Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 41

          В ИМЕТО НА НАРОДА     

                  гр.Добрич 28.02.2018 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито  заседание  на осми февруари               

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при  секретаря          НЕЛИ БЪЧВАРОВА............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..........Т..д.№290

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

    Постъпила е искова молба от М.И.Д.ЕГН ********** от гр.Добрич,в качеството му на ЕТ“***-М.И.“ ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№95,чрез адв.Г.Д.,ДАК,съдебен адрес *** срещу Д.К.Ц. ЕГН ********** *** с посочена цена на иска 18 960 евро и правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.С допълнителна уточняваща молба ищецът уточнява,че равностойността на исковата претенция в лева е сумата от 37 082,54лв.

    Ищецът излага следните обстоятелства:В СИС при ДРС е образувано изпълнително дело №2170/2017г.,същото е преобразувано при ЧСИ Н.***,рег.№*** при КЧСИ под №***.Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист  от 28.11.2007г.,изд. по ч.гр.д.№2445/2007г.по описа на  ДРС,на основание чл.237 б.“з“от ГПК/отм./

    По изпълнителното дело има извършени редица изпълнителни действия-осребряване на имуществото на длъжника за погасяване на задължението на взискателя,плащане от длъжника за удовлетворяване на взискателя.

   По молба на взискателя с вх.№03826/22.10.2009г. за спиране на производството ЧСИ с Постановление от 22.10.2009г.спира производтсвото по изпълнителното дело.

   Впоследствие по делото е входирана молба за възобновяване на изпълнителното дело срещу длъжниците Димитров и Боев.Няма посочено изпълнително дело,няма посочен и изпълнителен способ.ЧСИ или негов служител са записали на подадената молба изп.д.88/2007г. и изп.з.№89/2007г.,от което може да се направи заключение,че молбата се отнася до длъжниците по две различни изпълнителни дела.

    Няма предприети никакви изпълнителни действия от съдебния изпълнител .Няма постановление за възобновяване на изпълнителното дело.

   Следващия след този документ е молба от взискателя вх.№4779/25.10.2011г.,с която моли да  бъде подновено изпълнително дело №*** срещу М.И.Д.от гр.Добрич.

   С молба от 06.01.2012г. се иска да бъде извършена справка относно имотите на длъжника и изясняване на възможностите за принудително изпълнение.

    Следва изготвяне на запорно съобщение от 12.01.2012г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „***“ООД.Запорното съобщение е изпратено по пощата,но запорът не е наложен,писмото се е върнало невръчено.

    Ново запорно съобщение е изпратено на 28.08.2013г.,но запор отново не е наложен.

   По молба на взискателя,с разпореждане от 17.06.2014г. е насрочен опис на 20.08.2014г.,който е проведен.

    В действителност изпълнителното дело е прекратено на  основание  чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,поради настъпила перемпция.Съдебният изпълнител е следвало да прогласи настъпилото прекратяване.

    Последно с постановление от 25.10.2009г.по искане на взискателя съдебният изпълнител е спрял производството по делото.

    В продължение на две години взискателят не е поискал и по изпълнението няма валидно извършени изпълнителни действия,извън описа от 20.08.2014г.

    От 25.10.2009г. започва да тече срока за погасяване на вземането на взискателя,който изтича на 25.10.2014г.След тази дата се погасява правото на кредитора да събира принудително дължимите суми.

   Това поражда правен интерес у ищеца да установи недължимостта на сумите по изпълнението,а именно 18 960 евро-главница,ведно със законната лихва считано от 27.11.2007г.до окончателното изплащане.

    В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,в който излага следното:

    Искът е счетен за неоснователен,а исковата молба за нередовна.От една страна ищецът се позовава на настъпила перемпция,а петитумът му е да се приеме,че вземането е погасено по давност.

    Длъжникът по делото и ищец в настоящото производство е извършил всякакви възможни действия ,свързани с желанието му да осуети или забави изпълнителното производство.

    По делото няма настъпила перемпция.Началния срок на течене на погасителната давност се прекъсва  многократно-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение,а в конкретния случай такива действия са предприемани непрекъснато и регулярно.Не се е стигало до изтичането на двугодишен срок,в който взискателят  да не е поискал извършването на действия по принудително изпълнение,което се доказва и от молбите,приложени от ищеца към исковата молба.

   Сочат се молби,изходящи от взискателя за периода от 27.12.2007г.до 01.08.2013г. ,представляващи предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника.

   Вземането не е погасено по давност ,предвид извършените множество изпълнителни действия,изпълнението и не е прекратено,тъй като не е настъпила перемпция.

   Писмените доказателства са относими и следва да се допуснат по делото.

