О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

Гр.ДОБРИЧ 16.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание ШЕСТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.28/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по подадено от адв.М.С.,ДАК,в качеството й на процесуален представител на Г.Л.К.,ЕГН:**********,***,възражение срещу издадена по ч.гр.д.№ 3045/2015г. по описа на Добрички районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Насрещната страна – ЕАД „ ***“,гр.София,ЕИК ***,чрез пълномощника си-юрисконсулт Г.П.,в депозиран отговор на възражението моли същото да не се приема,поради това,че е неоснователно и недоказано.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилото възражение, становищата на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Във възражението се твърди,че за заповедта за изпълнение К. е узнал с връчената на баща му в края на месец ноември 2017г. покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ М 20167370400113 по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737 при КЧСИ,с район на действие ОС Добрич.От приложената към възражението покана за доброволно изпълнение не може да се установи кога и на кого е била връчена.С оглед горното,с Разпореждане № 97/29.01.2018г.по вз.ч.т.д.№ 28/2018г.ДОС задължи ЧСИ Л.Т. да приложи по делото заверен препис от изпратената и връчена на длъжника по изп.д.№ М 20167370400113 покана за доброволно изпълнение.С писмо,вх.рег.№ 1133/15.02.2018г.съдебният изпълнител представя по делото заверен препис от поканата,видно от която същата е връчена на длъжника,чрез баща му,приел задължението да му я предаде, на 23.11.2017г.Възражението по настоящото дело е депозирано на 11.12.2017г.,т.е в преклузивния едномесечен срок по чл.423,ал.1 от ГПК от узнаването на заповедта,поради което и като подадено от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес от неговото предявяване,се явява процесуално допустимо.

По същество,съдът намира,че не са налице законовите предпоставки по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК за приемане на възражението.

Разпоредбата на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК установява възможност за длъжника,който е бил лишен от възможността са оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение,да подаде възражение пред въззивния съд ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

В случая,с оглед събраните по делото доказателства,е безспорно установено,че издадената по ч.гр.д.№ 3045/2015г. по описа на ДРС заповед за изпълнение е надлежно връчена на длъжника Г.Л.К. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на постоянния му и настоящ адрес ***.

В заявлението по ч.гр.д.№ 3045/2015г. по описа на ДРС като постоянен адрес на длъжника е посочен:с.Дончево,ул.“ Шеста“ № 24А.На този адрес заповедният съд е изпратил съобщение до Г.Л.К.,като към съобщението е приложена издадената по делото заповед за изпълнение.Видно от извършеното върху съобщението отбелязване,Кметът на с.Дончево е посетил посочения адрес на 03.09.2015г. в 10.30ч.,на 08.09.2015г. в 16.00 ч. и на 14.09.2015г. в 13.00 ч.Установил е,че длъжникът не пребивава на адреса,поради което е върнал в цялост съобщението и приложената към него заповед за изпълнение на ДРС.

Съгласно правилото на чл.411,ал.1 от ГПК,заповедният съд е спазил изискването,инкорпорирано в Наредба № 14/18.11.2009г. за служебна проверка на местната подсъдност като е направил справка ГРАО за постоянен и настоящ адрес на длъжника.От направената справка е установен следният адрес:гр.Добрич,кв.Лозята,ул.“ Осемнадесета“ № 12.На 23.09.2015г. този адрес е посетен от връчителя,но длъжникът не е открит,поради което на електрическия стълб пред № 12 е залепено уведомление по чл.47 от ГПК,с указание в двуседмичен срок от 23.09.2015г.длъжникът да се яви в канцеларията на съда за получаване на книжа по ч.гр.д.№ 3045/2015г.В срока по чл.47,ал.2 от ГПК,т.е до 07.10.2015г.вкл. длъжникът не се е явил за получаване на заповедта за изпълнение.Съгласно чл.414,ал.2 от ГПК,длъжникът може да подаде писмено възражение срещу заповедта в двуседмичен срок от връчването й.В случая този двуседмичен срок е започнал да тече от 08.10.2015г. и е изтекъл на 23.10.2015г.В този срок възражение не е подадено,поради което на 29.10.2015г.заповедният съд е издал изпълнителен лист.Абсолютно голословно,неподкрепено от никакви доказателства е твърдението на Г.К.,че не живеел на адреса,посочен в справка ГРАО от четири години,понеже продал имота на трето лице.След като К. е декларирал този адрес като постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и не е заявил промяна в адреса по надлежния законов ред,при положение,че на този адрес заповедта му е надлежно връчена по предвидения в чл.47 от ГПК способ-чрез залепване на уведомление,ДОС намира,че твърдяната по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК предпоставка за приемане от въззивния съд на подаденото възражение не е налице.

По гореизложените мотиви,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА подаденото от адв.М.С.,ДАК,в качеството й на процесуален представител на Г.Л.К.,ЕГН:**********,*** 475/11.12.2017г.срещу издадена по ч.гр.д.№ 3045/2015г. по описа на Добрички районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.