,както следва:фактура № 0000134122/01.04.2016г.,по
която неплатеното задължение възлиза на 6 507.26 лв.;фактура №
0000134286/13.04.2016г.,по която неплатеното задължение възлиза на стойност
12 344.81лв.;фактура № 0000134410/21.04.2016г.,по която неплатеното
задължение възлиза на 12 139.85 лв.;фактура № 0000134485/26.04.2016г.,по
която неплатеното задължение възлиза на 12 213.94 лв.,ведно със законна
лихва върху сумата от 43 919.26 лв.,считано от датата на завеждане на
исковата молба – 04.09.2017г.,до окончателното изплащане на сумата;10 113.72
лв./десет хиляди сто и тринадесет лева и седемдесет и две стотинки/,представляваща
дължима на основание чл.92,ал.1 от
ЗЗД,във вр. с т.8.1 от договор за доставка от 31.03.2016г.неустойка за
забава върху всички дължими плащания по процесните фактури,считано от датата на
начало на забавата,до 31.08.2017г.;713.40 лв./седемстотин и тринадесет лева и
четиридесет стотинки/,дължима на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД стойност на
направени от ищеца разноски по учредяване на ипотека във връзка с процесния
договор за доставка от 31.03.2016г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.09.2017г.,до
окончателното заплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: