Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

Гр.ДОБРИЧ 05.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 267/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ЕООД „ ***“,гр.Добрич,ЕИК ***,представлявано от К.А.Д.,чрез пълномощника му-адв.Ю.М.,ДАК,искова молба,с която срещу АД „ * Добрич“,гр.Добрич,ЕИК ***,представлявано от Изпълнителния директор Т.Г.,са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове:с правно основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД,с цена 152 721.27 лв.;с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена 10 082.80 лв.

Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото и в обезпечителното производство по ч.т.д.№ 245/2017г.по описа на ДОС съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

Претенциите на ищеца се основават на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

Ищецът е сключил с ответника договор ЗОП-1/19.04.2016г.за извършване на строително-монтажни работи на сгради и съоръжения,стопанисвани от АД „ * Добрич“,гр.Добрич.Ищецът е извършил уговорените по договора СМР,за които са издадени следните фактури:№ 0000004954/18.11.2016г.;№0000004958/21.11.2016г.;№0000004959/21.11.2016г.;№0000004970/02.12.2016г.;№0000004974/07.12.2016г.;№0000004976/07.12.2016г.;№0000004977/07.12.2016г.;№0000005000/22.12.2016г.;№0000005017/04.01.2017г.;№0000005026/25.01.2017г.;№0000005027/25.01.2017г.;№0000005061/17.02.2017г.;№0000005062/17.02.2017г.;№0000005083/13.03.2017г.;№0000005084/13.03.2017г.;№0000005085/13.03.2017г.;№0000005125/

19.04.2017г.,на обща стойност с ДДС 154 730.57 лв.За всички видове СМР е имало изходящи от ответника възлагателни писма и са съставени съответните протоколи.С протокол за прихващане от 14.09.2017г.е извършено прихващане на насрещни задължения за сумата от 2009.30 лв.,като неплатена по фактурите остава главница в размер на 152 721.27 лв.Въпреки многократно проведените между страните разговори,плащане от страна на ответника не е постъпило,поради което ищецът претендира заплащане на сумата от 152 721.27 лв.,ведно със законната лихва за забава,от датата на подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на задължението.Претендират се и лихви за забава върху главницата по всяка от процесните фактури,от датата на забавата,до 05.10.2017г.,в общ размер на 10 082.80 лв.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 7042/02.11.2017г.ответникът,чрез пълномощниците си-адв.М.Г. и адв.Г.П.,ДАК,оспорва изцяло по основание и по размер предявените искове.Ответната страна не оспорва,че страните са подписали договор № ЗОП-1/19.04.2016г.Задължението на възложителя да заплати цената на извършените СМР обаче възниква,ако те са изпълнени качествено,в срок и в пълен обем.Според ответника,по-голямата част от описаните от ищеца работи не са изпълнени качествено,а съществуват и такива,които изобщо не са извършени.Така,изградената по бул.“Добруджа“ шахта,описана в протокол от 27.10.2017г.,не е изградена от ищеца,както и други обекти.В част от обектите не са вложени необходимите материали или са вложени такива,които не отговарят на съответните стандарти/БДС/.В този смисъл ответната страна оспорва точното изпълнение на задълженията на ищеца по договора за СМР,като твърди,че е налице некачествено и/или пълно неизпълнение. Неизпълнението и некачественото изпълнение ответникът е установил след смяна на ръководството на ответното дружество,през м.април 2017г.,когато е бил извършен пълен оглед на всички извършени СМР по обекти на ответника.Именно по тази причина е подадена жалба до Окръжна прокуратура,гр.Добрич,по която жалба е образувано досъдебно производство № 137/2017г.по описа на С „ ПИП“ при ОД на МВР,гр.Добрич.С оглед конкретизация на некачествено извършените работи и неизвършените такива,през м.октомври 2017г.е извършен пореден оглед на обектите,на които СМР са изпълнявани от ищеца,като за всеки обект е съставен протокол,подробно описващ дейностите,които не са извършени и тези,които са некачествено извършени.Ищецът по делото представя с исковата си молба протоколи за извършени и подлежащи на заплащане СМР,подписани от представители на ответното дружество.Ответникът оспорва,че лицата,подписали тези протоколи,са имали право и са упълномощени да представляват ответника,като твърди,че всички действия,извършени от тези лица,следва да се считат за такива,осъществени от лица без представителна власт.

