Р Е Ш Е Н И Е №33

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 20.02.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на втори февруари

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№347

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.С.Н. ЕГН ********** ***,ДАК,гр.Добрич,бул.“***“№*,ет.*,офис * срещу Решение №980/25.10.2017г.по гр.д.№110/2017г. на РС гр.Добрич .

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба.

Постъпила е частна жалба от „***“АД,със седалище и адрес на управление гр.С.,район В.,пл.***“№*,ЕИК ***,представлявано от изпълнителните директори Л.Х.и Е.М.,чрез адв.З.М.,ДАК,с адрес ***,офис * против Определение №2118/14.11.2017г. по гр.д.№110/2017г.на Добрички районен съд,с което е изменено постановеното съдебно решение в частта за сторените от страните разноски.

По частната жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

В жалбата се излагат следните доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение:

Въззивникът не е доволен от решението в частта му ,с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 291,95 лв.до предявения размер от 21 893,93 лв. и в частта ,в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за забава за разликата над 291,95 лв.до 1200 лв.за периода от 10.01.2012г.до 10.01.2017г.

В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на допуснатата и изслушана основна и допълнителна съдебно счетоводна експертиза,прие за установено следното:

По делото е представен договор за банков кредит №****от ****.,по силата на който „***“АД отпуска на жалбоподателя в настоящото производство сумата от 101 600 лв.-ипотечен кредит.

Съгласно чл.4.1а годишния лихвен процент по редовен дълг –т.11.1.1. за кредитите ,изплащани на равни анюитетни месечни вноски се формира към датата на сключване на договора БЛП 5,669% и договорна надбавка 1,801% или възнаградителната лихва по договора е в размер на 7,5 %.Съгласно чл.11.1.1.1 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит-При кредити,изплащани чрез анюитетни вноски ,общия лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се формира в размера по чл.4.1а и не се променя ,освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта.Кредитополучателят дава съгласието си за едностранна промяна на общия размер на годишния лихвен процент за даден период по лихвения план по т.4.1а,определен съгласно предходната точка,съответно размера на анюитентната вноска,без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните,при нарастване на базисния лихвен процент с повече от два пункта от размера ,определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му,формиран след промяна по реда на настоящата точка.Кредиторът дължи уведомяване на промяната по посочения в искането за отпускане на кредита адрес на кореспонденция.

По първия спорен въпрос,а именно налице ли е индивидуално договаряне на клаузите на договора 11.1.1. и чл.4.1а от договора окръжният съд намира,че те са индивидуално договорени по следните съображения:Уговорките представляват част от съдържанието на подписания между страните договор и като такива не са типови уговорки на общи условия.По искане за кредит от 19.11.2007г.,кредитоискателят е изразил съгласието си с така формирания лихвен процент от 7,5% пункта.Не са маркирани условия за формиране на лихвата ,посочени в графата „Предпочитан модел за прилагане на лихвен процент“.От подаване на искането за отпускане на кредит-19.11.2007г.до датата на сключване на договора за кредит ****.е изтекъл период от време,през което ищецът по делото е имал възможността да се запознае с условията по договора за кредит и да се консултира относно тези условия.На следващо място св.Д. К. И.,работеща в банката като консултант с клиенти показва,че на кредитоискателя е обяснено как се образува лихвения процент,че той е променлива ,а не постоянна величина и в определен период от време банката може да го промени.Възражения при сключване на договора не е имало.Към договора за кредит е сключен Анекс №1 от 02.04.2014г.,в който не е предоговарян начина на формиране на лихвата,следователно кредитополучателят не е имал възражения срещу начина на формирането й и към датата на сключване на анекса.

Налице са доказателства за проведено индивидуално договаряне на условията по договора ,включващи размера на възнаградителната лихва.Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално ,какъвто е настоящия случай.

Не е налице случая на неравноправност,установен в чл.143 т.10 от ЗЗП,а именно неравноправната уговорка да позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание.Напротив основание за промяна на размера на БЛП е предвиден в договора –пазарните условия да водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта.Пазарните условия са обективна икономическа величина .Те се регулират от БНБ /чл.2 ал.6 от ЗБНБ/,посредством Наредба,в която се определят задължителните минимални резерви,които банките са длъжни да поддържат ,методите на изчисляването им и заплащането на лихва върху тях.Въз основа на публичните данни за условията на банковата регулация върху търговските банки кредитоискателят би могъл да се осведоми дали са налице основанията за изменение на лихвения процент по договора.

Предоставянето на ипотечен кредит е финансова услуга,за която чл.144 ал.2 от ЗЗП предвижда изключения от приложимостта на разпоредбата на чл.143 т.7.,10 и 12 от ЗЗП,доколкото цената им е свързана с измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Съгласно изслушаното в първата инстанция заключение на вещото лице –т.4 и т.5 от заключението ,налице е изменение на стойностите на индекса cuan за кредитно неизпълнение в посока увеличение от края на 2008г.до средата на 2009г. спрямо датата на сключване на договора,както и повишаване на стойността на CDS.Наблюдавало се е и повишение на средните лихвени проценти по привлечените депозити от предприятия и домакинства в различна валута и средните лихвени нива по привлечени депозити.

Следователно увеличенията в размера на лихвата са изцяло зависими от пазарни фактори и не зависят от волята на доставчика на финансови услуги.

Като е достигнал до аналогични крайни изводи,макар и с други мотиви ,районният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до подадената частна жалба срещу Определение №14.11.2017г. по гр.д.№110/2017г.на ДРС,тя е частично основателна:

Ищецът е направил следните разноски-130 лв.-първоначална държавна такса,795,76 лв.допълнителна държавна такса по приетото увеличение на иска,200 лв.-депозит за вещо лице и 600 лв.адвокатски хонорар/неподписаното от доверителя пълномощно губи характера си на разписка,досежно договорената сума от 400 лв.или общо разноски в размер на сумата от 1 725 лв.Предявен е иск в общ размер на 21 893,93 лв.,от който е уважен иск за сумата от 311,03лв./главница и лихва/.Или дължимите от ответника на ищеца по делото разноски са в размер на 24,50 лв.съобразно на уважената част от иска.Съобразно на отхвърлената част от иска на ответника се дължи сумата от 836,92 лв.В тази насока съдът следва да измени произнасянето на РС гр.Добрич за присъждане на съдебно деловодни разноски на страните.

С оглед на резултата в настоящата инстанция се дължи присъждане в полза на ответната по жалбата страна сумата от 454 лв.-адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №980/25.10.2017г.по гр.д.№110/2017г. на РС гр.Добрич.

ИЗМЕНЯ Определение № №2118/14.11.2017г. по гр.д.№110/2017г.на Добрички районен съд,с което е изменено постановеното съдебно решение в частта за сторените от страните разноски,както следва:

ОСЪЖДА „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,пл.“***“№*,представлявано от Л.Х.и Е.М. да заплати на М.С.Н. ЕГН ********** *** сумата от 24,50 лв.-съдебно деловодни разноски в първата инстанция.

ОСЪЖДА М.С.Н. ЕГН ********** *** да заплати на „***“АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,пл.“***“№*,представлявано от Л.Х.и Е.М. сумите от 836,92 лв.-съдебно деловодни разноски за първата инстанция и сумата от 454лв.-съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.