  С допълнителна искова молба ищецът изяснява,че в петитума е посочено като основание погасяването на вземането по давност,като се счита,че първо следва да се установи момента на настъпване на перемпция-кое е последното извършено изпълнително действие,за да може да се прецени дали вземането е погасено по давност.

   Уточнява се,че последното валидно изпълнително действие е на 24.09.2009г.,когато е насрочен опис на движими вещи.Перемпцията е настъпила на 24.09.2011г.Вземането за главница е погасено по давност на 24.09.2014г.,а за лихви на 24.09.2012г.

   Оспорва се представеното от ответника съобщение от 24.04.2014г. и съобщение от 01.13.2013г.-същите нямат положен подпис.

   В допълнителен отговор ответникът оспорва наведените в допълнителната искова молба твърдения.

   След спирането и до възобновяването на изпълнителното производство на 25.10.2011г.давност не тече,както и не тече срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,като давността започва да тече отново при възобновяване на производството.

   След възобновяването на делото са извършени множество процесуални действия ,водещи до прекъсване на давността.Правото на принудително изпълнение не е погасено по давност.

   По отношение на твърдението на ищеца ,че вземането е перимирано-ответникът не споделя изводите на ищеца.Спирането е поискано през 2009 г.след устна уговорка между страните,по силата на която ищецът се задължил към ответника да извършва частични плащания,част от които са извършени по сметка на ЧСИ,а друга част са погасявани по различен начин-чрез пощенски записи и по банков път.

   Действително от страна на взискателя не е искано извършване на изпълнителни действия,но това е било само в периода на спирането.От взискателя е направено искане за продължаване на производството,от което следва извода,че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Сам ищецът твърди,че е извършвал периодични плащания през този период.Подадена е молба вх.№8011/11.09.2015г. от длъжника в производството,в качеството му на едноличен търговец,в която същият сам излага твърдения за хронологично извършвани плащания за периода от 2004г.до 19.11.2013г.,за което представя и писмени доказателства.

    Предвид заключението на назначеното от ЧСИ *** вещо лице за изчисление на размера на дълга,съдебният изпълнител е прекратил производството и с решение №144/03.06.2016г.по в.гр.д.№271/2016г. на ДОС постановлението на ЧСИ *** от 18.02.2016г. е отменено,тъй като с тройна съдебно счетоводна експертиза е установено,че размера на дълга към месец юни е над 78 000 лв.

     В съдебно заседание страните поддържат подадените от тях искова молба,допълнителна искова молба и отговори от страна на ответника.

     Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по приложеното изп.д.№88/2007г.на ЧСИ Н.***,вписан под №*** при КЧСИ,с район на действие ДОС,прие за установено следното:

    Делото е образувано от ответника Ц. ,в качеството му на взискател в изпълнението на 27.12.2007г.,въз основа на издаден на 28.11.2007г. изпълнителен лист на Добрички районен съд,съгласно който ищецът по делото е осъден да заплати на ответника сумата от 18 960 евро,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 27.11.2007г. до окончателното й издължаване и съдебно деловодни разноски.

   Безспорно между страните,а и установено от приложените по изпълнителното дело писмени доказателства е,че до 22.10.2009г.по делото са предприемани валидни изпълнителни действия,състоящи се в налагане на запор върху движими вещи и възбрана върху недвижим имот на 23.01.2008г.,насрочване на опис на движимите вещи и недвижим имот на длъжника на 12.03.2008г.,приемане на оценка на недвижим имот –на 19.03.2008г.,насрочване на публична продан на движимите вещи за 16.07.2008г. и втора продан за 21.11.2008г. и пр.На 24.09.2009г. е извършен опис на недвижим имот и движими вещи.

    На 22.10.2009г.по искане на взискателя  съдебният изпълнител с Постановление за спиране на изпълнителното производство от същата дата е спрял изпълнението срещу длъжника.

   На 01.10.2010г.постъпва молба от взискателя по делото ,с която моли да бъдат продължени изпълнителните действия срещу длъжниците ***с фирма „***“ и ***.В молбата не се сочи изпълнителен способ и номер на изпълнителното дело.Не е последвало и възобновяване на производството.

    На  25.10 2011 г. постъпва нова молба от взискателя за подновяване на изп.д.№88/2007г. срещу ***.Не се посочват изпълнителни способи.

   Впоследствие на 06.01.2012г. е входирана молба за актулана справка на имотите на длъжника и изясняване на възможностите за принудително изпълнение.Приложено е доказателство за внесена държавна такса от 30 лв.Върху молбата е поставено разпореждане“Да се направи справка ИКАР и НОИ за длъжника,като се изиска справка от НБД“.

   Последва налагане на запор върху трудовото възнаграждение,за което е изпратено запорно съобщение до трето лице –„***“ЕООД,ново искане за продължаване на изпълнителните действия от 15.07.2013г.В периода от 15.07.2013г.до 16.08.2017г. са предприети множество валидни изпълнителни действия-на 06.08.2013г. е поискан запор върху ППС,опис на движими вещи по молба на взискателя,проведен на 20.08.2014г.,търг на движимо имущество,проведен на 21.01.2015г.,изчисления за размера на дълга и др.На 16.08.2017г. делото е прехвърлено за продължаване от държавен съдебен изпълнител.

   Спорен е въпроса дали с молбата от 01.10.2010 г. е налице валидно искане за продължаване на съдебното изпълнение,доколкото в нея не се сочат конкретни изпълнителни способи и не се посочват действия,а общо е формулирано искане „продължете изпълнителните действия“.

   Съгласно т.10 от ТР№2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК прекъсва дейността предприемането на което и да е изпълнително действие,в рамките на определен изпълнителен способ,независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител.Нередовна е молбата за изпълнение,в която не е посочен изпълнителен способ,тя подлежи на връщане и в случай ,че  бъде върната не прекъсва давността.В случая молбата не отговоря на изискванията за редовност на чл.129 от ГПК,към която препраща чл.426 ал.3 от ГПК,но същата не е върната,нито е възобновено производството по изпълнителното дело.Доколкото молбата не съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ,не е внесена такса за прилагане на способа,тя не  прекъсва теченето на давността.Искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ или за повтаряне на досега прилагани изпълнителни способи е съществена част от молбата за продължаване на изпълнителното производство.

    По аналогични на горните съображения не прекъсва теченето на давността и молбата от 25.10.2011г.

   Така в периода от 22.10.2009г.до 12.01.2012г.,когато е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице „***“ЕООД не е поискано валидно предприемане на конкретни изпълнителни изпълнителни действия срещу длъжника.Изтекъл е двугодишния период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е подлежало на прекратяване към 22.10.2011г.Това перемиране на изпълнението е по силата на самия закон,за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. Следва да се отбележи ,че от прекратяването на изпълнителното дело ,поради перемпция не следва автоматично погасяването на вземането по давност.При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него,но в случай ,че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане.

   Относно погасителната давност по вземането на взискателя-тя е петгодишна за главницата и три годишна за лихвите за забава.

   Ако се приеме като последно валидно извършено изпълнително действие спирането на производството по делото на 22.10.2009г.,както и че по време на спирането погасителна давност за вземането продължава да  тече,в каквато насока е разрешението,дадено с Решение №45 от 30.03.2017г.по т.д.№61273/2016г.Четвърто ГО на ВКС,то давностния срок за главницата изтича на 22.10.2014г. ,а за лихвата на 22.10.2011г.,в случай че по делото в този период не са предприети валидни изпълнителни действия,прекъсващи давността.

    Доколкото производството по делото не е възобновено,въпреки отправените искания за това,то последващите изпълнителни действия не могат да се приемат за валидно извършени.Това е така,тъй като спирането на производството представлява запрет за извършване на изпълнителни действия.Действията извършени преди възобновяването са опорочени.Въпреки това не е недопустимо извършването на действия по обезпечаване на изпълнението,каквито са налагане на запор или възбрана-така „Българско гражданско процесуално право „,Девето преработено и допълнено издание-стр.980.

  С предприемането от съдебния изпълнител на изпълнителното действие“ запор“ до третото задължено лице „***“ЕООД  на 12.01.2012г.е прекъснато теченето на давността ,преди изтичането й и е започнала да тече нова погасителна давност-чл.116 б.“в“ от ЗЗД.В този смисъл са мотивите на т.10 на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.

   Предвид изложеното съдът намира,че искът за установяване на недължимост на главницата в размер на 18960 евро е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

   Дължат се сторените от ответника по делото съдебно деловодни разноски в размер на 1000 лв.-договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         Р  Е  Ш  И:

   ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.ЕГН ********** от гр.Добрич,в качеството му на ЕТ“***-М.И.“ ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№95,чрез адв.Г.Д.,ДАК,съдебен адрес *** срещу Д.К.Ц. ЕГН ********** *** иск за установяване недължимостта на сумата от 18 960 /осемнадесет хиляди деветстотин и шестдесет евро/,ведно със законно лихва от 27.11.2007 г.до окончателното й изплащане-задължение по изп.д.№*** на ЧСИ Н.***,вписан под №*** при КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд.

   ОСЪЖДА ЕТ“***-М.И.“ ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№95 да заплати на Д.К.Ц. ЕГН ********** *** сумата от 1000 лв./хиляда лева/-съдебно деловодни разноски,представляващи адвокатски хонорар.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: