Р Е Ш Е Н И Е

№ 44 ,9.03.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 574 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 2964/ 24.11.2017 г. ( по регистратурата на ТРС) на ищцата Ф.М.Х. ***, Република Т.срещу Решение № 114 от 7.11.2017 година на Т.ския районен съд по гр.д. № 291/2016 г., отхвърлящо ревандикационния й иск.

В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на про-цесуалния закон ( непълен доклад , игнориране и превратно обсъждане и на събрани по делото доказателства ) и следваща от тях непълнота на до-казателствата и необоснованост на фактическите констатации на съда по

„ възраженията ” на ищцата за недействителност на договора за продажба на основанията по член ** от ЗЗД и член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД . Оспорва се обусловеният от неправилната преценка за неоснователност на „ възраже-нията” извод, че не са налице условията за ревандикация на имота . Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията за съответната на прода-дения имот, обединен със съседните имоти , реална част от новообразува-ния имот съгласно скица – приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза и разноски за двете производства .

В отговор на въззиваемите А.Н.И. и М.Ю.И. *** жалбата се оспорва с доводи, че до-кладът не е непълен и неточен, а даденото от съда разрешение на въпроса за недействителността на договора по член 40 от ЗЗД и член 26,ал.1, пр.3 от ЗЗД е правилно и съобразено със съдебната практика от посочено в от-говора множество от решения на ВКС . Иска се потвърждаване на реше-нието и присъждане на разноските .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

Въззивницата е предявила срещу съпрузите А.Н.И. и М.Ю.И. иск по член 108 от ЗС за реална част от поземлен имот с № *** по КВС на землището на село П.Г.с площ от 34,336 дка , съответна на имот с бивш № ** и площ от 17,167 дка въз основа на твърдения, че като съделител в производството за съдебна делба на сънаследствен имот – предмет на гр.д.№ 170/2014 г. по описа на Т.ския районен съд - го е получила с извършване на делбата по способа по член 353 от ГПК с влязлото в сила първоинстанционно решение № 115 от 8.12.2015 г. по това дело. В исковата молба е посочено, че придобивното основание на ответниците е договор за продажба на този имот, сключен с нотариален акт № ** от дата 27.01.2016 г. по нот.д.№ 37/27.01.2016 г. на Нотариус с рег.№ **, с район на действие – ТРС между ищцата чрез пълно-мощник и ответника А.И. . Но той е недействителен на две основания ( третото не е разгледано, но в жалбата няма оплаквания срещу това ) : член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, като сключен относно нееквивалентни прес-тации и следователно при накърняване на добрите нрави и член 40 от ЗЗД, поради споразумяване на пълномощника и купувача във вреда на ищцата – продавач , тъй като определената от тях цена ( от само 13637 лева ) е двойно по – ниска от пазарната стойност на земеделския имот (25 750 лева ) .

Ответниците не са подали отговор и не са предявили насрещен иск, оспорват предявените с исковата молба реплики ( вместо искания за обявя-ване недействителност на договора и възражения, както неправилно ги е обозначил районният съд ) за недействителност на договора за продажба .

Първоинстанционният съд е приел, че в сключения от пълномощ-ника на ищцата – адвокат В.Д. и ответника А.И. , с качество на съпруг на ответницата М.И., договор за продажба от 27.01.2016 г. цената на имота е определена на 13637 лева ( или 794,37 лева за декар ) в рамките на широкото овластяване на пълномощника да извършва сделки „ с параметри по свое усмотрение ”. Тя е по – ниска от установената с помощта на вещото лице пазарна стойност към датата на договарянето от 23600 лева ( или 1 450 лева за декар ) и по –висока от данъчната оценка от 2 018,80 лева. Но отклонението на продажната цена от пазарна-та стойност не е голямо. Съгласуваната цена , освен че е получена от продавачката , не е в грубо и ярко противоречие с утвърдените в обществото морални норми . Развит е довод за субсидиарност на основанието по член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД спрямо основанието по член 40 от ЗЗД и за неприложимост на първото спрямо оспорения договор. „ Възражението за нищожност на договора ” по член 40 от ЗЗД , разгледано първо по ред, е прецене-но за неоснователно , защото ищцата не посочила нарочни факти за извършено в нейна вреда договаряне между пълномощника и купувача ,те не действали с умисъл за увреждането й , нямало у купувача знание за увреждането , договорът не я увреждал .

С приетото преди постановяване на първоинстанционното решение ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г. ,точка III. 4 и 5 е проведено разграничение между двете основания за недействител-ност и относно кръга от лицата, които могат да се позоват на тях. Правило-то на член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД урежда случай на абсолютна нищожност , на която може да се позове всяко лице с правен интерес. Докато правилото на член 40 от ЗЗД урежда случай на недействителност в защита на правата са-мо на представлявания и неговите универсални правоприемници. Всяко от тях е самостоятелно основание , на което може да се отрече правното дей-ствие на сключена чрез пълномощник правна сделка. Като с оглед тежест-та на порока репликите е следвало да се разгледат в обратна поредност.

