Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 , гр. Добрич, 23.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря П. Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 2 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 21599/ 12.12.2017 г., подадена от особения представител на ответника В.Г.Й. ***, с ЕГН **********, против решение № 1115/ 01.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1190/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е бил изменен размера на дължимата от него в полза на дъщеря му ***В.Г., с ЕГН **********, месечна издръжка от 50 лв. на 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на ответника е било възложено заплащането на сторените от ищцата разноски. Настоява се за неговата отмяна, отхвърляне на исковете за разликата над минималния, установен за държавата размер на издръжката от 115 лв. до претендирания такъв от 300 лв. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилно съдът отказал да съобрази размера на получаваната от ищцата месечна помощ по чл. 8 д т. 1 от Закона за семейните помощи за деца, в размер на 450 лв. Същата се отпускала целево, за подпомагане на семействата за деца с увреждания. По този начин месечната издръжка възлизала на 1 060 лв., от които 450 лв. от държавата и по 300 лв. от всеки от родителите. Не са посочени сумите, които се заплащат за биохрани и за уроци. Неправилно съдът оценявал поведението на ответника като пасивно, след като същият участва по делото чрез особен представител. Липсват доказателства, че ответникът работел, а също и че притежаваното от него МПС е в изправност. Настоява се за удовлетворяване на жалбата.

Ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.

Препис от решението е връчено на особения представител на ответника на 06.12.2017 г. Въззивната жалба е подадена на 12.12.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от ***В.Г., със съгласието на своята майка Л.Г.И. против В.Г.Й. за изменение на месечната издръжка, която ответникът е бил осъден да заплаща по гр. д. № 5947/ 2006 г. по описа на РС гр. Русе от 50 лв. в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, от момента на определяне на издръжката с решение № 160/ 02.08.2007 г. е изминал период, по – голям от десет години, през който период ищцата е пораснала, понастоящем е в 8 – ми клас в Национално училище по изкуствата „Проф. В. ***. Поради здравословното състояние на ищцата, налагащо завишени средства за лечение, изменението на икономическата обстановка, довела до завишаване цените на основно потребяваните храни, дрехи и пр., както и поради нарасналите и нужди от храна, учебни помагала, пособия, извънкласни форми на обучение налагат изменение на определената на ищцата издръжка от размер, който понастоящем е под минималния до размер от 300 лв. Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът В.Г.Й., чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на пълната основателност на претенцията, с искане такава да бъде определена в определения от законодателя минимален размер на 115 лв. Не били представени доказателства относно получаваната от ищцата пенсия за инвалидност, не са посочени лекарствата, които приема и дали същите не се заплащат изцяло или отчасти от НЗОК. Не ставало ясно местоживеенето и. От доказателствата не се установявал кому били извършвани терапевтични процедури. Настоява се за отхвърляне на иска за разликата над 115 лв. до предявения размер.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

***В.Г. е родена на *** г. от родители Л.Г.И. и В.Г.Й..

По силата на решение № 160/ 20.08.2007 г. по гр. д. № 5947/ 20016 г. по описа на РС гр. Русе било постановено детето ***да живее при майката, на последната било предоставено упражняването на родителските права, като на бащата бил определен режим на лични отношения и същият бил осъден да заплаща на своето дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 50 лв.

От представеното експертно решение № 2824/ 17.02.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ гр. Добрич е видно, че ***В.Г. страда от детска церебрална парализа с определена 76 % степен на увреждане без чужда помощ. В рамките на въззивното производство е представено решение № 3251/ 17.10.2017 г., в което е определен същия процент степен на увреждане.

По делото не са представени доказателства във връзка със завишени разходи за медицинска терапия или профилактика на заболяването на ищцата. В първоинстанционното производство е представена фактура за проведена солна терапия, от данните по която не може да се заключи, че терапията е изпълнена в полза на ***В.Г.. Във въззивното производство са представени медицински документи за хоспитализация в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе и за проведена магнитно – резонансна терапия на главен мозък и гръбначен стълб. Проведеното изследване е заплатено от ищцата и е на стойност 250 лв.

Ищцата е ученичка в осми клас на Национално училище по изкуствата „Проф. В. ***, специалност „Изобразително изкуство“, в дневна форма на обучение. По делото не са представени доказателства относно разходите, сторени от ищцата и нейното семейство по повод закупуване на материали и консумативи във връзка с обучението и.

От показанията на св. ***, дядо по майчина линия на ищцата, става ясно, че във връзка с изучаваната специалност ежемесечно неговото семейство и това на майка и отделяли средства за закупуване на необходими за това грундове, различни видове бои и пр., които разходи били между 50 лв. и 70 лв. месечно. Ежеседмично посещавала басейн, между един и три пъти, в зависимост от средствата, с които семействата разполагали. Семействата закупували дрехи, обувки в номерация като за възрастен човек, задължително се водело през лятото на море, а през зимата на планина, купувала се здравословна храна. Осигурявали се джобни пари за училище. Пиела редовно франителни добавки, които да укрепват организма и.

Майката Л.Г. *** работи като екскурзовод в „**“ ООД, считано от 04.04.2017 г. и получава брутно месечно възнаграждение в размер на 460 лв. Има родено на *** г. дете ***.

От извършената справка за актуалното състояние на трудовите договори на ответника в ТД на НАП става ясно, че последно е полагал труд по трудово правоотношение в периода 13.07.2010 г. – 01.08.2010 г. Притежава недвижим имот в гр***, включващо жилище и дворно място, както и товарен автомобил, марка „Ивеко“ от 19.08.2009 г. От приложения договор за доброволна делба е видно, че притежава също така нива с площ 5 дка и изоставена нива с площ от 2. 294 дка в землището на с***.

Л.Г.И., майка на ищцата, получава месечна социална помощ по Закона за семейните помощи за деца в размер на 450 лв. за детето ***. Като ненавършила 16 – години ищцата няма право на социална пенсия за инвалидност, ще има право на такава от 26.08.2018 г.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от МVА.В.Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Л.Г.И., против В.Г.Й. претенция с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустима и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

За да уважи изцяло ищцовата претенция първоинстанционният съд е приел, че от момента на предходното определяне на издръжката е изтекъл период от около 11 години, през който са нараснали нуждите на детето за храна, облекло и пр. и предвид данните за специалността, която изучава и специалните и потребности, водещи до необходимост от специален хранителен и двигателен режим. Районният съд не е направил обследване какъв е общият размер на издръжката, който следва да бъде осигурен на ищцата, като се преценят податните възможности на всеки от родителите, който е юридически и фактически единственият правилен способ за определяне размера на дължимата издръжка.

В тази връзка Окръжният съд счита, че с оглед възрастта на ищцата – 15 години, специалните и потребности, при отчитане на факта, че не са доказани от нейна страна завишени разходи за храна, хранителни и др. добавки, медицински терапия и профилактика, специалността „Изобразително изкуство“, която изучава и свързани с това разходи около 50 лв. – 70 лв. месечно според показанията на св. Иринов, то адекватен би била издръжка в общ размер на 800 лв. месечно. От този размер следва да бъде приспадната сумата от 450 лв., която майката на ищцата получава като социална помощ по Закона за семейни помощи за деца и която следва да бъде разходвана единствено за самото дете. Сумата от 350 лв. следва да бъде поета от двамата родители, всеки от които носи безусловно задължение да заплаща издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете. В този случай майката Л.Г.И. следва да поема издръжка в размер на 100 лв., като се отчете, че е пряко ангажирана с отглеждането и възпитанието на ищцата, независимо, че детето, поради местоученето си пребивава извън гр. Добрич, реализира трудови доходи в размер на 460 лв. месечно и има задължение да издържа и детето Калоян, роден на *** г. Бащата В.Г.Й. следва да заплаща издръжка на своето дете ***в размер на 250 лв., тъй като от данните по делото става ясно, че е в трудоспособна възраст, разполага с недвижимо имущество и МПС, следователно може да се приеме, че реализира месечно доходи в размер на средното за страната трудово възнаграждение – около 800 лв. по данни от НСИ. При това положение се налага извода, че дължимата от ответника месечна издръжка възлиза на 250 лв., която следва да бъде присъдена на ищцата ведно със следващата се законна лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Ищцовата претенция за разликата над посочения от Окръжния съд размер на 250 лв. до предявения такъв от 300 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена след отмяна на първоинстанционното решение в посочената част.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1115/ 01.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1190/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е бил изменен размера на дължимата от В.Г.Й. ***, с ЕГН **********, в полза на дъщеря му ***В.Г., с ЕГН **********, месечна издръжка от 50 лв. /петдесет лева/ на 300 лв. /триста лева/, в частта за горницата на сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на му ***В.Г., с ЕГН **********,***, действаща със съгласието на своята майка Л.Г.И., с ЕГН **********, против В.Г.Й. ***, с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разликата над определения от Окръжния съд размер на издръжката от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ до предявения такъв от 300 лв. /триста лева/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

На основание чл. 280 ал. 3 от СК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.