Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 ,14.03.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : Д. НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА Ж.

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело № 3 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх. № 19218/ 9.11.2017 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответниците : В.С.К., Н.Г. ***, И.К.И., М.И.Т., *** Г.Ж., Д.С.А., П.М. ***, Ж.Г.С. *** чрез упълномо-щения от тях адвокат М.И. от ДАК срещу Решение № 994 от 30.10.2017 година , поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 1046 от 13.11.2017 г., на Добричкия районен съд по гр.д.№ 965/ 2016г., уважаващо заявен срещу тях иск по член 54, ал.2 от ЗКИР за право на соб-ственост на ищците върху реална част от поземлен имот с идентификатор ***, заснета с кадастралната карта на град Добрич погрешно в границите на съсобствения на ответниците поземлен имот .

В жалбата се поддържа становище, че искът е недопустим, защото не е доказано придобиването от ищците на поземлен имот с площ по - голяма от 340 кв.м., както и че с обжалваното решение претендираните от ищците права са признати не на твърдяното основание ( две правни сделки ), а на невъведеното основание - придобивна давност. Оспорват се изводите по факта за положението на спорната имотна граница и по правното значение на актовете, постановени в процедурата за изменение на кадастралната граница и по оспорването им пред административния съд . Иска се отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските. Отговор по жалбата Б.Н.К. и Д.Р. *** не са подали , но в съдебното заседание общият им пълномощник я оспорва .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е ва-лидно и процесуално допустимо. В зависимост от това дали грешката в кадастралната карта засяга граници на поземлени имоти или граници / очертания на съществуващи към предявяването на иска сгради или самостоятелни обекти от сгради предмет на вещноправната защита по приложи-мия в случая член 54, ал.2 от ЗКИР , съответен на член 53,ал.2,изр.2 от ЗКИР ( в първоначална редакция ), може да бъде част от поземлен имот, от сграда или от самостоятелен обект в сграда. В първоначалната искова молба въззиваемият К. е твърдял, че има грешка в основните кадастрални данни ( северната граница ) и на поземления имот , и на сградата. Зая-вил е искания за установяване право на собственост върху спорната част, веднъж като реална част от неговия поземлен имот и втори път като заета от неговата сграда. С оглед молбата с вх.№ 7515/ 4.05.2017 г. ( на л. 242), която не е за изменение на петитума, а сочи по-скоро на оттегляне на втория иск, в предмета на делото е останал искът за грешка в отразяването на границата на поземления имот. Обжалваното решение е произнесено по този иск : за установяване правата на съпрузите на съсобственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 15 кв.м., заета от част от ( съборена след заснемането с намалена квадратура като обект с идентификатор № ***) сграда въз основа на твърдения, че северната стена на сградата била разположена върху имотната граница със съседния имот, но с одобрената в 2005 г. кадастрална карта на град Добрич тази част е включена при грешка в границите на съсобствения на ответниците имот с идентификатор № ***. Освен това съдът е разгледал исковете на заявените основания : сключена преди брака правна сделка относно идеална част от поземления имот и из-дадено от ЧСИ по време на брака постановление за възлагане относно другата идеална част от него.

Кадастралната карта на град Добрич е одобрена със заповед № РД- 18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на АК, град ***. Със заповед № КД – ** г. на Началника на СК, град Добрич ( на л. 203 от делото на ДРС ) е одобрено само изменение на кадастралния регистър относно данните за собственика на имот с идентификатор № ***. по молба на ***. Вписаният нов собственик ( ***) е един от праводателите на въззиваемия по договора за продажба, сключен с нот. акт № ***г. Правилно съдът е установил, че придобивният акт на въззиваемия К. е за 170 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 340 кв.м. ( по нот. акт ) и от 384 кв.м. ( по скица № ** г. на СК, град Добрич ) , ведно с построената къща с идентификатор ***със застроена площ от 28,20 кв.м. ( по нот. акт) и 33 кв.м. ( по скицата ). Правилно съдът е установил, че вторият придобивен акт е по член 21,ал.1 от СК , в полза на двамата въззиваеми - възлагателно постановление от 7.12.2011 г. по изпълнително дело № ** ,с предмет - останалите 170 кв.м. идеални части от поземления имот и един обект от друга налична сграда. Правилно на следващо място съдът e отре-къл значението за делото на приключилите адм.д. № 618/ 2013 г. и адм.д.№ 63/2014 г. по описа на Административен съд, град Добрич по оспорване от въззиваемия законосъобразността на отказ за изменение на кадастралната карта от 2013 г. и валидността на изменението й от 2006 г. Според постановките на т.4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС одобрената кадастрална карта ( а също изменението или отказът за изменението й ) не променя вещноправния статут на имотите. Ако е допуснато несъответствие между заснетите граници и действителното положение , вещното право върху грешно заснетата площ не се прекратява ( за собственика на имота,от кой-то тя е част ) и не се поражда ( за собственика на имота, към който тя е включена ). Съгласно член 53,ал.2,изр.2 от ЗКИР ( в първоначална реда-ция ), съответен на член 54, ал.2 от ЗКИР , споровете за материално право, породени от грешки и непълноти в кадастралната карта се разглеждат по исков ред , както следва от тълкувателното решение и както правилно са посочили двата състава на административния съд и първоинстанционният съд.

Според заключението на вещото лице – инж. ***границата между поземлени имоти с № *** и № *** е определена с одобряването на кадастралната карта през 2005 г. Спорният участък от южната граница на имота на въззивниците съставлява начупена линия ( скици – приложения № 6 и № 7 ), част от нея съвпада с очертаната северна граница на сграда с идентификатор № ***.2. Тя не съответства на границата между имотите с пл.№ 1804 и 1806 от кадастралния план от 1967 г. ,съвпадаща с границите на построените в права линия във всеки от имотите две сгради ( скица – приложение № 2 ) ; на запазената в същото положение граница от кадастралния план от 1976 г. ( скица – при-ложение № 3) и на границата между имоти с пл.№ ** и пл.№ **, формирана от границите на тези сгради и на още една, изградена в имот с пл. № ** ( обозначена с индекс пж ) от кадастралния план от 1987 г.( скица - приложение № 4 ). По никой от действалите в този период териториално устройствени планове имотите не са били урегулирани. Свидетелката ***( съсобственик на имота до 2005 г. ) установила, че от детските й години за граница между двата имота служели стените на кирпичената къща с кухня на нейните баба и дядо и долепената до нея в последствие къща в съседния имот; място между къщите за ограда нямало, границата била права линия .

С кадастралната карта от 2005 г. част от заетата от граничната паян-това постройка на праводателите на въззиваемия, площ от 15 кв.м., е вклю-чена в имота на въззивниците съгласно графичното изображение на вещо-то лице в скица – приложение № 13 и съответната скица № 15-270757/ 29.06.2015 г. През 2007 г. по искане на трето лице е започната администра-тивна процедура по член 53,ал.1 от ЗКИР ( в първоначална редакция ) за констатиране на грешка в кадастралната карта - заснемане на част от сгра-дата с идентификатор № ***като самостоятелна сграда ( по проект и приложената на л. 211 скица - с идентификатор № ** ) в границите на съседния поземлен имот ( № ***) . Процедурата е останала недовършена. Вещото лице е установило, че в участъка на спор-ната граница всички постройки,т.ч. сградата с № ***.2. са съборени.

Индивидуализиращи признаци на един имот са площта и границите му, посочени в придобивен акт или в кадастрален план, верността на отра-зените в който данни не е оспорена. Посочената в нотариалните актове площ не винаги съответства на действителната. При положение ,че при ка-дастралното заснемане на имотите на първоначалните собственици и праводателите на страните от 1967 г. до 2005 г. границата е формирана от сте-ните на построените в тях, в непосредствена близост една до друга сгради и постройки по цялото й протежение в права линия, потвърдено със събра-ните по делото точни и преки свидетелства, следва да се приеме, че тя е имотната граница. Кадастралната карта от 2005 г. определя друга граница , с оглед на която обозначената в обявената за неразделна част от решението скица площ от 15 кв.м. от имота , дял от който е лична собственост на въз-зиваемия ,а друг дял е съпружеска общност на въззиваемите – е заснета грешно като част от имота на въззивниците. Изводът на съда за основател-ност на установителните искове по член 54,ал.2 от ЗКИР е законосъобразен . С оглед разясненията в т. 4 на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, уста-новената от съда в одобрената през 2005 г. кадастрална карта грешка налага признаване на ищците като настоящи носители на права на собственост върху посочената реална част от 15 кв.м. Обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемите са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева, което съдът им присъжда на основание член 78,ал.1 от ГПК .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 994 от 30.10.2017 година , поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 1046 от 13.11.2017 г.,постано-вени от Добричкия районен съд по гр.д.№ 965/ 2016г.

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН: ********** ; Н. Ге-оргиева Няголова, ЕГН: ********** , П.М.С., ЕГН: ********** , Ж.Г.С., ЕГН: **********; И.К.И., ЕГН: ********** ; М.И.Т., ЕГН: **********; М.Г.Ж., ЕГН: ********** ; Д.С.А., ЕГН: ********** *** и „ ** ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „**” № 8А да заплатят на Б.Н.К., ЕГН: ********** и Д. Р.К., ЕГН: ********** *** сумата от 700 ( седемстотин ) лева, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.