Н  Е  П  Р  И  С  Ъ  С  Т  В  Е  Н О

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

34

 

 

гр. Д., 20.02.2018 г.

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

 

               Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 286/2017  г. по описа на Д.кия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 286/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 6841/26.10.2017 г. на регистратурата на Д.кия окръжен  съд, подадена от Т.П.Г. с наст. адрес ***, с която срещу „П.“ АД гр. С., е предявен иск за плащане на сумата от 65 500.00 лв., представляваща неплатена сума по отчетна сделка по брокерски договор № **/23.12.2016 г. за сделки с финансови инструменти, претендиран на осн. чл. 355 ТЗ. 

В законоустановения срок, ответникът, призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не изразява становище по иска.

          Ответникът не е представил в срок  отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1  ГПК.

          Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК.

На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК. 

Искът е вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за основателност на иска е над петдесет процента – чл. 239, ал. 2 ГПК.

В процесния казус, исковите претенции срещу ответника с оглед доказателствата по делото са вероятно основателни. 

Ищецът Т.П.Г. е притежавала *** бр. безналични акции, емисия ***** „А.“ АД, за което е издадена депозитарна разписка № 9006817 от 10.06.1998 г. На 23.12.2016 г., трето лице се е представило за г-жа Г. и е сключило с  инвестиционния посредник „П.“ АД  брокерски договор № **/23.12.2016 г. за сделки с финансови инструменти. Установено е, че притежаваните от ищеца финансови инструменти са били продадени от инвестиционния посредник чрез 31 сделки, сключени на фондовата борса  в периода 11.01.2017 г. – 27.01.2017 г.  Общата сума от продажбата на книжата възлиза на сумата от 67 085.07 лв. С нотариално заверена декларация рег. № ***/25.09.2017 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие РС-Б., ищецът Г. е признала съществуването на сключения брокерски договор **/23.12.2016 г. Ищецът е отправил покана до ответника за плащане на исковата сума.

В разглеждания случай между страните по делото е възникнало облигационно отношение по комисионен договор по смисъла на чл. 348 ТЗ, по силата на което „П.“ АД  като комисионер се е задължил срещу възнаграждение по поръчка на доверителя Т.П.Г. да извърши от свое име и за негова сметка сключване на сделки с финансови инструменти. Комисионерът е изпълнил поръчката, но не е прехвърлил на доверителя резултатите от изпълнителната сделка. Налице е неизпълнение на основно задължение на комисионера по чл. 355 ТЗ, поради което комисионерът следва да бъде осъден да плати на доверителя исковата сума.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на Д.кия окръжен съд сумата от 2 620.00 лв., представляваща държавна такса.  

          На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е поискал присъждането на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като от представените към списъка по чл. 80 ГПК документи не се установява по несъмнен и безспорен начин извършването на претендираните разноски и плащането на адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА „П.“ АД гр. С., район „В.“, ул. „М.“ № *, ет. *, обект *, сграда *, да заплати на Т.П.Г. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес с. О., ул. „К.“ № **, общ. Б., област Д., със съд. адрес ***, адв. Д.Д., сумата от 65 500.00 лв., представляваща неплатена сума по отчетна сделка по брокерски договор № **/23.12.2016 г. за сделки с финансови инструменти, претендиран на осн. чл. 355 ТЗ. 

ОСЪЖДА „П.“ АД гр. С., район „В.“, ул. „М.“ № *, ет. *, обект *, сграда *, да заплати на Д.КИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 2 620.00 лв., представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                                                                      СЪДИЯ: