Н Е П
Р И С Ъ С
Т В Е Н О
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34
гр. Д., 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 286/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 286/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд
е образувано по искова молба, рег. вх. № 6841/26.10.2017 г. на регистратурата
на Д.кия окръжен съд, подадена от Т.П.Г.
с наст. адрес ***, с която срещу „П.“ АД гр. С., е предявен иск за плащане на
сумата от 65 500.00 лв., представляваща неплатена сума по отчетна сделка по брокерски
договор № **/23.12.2016 г. за сделки с финансови инструменти, претендиран на
осн. чл. 355 ТЗ.
В
законоустановения срок, ответникът, призован при условията на чл. 50, ал. 2
ГПК, не изразява становище по иска.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие – чл. 238, ал. 1 ГПК.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по
чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК.
Искът е
вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент
доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право
вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за
основателност на иска е над петдесет процента – чл. 239, ал. 2 ГПК.
В
процесния казус, исковите претенции срещу ответника с оглед доказателствата по
делото са вероятно основателни.
Ищецът Т.П.Г.
е притежавала *** бр. безналични акции, емисия ***** „А.“ АД, за което е
издадена депозитарна разписка № 9006817 от 10.06.1998 г. На 23.12.2016 г.,
трето лице се е представило за г-жа Г. и е сключило с инвестиционния посредник „П.“ АД брокерски договор № **/23.12.2016 г. за сделки
с финансови инструменти. Установено е, че притежаваните от ищеца финансови
инструменти са били продадени от инвестиционния посредник чрез 31 сделки,
сключени на фондовата борса в периода
11.01.2017 г. – 27.01.2017 г. Общата
сума от продажбата на книжата възлиза на сумата от 67 085.07 лв. С
нотариално заверена декларация рег. № ***/25.09.2017 г. на нотариус рег. № ***
на НК, с район на действие РС-Б., ищецът Г. е признала съществуването на
сключения брокерски договор **/23.12.2016 г. Ищецът е отправил покана до
ответника за плащане на исковата сума.
В
разглеждания случай между страните по делото е възникнало облигационно
отношение по комисионен договор по смисъла на чл. 348 ТЗ, по силата на което „П.“
АД като комисионер се е задължил срещу
възнаграждение по поръчка на доверителя Т.П.Г. да извърши от свое име и за
негова сметка сключване на сделки с финансови инструменти. Комисионерът е
изпълнил поръчката, но не е прехвърлил на доверителя резултатите от
изпълнителната сделка. Налице е неизпълнение на основно задължение на
комисионера по чл. 355 ТЗ, поради което комисионерът следва да бъде осъден да
плати на доверителя исковата сума.
На осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на Д.кия окръжен съд сумата от
2 620.00 лв., представляваща държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е поискал присъждането на
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Искането е
неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като от представените към списъка по
чл. 80 ГПК документи не се установява по несъмнен и безспорен начин
извършването на претендираните разноски и плащането на адвокатско
възнаграждение.
С оглед
изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „П.“ АД гр. С., район „В.“, ул.
„М.“ № *, ет. *, обект *, сграда *, да заплати на Т.П.Г. ЕГН ********** с наст.
и пост. адрес с. О., ул. „К.“ № **, общ. Б., област Д., със съд. адрес ***,
адв. Д.Д., сумата от 65 500.00 лв., представляваща неплатена сума по отчетна
сделка по брокерски договор № **/23.12.2016 г. за сделки с финансови
инструменти, претендиран на осн. чл. 355 ТЗ.
ОСЪЖДА „П.“ АД гр. С., район „В.“,
ул. „М.“ № *, ет. *, обект *, сграда *, да заплати на Д.КИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 2 620.00 лв., представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
СЪДИЯ: