Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 45
гр.Добрич
12.03.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На
четиринадесети февруари 2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПЕПА
МИТЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №247 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***” ООД-гр.Д. срещу решение №365/21.04.2017
г. по гр.д.№2221/2016 г. на Д.кия районен съд в частта,с която дружеството-въззивник
е осъдено да заплати на В.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 48 200 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и
настъпила смърт на съпруга й С. С. ***;на С.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 48 200 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и
настъпила смърт на неговия баща С. С. ***,ведно с мораторна лихва върху
присъдените обезщетения по чл.200 ал.1 КТ с начало 27.07.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите;на В.И.С. и С.С.С. сумата от 3 188,60 лева,представляваща възнаграждение за процесуално
представителство,респ. по сметка на Д.ки районен съд държавна такса в размер на 3 856
лева,както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.Според въззивника първоинстанционното решение в атакуваната
му част е необосновано,постановено в нарушение на материалния закон и на
съществени съдопроизводствени правила.В нарушение на материалния закон съдът
приел,че давностният срок за предявяване на исковете не е изтекъл.Необоснован
бил изводът,че трудовата злополука не е настъпила поради груба небрежност от
страна на работника.За обратното сочели събраните по делото гласни и писмени
доказателства,както и заключението по допуснатата автотехническа
експертиза.Съдът не съобразил,че пострадалият не е изпълнил свои
законоустановени задължения като водач на МПС,регламентирани със ЗДвП,като
вместо това необосновано приел,че работодателят бил длъжен да провежда
инструктаж на работниците как и по кои пътища да се движат.Не било преценено от
съда наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,което обуславяло
намаляване на дължимото обезщетение.При определяне размера на обезщетението
съдът не бил взел предвид всички релевантни за преценяването му
обстоятелства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
атакуваната му част и за отхвърляне на исковете изцяло,респ. частично при
преценка за допринасяне на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Претендират се сторените от въззивника разноски по делото.
В писмен отговор въззиваемите В.И.С. и С.С.С.
изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната част.Претендират разноски по
делото.Поддържат горната си позиция и в хода на въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 28.04.2017 г.,а жалбата е подадена на 09.05.2017 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 12.05.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Гр.д.№2221/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба,с която са предявени обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК
искове на основание чл.200 ал.1 от КТ от В.И.С. и С.С.С.,***,срещу „***”
ООД-гр.Д. за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците сума
от по 65 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
причинена трудова злополука и настъпила смърт на съпруга на първата и баща на
втория С. С. ***,ведно със законната лихва върху обезщетенията,считано от
датата на злополуката 05.07.2012 г.,до окончателното плащане.В хода на
първоинстанционното производство в открито съдебно заседание на 11.04.2017 г.
ищците са оттеглили част от исковете си за размера на горницата от 48 200
лв до 65 000 лв,респ. производството по исковете в тази част е
прекратено.Така исковите претенции са останали в размер на по 48 200 лв за
всеки от ищците.С решението си първоинстанционният съд е уважил горните искове
изцяло,като е присъдил и законната лихва върху главниците,считано от 27.07.2012
г.-датата на смъртта на наследодателя на ищците,до окончателното им
изплащане,респ.е осъдил ответното дружество да заплати на ищците сторени от тях
разноски,а в полза на бюджета на съда държавна такса за водене на делото и за
издаване на изпълнителен лист.В частта,с която ищците по делото В.С. и С.С. са
осъдени да заплатят на дружеството сторени по делото разноски съразмерно на
прекратената част от производството,първоинстанционното решение не е обжалвано
и е влязло в сила.
Изложено е в исковата молба,че на 05.07.2012 г. по време
на жътва С. С.С. /съпруг на В.И.С. и баща на С.С.С./,изпълнявайки трудовите си
задължения като шофьор на товарен автомобил при работодател-ответното
дружество,претърпял ПТП,вследствие на което получил телесни увреждания,бил
опериран и двадесет дни след инцидента починал.С разпореждане №33/16.07.2012 г.
на РУСО на НОИ-гр.Д. злополуката била приета за трудова.С решение
№Б-663/20.03.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ „С. А.”-В. се приемала за установена причинно-следствената
връзка между увреждането на здравето на С. С.,признато за трудова злополука,и
настъпилата смърт.Ищците сочат,че след смъртта на техния съпруг и баща изпаднали
в тежко психическо състояние,трудно приели загубата на техния близък,на когото
разчитали преди за подкрепа и опора.Желаят да ангажират отговорността на
работодателя за репариране на неимуществените вреди от трудовата злополука.
В отговора на исковата молба ответникът „***” ООД-гр.Д.
изразява становище за неоснователност на исковете.Оспорва наличието на причинна
връзка между увреждането от 05.07.2012 г. и настъпилата по-късно смърт.Навежда
възражение за изтекла погасителна давност за упражняване правото на иск от
ищците,както и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при
проява на груба небрежност от негова страна.Счита,че размерът на претендираните
обезщетения е твърде завишен.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.Същото е и допустимо в атакуваната му част като постановено по
предявените допустими искове.В обжалваната част решението е правилно и следва
да бъде потвърдено,като съображенията за този извод са следните:
Не е спорно по делото,а това се установява и от
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2400 12
27/05.07.2012 г. /лист 37 от делото на ДРС/,съставен от дежурен-ПТП при сектор
„П. П.” при ОД на МВР-гр.Д.,както и от материалите по ДП №247/2012 г. на Второ РУП-Д.
/листи 99 и сл. от делото на ДРС/,че на датата 05.07.2012 г. около 11,30 ч.
извън пътната мрежа в землището на с.В. по земен път /неасфалтиран път/ на
около 200 м северно от Е.-гр.Д. е настъпило ПТП с товарен автомобил „К.” с рег.№**,управляван
от наследодателя на ищците по делото С. С.С..При инцидента водачът С. е
пострадал,отведен е в ЦСМП-Д. и след обстоен преглед е настанен в Ортопедично
отделение на МБАЛ-гр.Д. с диагноза „фрактура на ляв глезен и повърхностна рана
на дясна ръка,без опасност за живота”.При произшествието водачът е загубил
контрол над автомобила и последният се преобръща на дясната си страна.Като
причина за горното ПТП се сочи управление на самосвала с несъобразена с пътните
условия /неравен с голям наклон път/ скорост.Пострадалият С. претърпява
операция на лявата глезенна става и на 11.07.2012 г. е изписан в добро
състояние.На 27.07.2012 г. обаче същият умира вследствие белодробна
тромбемболия,довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност.
По повод декларация за настъпила злополука
вх.№5165/12.07.2012 г.,подадена от осигурителя „***” ООД-гр.Д. /на листи 63 и
64 от делото на ДОС/,е изготвено разпореждане №33/16.07.2012 г. на длъжностно
лице при РУСО-гр.Д. /лист 38 от делото на ДРС/,с което на основание чл.60 ал.1
от КСО декларираната злополука от 05.07.2012 г.,станала със С. С.С.,е приета за
трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО като внезапно увреждане на здравето на
пострадалия,настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с
действията,чрез които тя се изпълнява.Горното разпореждане констатира трудова
злополука,изразяваща се в закрита фрактура на лява подбедрица и изкълчване на
лява глезенна става.Всъщност характерът на произшествието от 05.07.2012 г. на
трудова злополука не е спорен между страните,като не е спорно,че злополуката е
станала по време на изпълнение от пострадалия на трудовите му задължения като
шофьор на товарен автомобил по трудово правоотношение между него и работодателя
му „***” ООД-гр.Д..
След смъртта на С. с експертно решение
№0663/20.03.2013 г. на ТЕЛК-Белодробни болести при МБАЛ „С. А.”-В. /лист 18 от
делото на ДРС/ е прието наличие на причинно-следствена връзка между увреждането
на здравето,признато за трудова злополука с разпореждане №33/16.07.2012 г. на
РУСО-Д.,и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия.По повод жалба по реда
на чл.112 ал.1 т.3 от Закона за здравето,подадена от работодателя „***” ООД-гр.Д.
срещу горното решение на ТЕЛК,се произнася НЕЛК по белодробни болести при МЗ с
експертно решение №0486/08.07.2013 г. /лист 16 от делото на ДРС/,с което се потвърждава
първото решение на ТЕЛК при МБАЛ „С. А.”-В.,като се приема,че последващото
усложнение /белодробна тромбемболия/ е следствие от първоначалното увреждане на
здравето-претърпяната травма на лява подбедрица,наложила оперативна намеса и
период на имобилизация-все рискови фактори,благоприятствали развитието на
тромбоза.Горното решение на НЕЛК също е било обжалвано от работодателя по реда
на чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето и от съдържанието на решение
№0114/06.02.2015 г. на НЕЛК-Специализиран състав по белодробни болести /на
листи 13-15 от делото на ДРС/ става ясно,че с решения на Адм.съд-София-град и
ВАС решението на НЕЛК от 08.07.2013 г. е било отменено.В изпълнение на
указанията на ВАС,дадени с решение №14286/01.12.2014 г. по адм.д.№7241/2014
г.,е постановено ново решение №0114/06.02.2015 г. на НЕЛК-Специализиран състав
по белодробни болести,с което отново се приема причинно-следствена връзка между
първоначалното увреждане и последващата смърт на пострадалия С.,респ. се
потвърждават и двете предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК.Второто решение на НЕЛК е
също обжалвано от „***” ООД по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.112
ал.1 т.4 от Закона за здравето пред Административен съд-гр.Д..С решение
№145/12.11.2015 г. по адм.д.№190/2015 г. на АС-Д. /лист 5 от делото на ДРС/
жалбата на работодателя е отхвърлена,като горното решение на АС-Д. е потвърдено
с окончателно решение №7723/27.06.2016 г. по адм.д.№99/2016 г. на ВАС на РБ
/лист 8 от делото на ДРС/.Така е налице окончателно приключила с влязло в сила
съдебно решение административна процедура по обжалване решенията на ТЕЛК и НЕЛК,с
които се приема причинна връзка между настъпилото на 05.07.2012 г. увреждане на
лява подбедрица на пострадалия С. С.С. и последвалата смърт на
последния.Дружеството-работодател „***” ООД е било страна в административното
производство и е обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение,с
което последното решение на НЕЛК е потвърдено,респ. жалбата срещу същото е
отхвърлена,т.е. решенията на ТЕЛК и НЕЛК са влезли окончателно в сила.В този
смисъл въпросът за наличието на сочената причинна връзка между първоначалната
травма и последващата смърт на пострадалия работник не подлежи на ново
обсъждане и пререшаване в рамките на настоящия граждански спор.Освен това и
процедурата по признаване на злополуката за трудова с последица смъртта на
работника вече е приключила окончателно с влязло в сила на 24.01.2018 г.
разпореждане на ТП на НОИ-гр.Д. /разпореждане №33 от 08.01.2018 г. на лист 177
от делото на ДОС/,което е било връчено на наследниците на пострадалия С. С.С.-В.И.С.
и С.С.С.-на 09.01.2018 г.,както и на работодателя на пострадалия „***” ООД на
09.01.2018 г. /виж известия за доставяне на листи 171 и 172 от делото на
ДОС/,като в указания 14-дневен срок за обжалването му по чл.117 ал.2 т.2 от КСО
никоя от страните в административното производство не е подала жалба срещу
разпореждането.При наличие на влязло в сила разпореждане в процедурата по
трудовата злополука пред НОИ за установяване на причинната връзка между
злополуката и смъртта на пострадалия въпросът за наличието на такава причинна
връзка не може да бъде пререшаван и да бъде предмет на ново обсъждане в рамките
на настоящото исково производство.Въз основа на влезлите в сила решения на ТЕЛК
и НЕЛК и разпореждане на ТП на НОИ причинната връзка между първоначалното
увреждане от 05.07.2012 г. и впоследствие настъпилата смърт е безспорно
установена,респ. следва да се приеме,че трудовата злополука се изразява в
настъпване увреждане на здравето на пострадалия работник,довело до неговата
смърт.Константната съдебна практика е категорична,че трудовата злополука и
характерът на увреждането от същата се установяват в рамките на специално
предвиденото административно производство за това;актовете на административния
орган са задължителни за гражданския съд,който не може да преразглежда и
пререшава въпроса налице ли е трудова злополука и от какъв характер.
Както бе посочено,към настоящия момент вече е налице
окончателно приключила пред ТП на НОИ-гр.Д. административна процедура по реда
на чл.57 и сл. от КСО по установяване на трудовата злополука от 05.07.2012 г.
като внезапно увреждане здравето на наследодателя на ищците С. С.С.,настъпило
по време на изпълнение на трудовите му задължения като шофьор на товарен
автомобил по трудов договор с ответното дружество „***” ООД-гр.Д.,със смъртен
изход за работника.Административната процедура е започнала съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 от КСО по повод подадената от работодателя
декларация за трудова злополука вх.№5165/12.07.2012 г. /лист 63 от делото на
ДОС/.С първото разпореждане №33/16.07.2012 г. на длъжностно лице при РУСО-гр.Д.
злополуката е призната за трудова с последица-увреждане здравето на
пострадалия,изразяващо се в закрита фрактура на лява подбедрица и изкълчване на
лява глезенна става.След смъртта на пострадалия обаче административното
производство по реда на КСО по разследване на злополуката е възобновено със
заповед №21/12.02.2013 г. на директора на РУСО-Д. /лист 107 от делото на ДОС/.Със
заповед №2/01.03.2013 г. /лист 111 от делото на ДОС/ производството е спряно до
произнасяне на органите на медицинската експертиза на работоспособността /ТЕЛК
и НЕЛК/ с влязло в сила експертно решение относно причинната връзка между
първоначалното увреждане и смъртта на пострадалия.
С разпореждане №33/12.04.2013 г. на длъжностно лице
при РУСО-Д. /лист 128 от делото на ДОС/ въз основа на експертно решение
№0663/20.03.2013 г. на ТЕЛК-Белодробни болести при МБАЛ „С. А.”-В. е прието
наличие на причинно-следствена връзка между увреждането на здравето,признато за
трудова злополука с разпореждане №33/16.07.2012 г. на РУСО-Д.,и настъпилата
впоследствие смърт на пострадалия.Горното разпореждане е обжалвано от „***” ООД
пред директора на РУСО-Д. /жалба на лист 129 от делото на ДОС/.По жалбата
директорът на ТП на НОИ-Д. се произнася с решение №26/29.05.2013 г. /лист 135
от делото на ДОС/,с което отхвърля същата като неоснователна.Срещу решението на
директора също е подадена жалба от работодателя на пострадалия /лист 139 от
делото на ДОС/.С решение №137/16.10.2013 г. по адм.д.№625/2013 г. на
Административен съд-Д. /листи 54-56 и листи 144 и сл. от делото на ДОС/
атакуваното решение №26/29.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ е отменено и
преписката е върната на административния орган за постановяване на ново
решение.Решението на ДАС е влязло в сила на 26.02.2014 г. /виж отметката на
лист 56 от делото на ДОС и решение №2833 от 26.02.2014 г. по адм.д.№16373/2013
г. на ВАС на РБ на листи 57-58 от делото на ДОС/.От последната дата 26.02.2014
г. до настоящия момент директорът на ТП на НОИ-Д. не се е произнесъл наново по
жалбата на работодателя срещу разпореждане №33/12.04.2013 г. съобразно
указанията на ДАС,дадени с решение №137/16.10.2013 г. по адм.д.№625/2013 г.Разпореждане
№33/12.04.2013 г. не е влязло в сила и производството по него е останало
висящо.Междувременно обаче длъжностно лице при ТП на НОИ-Д. след сезирането му
в хода на настоящото въззивно производство за липсата на окончателно
произнасяне по установяване на трудова злополука,изразяваща се в настъпила
смърт на пострадалия,постановява ново разпореждане №33/08.01.2018 г.,което на
практика отменя предходното обжалвано разпореждане №33/12.04.2013 г.,като
наново се приема за установена причинната връзка между първоначалното увреждане
и смъртта на пострадалия,т.е. смъртта на пострадалия работник е обявена за
трудова злополука.Последното разпореждане по чл.60 ал.1 от КСО не е обжалвано
от страните в административното производство,които са идентични със страните по
настоящото дело,и е влязло в сила на 24.01.2018 г.То следва да се счита за
окончателния акт в развилото се административно производство по чл.57 и сл. от
КСО.
Така административното производство по чл.57 и сл. от
КСО е приключило окончателно на 24.01.2018 г.,т.е. в хода на въззивното
производство по настоящото дело.Исковете са били към датата на подаване на
исковата молба /04.08.2016 г./ преждевременно предявени,но липсата на този
елемент /приключило административно производство по КСО/ от фактическия състав
на отговорността на работодателя по чл.200 ал.1 от КТ е санирана.Налице е
следователно вече горният съществен елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 от КТ,а именно влязъл
в сила индивидуален административен акт по чл.60 ал.1 от КСО,с който смъртта на
наследодателя на ищците С. С.С. е призната за трудова злополука по специално
установения за това административен ред-единствено възможен и задължителен по
българското законодателство.Ако трудовата злополука не е установена по този
специален административен ред,е недопустимо констатирането,разследването и
квалифицирането й в рамките на исковото производство по обезщетяване на вредите
от нея /в тази насока решение №109/12.03.2012 г. по гр.д.№622/2011 г.,ІV
г.о.,ГК на ВКС;решение №410/29.06.2010 г. по гр.д.№599/2009 г.,ІІІ г.о.,ГК на
ВКС;решение №1247/09.12.2008 г. по гр.д.№4465/2007 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение
№374/23.07.2014 г. по гр.д.№3766/2013 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/.
Наведено е от ответното дружество възражение за
погасяване на исковите претенции по давност,което е неоснователно и не следва
да бъде уважено.По правило искът по чл.200 ал.1 от КТ следва да се предяви в
тригодишен срок /чл.358 ал.1 т.3 от КТ/,като според разпоредбата на чл.358 ал.2
т.2 от КТ горният срок започва да тече „от деня,в който правото-предмет на
иска-е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено”.Поставя се въпросът
кога двамата ищци са могли да предявят основателни искове за обезщетяване от
работодателя на вредите от процесната трудова злополука.В случая правото да се
претендира обезщетение от работодателя за вредите от трудовата злополука
възниква и може да бъде упражнено едва след приключване на специалната
административна процедура по КСО по установяване на трудовата злополука с
окончателен административен акт по чл.60 ал.1 от КСО.Както вече бе
посочено,разпореждане №33/08.01.2018 г. на дл.лице при ТП на НОИ-Д. е влязло в
сила едва в хода на настоящото въззивно производство на 24.01.2018 г.Именно от
последната дата възниква за ищците възможността да упражнят правото си да
претендират успешно по исков ред обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ,защото от 24.01.2018
г. те разполагат със задължителен за гражданския съд административен
акт,констатиращ трудовата злополука,представляващ основен елемент от ФС на
отговорността на работодателя,без който исковете не могат да бъдат уважени.В
горната насока е решение №336/23.11.2012 г. по гр.д.№303/2012 г.,ІІІ г.о.,ГК на
ВКС,според което тригодишният давностен срок за погасяване на вземането по
чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука тече от датата,на която злополуката
е призната за трудова,предвид константната съдебна практика,че установяването
на трудова злополука може да става само по надлежния административен ред по
чл.57 и сл. от КСО и,доколкото процедурата по издаване на съответния
окончателен административен акт изисква време,следва да се приеме,че началният
момент,от който възниква вземането за обезщетение,е датата на влизане в сила на
този административен акт.Това е денят,в който правото-предмет на иска-може да
бъде упражнено.Предвид горното при положение,че разпореждането по чл.60 ал.1 от
КСО за установяване на процесната трудова злополука е влязло в сила едва на
24.01.2018 г.,то именно от последната дата може да започне да тече тригодишният
давностен срок.Последният дори не е започнал да тече към датата на предявяване
на исковете.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.Безспорно смъртта на близък родственик и в частност съпруг и
баща житейски логично води до тежки негативни изживявания за членовете на
семейството му-стрес от внезапната загуба на любим човек,от загубата на подкрепа
и опора в живота от главата на семейството в случая,душевни страдания и
мъка-неимуществени вреди от процесната трудова злополука,подлежащи на
обезщетяване от работодателя на пострадалия,чиято отговорност е обективна и
безвиновна и се носи независимо дали орган или работник/служител на
работодателя има вина за настъпването на вредите.Касае се за настъпили в случая
най-тежки по своя резултат неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване в
значителен размер.От разпита на свидетелите Й. П. П.и П. С.Д.,първата приятел
на семейството от повече от 20 години,а втората първа братовчедка на ищцата,т.е.
лица с преки впечатления за живота на ищците и техния наследодател,става
ясно,че отношенията в семейството на пострадалия са били прекрасни,като
пострадалият С. С. бил добър човек,в разцвета на силите си /същият е бил към
датата на смъртта си на 43 години/,който основно се грижел за издръжката на
семейството.Съпругата работела на сезонна работа при минимална заплата,а синът
му бил студент,т.е. двамата разчитали за всичко на него.Внезапната му смърт
трудно се преживявала от тях и до настоящия момент.Съпругата и синът му
загубили твърде рано основната си морална и финансова опора в живота.
Ответното дружество счита,че отговорността му следва
да бъде намалена поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия,който проявил груба небрежност,несъобразявайки качествата на пътя
/неравен земен път с голям наклон/,тежестта и вида на товара в камиона и
скоростта на движение.Горното възражение е неоснователно.
Следва да се подчертае,че по правилото на чл.201 ал.2
от КТ за намаляване отговорността на работодателя има значение само проявата на
груба небрежност от страна на пострадалия работник.Освен това съпричиняването
при проявена груба небрежност от страна на пострадалия обуславя само
намаляване,но не и пълно изключване на отговорността на работодателя.Пълно
освобождаване на работодателя от отговорност е възможно само при хипотезата на
чл.201 ал.1 от КТ,когато пострадалият е причинил умишлено увреждането,каквато
хипотеза в случая безспорно не е налице и не се навежда да е налице.
Под груба небрежност се разбира такава,при която не е
положена грижа,каквато и най-небрежният би положил в дадена обстановка.Следва
да е налице липса на елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност.Пострадалият при
трудовата злополука трябва да е осъзнавал реалната възможност в резултат на
неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат,но независимо от това да
е предприел съответните действия със самонадеяната увереност,че този резултат
няма да настъпи или че той ще е в състояние да го предотврати.В тежест на
работодателя е да докаже,че пострадалият С. С.С. е действал при форма на вината
„груба небрежност”,а именно,че същият е съзнавал опасността от преобръщане на камиона,но
въпреки това самонадеяно и лекомислено е предприел преминаването по неравния
земен път.Такова вътрешно субективно отношение у С. към ситуацията не е
доказано,за да се приеме,че същият е действал при груба небрежност.По-скоро се
касае за проява на недостатъчно внимание и обикновена небрежност при изпълнение
на трудовите задължения.
От събраните по делото доказателства се установява,че С.
е бил наясно с качествата на пътя,по който е започнал придвижването си с
натоварения с пшеница камион.Това личи от изложеното лично от него в
обясненията му,обективирани в протокол за разпит на свидетел от 19.07.2012 г.
по ДП №247/2012 г. по описа на Второ РУП-Д. на лист 107 от делото на ДРС.Същият
заявява пред разследващия полицай,че пътят в землището на с.В.,по който тръгнал
с натоварения самосвал,бил стръмен земен път с наклон надясно,като в ниската си
част пресичал нещо като дере.Качествата на пътя му били известни поради това,че
бил „минавал много пъти през този участък”,затова карал „много бавно и
внимателно”,но вероятно поради дъждовете този път наклонът се бил променил и
това довело до обръщането на камиона.Че този път все пак е бил ползван за
пренасяне на натоварена земеделска продукция от нивите в посоченото
землище,обработвани от работодателя,може да се съди както от горните обяснения
на пострадалия,така и от показанията на свидетеля Ц. С. Ц.,механизатор при
ответното дружество от 2007 г.Докато свидетелят Д. И. Д.,механизатор в
дружеството от 2009 г.,твърди,че „нямало практика шофьорите,които товарят
продукцията,да минават по този път”,че пътят не бил „работен” и по него
минавали само овце и каруци,то свидетелят Ц. Ц.,който също твърди горното,но и същевременно
заявява,че „по този път отбягвал да минава”,защото бил много опасен заради
големия наклон.Имало друг път,по който се минавало през полето и се излизало на
главния път,който бил с каменна настилка и равен с много лек
наклон.Изявлението,че отбягвал да минава по пътя,означава,че същият все пак е
преминавал през него,за да познава толкова добре характеристиките му.Същото се
отнася и за първия свидетел Д.,който подробно описва характеристиките на
пътя,което навежда,че той също е преминавал по него.Горното означава,че въпреки
опасността посоченият земен път все пак е бил ползван от механизаторите и
шофьорите на камиони,като до момента на процесното ПТП други злополуки от такъв
характер не са се случвали.Този факт сочи наличие на практика на преминаване по
този път със съзнание на всички работници за рисковете,които той крие.Очевидно
обаче преминаването по него до 05.07.2012 г. е осъществявано без инциденти при
внимателно управление на МПС.Това е мотивирало и пострадалия С. да премине по
този път в деня на злополуката.Същият е имал съзнание за това,че пътят е
неравен,стръмен и с наклон,но не е съзнавал напълно опасността от тези негови
характеристики,защото и преди е преминавал успешно по него при внимателно и
бавно шофиране.Решението за преминаване по него е взето от пострадалия на база
на предходния му опит по успешно преминаване по пътя и съзнанието,че
преминаването по този път не е толкова рисково,ако се кара внимателно.В този
смисъл не може да се приеме,че той е бил наясно с реалната опасност от
преобръщане на камиона,но самонадеяно да е счел,че ще може да предотврати ПТП.По-скоро
в случая е налице неправилна преценка на засилената опасност поради вида на
товара,с който е бил натоварен камионът му.В заключението по допуснатата
автотехническа експертиза /листи 158-163 от делото на ДРС/ вещото лице М. С.
сочи /отговор на въпрос 3/,че при наклоняване на камиона пшеницата не се
размества в коша,а започва да се изсипва от него,което премества масовия център
на камиона в посоката на наклоняването му.Преобръщането става,когато
вертикалата през масовия център на камиона премине извън габарита на долния
край на колелата на камиона.Когато товарът е насипен,при наклоняване на камиона
товарът започва да се изсипва,измества се масовият център в посоката на
наклоняването и условието за преобръщане настъпва при по-малък ъгъл на
наклоняване.Не е ясно дали пострадалият е имал представа за възможното
въздействие на вида на товара върху стабилността на камиона.По-скоро данните
сочат,че същият не е имал знание и не е съобразил такъв фактор /същият в
обясненията си пред разследващия полицай в цитирания по-горе протокол по ДП
изобщо не споменава за възможно въздействие на товара-изсипването му,довело до
разместване масовия център на камиона/,а е действал под влияние на предходния
си опит на успешно преминаване по пътя и вероятно по преценка,че този път
скъсява маршрута му до склада /според вещото лице процесният път скъсява
разстоянието до склада в гр.Д. с 632 м-отговор на въпрос 4/.В случая се касае
за проявена обикновена небрежност.Поради предходните си успешни преминавания по
пътя пострадалият не е предвиждал дори възможността за настъпване на такъв
резултат-обръщане на камиона под въздействие на наклона и товара.Същият е
считал,че и този път ще премине успешно,ако кара внимателно.Не се твърди и
липсват доказателства пострадалият да е бил изрично инструктиран от
работодателя или да е бил предупреден от свои колеги да не преминава по този
път и същият лекомислено да не се е съобразил с инструкциите и препоръките.Ако
е бил инструктиран или предупреден и той не се бе съобразил с това,би могло да
се говори за самонадеяност.Данни за горното обаче няма по делото.По принцип
водачът на МПС е длъжен сам да извърши преценка на атмосферните условия,на релефа
на терена,на състоянието на МПС,на вида на товара и да съобрази с оглед горното
скоростта си на движение /чл.20 ал.2 от ЗДвП/.В този смисъл специални
инструкции от работодателя за спазване на правилата за движение по пътищата не
са необходими.Тяхното спазване е законоустановено задължение на водачите на МПС
по ЗДвП.Наличието или не на специални инструкции на работодателя в случая се
коментира не заради задължение на последния да извърши такава инструкция за
безопасност на движението на своите работници конкретно по кои пътища да се
движат,а от гледна точка на преценката дали е налице проявена самонадеяност от
страна на пострадалия С..Не може да се приеме,че пострадалият С. е бил
самонадеян при преминаване по посочения път и е пренебрегнал основни правила за
безопасност като водач на МПС,защото самият той е заявил пред разследващия
полицай,че и друг път е преминавал по този път и поради характеристиките му е
карал бавно и внимателно,т.е. той все пак е положил грижа да не допусне ПТП и е
съобразил скоростта си с характера на пътя.Грубата небрежност е проява на съзнавана
самонадеяност,при която предполагаш или знаеш за евентуалния неблагоприятен
резултат от поведението си на нарушаване на правила за безопасност и на
технологичните правила,но въпреки това съзнание считаш,че можеш да го
избегнеш.В случая става въпрос за обикновена несъзнавана небрежност и липса на
съобразителност.Самият работодател е приел,че основната причина за ПТП е неправилната
преценка на терена и на вида на товара /че е насипен и че може да промени
центъра на тежестта/,съгласно констатациите в протокол №38/12.07.2012 г. за
резултатите от извършено разследване на злополуката от работодателя /листи
101-104 от делото на ДОС/.Касае се за неправилна преценка на терена и товара,а
не за лекомисленост и самонадеяност,каквито биха били налице,ако С. е имал съзнание
за опасността,произтичащо от правилна негова преценка за вида на пътя и товара,и
въпреки това е предприел пътуването.Предвид горното отговорността на
работодателя не следва да бъде намалявана вследствие съпричиняване поради груба
небрежност от страна на С. на вредоносния резултат.
В съответствие с разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ от
размера на първоначално претендираното обезщетение от 65 000 лв от всеки
от двамата ищци са приспаднати заплатените им от застрахователя по сключените от
работодателя договори за застраховка на работниците и служителите
суми.Ответното дружество е имало сключен договор за застраховане на
наследодателя на ищците с „СЗИ ОЗ” ЕАД,като по този договор застрахователят е
изплатил на всеки от двамата наследници на пострадалия суми от по 16 800
лв /застрахователна полица от 15.03.2012 г. на лист 36 от делото на
ДРС,удостоверение и платежни нареждания на листи 39-41 от делото на ДРС/.Ищците
сами са оттеглили исковете си за размера от 16 800 лв,т.е. за горницата от
48 200 лв до 65 000 лв,като в тези части производството по делото е
прекратено.Следователно претендираните суми от по 48 200 лв не включват
заплатено застрахователно обезщетение.
Съдът намира,че обезщетение в общ размер от по
65 000 лв за всеки от двамата ищци е оправдано предвид вида и тежестта на
претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди,описани по-горе в
изложението.При приспадане на изплатените застрахователни обезщетения от по
16 800 лв работодателят следва да понесе отговорността за заплащане на
разликите от по 48 200 лв в полза на всеки от ищците.На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху главниците се
дължи от датата на увреждането-27.07.2012 г. /датата на смъртта на
наследодателя на ищците/.На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право на
сторените от тях разноски в първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от исковете,каквито изрично са претендирали и са им присъдени от
районния съд.На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавната такса за водене на делото в размер на 3 856 лв по двата
иска,тъй като ищците са освободени от нея по силата на закона /чл.83 ал.1 т.1
от ГПК/.В обжалваната му част решението на районния съд е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК
право на сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция имат
ищците по делото и въззиваеми В.И.С. и С.С.С.,каквито те изрично са
претендирали.Следва да им се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер
на 2 400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от същите на упълномощения
им адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 28 от делото
на ДОС.Въззивникът и ответник по делото „***” ООД няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат за втората инстанция поради отхвърляне на
въззивната му жалба,респ. поради уважаване на предявените срещу него искове.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №365/21.04.2017 г. по гр.д.№2221/2016
г. на Д.кия районен съд в частта,с която „***” ООД-гр.Д. е осъдено да заплати
-на В.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 48 200 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и
настъпила смърт на съпруга й С. С. ***;
-на С.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 48 200 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена трудова злополука и
настъпила смърт на неговия баща С. С. ***;
-на В.И.С. с ЕГН ********** *** мораторна лихва върху
присъденото обезщетение от 48 200 лв по чл.200 ал.1 КТ с начало 27.07.2012
г. до окончателното изплащане на сумата;
-на С.С.С.
с ЕГН ********** *** мораторна лихва върху присъденото обезщетение от 48 200 лв по чл.200
ал.1 КТ с начало 27.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата;
-на В.И.С. и С.С.С. сумата от 3 188,60 лева,представляваща възнаграждение за процесуално представителство;
-по сметка на Д.ки районен съд държавна такса в размер на 3856 лева,както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „***”
ООД-гр.Д. да заплати на В.И.С. с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН **********,***,сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 400 лв /две хиляди и четиристотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.