РЕШЕНИЕ

№47

гр.Д.,14.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на четиринадесети февруари през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

2.ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.Мартенова в.гр.дело №479 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1698/15.05.2017г.от М.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.В., срещу решение №58/21.04.2017 г. по гр.д.№111/2017 г. на Генералтошевски районен съд, с което съдът ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главните искове по чл.42, ал.ІІ и чл.26,ал.ІІ, предл пето от ЗЗД, И евентуалния иск по чл.31, ал.І от ЗЗД , предявени от М.В.Г. в качеството й на наследник на М.Н.И., б.ж. на с.К., общ.Г.Т., починала на 11.09.2009г., срещу П.В.К. и нейният съпруг П.И.К., за обявяване относителната недействителност, нищожност и евентуално унищожаване на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от10.09.2003г. , обективиран в НА № *** от 10.09.2009г. на нотариус № *** при НК с район на действие ГТРС, с който М.Н.И. е прехвърлила/продала на П.В.К. (по време на нейния брак с П.И.К.), ½ ид. част от съсобствен недвижим имот НИВА с площ от 126 дка ,имот с № ***по КВС на с.К., общ.Г.Т., срещу грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н.И. от 6 години до този момент и за тези, които ще полага занапред до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице, и

по частна жалба вх.№2804/29.08.2017г. от М.В.Г. срещу определение №184/10.08.2017г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата и по чл.250 от ГПК за допълване на решението .

Оплакванията във въззивната жалба са за всички възможни пороци –нищожност, недопустимост, непълнота, необоснованост, неправилност, незаконосъобразноскт, нарушения на материалния и процесуалния закон, тенденционно тълкуване на доказателствата. Мотивите на съда били противоречиви, некореспондиращи с твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства. Изводите на съда-неразбираеми. Налице било произнасяне по непредявени искове, произнасяне в противоречие с правилата за разглеждане на предявените. Не била разгледана прецизно упълномощителната сделка. Неправилно съда приел, че пълномощното е съставено съобразно изискванията на чл.37 от ЗЗД. Не можело да се установи от кои доказателства съдът извеждал този извод. Не ставало ясно как съда приел, че е положен подпис като били положени два отпечатъка, че било извършено едновременно удостоверяване при два начина на изписване на съдържанието –напечатано и ръкописно, с поправка без забележка от нотариуса. Не ставало ясно защо съда обсъжда само недъгавост като причина за полагане на отпечатък, на какво основание приел, че законодателя не е въвел изискване за посочване на причината за полагане на отпечатък. Макар и с определение от 10.03.2017г. да бил разпределил доказателствената тежест, съдът не допуснал доказателствените и искания. Неправилно приложил материалния закон, не разгледал предявените искове, не дал възможност за изясняване на фактическата обстановка, за доказване на твърдените от страните факти съобразно въведената нова правна квалификация. Съвпадението между решението по гр.д.№111/2017г. с решението по гр.д.55/2013г. удостоверявало преднамереното решаване на делото. Исканията са за обявяване нищожността на решението, обезсилването му и връщане за ново гледане.

Отказът на съда да се допълни решението бил неправилен тъй като съдът не взел предвид пълното съдържание на молбата и за допълване.

Писмен отговор по въззивната жалба е подала насрещната страна, в който буквално цитира текста на въззивната жалба, подробно коментира оплакванията на въззивника и извежда извод , че оплакванията са необосновани и неоснователни. По отношение отказа на съда да допълни решението изразява становище за липсата на основание за това. Иска се потвърждаване на решението и определението.

Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.275,ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл.260 и 251 от ГПК.