Накърняването на добрите нрави е фактически състав с обективен характер, при който е налице несъответствие между договора и общоприе-то правило на добрите прави. Няма значение дали сключването му уврежда някоя от страните, дали страната, която се позовава на нищожността, е по-лучила престацията . Въззивният съд намира, че не противоречи на никое, основано на общоприетите морални критерии правило за поведение изра-зеното съгласие за равностойност на насрещните престации - да се прех-върли в собственост една нива с малка площ ( от 17,161 дка ), но с добри качества (от III категория) и да се плати цена от 13637 лева . Еквивалент-ността на престациите има значение при изследване интереса на представ-лявания от сделката при преценката за осъществяване на другото основа-ние – по член 40 от ЗЗД. Правилен е крайният извод, че договорът не е ни-щожен на основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД.

Не е вярно становището на първоинстанционния съд, че ищцата не се е позовала на „ нарочни факти ” в репликата си по член 40 от ЗЗД. Съот-ветно на разясненията в точка III.2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е посочила ,че нейният пълномощник и купувачът са действали недо-бросъвестно : имали са знание, че договорът я уврежда с оглед определена-та в пъти по – ниска от действителната стойност на продаденото цена. По-сочила е доказателства за факта на осведомеността на пълномощника и на купувача за първата ( пазарната стойност ) . Пълномощникът по договора

( адвокат В.Д. ) е бил пълномощник на въззивницата и в производството по съдебна делба . Взел е участие в заседанието от 7.08.2015 г. ( протокол на л. 154-156 от приложеното гр.д.№ 170/2014 г. на ТРС) ,в кое-то е изслушано заключение на вещо лице относно реалната поделяемост на имота и оценката на дяловете. Съответният на квотата на съделителката Х. реален дял от 17167дка е оценен ( към 7.07.2015 г. ) на 20 600 лева. Купувачът – ответникът А.И. е отчуждил на дата 23.12.2015 г.

( преди оспорения договор ) нива от 20 дка от VI категория в землището на същото село за цена от 29 000 лева ( или 1 450 лева/ дка ) ,според предста-вения нот. акт № 57 по нот.д.№ **/**15 г. Изслушаното от районния съд вещо лице - инж. К.Б.е посочило, че към 27.01.2016 г. пазарната стойност на продадения имот на въззивницата е 23600 лева . Това сочи, че уговорената между пълномощника и купувача цена е 1,73 пъти по-ниска от пазарната стойност на имота.

Овластяването да сключи договор за продажба при липса на поста-вени от упълномощителя ограничения относно цената не освобождава пълномощника от задължението да я договоря при съблюдаване на инте-реса му. Договорът уврежда въззивницата поради неизгодната за нея с ог-лед тогавашните пазарни условия, намалена с малко под ** 000 лева, цена. Увреждането не е незначително. С оглед установената осведоменост на пълномощника и ответника – купувач за условията на пазара на земедел-ски имоти в същото село в близко спрямо договора време, у двамата е на-лице знание за увреждането, което е достатъчният ( за разлика от умисъла за състава на престъплението по член 219,ал.2 от НК ) изискуем субекти-вен елемент от фактическия състав по член 40 от ЗЗД , съгласно т. III.2 от посоченото по – горе ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС . При извършеното от въззивницата позоваване на недействителността по член 40 от ЗЗД и осъществяването на всички елементи от фактическия й състав следва да се приеме, че договорът не е произвел вещно – прави последици и правото на собственост върху продаденото не е разпоредено в полза на въззиваемите.

Въззивницата има право да получи от тях на основание член 108 от ЗС владението върху нивата независимо от техническо обединяване на съ-щата и на съседните площи в новообразувания имот с № 025015 по КВС на селото според заключението на техническата експертиза . Ревандикацията следва да се постанови за реалната част от него, идентична на бивш имот с № 025006, с площ от 17.167 дка ,по обозначенията в скица – приложение № 3 от същото заключение , която въззивният съд обявява за неразделна част от решението. Отхвърлянето на исковете с обжалваното решение е не-правилно и налага отмяната му и постановяване от въззивната инстанция на решение за уважаването им .

Въззивницата има право на разноски по член 78,ал.1 от ГПК – от 1 660,15 лева ( в т.ч. платено адвокатско възнаграждение от 1 250 лева ) за първоинстанционното производство и 108,15 лева за обезпечителното про-изводство и от 40.40 лева – платена държавна такса за въззивното прозвод-ство.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 114 от 7.11.2017 година на Т.-ския районен съд по гр.д. № 291/2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТА-НОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н.И., ЕГН: ********** и М.Ю.И., ЕГН: **********,***, правото на собственост на Ф.М.Х., ЕГН: ********** *** върху реална част от поземлен имот с № *** по КВС на землището на село П.Г., община Т. , при граници на реалната част : имот с № 0**003, имот с № ** , част от имот с № *** и имот с № ** и площ на реалната част от 17.167 дка, съгласно обозначенията в скица – приложение № 3 от 23.03.2017 г. на вещото лице инж. К.Б., която е неразделна част от решението, на основание – наследство и извършена по гр.д.№ 170/2014 г. по описа на Т.ския районен съд съдебна делба, като

ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН: ********** и М. Ю.И., ЕГН: ********** да предадат на Ф.М.Х., ЕГН: ********** владението върху посочения имот .

ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН: ********** и М. Ю.И., ЕГН: ********** да заплатят на Ф.М.Х., ЕГН: ********** сумите в размер от : 1 660,15 ( Х) лева , разноски за първоинстанционното про-изводство ; 108,15 ( С ) лева, разноски за обезпечителното производство и 40.40 ( Ч. лева и Ч. стотинки ) лева, разноски за платена държавна такса за въззивното произ-водство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред В.К.С.на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.