Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 ,22.03.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 22 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на ответниците В.А.М. и К.С.Й.,***, срещу Решение № 1052 от 14.11.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1933/2017 г. , уважаващо предявени срещу тях, като солидарни длъжници – поръчител и наследник на починал кредитополучател - искове по член 422 от ГПК за парични взе-мания от неплатени главница, договорени лихви и обезщетения за забава по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем.

В жалбата на В.А.М. по оплаквания ( подробно по-сочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до нарушения по член 20 от ЗЗД във връзка с член 60,ал.2 от ЗКИ относно момента, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и на член 147,ал.1 от ЗЗД , се иска отмяна на решението в частта на уважените срещу въззивницата ( като поръчител ) претенции, постановяване от въззивния съд на друго за от-хвърлянето им и присъждане на разноските.

В жалбата на К.С.Й. има позоваване на до-пуснато от съда процесуално нарушение: необсъждане на събрано доказателство за извършен от нея отказ от наследството и на другия кредитополучател с оглед въведено с отговора възражение срещу иска въз основа на този факт и своевременно представено доказателство за него. Настоява се за отмяна на решението, постановяване на друго в противен смисъл и присъждане на разноските .

В отговори на двете жалби въззиваемата страна „***” ЕАД, град С. оспорва същите с доводи за липса на допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска потвърждаване на решението в цялост и присъждане на разноски,в т.ч. възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно, освен в част-та за началната дата на дължимите от втората ответница от предявяването на иска лихви .

Предявените по реда на член 422,ал.1 във връзка с член 415,ал.1 от ГПК ( в ред. Дв,бр. 42 от 2009 г. ) в законовия едномесечен срок от „ *** ” ЕАД, град С. искове са за установяване съществуването на парични вземания на банката - част от предмета на издадената заповед № 661 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 1276/2017 г. по описа на ДРС - срещу от-ветницата К.С.Й. - сънаследник на с.к.к.– кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2008 г. и ответницата В.А.М. – поръчител за дълга на наследодателя, за следните суми : 5 802,74 лева - главница ; 1 543,50 лева - неплатена договорна лихва за периода от 7.07.2015 г. до 19.04.2017 г. ; 217,13 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 8.08.2015 г. до 19.04.2017 г. и 145 лева – неплатени такси, ведно със закон-ни лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.04.2017 г. Изложени са твърдения, че поетото от двамата кредитополучатели с.к.к.и В.К.К.( съпрузи ) като неделимо задължение за връщане на кредита е преминало към наследниците на съпруга С.К. , починал на 23.03.2009 г. Един от тях е длъжникът по заповедта – ответницата К.С.Й., която е извършила действия по приемане на наследството му преди да впише в особената книга на ДРС, под № ** от 2.07.2013 г. недействителен отказ от наследството му . След правоприемството и към 6.02.2017 г. допуснатата забава в плащанията на вноските за връщането на кредита е повече от 90 дни и банката е обявила същия за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на тази ответница на дата 15.03.2017 г. , а в алтернатива – с исковата молба, в която има изявление на ищеца за същото, съобщено на двете ответници – длъжник и поръчител - с връчването на преписи от нея .

В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по член 410 от ГПК ( съдържание по т.9, 12 и 14 ) са посочени същите правопораждащи факти : възникване на задължението на С.К. за връщане на кредита от главница и лихви от договора за кредит за текущо потребление от 17.09.2008 г. и на задължението на В.А.М. да отговаря за изпълнението му от договор за поръчителство ; универсално правоприемство между кредитополучателя и длъжниците ( негови деца ) К.Й. и Р.К.; настъпване на предсрочната изискуемост на кредита след обявяването й от банката „ с уведомяване на наследниците на кредитополучателя ” към дата 18.04.2017 г.

При това заявено основание на предявените вземания срещу ответни-цата К.Й. ( включващо наследяване на дълга на единия кредитополучател само ) фактът, че не наследява поради отказ по член 52 от ЗН дълга на другия кредитополучател ( нейна майка ) няма правно значение. Поради това ( а не поради преклузия на възражението за него, както е посочил районният съд ) този факт не е предмет на доказване и необсъждането на доказателството за него не е процесуално нарушение. А иначе

( макар да няма изложени изводи ) правилно първоинстанционният съд е установил, че всеки от сънаследниците на кредитополучателя С.К. отговаря за цялото задължение, а не разделно. Това следва от неделимия характер на задължението за връщане на полученото по договора от двамата кредитополучатели ( съпрузи ), уговорен изрично в т.22 на раздел VІІІ от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и от правилото на член 128, ал.2 от ЗЗД , според което задължението оста-ва неделимо за наследниците им. С оглед правилото на член 129,ал.2 от ЗЗД, препращащо към член 122,ал.1 от ЗЗД относно солидарните задълже-ния, наследниците на кредитополучателя заедно и всеки един от тях поот-делно дължат изпълнение на цялото задължение.

В жалбата на ответника К.Й. няма оспорване на из-вода на съда, че извършеният от нея отказ от наследството на кредитополучателя е нищожен по член 26,ал.2,пр.1 от ЗЗД . Няма оспорване на фактическият извод, че към 15.03.2017 г., когато й е връчена нотариалната покана № ** ,съдържаща изявлението на ищеца за обявяване кредита за предсрочно изискуем, са осъществени посочените в т.19.2 на общите условия обстоятелства : допусната забава в плащането на вноските за главница и лихви над 90 дни. Не са спорни с оглед съдържанието на доклада на ра-йонния съд ( след съответни изявления на пълномощниците на ответници-те в заседанието от 9.10.2017 г.) размерите на : неплатения остатък от глав-ницата, договорените лихви, лихвените надбавки за забава и банковата такса.

Със задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 18, е разяснено, че дори да има уговорка ( както в случая, по т. 19.2 от общите условия ) за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита с факта на неплащане на една или повече вноски ( а в случая, на забава с посочената продължителност ), тя не поражда правно действие. То ва е така, защото предсрочната изискуемост е право на кредитора за изме-нение на договора, което се упражнява с волеизявление и тя ( предсрочната изискуемост ) настъпва с получаването му от длъжника.

Като е приел, че предсрочната изискуемост на неплатения остатък от кредита е настъпила на 15.03.2017 г., районният съд е приложил правилото на член 60,ал.2 от ЗКИ точно . Доводът на въззивницата М., че тя е настъпила от друг момент - от падежа на неплатената вноска – 7.08.2015 г. или след 90 дни от него - противоречи на даденото задължително тълкува-не. Правната промяна има действие и за тази въззивница, защото обемът на главния дълг определя обема на дълга на поръчителя – член 138, ал.1 и член 139,изр. 2 от ЗЗД .

Съгласно постановката на т. 4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС срокът по член 147,ал.1 от ЗЗД е краен, преклузивен и се прилага служеб-но. Изтичането му преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по член 417,т.2 от ГПК прекратява задължението на поръчителя и налага отхвърляне на заявлението. В настоящия случай на издадена заповед по член 410 от ГПК, в производството по издаването на която не се проверява вземането, а се проверява дали то е спорно, изтича-нето на срока по член 147,ал.1 от ЗЗД има за последица прекратяване на недопустимия исков процес срещу поръчителя ( и съответно ненастъпване изпълнителната сила на заповедта по член 410 от ГПК ) .

Заявлението за издаване на заповедта срещу длъжника, сънаследник К.Й. е подадено на 19.04.2017 г. Това е датата на предявяване на иска на кредитора в съгласие с член 422, ал.1 от ГПК. Между 15.03. 2017 г. ( падеж на главното задължение ) и 19.04.2017 г. шестмесечният срок по член 147,ал.1 от ЗЗД не е изтекъл, както правилно е приел и районният съд. Следователно поръчителската отговорност на въззивницата М.не е прекратена. Доводът в нейната жалба, че съдът не взел предвид факта ( твърдян в отговора ) на липсата на получено от нея уведомление за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита, е основателен. Според въззивната инстанция този факт има значение за изискуемостта на задължението на поръчителя в размера според правната промяна при усло-вията на член 60,ал.2 от ЗКИ. Изискуемостта на главния дълг в този раз-мер не е достатъчна . Необходимо е да настъпи изискуемост и на дълга на поръчителя.

Действително уведомление за предсрочната изискуемост до въззив-ницата М. - поръчител преди дата 19.04.2017 г. няма изпратено. Такова изявление обаче се съдържа в исковата молба и е достигнало до нея с получаването на преписа на дата 6.07.2017 г. ( съобщение на л.41 от делото на ДРС ). Въззивният съд следва да съобрази това като факт по член 235, ал.3 от ГПК в съответствие с постановката на т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и приема, че изискуемостта на дълга на поръчителя е нас-тъпила на 6.07.2017 г.

При това положение и на основание член 141 от ЗЗД въззивниците длъжник и поръчител дължат солидарно заплащането на следните суми : 5 802,74 лева - главница ; 1 543,50 лева - неплатена договорена лихва за периода от 7.07.2015 г. до 19.04.2017 г. ; 217,13 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 8.08.2015 г. до 19.04.2017 г. и 145 лева – неплатени такси. Законни лихви върху главницата въззивницата Й. дължи от предявяването на иска – 19.04.2017 г., но въззивницата М. ги дължи от по-късната дата (на връчване на преписа от исковата молба) 6.07.2017г. , което налага отмяна на решението единствено в частта на установената дължимост от нея на лихви за периода 19.04.2017 г. – 5.07.2017 г. Решение-то в останалата част по уважените установителни искове срещу двете въз-зивници е правилно и следва да се потвърди. Въззиваемата страна има пра-во на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК, за защитата от юрисконсулт, в размер, определен по правилото на член 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ , от 100 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1052 от 14.11.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1933/2017 г. само в частта, с която е установено, че В.А.М., ЕГН: ********** *** дължи по издадена по ч.гр.д. № 1276/2017 г. по описа на ДРС заповед № 661 от 21.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение в полза на ТБ „ *** ”, ЕАД, град С. законни лихви върху главницата от 5 802,74 ( пет хиляди осемстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки ) лева, считано от 19.04.2017 г. до 5.07.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част .

ОСЪЖДА К.С.Й., ЕГН: ********** *** и В.А.М., ЕГН: ********** *** да за-платят на ТБ „ *** ”, ЕАД, град С., община О., ул.„М.” № ** разноски за въззивното производство по член 78,ал.8 от ГПК в размер от 100 ( сто ) лева.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.