В депозирана в законовия срок по чл.372,ал.1 от ТЗ допълнителна искова молба ищецът оспорва представителната власт на адвокатите,подали писмен отговор от името на ответника,като твърди,че представеното от тях пълномощно е изготвено след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба.В случай,че съдът приеме,че е налице редовен отговор на исковата молба,ищецът заявява,че поддържа изцяло претенциите си и ще се ползва от всички,приложени към исковата му молба писмени доказателства.Оспорва твърдението на ответника,че представените протоколи за извършени и подлежащи на плащане СМР не били подписани от упълномощени представители на ответното дружество,като твърди,че всички,приложени към исковата молба писмени доказателства са подписани от длъжностни лица в ответното дружество.В подкрепа на безспорната доказателствена тежест както на протоколите за извършени СМР,така и на всички останали писмени доказателства,вкл.и на двустранно подписаните,от страна на ответното дружество от представляващия дружеството – инж.***,фактури е и приложеният двустранно подписан протокол за прихващане от 14.09.2017г.,като в този случай ответното дружество е представлявано от настоящият си Изпълнителен директор- Т.Г..Протоколът има качеството на извънсъдебно споразумение,в което всички процесни фактури са подробно изброени и ответникът признава задължението си към ищеца по тях.Не почиват според ищеца на никакви доказателства и твърденията на ответника за некачествено и/или пълно неизпълнение на СМР по процесния договор.Ищецът оспорва изцяло твърденията за неизвършени,съответно за некачествено извършени работи.В случай,че е имало такива,ответникът е следвало своевременно и надлежно да уведоми ищеца да извърши,съответно да отстрани твърдяните некачествено извършени работи.До момента,вкл. и след отговора на исковата молба ищецът,не е бил уведомяван нито устно,нито писмено за каквито и да било претенции от страна на ответника по отношение на изпълнението.Нещо повече,и след установеното от ответника по негово твърдение през м.април 2017г. некачествено изпълнение,от страна на ответното дружество са били подписвани протоколи за извършени и подлежащи за заплащане СМР и фактури,като фактура № 0000005125/19.04.2017г. и протокола към нея,вкл. и протокола за прихващане от 14.09.2017г.,подписан от настоящия представляващ ответното дружество Т.Г..От своя страна,по подробно изложени съображения ищецът оспорва всички представени към писмения отговор протоколи от 01.11.2017г.,представляващи частни документи,изготвени едностранно от ответника,като заявява,че същите са неверни,съставени от лица без нужните знания.Всички извършени СМР не само са приемани от надлежен представител на ответното дружество с двустранно подписани протоколи и актове,но допълнително същите видове,количества и стойности са били съгласувани с още един представител на ответника-специалист ПТО,след което са били двустранно подписани и осчетоводени процесните фактури.Относно сочените от ответника жалба до Районна прокуратура,гр.Добрич и досъдебно производство,според ищеца те са неотносими към спора.

В подаден в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор във връзка с оспорване представителната власт на пълномощниците на ответната страна ответникът представя пълномощно от 18.12.2017г.,с което потвърждава всички извършени от адв.М.Г. и адв.Г.П. до настоящия момент процесуални действия по делото,вкл.и подаването на отговор на исковата молба.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид изразените становища на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са обвързани от валиден писмен договор ЗОП-1/19.04.2016г./стр.8-14/,по силата на който ответникът е възложил,а ищецът е приел да извърши СМР на сгради и съоръжения,стопанисвани от възложителя.Срокът на договора е 2 години,считано от датата на неговото подписване.Съгласно разпоредбата на чл.4,ал.1 от процесния договор,дейностите по изпълнение на поръчката започват след получаване на възлагателно писмо,в което се определят видовете СМР,които трябва да се извършат и конкретния обект.Според нормата на чл.4,ал.5 от договора,приемането на извършените СМР по сгради и съоръжения се извършва с двустранно подписан Протокол за приемане на действително извършените СМР/Акт образец-Акт 19/,в който са описани извършените СМР по видове,количества и единични цени.Нормата на чл.5,ал.1 от договора вменява в задължение на възложителя да извърши плащането в срок от 30 дни,считано от датата на подписване на Протокол за приемане на действително извършените СМР,а за дейностите по благоустрояване-приемо-предавателен протокол,от представители на изпълнителя и възложителя и надлежно издадена фактура.

Приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства удостоверяват,че за всички видове извършени СМР е имало изходящи от ответника възлагателни писма,извършените работи са приети от възложителя с двустранно подписани протоколи за приемане,като за тях са били издадени описаните в исковата молба фактури,на обща стойност 154 730.57 лв. с ДДС.С двустранно подписан протокол за прихващане от 14.09.2017г./стр.15/страните са извършили прихващане на насрещни задължения за сумата от 2009.30 лв.,в резултат на което са приели,че по процесните фактури неплатената главница остава в размер на 152 721.27 лв.

След получаване на исковата молба,в хода на производството по делото, на 01.11.2017г.ответникът едностранно е съставил и представя към отговора на исковата молба 17 броя протоколи/стр.115-148/,в които е отразил,че ищецът не е извършил част от договорените работи,не е вложил необходимите материали или е вложил такива,които не отговарят на съответните стандарти/БДС/.

Във връзка с изясняване на спора,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице/стр.191-194вкл./ се установява,че процесните фактури са осчетоводени и при двете страни,включени са в съответните дневници за покупки и продажби по ЗДДС,ответникът е ползвал данъчния кредит по тях,като по отношение на процесните фактури счетоводствата и на ищеца и на ответника са водени редовно.И в двете счетоводства е отразено,че задължението по фактура № 0000004954/18.11.2016г.за 5523.95 лв. е 2772.31 лв. след като е извършено частично плащане по банков път на 24.07.2017г.в размер на 742.34 лв. и е извършено прихващане на основание Протокол за прихващане от 14.09.2017г.с издадени от ответника към ищеца фактури № 1130060428/28.08.2017г. за 1455.12 лв. и № 1130060844/13.09.2017г. за 554.18 лв.По счетоводни данни при ищеца и ответника размерът на неплатените от АД „ * Добрич“ към ЕООД „ ***“ задължения по процесните фактури е 152 721.27 лв.

Така установената фактическа обстановка обоснова следните правни изводи:

Страните не спорят сключването на процесния договор.Същият е такъв за изработка.Тази правна квалификация се извежда от съдържанието му и по-конкретно от чл.1,който урежда предмета на договора.

Договорът за изработка,уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД,по своята правна същност представлява неформална,консенсуална, комутативна,възмездна двустранна сделка,като при учреденото от нея материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок,без отклонение от нея и без недостатъци уговорената работа и да я предаде на възложителя,а за ответника – да приеме/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

Събраните по делото доказателства удостоверяват,че ищецът по делото действително е предоставил на ответника договорените работи,които ответната страна е приела без възражения.При това положение,в тежест на ответника по делото беше да докаже плащане на договореното възнаграждение в уговорения срок,или наличие на обстоятелства,изключващи отговорността му да заплати възнаграждение за приетата работа.Подобно доказване от страна на ответника не беше проведено.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.264,ал.1 ЗЗД.Приемането като правно действие представлява:1/фактическо получаване на изработеното и 2/признанието,че то съответства на поръчаното.Следователно,приемане е налице,когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,че счита работата съобразена с договора.Приемане означава одобряване.Именно,за да може да даде на приемането значение на одобряване,законът предписва на поръчващия при предаване на работата да я прегледа и да направи всички възражения за неправилното й изпълнение,освен ако се касае за такива недостатъци,които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно - чл.264,ал.2 ЗЗД.За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им.Ако не неправи такива възражения,работата се счита за приета,т.е за одобрена,както разпорежда уредената в чл.264,ал.3 ЗЗД необорима презумпция.В този смисъл е и съдебната практика,напр.Решение № 1100/04.07.2003г.по гр.д.№ 1876/2002г.,V г.о. на ВКС,съгласно което при договора за изработка работата се счита приета,ако поръчващият при приемането й не направи всички възражения за неправилно изпълнение.

Ответникът не твърди да е правил каквито й да е възражения относно изпълнението на договорените СМР,за които по някакъв начин да е уведомил ищцовото дружество.Напротив,и след установеното от ответника,по негово твърдение през м.април 2017г.некачествено изпълнение,от страна на ответното дружество са били подписвани протоколи за извършени и подлежащи за заплащане СМР и фактури,като напр.фактура № 0000005125/19.04.2017г.Всички процесни фактури са били осчетоводени и при двете страни съгласно заключението на ССЕ,включени са били в съответните дневници за покупки и продажби по ЗДДС,и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях.С решения № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,решение № 42/15.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о,ТК на ВКС,решение № 166/26.10.2010г.,II т.о,ТК на ВКС,решение № 65/16.07.2012г.по т.д.№333/2011г.,II т.о,ТК на ВКС и др. е прието,че ако възложителят е подписал издадената от изпълнителя фактура,тя е отразена в счетоводните му регистри и търговското дружество-възложител е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит,е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.В постановеното Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,е налице произнасяне,че след като поръчващият е отразил в счетоводните си регистри данъчната фактура,в която е удостоверено извършването на уговорената работа,то той е извършил приемане на работата,поради което дължи плащането й,дори въпреки отказа му да подпише двустранен приемо-предавателен протокол.

