Р Е Ш Е Н И Е № 30

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 15.02.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на втори февруари

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.А.

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№324

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от Г.Р.К. ЕГН ********** ***,чрез адв.Д.Д. ,САК срещу Решение №78 от 13.07.2017г.по гр.д.№471/2015г.по описа на РС гр.Тервел.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от ответната по жалбата страна е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността на подадената жалба.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства и становищата на страните,както и със заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно икономическа експертиза ,прие за установено следното:

Решението ,предмет на въззивно обжалване е валидно и допустимо.

В жалбата се правят оплаквания за несъобразяване на решението с материалния закон,по-конкретно със специалния закон-Закон за кредитиране на студенти и докторанти,както и с процесуални правила,задължаващи решаващия съд да обсъди всички доводи на страните в производството.

По делото е представен Договор за студентски кредит,сключен на 29.10.2010г.,по силата на който на ответницата по иска е предоставена сумата от 9300 лв.-с цел заплащане на шест броя такси за обучение на кредитополучателя,всяка в размер на 1550лв.

Следва да се отбележи,че ищецът по делото е оторизиран да сключва договори за този вид кредити,тъй като фигурира в регистъра на банките,сключили типов договор за студентско кредитиране.Това се установи от служебна справка на съда относно банките,сключили типов договор за студентско кредитиране.

Срокът за погасяване на задължението по договора за кредит е до 20.01.2016г.,като при погасяване на договорното задължение се ползва 52 месеца гратисен период-до 29.01.2015г.,през което време не се дължи плащане на главница и лихва.Съгласно чл.3.1 от договора е определена фиксирана договорна лихва от 7%.Следователно задължението подлежи на погасяване след 29.01.2015г.до крайния срок на договора 20.01.2016г.-в едногодишен срок.В чл.4.8 от представения договор е записано,че кредитът ще бъде погасен на 64 равни месечни вноски,всяка една в размер на 996,56 лв.,до 20-то число на всеки месец.Така записана разпоредбата противоречи на волята на страните относно дължимия размер на предоставената в заем сума,а именно -9300 лв.При обикновено изчисление се получава задължение в размер на 63 779,84 лв.,каквото страните не са договаряли помежду си.

Съдът е следвало да обсъди наведените от процесуалния представител на ответницата възражения за неравнопостоавеност на клаузите на цитираната договорна разпоредба,независими ,че са направени след изтичане на срока за отговор.Това е така,тъй като за нищожни клаузи,в следствие на неравноправност съдът е длъжен и служебно да следи,съгласно константната съдебна практика по въпроса.Като не е сторил това съдът е допуснал процесуално нарушение.

Съгласно чл.7 ал.2 г.2 от ЗКСД Типовият договор определя задължителните реквизити на договора между банката и студента,респективно докторанта.Съгласно чл.6 от Типовия договор ,договорите сключвани със студенти и докторанти следва да имат минимално и установено по императивен начин съдържание,за да са действителни.Един от елементите е максималния размер на задължението и срока за издължаването му,който е определен от закона-10 години,считано от края на гратисния период.

В настоящия договор не е ясен договорения размер на задължението,предвид противоречието на разпоредбата на чл.4.8 от договора с действително постигнатите уговорки между страните за размера на отпуснатия заем.На следващо място по делото е категорично установено,че срокът за издължаване на заема е едногодишен ,а не десетгодишен ,както е изискването на специалния закон.Липсват доказателства за твърдението на ищеца,че задължението е разсрочено за десетгодишен период.

Съгласно чл.17 ал.6 от ЗКСД,когато договорът не съдържа задължителните реквизити по чл.7 от Типовия договор договорът за кредит е недействителен.

Уговорката на чл.4.8 от договора освен като неясна и противоречаща на волята на страните е и неравноправна,тъй като поставя потребителя в неравностойно положение и е в негова вреда.Същата следва да бъде обявена за нищожна ,на основание чл.143 т.9 и т.18 от ЗЗП,които съгласно чл.17 ал.5 от ЗКСД се прилагат в настоящите правоотношения.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че ищецът не може да черпи права от представения договор,който не отговаря на специалните изисквания на ЗКСД и съдържа недействителна клауза.

По изложените съображения осъдителния иск,предявен в условията на евентуалност също не следва да бъде уважен,доколкото липсва валидно възникнало облигационно отношение между страните,основано на представения договор за студентски кредит.

С тези мотиви атакуваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно ,като по същество исковата претенция като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.Дължи се присъждане на сторените от ответницата по делото разноски,а именно сумата от 166,17 лв.-държавна такса във връзка с подадената въззивна жалба.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №78 от 13.07.2017г.по гр.д.№471/2015г.по описа на РС гр.Тервел,КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожна като неравноправна клаузата на чл.4.8. от Договор да студентски кредит от 29.10.2010г ,сключен между „***ЕАД, и Г.Р.К. ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.София ,р-н „***“,бул.“***“№55,“***“,представлявана от изпълнителния директор ***и прокуриста ***иск с правно основание чл.422 от ГПК относно установяване на дължимостта от страна на Г.Р.К. ЕГН ********** с постоянен адрес-*** на следните суми:

-7 803,48 лв.главница по договор за студентски кредит,сключен на 29.10.2010г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 07.09.2015г.до окончателно изплащане на главницата;

-188,76 лв.-изискуема редовна лихва ,начислена за периода от 20.04.2015г. до 13.08.2015г.

-124,19 лв.-наказателна лихва ,за периода 20.04.2015г.до 03.09.2015г.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати исковите суми,с правно основание чл.79 във вр.с чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.София ,р-н „***“,бул.“***“№55,“***“,представлявана от изпълнителния директор ***и прокуриста ***да заплати на Г.Р.К. ЕГН ********** с постоянен адрес-*** сумата от 166,17 лв./сто шестдесет и шест лева и седемнадесет ст./-съдебно деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.