О   П   Р    Е    Д   Е   Л   Е   Н    И    Е

№ 81

Гр.Добрич ,13.02.2018 година

 

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на  тринадесети февруари,две хиляди и осемнадесета  година,в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                       ГЕОРГИ ПАВЛОВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.ч.т. дело № 22 по описа за 2018 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 Производството е по чл.274 от ГПК във връзка с чл.419 ал.1 от ГПК.

           С Разпореждане №62 от 20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 22/2017 г. по описа на Ген.Тошевски  районен съд, по реда на чл.417 и 418 от ГПК, е разпоредено незабавно изпълнение на парично задължение от длъжника Т.И. М. ЕГН-********** в полза на   кредитора “име“ЕАД,гр.София,  за сумата от  6 972  лв. неиздължена  главница по договор за кредит от 20.09.2011г.;сумата от 605,58 лв. договорна лихва за периода 18.05.2016 г. до 28.11.2016 г.;сумата от 18,31 лв.  наказателна лихва за периода 22.11.2016 г. до 28.12.2016 г.;сумата от 120 лв. неплатена заемна такса и законната лихва,начиная от 28.12.2016 г.

           Против така постановеното Разпореждане  е подадена частна жалба от длъжницата Т.И. М. ЕГН-****** .

           Моли за отмяната на разпореждането и обезсилване на издаденият изп.лист.    

           В срок е постъпило писмено възражение от заявителя ,в което се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на депозираната частна жалба. 
            Като се запозна с приложените към делото доказателства, Добрички окръжен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество - неоснователна по следните съображения:

            За да постанови обжалваното разпореждане,Ген.ТРС е приел,че подаденото заявление е редовно и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на Банката.

            Настоящият състав на съда, споделя тези изводи.                  

           Съгласно т.18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС на Република България,ОСГТК,заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания но чл.418. ал.2 от ГПК.Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ -чл.418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги  на банката по чл.417. т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника ,кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучателя.Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно  причастие „обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.З ГПК. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

      В процесния случай, Банката е посочила в заявлението си до съда по чл.417 от ГПК, че вземането произтича от кредит,който е станал предсрочно изискуем,като  е посочила  кога е станал предсрочно изискуем и  е  представила и доказателства за това, че е уведомила на 16.12.2016 г. длъжника за това, че прави кредита предсрочно изискуем . Поради това и с оглед изложените мотиви на ВКС, преди подаване на процесното заявление, обективираното в него вземане , е изскуемо.

       Представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги  съдържа  информация за клиента,за кредита от който произтичат задълженията,дължимият общ размер на паричното вземане,разбит по елементи-главница,договорна лихва,наказателна лихва,такси.Извлечението съдържа информация за  предсрочната изискуемост и колко месечни погасителни вноски по кредита не са изплатен преди настъпване на изискуемостта на същия.Извлечението е изготвено от длъжностно лице на банката и е надлежно подписано от него.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че от представените документи по чл. 417 т. 2 и чл. 418 ал. 3 от ГПК  може да бъде направен категоричния извод за дължимост на посоченото вземане срещу частната жалбоподателка по договор за кредит от 20.09.2011 г.,поради което правилно е  издадена Заповед за незабавно изпълнение.

По изложените аргументи частната жалба се  явява неоснователна.

          Като последица от отхвърлянето на  жалбата и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва, да се присъдят в полза на заявителя,въззиваема страна по частната жалба  поисканото адвокатско възнаграждение от 300 лв.,с оглед минималния размер по чл.9,ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски въъзнаграждения.

          Като се води от гореизложените съображения,Добрички                     окръжен съд

 

                            О   П    Р    Е    Д     Е    Л    И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т.И. М. ЕГН-********** частна жалба срещу  Разпореждане №62 от 20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 22/2017 г. по описа на Ген.Тошевски  районен съд, по реда на чл.417 и 418 от ГПК, за  незабавно изпълнение на парично задължение  в полза на   кредитора “име“ЕАД,гр.София.

         ОСЪЖДА Т.И. М. ЕГН-********** да заплати на “име“ЕАД,гр.София сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

         Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                           

                                                                                              2.