В случая,страните изрично са уговорили в договора,че заплащането на работите ще се извърши в срок от 30 дни след установяване на извършените работи с протокол образец 19 и издадени фактури.Протоколите са двустранно подписани от страните без забележки относно изпълнението.Констатациите,които ответникът е направил в съставените едва на 01.11.2017г.протоколи,не сочат на „ скрити недостатъци“,а на такива,които при преглед на работата биха могли да се установят при приемането й.Като своевременно не е направил възражения в този смисъл,ответникът е пропуснал възможността впоследствие да оспорва обема и качеството на изпълнението,поради което съгласно чл.264,ал.3 ЗЗД работата се счита приета.От подписването на протоколи акт обр.19 за извършени и приети СМР,в които са посочени количеството,вида и единичната цена на работите,които са извършени,от осчетоводяването на издадените въз основа на протоколите фактури в счетоводните регистри на ответното дружество и ползването от негова страна на правото на приспадане на данъчен кредит,следва извода,че актуваните СМР са извършени от изпълнителя и приети от възложителя.

Дължимостта на главниците по процесните фактури е удостоверена изрично и в съставения на 14.09.2017г./т.е отново след установеното от ответника по негово твърдение през м.април 2017г. некачествено изпълнение/ и двустранно подписан,от името на ответника от настоящия представляващ дружеството Изпълнителен директор Т.Г., протокол за прихващане на насрещни задължения.Съгласно заключението на ССЕ,прихващането по този протокол е счетоводно отразено и при двете дружества,като по счетоводни данни и при ищеца и при ответника размерът на неплатените от АД „ * Добрич“ към ЕООД „ ***“ задължения по процесните фактури възлиза на 152 721.27 лв.С протокола за прихващане страните са приели в отношенията си съществуването,произхода и размера на паричните задължения по процесните фактури,поради което са извършили прихващане на вземанията на ищеца по тях със насрещните му задължения към ответника.Протоколът установява правното положение между страните към 14.09.2017г. със силата на закон/чл.20а ЗЗД/,респ.ответникът не може да оспорва размера на дълга до датата на двустранното му установяване.

Пропускът на ответното дружество своевременно да направи възражения пред ищцовото относно изпълнението преклудира възможността му едва в настоящото производство да навежда и доказва подобни възражения.Одобряването на работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда,установен в чл.265 и сл. от ЗЗД,включително и чрез волеизявление за разваляне на договора.В този смисъл е Решение № 240/14.06.2007г. по т.д.№ 1026/2006г.на ВКС,ТК.

Неоснователно е и възражението на ответната страна,че представените с исковата си молба и приети като доказателства по делото протоколи за извършени и подлежащи на заплащане СМР,били подписани от името на ответното дружество от лица,които не били упълномощени да представляват ответника,поради което извършените от тези лица действия по подписването на документите,следвало да се считат за такива,осъществени от лица без представителна власт.

Дори да се приеме,че при подписването им лицата са действали при липса на представителна власт,действията се считат потвърдени по реда на чл.301 от ТЗ,тъй като веднага след узнаването им ответникът не се е противопоставил на извършването им,поради което е налице мълчаливо потвърждаване.АД „ * Добрич“ е узнало за подписаните протоколи за извършени и подлежащи на заплащане СМР най-късно към момента на осчетоводяване на фактурите,издадени въз основа на тези документи.След като е осчетоводил фактурите без възражения относно представителната власт на лицата,подписали протоколите,то следва извода,че ответникът е потвърдил действията по подписването,дори и ако те са извършени от лица без представителна власт.

Предвид гореизложеното,като основателен и доказан в пълен размер следва да бъде уважен изцяло искът с правно основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД,за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото стойността на извършените по договор ЗОП-1/19.04.2016г. строително-монтажни работи,възлизаща съгласно процесните фактури на сумата от 152 721.27 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на задължението.

Като основателна и доказана в пълен размер с оглед заключението на ССЕ следва да бъде уважена и акцесорната претенция с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена 10 082.80 лв.

В чл.18,ал.3 от процесния договор страните са уговорили,че при забавяне на плащанията възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% върху дължимата сума за всеки ден закъснение,но не повече от 2% от стойността на СМР по възлагателното писмо.

Уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира вместо договорната неустойка обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва.В този смисъл е Решение №68/09.07.2012г.по т.д.№ 450/2011г.на ВКС,ТК,I т.о.В цитираното решение е прието,че по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение.Обезщетение по чл.86 ЗЗД се дължи обаче и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните,ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка.

