О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

Гр.ДОБРИЧ 16.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№

49/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във връзка с чл.418,ал.4 от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ име“,гр.София,ЕИК ***,частна жалба срещу Разпореждане № 15 980/17.11.2017г. по ч.гр.д.№ 4188/2017г.по описа на Добрички районен съд,с което е оставено без уважение заявлението на Банката за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 от ГПК срещу А.С.Т.,ЕГН:**********,***.

Като релевира доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,частният жалбоподател претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист да бъде уважено.В условията на евентуалност,моли на основание чл.415,ал.1,т.3,във вр. с чл.415,ал.3 от ГПК ако откаже издаването на заповед за изпълнение ДОС да му предостави възможност да предяви осъдителен иск.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена в срока по чл.418,ал.4,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от оправомощено лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление на АД „ име“,гр.София,ЕИК ***,като правоприемник на АД „име”,гр.София,ЕИК ***,за издаване на основание чл.417,т.2 от ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.С.Т.,ЕГН:**********,***,за суми,представляващи задължения по договор за кредитна карта от 01.08.2003г.

За да остави заявлението без уважение,ДРС е изложил съображения,че в случая банката не се позовава на права,възникнали директно за нея в качеството й на кредитодател по договор за банков кредит.С договор за продажба на търговско предприятие АД „име”, ЕИК ***,е закупено от „име”АД.Банката правоприемник не би могла да се ползва от уредения в заповедното производство - чл.417, т.2 ГПК ред за защита, тъй като лицето от което е получила заявеното вземане по силата на договор за кредитна карта,не попада в изрично и лимитативно изброените от законодателя субекти - държавни учреждения,общини и банки.

Окръжният съд изцяло споделя мотивите на Районния съд за отхвърляне на заявлението.

Разпоредбата на чл.417,т.2 от ГПК предоставя облекчена процедура за защита на лимитативно посочените в нея субекти-държавните учреждения,общините и банките да получат заповед за изпълнение,когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги,с които се установяват вземания на посочените субекти.

Липсват доказателства в опора на извод,че АД „име” е банка,поради което това дружество не би могло да ползва уредения в чл.417,т.2 ГПК ред за защита,тъй като не попада в изрично изброените от законодателя субекти.Щом това е така,от този ред за защита не би могъл да се ползва и заявителят.Същият твърди,че е получил вземането по силата на договор за покупка на търговското предприятие АД „име“.Договорът за продажба на търговско предприятие е документ,който не е предвиден нито в разпоредбата на чл.417,нито в специалните норми на ЗКИ като основание за издаване на заповед за изпълнение.Следователно обстоятелството,че в случая банката заявител не се позовава на права,възникнали директно за нея в качеството й на кредитодател,а на сключен договор за покупко-продажба на търговското предприятие на небанково ЮЛ,изключва наличие на процесуална възможност за ползване от страна на заявителя на облекчен ред,осигуряващ незабавно принудително изпълнение срещу длъжника.Това разрешение е в съгласие и със практиката на ВКС,формирана по реда на чл.274,ал.3 от ГПК,обективирана в Определение № 1161/28.12.2012г.по ч.т.д.№ 865/2012г.,II т.о.;Определение № 927/22.12.2016г.по т.д.№ 101/2016г.,II т.о.

При отказ да издаде заповед за изпълнение,заповедният съд трябва да укаже на заявителя възможността за предявяване на осъдителен иск за вземанията по заявлението/чл.415,ал.1,т.3,вр. с ал.3 ГПК/,което следва да бъде сторено от районния съд след получаване на делото от настоящата инстанция.

По гореизложените съображения,обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 15 980/17.11.2017г. по ч.гр.д.№ 4188/2017г.по описа на Добрички районен съд,с което е оставено без уважение заявлението на АД „ име“,гр.София,ЕИК ***,за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 от ГПК срещу А.С.Т.,ЕГН:**********,***.

УКАЗВА на ДРС след получаване на делото от настоящата инстанция да укаже на заявителя възможността за предявяване на осъдителен иск за вземанията по заявлението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.