По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№111/2017г.на Генералтошевски районен съд е образувано след обезсилване на решение №23/06.03.2014 г. по гр.д.№55/2013 г. на същия съд с решение по в.гр.д.№217/2015г.на ДОС и връщане на делото за произнасяне от друг състав, по предявените с исковата молба рег.№3904/02.12.2010г., уточнена с молба вх.№522/13.02.2013 г. /лист 20 от гр.д.№55/2013г.на ГТРС/, от М.В.Г. от гр.Ген.Т., срещу съпрузите П.В.К. и П.И.К./вторият конституиран като ответник с определение №189 от 12.06.2013 г./ главни искове по чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД и с оглед изхода от спора по тях-по предявените евентуални искове по чл.31 ал.1 от ЗЗД, за обявяване недействителност, нищожност и евентуално унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 10.09.2009г. с нот.акт №***, т.*, рег.№***, д.№***/2009 г. на нотариус С.Ж. *** действие-Районен съд Г.Т., с който прехвърлителката М.Н.И., чрез пълномощника си П.В.К., се разпорежда в полза на приобретателката П.В.К. по време на брака на последната с П.И.К., със собствената си 1/2 ид.ч. от нива с площ от 126 дка-имот №***по КВС на с.К.,общ.Ген.Т., за грижите, които К. е полагала до датата на сделката и срещу задължението й да полага такива за прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот.

Обосноваващите претенциите по чл.42, ал.2 от ЗЗД обстоятелства се свеждат до липсата на представителна власт на пълномощника по сделката П. В.К. поради нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието в пълномощното от 10.09.2009 г. /лист 100 от гр.д.№55/2013г. на ГТРС/ предвид допуснати от нотариуса нарушения на чл.579 ал.2 от ГПК и чл.580 ал.1 т.6 от ГПК-осъществено полагане на отпечатък от палец от упълномощителя при липса на предпоставките за това- неустановена от нотариуса невъзможност за полагане на подпис от упълномощителката поради неграмотност или недъгавост.

Исковете по чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за нищожност на договора като привиден и прикриващ дарение /относителна симулация/ се обосновават с твърденията, че договорът е сключен като такъв за издръжка и гледане, за да се заобиколят правилата за съблюдаване запазената част на ищцата като наследник наред с приобретателката по договора.

Евентуалните искови претенции по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото, се обосновават с липсата на възможност с оглед здравословното състояание на прехвърлителката към момента на сключване на договора, респ. издаването на пълномощното, да ръководи и разбира действията си.

Не е спорно, установява се и от представеното удостоверение за наследници изх.№АО.11.10/11.08.2010г. на кметството с.К., общ.Г.Т., че ищцата М.В.Г. и ответницата П.В.К. са наследници по закон /низходящи от първа степен/ на М.Н.И., починала на дата 11.09.2009 год.

Ден преди смъртта си, на 10.09.2009 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № ***/10.09.2009г. на нотариус С.Ж., вписана под №*** на НК, действаща в района на РС Г.Т. и на съдържанието с рег.№***, том *, акт ***, от същата дата на същия нотариус, М.Н.И. е упълномощила дъщеря си П.В.К. да се разпореди в своя полза/включително чрез продажба, дарение, издръжка и гледане, замяна/със собствените й поземлени имоти:НИВА с площ от 30.00 дка, трета категория, в местността ”П.Т.”, имот №*** по КВС на с.К., общ.Г.Т. и 1/2 ид.ч. от НИВА с площ от 126 дка, ІІІ категория, местността „П.Н.”, имот №***по КВС на с.К., общ.Г.Т., да я представлява пред нотариус във връзка с изповядване на сделките, както и да се подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с дадените й права. Това съдържание е изпълнено графично с печатен текст. С ръкописен текст е отбелязано, че издръжката и гледането се отнася за грижите, които е полагала упълномощената за нея през последните 6 години и за грижите, които ще полага докато е жива. Обстоятелството, че ръкописния текст е изписан от служител на нотариуса С.Ж. в който смисъл са показанията на същата, разпитана като свидетел, е ирелевантно за представителната власт, в който смисъл се навеждат доводи от ищцата в хода на производството. Авторството на един документ не се установява от това, кой е изписъл текста, а от факта чий е подписа под него. В случая вместо трите имена и подпис, упълномощителката М.Н.И. е положила отпечатък от палец.

По силата на това пълномощно, на същата дата 10.09.2009г., с договор, сключен с нот акт№ *** т.* рег.№ *** д.№ ***/2009 год. на нотариуса С.Ж.,*** действие-Районен съд Г.Т., вписан с вх.№ ***/10.09.2009 год.,АКТ № *** т.** д.№***/2009 год., имотна партида *** на Службата по вписванията Г.Т., упълномощената П.В.К. е прехвърлила на себе си 1/2 ид.ч. от нивата с площ от 126 дка-имот №***по КВС на с.К.,общ.Ген.Т., за грижите, които е полагала за майка си М.Н.И. от 6 години досега и за тези, които ще полага занапред до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,лично или чрез трето лице.

Разпореждането е извършено по време на брака на П.В.К. с П.И.К., сключен на дата 18.06.1977 год., с което се лигитимира участието му като страна-ответник в процеса.

Въпросът за действителността на договора от 10.09.2009г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при твърдяния порок на упълномощителната сделка е предпоставен от валидността на последната с оглед отговора на въпроса била ли е в състояние упълномощителката да положи подпис и изпише трите си имена.

Полагането на отпечатък от десен палец е законово установена алтернатива на невъзможността да се положи подпис и изпишат имената поради неграмотност или недъгавост /чл.579,ал2 от ГПК/. Ищцата не е твърдяла че пръстовият отпечатък не е на М.Н.И., респ. не е било спорно, че е положен от нея. Категоричен извод за грамотността на М.Н.И. като способност за четене и писане, само въз основа на представените нотариални актове за правни действия, извършени от нея през 2003г./л.7-10 от гр.д.№55/2013 на ГТРС/, т.е. при действието на отменения ГПК от 1952г., съдържащи само подписа и, представения изплащателен картон/л.126-127 от същото дело/ за получаваната от нея лично, срещу подпис пенсия, при съобразяване на факта, че съдържанието на нито един от представените документи не е изпълнено от нея, не може да се направи. В съобщението за смърт №***/11.09.2009г /л.120/, в частта, попълнена от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Ген.Т./т.19/, се съдържат данни за придобито начално образование от починалата, които сами по себе си също не дават категоричен положителен отговор на въпроса за грамотността на М.Н.И., тъй като не е ясен източникът на информацията относно образованието на починалата, доколкото придобитото образование не е факт от гражданското състояние на лицето, подлежащ на вписване в регистрите за гражданско състояние. Представеният обаче договор за аренда от 2008г./л.135/, освен подпис, съдържа изписване от М.И.на трите и имена и при съвместната му преценка с останалите доказателства, може да се приеме ,че М.И.е била грамотна. Вън от горното, между страните не е имало спор относно грамотността на М.И./на твърденията на ищцата, че упълномощителката не е била неграмотна, ответниците не са противопостави насрещни твърдения в обратния смисъл/. Спорен е въпросът била ли е същата в невъзможност да положи подпис и изпише имената си по причина на недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК - трайно състояние на увреждане на здравето, което да е свързано в случая с невъзможност за полагане на идентифицируем подпис и изписване на имената, при поддържаната от ищцата теза за тежко здравословно състояние на упълномощителката поради наличието на злокачествено чернодробно заболяване, причинило смъртта и, което не и позволило да разбере и осмисли действията си, но не я е лишило от способност да се подпише и изпише имената си.

По данни от представеното с исковата молба препис-извлечение от Акт за смърт №***/11.09.2009г./л.4/, причината за смъртта на М.Н.И. е „чернодробна недостатъчност, неквалифицирана другаде”. Такава причина за смъртта е посочена и в съобщението за смърт №***/11.09.2009г./л.120 от гр.д.№55/2013г.на ГТРС/, съставено от д-р З.Г.И., общопрактикуващ лекар, констатирал смъртта и. С приложеното медицинско направление от 20.04.2010г./л.128/ д-р З.И.е удостоверил, че диагнозата „остра чернодробна незодтатъчност в следствие на механична холестаза” е поставена посмъртно, както и, че разпечатката от здравното досие/л.129-133/ е непълна поради технически проблем в програмата. Наличните данни в представената разпечатка от здравното досие на М.И.са за оплаквания пред лекаря от „болки в кръста с ирадиация към двата крака”. С приложеното „медицинско направление”/л.124/, ОПЛ д-р З.И.е удостоверил, че починалата го е посещавала по повод оплаквания от задух и лесна умора. В същото е вписано и „уточнена диагноза”: ИБС/исхемична болест на сърцето/, Абсолютна аритмия при ПМ/предсърдно мъждене/, Сърдечна недостатъчност, Холелетиаза/камъни в жлъчния мехур/, Чернодробна холестаза/увреждане в резултат намаляване или спиране оттичането на жлъчния сок от жлъчните пътища/. Иктер/жълтеница/. Отразено е и, че смъртта е настъпила внезапно у дома.

Удостовереното от ОПЛ д-р З.И., че диагнозата „остра чернодробна недостатъчност в следствие на механична холестаза” е поставена посмъртно, кореспондира със заключението на вещото лице Д.Д. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, за липсата на медицински данни за регистрирано приживе заболяване „чернодробна недостатъчност” у починалата. Сповед вещото лице острата чернодробна недостатъчност или чернодробна кома е изява на остра или на крайна фаза на хронично настъпваща обща чернодробна недостатъчност. Заболяването протича в три стадия: първия започва с намалена способност за запаметяване и извършване на прости алгебрични действия, гадене, повръщане, тремор на пръстите/болните не са в състояние да нарисуват проста фигура/; вторият-обърканост, дезориентираност, помрачаване на съзнанието, смяна на сънливост с възбуда, едър тремор; третия-пълна чернодробна кома, абсолютна загуба на съзнание, арефлексия, дълбоко и шумно дишане. При неприлагане на адекватно лечение в болнично заведение, настъпва смърт. При изслушването му в съдебно заседание от 06.02.2014г. вещото лице е дало обяснения и, че при такова заболяване /остра чернодробна кома/ смъртта не настъпва внезапно /ОПЛ д-р З.И.е удостоверил внезапното настъпване на смъртта/, както и, че самото заболяване не се развива за три месеца /последният профилактичен преглед на починалата от ОПЛ д-р З.И., с липсата на констатации за такова заболяване, датира от 03.06.2009г./, че от описаното в медицинското направление от ОПЛ д-р З.И.здравословно състояние, сърдечното хронично заболяване е по-тежко от чернодробното. Уточнил е и, че при настъпване на смърт от остра чернодробна недостатъчност дни или поне 24часа преди това болния лежи, не се движи, съзнанието е замъглено или губи съзнание, не е адекватен. При настъпване на смърт от хронична сърдечна недостатъчност може да е със занижени физически сили, но в съзнание, може да да разсъждава, да действа, да ръководи постъпките си.

Последният проведен на починалата профилактичен преглед от ОПЛ д-р З.И.датира от 03.06.2009г. В този смисъл издаденото от същия лекар медицинско направление от 21.04.2011г./л.121/, на който според удостовереното от лекаря не са установени несъвместими с възрастта на пациентката отклонения от здравния статус. Представено е и удостоверение изх.№***/28.05.2011г. , издадено от РЗОК-Д./л.134/, според което в интегрираната информационна система на НЗОК относно М.Н.И. има регистрирани от ОПЛ д-р З.И.на дата 22.06.2006г. консултативен преглед по амбулаторен лист №***0 и на дата 03.06.2009г. профилактичен преглед по амб.лист №***. В медицинско направление от 21.04.2011г. е удостоверено от ОПЛ д-р З.И.и, че за периода 2000г-2008г. на починалата не са провеждани изследвания и консулти със специалист. В амбулаторен лист №***/л.122/ от последния проведен профилактичен преглед от 03.06.2009г. е вписана анамнеза „ Без оплаквания. В добро общо състояние. Вредни навици няма. Минали заболявания не съобщава. Фамилно необременена”.

При липсата на медицински данни за констатирано приживе заболяване, посочено като причина за смъртта на упълномощителката, и доколкото според вещото лице медицинската диагноза почива на медицински показатели, а не на впечатления, лишени от обективност са показанията на св. Д.В.А., който единствен твърди наличието на такова заболяване, диагностицирано от самия него. Същият свидетел, е фелдшер, който в последните дни от живота на М.И.е помагал на близките и с медицински грижи за нея, извършвал „манипулации”, както самия твърди. Чул месеци по-рано, че М.И.има някакви здравословни проблеми от сестра и Ж.. Последната го повикала при сестра си за консултация на приятелски начала седмица преди смъртта и. Свидетелят установил „видимо”, че не е добре, че има чернодробен проблем. Констатирал, че е с ”чернодробна цироза”, заемала принудително положение, но си била в съзнание-чувала, виждала, разбирала. От време на време се отнасяла в резултат на злокачественото си заболяване.

Показанията на св. Г.С.Г., св.П.Х.В., св. И.Г. М., св.Г.И.Г., съдържат неопосредена информация за здравословното състояние на М.И.от преди последната седмица от живота и, както и непосредствено преди смъртта и. Около месец/св.В./ преди да се залежи не се чувствала добре, оплаквала се, че краката я болят/св.М./, но ставала, ходела из двора /св.В./, работела си/св.М./, ходела у съседите/св.Г./. Пред св.М. казвала „щом лекарите не ме спират, от крака няма да умра”. Ходела за пенсията си/св.Г./. По данни от изплащателния картон на 18.08.2009г. М.И./починала на 11.09.2009г./ лично е получила пенсията си. Десет дни преди да почине поискала П. да я заведе на лекар, тежко, трудно се двиЖ./СВ.Г./. Пред св. В. казала „ имам едно нещо, тука едно ме души в гърдите”. Като ядяла, пиела вода „за да мине”, трудно преглъщала/св.В./. Около седмица преди да почине била на легло, краката и били подути, разговаряла докато умре/св.М./.

Св. П.А.А. твърди често да е контактувал с М. Н.И., арендувал нейни земи, помагал и –до магазин я водил, на лекар я водил. Не знае да е била болна от някаква нелечима болест. Последните дни се залежала. От съседките чувал, че напоследък не се храни добре. Когато се залежала водил при нея М.-фелшера и С.-нотариуската. Не си спомня точно кой ден, но си спомня, че един предиобед, по искане на М. Н.И. завел в дома и нотариуса С.Ж. за прехвърляне на някакъв имот, но не разбрал кой точно, защото имала земя при различни арендатори. П. и Ж. били там. М.И.лежала. Не е сигурна дали после не е седнала, но е категоричен, че „била с всичкия си”, разсъждавала нормално.

Според описаното здравословно състояние на М.Н.И. от свидетеля С.Ж., нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване на 10.09.2009г., в деня на упълномощителната сделка жената била лежащо болна, на системи, правели и вливания. Доста интензивни медицински грижи полагали за нея фелдшер и жена на име П.. Била в пълен разсъдък, доста говорили, след което свидетелката се върнала в кантората и написала пълномощното. При повторното връщане в дома на М.И., тя и казала, че някой я гледал и това било дописано на ръка. Свидетелката не си спомня конкретните обстоятелства при полагане на пръстов отпечатък вместо подпис и изписване на имената, но като причина за това сочи физическото състояние на упълномощителката и проблем с дясната ръка предвид системата за вливания.

За да се приложи разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК трябва да има установена безспорна невъзможност за полагане на подпис, дължаща се на неграмотност или недъг. От събраните по делото доказателства във връзка със здравословното състояние на упълномощителката се установява, че към датата на едностранната сделка 10.09.2009г. тя е била лежащо болна, с увредено общо физическо състояние, подложена на „манипулации”-венозни вливания. Общото и здравословно състояние, допълнително утежненото физическо състояние от включена система за вливания, съвкупно с възрастта и/родена е през 1939г./, несъмнено рефлектират върху писмената и дейност. Нещо повече, очевидно влошаването на здравето и, датиращо от месец преди залежаването и е рефлектирало върху писмената и дейност доста по-рано . Основание за такъв извод дават данните от изплащателния и картон за получаване на пенсия - видимо с просто око е, че положения от М.И.на 18.08.2009г. подпис за получаване на последната и пенсия графично е значително по-неприцизен в сравнение с полаганите от същата преди това подписи.

Следователно, дори и да е била грамотна, само по себе си обективното физическо състояние на упълномощителката я е лишило от способността и да се подписва и изписва текст. Събраните по делото доказателства не оборват констатираната от нотариуса, към момента на извършване на едностранната сделка, невъзможност на лицето да положи подпис и изпише имената си. Налице е хипотезата на чл.579, ал.2 от ГПК-участващия в нотариалното производство упълномощител не може да се подпише поради неграмотност и недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК, изискваща приложението на чл. 189, ал. 1 ГПК- вместо подпис, документа да носи отпечатък от десния палец. Законът не изисва посочване на причината, поради която се полага отпечатък. Само ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да бъде посочена причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

Поради изложено и настоящата инстанция намира, че е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на волеизявлението на упълномощителя. Ето защо нотариалното удостоверяване не е нищожно, респ. не е налице нищожност на сделката. Предявеният иск, черпещ правното си основание от разпоребата на чл.42, ал.2 от ЗЗД е неоснователен и правилно отхвърлен, респ. решението в тази част подлежи на повърждаване.

Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен и иска по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за нищожност на договора за издръжка и гледане от 10.09.2009г. като привиден и прикриващ дарение, т.е. сключен при липса на воля на страните да се обвържат от привидния договор за издръжка и гледане, и наличие на такава за обвързване от прикрития с него договор за дарение, за да заобиколят правилата за запазената част на ищцата.

Симулацията/привидността/ изисква съгласуваност на волеизявленията на двете насрещни договарящи страни, а в случая се касае за договор сключен чрез пълномощник, овластен да договаря сам със себе си. Волята на упълномощителката М.Н.И., отразена в пълномощното от 10.09.2009г., е за извършване на разпореждане със собствения и имот от нейно име, чрез ответницата П.В.К. като пълномощник и в полза на последната, чрез конкретно посочени сделки- продажба, дарение, издръжка и гледане, замяна. При извършване на правната сделка/сключване на договора за издръжка и гледане/, макар да действа от името на представляваната упълномощителка в обема на представителната си власт, пълномощника изразява своя собствена воля, респ. волеизявлението на пълномощника, а не на упълномощителя, е от значение за пораждане на целените правни последици на договора, които настъпват в правната сфера на упълномощителя. При това положение очевидно няма как да се постигне привидност, съгласие за симулация- прехвърляне правото на собственост, но не чрез възмезден договор за издръжка и гледане, а чрез безвъзмезден договор за дарение, т.е. от значение за съществуването на симулация е наличието на две насрещни воли, което не е налице при така нареченото „договаряне сам със себе си”. Вън от горното, дори да се приеме, че може да се дири истинската природа на процесния договор, при отчитане на единния му характер/прехвърляне на целия имот срещу минали и бъдещи грижи, без да се посочват части/, т.е. при извлечена вече от прехвърлителката полза от договора, нуждата от грижи с оглед възрастта и влошеното и здравословно състояние без признаци за скорошна и неизбежна смърт, получаването на такива от приобретателката, очакванията и и за напред да ги получи от приобретателката/”аз ще умра при П.”-казвала на св.Г./, внезапността на смъртта и въпреки влошеното и здраве, еднаквото и отношение и към двете и дъщери /не деляла децата си, еднакво ги посрещала, но М. не идвала, според св.В., св.Г., св.М./, не дават основание да се приеме, че договорът не отговаря на неговата външно изразена цел –да се прехвърли имот срещу минали и бъдещи грижи, а друга – да се надари ответницата в ущърб на ищцата с оглед бъдещите и наследствени права.

Поради отхвърляне на главните искове, е налице вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД- за унищожаване на договора до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото, предявен от наследник след смъртта на прехвърлителката по процесния договор, който също се явява неоснователен и следва да се отхвърли поради липса на предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗЗД за възникване в полза на ищцата на потестативното право за унищожаване на договора на посоченото основание.

Основанието за унищожаемост по чл. 31 ал.1 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. По правило обаче/чл.31 ал.2 от ЗЗД/ унищожение на договор на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето. По изключение унищожаване на договора може да се иска от наследниците само при две алтернативни хипотези:ако преди смъртта е било поискано поставяне на лицето под запрещение, или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. В случая нито една от двете хипотези не е налице.

Нито се твърди, нито се установява приживе на М.И.да е искано поставянето и под запрещение. Отнемането/както и ограничаването/ на дееспособността има действие за в бъдеще и затова след смъртта на прехвърлителя годността му приживе да разбира и ръководи действията си не може да се проверява. При това положение невъзможност за формиране на правно валидна воля на наследодателя, който не е бил под запрещение и не се е намирал в процедура за това, може да е основание за унищожаване след смъртта му на сключения от него договор само във втората хипотеза на чл.31, ал.2 от ГПК- когато доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. Доколкото в случая договорът е сключен чрез пълномощник, доказателството за недееспособността следва да произлиза от пълномощното. Установеното по-горе във връзка със съставянето на пълномощното обаче не може да породи никакви съмнения за неадекватно поведение на упълномощителката. Пълномощното напълно покрива стандартното съдържание на едностранна сделка от такъв вид и не разкрива каквато и да е особеност, от където да се направи извод, че наследодателката е изразила волята си единствено поради увредено психично състояние. Волеизявленията и са ясни и адекватно формулирани, като същите са обективирани в законоустановената форма за действителност/писмено с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание/. Положен е отпечатък от палец вместо подпис и изписване на трите имена при наличие на предпоставките на чл.579, ал.2 от ГПК. Следователно и с оглед на тази хипотеза спорът за действителността на сделката поради неспособността на наследодателката-прехвърлител да разбира и ръководи действията си предвид здравословното и състояние като краен резултат е разрешен правилно от районния съд.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е формирал воля по целия спорен предмет, очертан с исковете по чл.42, ал.2 от ЗЗД, чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД и чл.31,ал.1 от ЗЗД и съобразно задължителните указания, дадени с решение №186/09.06.2015г. по гр.д.№217/2015г. на ДОС в съотвествие с произнасянето на ВКС/решение №107 от 02.04.2015г. по гр.д.№6551/2014г. на ВКС, IVг.о./. Няма непълнота на решението , която да бъде преодоляна по реда на чл.250 от ГПК, респ. жалбата срещу определение №184/10.08.2017г. е неоснователна и същото следва да се потвърди .

С оглед изхода от спора право на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство имат въззиваемите П.В.К. и П.И.К.. Същите са удостоверили/пълномощни л.39 и л.71/ извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2200лева, от които 500лева/л.39/ за отговор и представителство по частната жалба, а останалите за отговор и представителство по въззивната жалба/л.71/. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на исковете, броя на проведените съдебни заседания/три открити съдебни заседания с участие на пълномощника/, извършените процесуални действия, съдът намира, че възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 от ГПК за намалянето на адвокатското възнаграждение от 1700лева, платено за защита по три иска, е неоснователно и не следва да бъде намалено. Съобразно постигнатия във въззивното производство резултат/потвърждаване на решението и по трите иска/ и като се има предвид, че минималния размер, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по всеки иск, при данъчна оценка на вещното право, предмет на атакувания договор 7 408.80лева/л.13 от гр.д.№55/2013г.на ГТРС/, се равнява на 700.44лв., платеното адвокатско възнажграждение от 1700лева не се явава прекомерно. Следва обаче /при основателност на възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 от ГПК/ да бъде намелено до минималния размер по чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300лева, платеното от тях адвокатско възнаграждение от 500лева за защита по частната жалба срещу определението по чл.250 от ГПК. Следователно в полза на въззиваемите следва да се присъдят съдебни разноски в общия размер от 2000лева.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №58/21.04.2017 г. по гр.д.№111/2017 г. определение №184/10.08.2017г. по същото дело на Генералтошевски районен съд.

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.В.К. с ЕГН ********** и П.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 2000лева съдебно-деловодни разноски, представляващи сторени във въззивното производство разходи за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.