В случая,ищецът разполага с правото да избере дали да претендира уговорената в договора неустойка за забава или обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД вместо неустойката.По делото не е претендирана неустойката по договора за изработка и липсват твърдения такава да е платена от ответника,поради което искът за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва е основателен.От заключението на ССЕ се установява,че следващата се мораторна лихва върху неизплатените главници по всяка една от фактурите,от деня на забавата,до 05.10.2017г.,възлиза на 10 281.28 лв.,или искът е и доказан в пълен размер.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените разноски.

С Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 година на ВКС по тълк.дело № 6/2012 година,ОСГТК,са дадени задължителни за съдилищата указания, касаещи присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Приема се,че този вид разноски се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението и доказва извършеното плащане.В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,задължително се представят доказателства за това,а ако е в брой,то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.Доколкото искането за присъждане на деловодни разноски е част от ищцовата претенция в нейната съвкупност,за доказването му важат правилата,относими за доказването на главните претенции.В частност – всички доказателства, установяващи дължимостта на претендираните суми,следва да бъдат представени своевременно. Когато става дума за деловодни разноски,то поради липса на други преклузии,доказателства за тях следва да бъдат представени най-късно до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания.След този момент,дори и да бъдат представени доказателства, те не се вземат предвид,тъй като не са събрани по установения в ГПК ред и не са годни,за да бъдат базирани изводите на съда върху тях.Дори и при да подадено искане по чл. 248 ГПК,страната може да се позовава само на доказателствата,събрани до приключване на съдебното дирене,но не и на представените след това нови такива.

В случая ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 900.00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.10.2017г./стр.6/,за което възнаграждение твърди,че е платено в брой.

Това твърдение не кореспондира със съдържанието на договора.В него срещу плащане в брой не е налице никакво записване.Отразяването е,че сумата от 4 900 лв.е внесена,но липсва отбелязване относно начина,по който това е сторено.В графата на пълномощното „платимо както следва“ също няма отбелязване как е уговорен начина на плащане - по банков път или в брой.При това положение,липсва опора за извод,че сумата е изплатена изцяло в брой,поради което и при липса на доказателства за извършено плащане и по банков път,не са налице законовите основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

След приключване на устните състезания ищецът представя хронологичен регистър на ЕООД „ ***“ от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.По гореизложените съображения,към този момент възможността за представянето на нови доказателства относно направените разноски е преклудирана,поради което съдът не може да вземе предвид това доказателство при решаване на въпроса за възлагане на деловодните разноски.

Предвид изложеното,в полза на ищеца по настоящото дело следва да се присъдят следните разноски: 6512.65 лв.-заплатена държавна такса;231.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице,като искането за присъждане на платено в брой адвокатско възнаграждение от 4 900.00 лв. следва да се остави без уважение.

Освен тези в настоящото производство,на ищеца на основание т.5 от ТР № 6/06.11.2013г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени и сторените в обезпечителното производство по ч.т.д.№ 245/2017г.по описа на ДОС разноски,които възлизат на 40.00 лв.-заплатена държавна такса.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА АД „ * Добрич“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул. „ ***“ № 59,представлявано от Изпълнителния директор Т.Г.,да заплати на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул. „ ***“ № 22,представлявано от Управителя К.А.Д.,сумите: 152 721.27 лв./сто петдесет и две хиляди седемстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща дължимо на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД и неплатено възнаграждение за извършени СМР съгласно договор ЗОП-1/19.04.2016г.,по следните фактури:№ 0000004954/18.11.2016г.;№0000004958/21.11.2016г.;№0000004959/21.11.16;

№0000004970/02.12.2016г.;№0000004974/07.12.2016г.;№0000004976/07.12.2016г.;№0000004977/07.12.2016г.;№0000005000/22.12.2016г;№0000005017/04.01.2017г.;№0000005026/25.01.2017г.;№0000005027/25.01.2017г.;№0000005061/17.02.2017г.;№0000005062/17.02.2017г.;№0000005083/13.03.2017г.;№0000005084/13.03.2017г.;№0000005085/13.03.2017г.;№0000005125/19.04.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 05.10.2017г.,до окончателното й изплащане;10 082.80 лв./десет хиляди осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/,представляваща дължимо на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на неплатените главници по всяка една от фактурите,от деня на забавата,до 05.10.2017г.;40.00 лв./четиридесет лева/-заплатена държавна такса по ч.т.д.№ 245/2017г.по описа на ДОС;6 743.65 лв./шест хиляди седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/- съдебни разноски,направени по т.д.№ 267/2017г.по описа на ДОС,от които:6512.65 лв.-заплатена държавна такса;231.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: