Р Е Ш Е Н И Е

№___31____/ 19.02.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На шести февруари 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 313 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Л. И.“ЕООД и „С. „ЕООД срещу Решение № 71 от 26.05.2017 г. ,постановено от БРС по гр.дело № 296/2016 г.,с което съдът е обявил за недействителен по отношение на ищеца З.Г.М. ЕГН********** апорт: 1.Вписан в Търговския регистър с вх. № **, извършен от „Б. Д. Б.“ АД, гр. С., в капитала на „**“ ЕООД, /„Л. И.“ЕООД/, гр. С., по отношение на недвижими имоти, представляващи: апартамент **, находящ се в к.к. „Х. Х.“ бл. *, ет. * в с. Р., в сграда с идентификатор **по кад.карта на с.Р.; и апартамент **, находящ се в се в к.к. Х. Х. бл.*, ет.* в с. Р., в сграда с идентификатор ****по кад.карта на с. Р. и последващия апорт на същите недвижими имоти,вписан в Търговския регистър с вх.№**** и извършен от „**“ ЕООД, /„Л. И.“ЕООД/, гр. С.,в капитала на „**.“ЕООД, /„С.“ ЕООД/, гр. С..

Иска се постановяване на решение,с което да се обезсили частично Решение № 71 от 26.05.2017 г., постановено по гражданско дело №296/2016г. по описа на Районен съд Б., относно произнасянето на съда спрямо третия ответник - „С.“ ЕООД, като недопустимо, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на това дружество като страна по сделка по смисъла на чл. 135 от ЗЗД и частична отмяна на решението , като неправилно по отношение обявяване на недействителността на направения апорт от „Б. Д. Б." АД в капитала на „**“ ЕООД.

Алтернативно,се моли за отмяна на решението изцяло като неправилно и отхвъряне изцяло на предявените искове.

В подкрепа на възражението си за недопустимост на иска спрямо третият ответник „С.“ ЕООД излага съображения,че длъжник спрямо ищеца З.Г.М. е дружеството „Б. Д. Б.“ АД, което не е „свързано лице“ с ответника „С." ЕООД и не е било такова към момента на подаване на исковата молба.

Не били установени предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД-увреждането и намерението да се увреди кредитора.Касаело се до възмездна сделка-апорт/непарична вноска/,при която в патримониума на длъжника влизала сумата на адекватната продажна цена на прехвърлените права и нямало изменение на общата стойност на активите на длъжника след извършената непарична вноска.Не била доказана по делото свързаност на „Б. Д. Б.“ АД и „С." ЕООД,тъй като „С." ЕООД било вписано в ТР на 20.03.2014 г.

Заявява,че исковата молба е заведена в БРС на 25.07.2016 г. ,а правата на ответниците върху апортираните имоти са придобити много преди датата на вписване на исковата молба, още на 18.12.2013 г. на 20.03.2014 г. и недействителността не засяга правата им като трети добросъвестни лица, придобили възмездно правата преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на апорта.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.

В подкрепа на твърдението си за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение се позовава на Решение № 218 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2013 г., III г. о.ГК, и на Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г. IV г. о,ГК.Изложени са подробни разсъждения за неоснователост на оплакванията в жалбата,като дава отговор на всяко от тях.

С Определение № 571 от 21.11.2017 г. Добрички окръжен съд е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в съдебно заседание.В същото пълномощникът на въззивниците поддържа въззивната жалба,а въззиваемата страна З.М. ,чрез упълномощеният представител-отговора на въззивната жалба.

Решението на БРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. При извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци,които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.

  Като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва да бъде потвърдено от въззивния съд при съответното препращане към мотивите на Балчишки районен съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

 Фактическите отношения между страните са подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Искът по чл.135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда.Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав,предвидени в чл.135 от ЗЗД:ищецът да е кредитор;длъжника да е извършил конкретно действие,с което уврежда кредитора;знание на дължиника за увреждането;знание у третото лице,с което длъжника договаря при възмездно действие.

Кредитора трябва да разполага с действително вземане срещу длъжника,което не е удовлетворено и е възможно още да не е изискуемо.Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява по чл.135,ал.1 от ЗЗД,а когато е възникнало след увреждащото действие,правото на кредитора се упражнява по чл.135,ал.3 от ЗЗД.

Безспорен е фактът, че ищецът е придобил качеството на кредитор на първия ответник по силата решение от 28.2.2011 г. по дело № **/2009 г. на 2-ри състав на ГО на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 1961 /28.10.2014 г. на САС и с решение № 178/17.12.2015 г. на ВКС за сумата в размер на 7 935,54 лв. и че вземането му не е удовлетворено.Предмет на делото е бил иск на ищеца срещу първия ответник по чл.108 от ЗС за собственост на недвижим имот,находящ се в гр.С.. Тъй като решението на СОС 28.2.2011 г. по дело № **/2009 г. на 2-ри състав на ГО ,по силата на което възниква вземането на ищеца към първия ответник ,не е влязло в сила на тази дата,вземането е само е възникнало тогава,без да е изискуемо,а изискуемо става на 17.12.2015 г.,когато е потвърдено с решение № 178/17.12.2015 г. на ВКС.

Втората предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД изисква длъжникът да е извършил конкретно действие,с което уврежда кредитора.Действията,предмет на иска по чл.135 от ЗЗД са разнообразни-договори/възмездни и безвъзмездни/,едностранни правни сделки и други правни действия.В конкретния случай,увреждащото действие е апорт.

Апортът или непаричната вноска в дружество,представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект и специфичен вещнопрехвърлителен способ.С апартирането на недвижим имот в капиталово търговско дружество,той излиза от патримониума на длъжника и става собственост на новото търговско дружество,като собствеността се придобива на деривативен способ с вписване на дружеството,а срещу това-длъжникът придобива акции или дялове в капитала на новоучреденото дружество.При апориране на недвижим имот в новоучредено дружество се затруднява удовлетворяването на кредитора ,тъй като се намалява ликвиден актив от имуществото на дружеството,а се придобиват акции или дялове в новоучреденото дружество,стойността на които зависи изцяло от имущественото му състояние,представлява динамична величина и принудителното изпълнение срещу тях е по-трудно осъществимо.

По време на висящия процес първия ответник „Б. Д. Б.“АД е апортирал въпросните недвижими имоти в капитала на втория ответник „**“ЕООД чрез учредителен апорт, като е станал едноличен собственик на капитала на новото дружество. Апортът е вписан в Търговския регистър на 18.12.2013 г.В капитала на новоучреденото дружество е попаднал и имотът,предмет на воденото между страните дело.

Вторият ответник „**“ЕООД от своя страна е внесъл при учредяването на третия ответник „**.“ЕООД, чрез непарична вноска, представляваща правото на собственост върху имотите, предмет на първия апорт, включително и двата апартамента в с.Р. и е станал едноличен собственик на капитала на третия ответник,което е вписано в ТР на 14.03.2014 г..

И тъй като увреждащият резултат е постигнат с двете сделки - два апорта,това обуславя интереса на увреденият кредитор -ищец да иска обявяване и на двете сделки за недействителни спрямо него/в този смисъл Решение № 163 С., 27.07. 2011 година по гр.д. № 672 по описа за 2010 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК./ По тази причина е налице пасивна процесуална легитимация и на третия ответник „С.“ ЕООД,което обуславя неоснователност на първото възражение във въззивната жалба.

Третата предпоставка на иска по чл.135 от ЗЗД се отняся до субективния елемент и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или не,но само по отношение знанието на третото лице.

Относно знанието на длъжника по смисила на чл.135 от ЗЗД е без значение дали увреждащото действие е възмездно или не-когато длъжника знае че има кредитор,но въпреки това извършва учредителен апорт;длъжникът съзнава,че го уврежда,тъй като новото дружество още не е учредено,не е започнало да извършва търговска дейност,в резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли да се продадат акциите или дяловете му,ако не изпълни задълженията си към кредитора.По отоншение на длъжник-юридическо лице знание за увреждане е налице,ако физическите лице от състава на съответния орган или съответните отговорни служители за това,знаят за него.

Не може да бъде възприето и наведеното твърдение във въззивната жалба за недоказаност по делото на предпоставките по чл.135 от ЗЗД.От събраните по делото доказателства е доказано наличието на увреждащо действие-двата апорта.С извършения първи апорт активите на дружеството на първия ответник са намалели значително,а тежкото финансово състояние на дружеството се установява и от преглед на подадения в Търговския регистър ГФО за годината, приключваща на 31.12.2013 г.,съгласно който дружеството е реализирало данъчна загуба в размер на 4 418 хил.лв.,а загубите от апартиране на активи възлизат на 17,894 хил.лв., както и че вследствие на апорта, активи на стойност 19,268 хил.лв. са отписани.От представеното удостоверение от ЧСИ,след образуване на изпълнително делото ,се е установило, че длъжникът не разполага с друго имущество и активи по банкови сметки,което поставяло в опасност и пречи на удовлетворяването на ищеца.

Същото важи и за ситуацията с последващия апорт, извършен от втория ответник „** „ЕООД. В резултат на апорта удовлетворението на ищеца се е затруднило оше повече.И с двата апорта е извършена трансформация на недвижимо имущество на длъжника с относително устойчива пазарна стойност в дялове, чиято стойност има вариативен характер и зависи от финансовото състояние на новоучреденото дружеството ,от резултатите от осъществяваната търговска дейност и представлява по-трудно продаваем актив,тъй като изпълнението спрямо тях е затруднено от особените изисквания на чл.517 ал.3 ГПК.

И тъй като с атакуваните апорти ответниците намаляват имуществото си, което на осн. чл. 141, ал. 1 вр. чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите,ответниците не са представили доказателства, че разполагат с парични средства или друго имущество, което да е достатьчно за удовлетворяване на кредиторовото вземане.

По делото е доказано и знанието за увреждането. Знанието на първия ответник „****“/Б. Д. Б.“/ за увреждането в резултат на апорта е безспорно,тъй като апорта е извършен след като било налице съдебно решение по дело №**/2009 г. на СОС и вписана искова молба.

Съгласно Решение №122/21.07.2016 г. по т.д. №3484/2014 г. на ТК,при предявен иск за обявяване недействителен спрямо кредитора на изпълнен учредителен апарт,не е необходимо установяване на знание за увреждане на кредитора,нито от страна на дружеството в процес на учредяване,нито от останалите учредители.Това е така,защото учредителния апорт е сделка на разпореждане в полза на лице,което не съществува към момента на нейното извършване ,и за настъпването на неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството,което е в процес на учредяване.

В настоящият случай,въпреки това,по отношение на втория ответник „**“ЕООД е налице и свързаност между двамата търговци,съгласно пар.1 от ДР на ТЗ,доколкото управителните органи по време на извършването на първия апорт/ 18.12.2013г./и в двете дружества били едни и същи лица: Д. Б. С., Е. Х. К., М. А. Х.; дружествата са били регистрирани на един и същ адрес по време на увреждащата сделка:гр. С., бул. "Ц. Ш." No *, ет. *; едноличен собственик на капитала на втори и трети ответник е първият ответник „Б. Л. Д.“ ЕАД/ „Б. Д. Б.“ АД/;учредителния протокол и уставът на дружеството,/трети ответник/ приложени по делото, са подписани от Д. Б. С., в качеството му на представляващ първия ответник „ Б. Л. Д. „ЕАД ЕИК- **. Това поставя знанието за увреждане извън съмнение.

Знанието на третия ответник също е налице.Доколкото вторият апорт е вписан на 20.03.2014 г.,а решението за учредяване на дружеството с апортна вноска е било взето от компетентните органи на „** „ЕООД на 10.03.2014 г.,след приключване на процедурата по апорта „**“ ЕООД става едноличен собственик на капитала на „**.“ ЕООД.Приложеният по делото учредителен акт на „**. ЕООД,също е подписан на 10.03.2014 г. от същите лица Д. Б. С. и Е. Х. К., в качеството им на представляващи „**“ ЕООД.

Предвид гореизложеното,обжалваното решение следва да се потвърди,а въззивната жалба,да остане без уважение.

Въззиваемата страна З.М. не е представил доказателства за сторени съдебни разноски за настоящата инстанция,поради което такива не могат да му бъдат признати.

Водим от гореизложеното, съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71 от 26.05.2017 г. ,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 269/2016 г.

Решението подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.