Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр.Добрич 27.03.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и шести февруари 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №31 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Й.Г.Н. *** и Н.Й.П. *** срещу решение №65/08.09.2017 г. по гр.д.№81/2017 г. на Районен съд-гр.Т.,с което е признато за установено по отношение на двамата въззивници,че ищецът по делото Н.П. *** притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.*по кадастралната карта на гр.С. и с административен адрес гр.С.,ул.”***” №**,вх.*,ет.*,ап.*,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 67,15 кв.м,заедно с избено помещение №4 с площ от 9,24 кв.м,както и 3,95% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор ***и от отстъпеното право на строеж върху общински терен /ПИ/ с идентификатор ***по к.к. на града,придобито чрез покупко-продажба в режим на СИО с Н.Й.П.,трансформирана в обикновена съсобственост след прекратяване на брака,до размера от 1/2 ид.ч. и въз основа на осъществено в периода 2003-20** г. давностно владение до размера на останалата 1/2 ид.ч.,като въззивниците са осъдени да заплатят на П. сторени от него разноски в общ размер от 140,80 лв /по 70,40 лв от всеки въззивник/.

Изложено е в жалбата,че решението на районния съд е постановено при съществени процесуални нарушения,като събраните доказателства не били преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка,вкл. договорите по представените от въззивниците два нотариални акта били преценени в противоречие на чл.20 от ЗЗД,не били тълкувани с оглед действителната им цел,обичаите в практиката и добросъвестността,което довело до неправилно приложение на материалния закон-чл.68 ал.2 и чл.69 от ЗС.Наведени са оплаквания за несъбиране на своевременно поискани с отговора на исковата молба от въззивниците доказателства /декларации на страните за притежавани недвижими имоти,намиращи се в Дирекция „Финанси” на Община-С./,което доказателствено искане се подновява пред въззивната инстанция.Твърди се неправилно обсъждане на свидетелските показания поради даване вяра на лица,които не са преки очевидци,а излагат свои съждения.Районният съд неправилно приложил материалния закон и в частност постановките на ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно презумпцията по чл.69 от ЗС.Не било съобразено косвеното признание на ищеца по делото,че през всичките години той е ползвал процесния имот със знанието и без противопоставянето на съсобственика Н.Й..От гласните доказателства ставало ясно,че след развода бившите съпрузи в интерес на децата продължили да поддържат отношения на разбирателство и взаимно доверие,като ищецът получил от бившата си съпруга помощ при извършване ремонт на жилището,а при посещение в страната децата на страните отсядали в процесното жилище,т.е. горните добри отношения между страните изключвали осъществявано от бившия съпруг П. владение и върху дела на съпругата му.Касаело се за съвместно стопанисване на обща вещ.Неправилно бил преценен и фактът,че при идването си в България /в гр.С./ съпругата не отсядала в процесния апартамент.Не бил преценен фактът,че ищецът П. е плащал данъчните задължения за имота,но вместо бившата си съпруга,с което признавал,че тя има такива задължения,защото е собственик.Намерението на П. да свой имота било недоказано и затова главните искове следвало да бъдат отхвърлени.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на установителните искове за собственост.Сочи се,че при отхвърляне на главните искове въззивният съд дължи произнасяне по евентуалния иск за делба на процесния имот.Развити са подробни доводи относно размера на квотата на всеки съделител.Обсъдени са от въззивниците доказателствата във връзка с възражението на бившата съпруга Н.Й. за осъществена частична трансформация на извънсемейни средства при придобиване на процесния апартамент.В тази връзка е изразено недоволство от превратното тълкуване от районния съд на доказателствата,в частност незачитането на представения нотариален акт за поправка на предходния нотариален акт,по който имотът е придобит.Настоява се за допускане делба на имота между тримата съделители при посочени в жалбата квоти.

Отговор на горната жалба не е подаден от въззиваемия Н.П. ***.Същият в хода на въззивното производство изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили преписи от първоинстанционното решение на 21.09.2017 г.,а жалбата е подадена по пощата на 02.10.2017 г. при изтекъл за горните страни срок за въззивно обжалване на 05.10.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Въззивното производство пред ДОС е образувано след отвод на всички съдии при Окръжен съд-С. по в.гр.д.№274/2017 г. по описа на този съд и изпращането му по реда на чл.23 ал.3 от ГПК за разглеждане от ДОС с определение по ч.гр.д.№10/2018 г. на Апелативен съд-гр.В..Разгледана по същество,жалбата е частично основателна,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№81/2017 г. на Районен съд-гр.Т. е образувано /след отвод на съдиите при Силистренски районен съд по гр.д.№1467/2016 г. на този съд и изпращането му за разглеждане на РС-Т. по реда на чл.23 ал.3 от ГПК с определение №33/22.02.2017 г. по в.ч.гр.д.№38/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд/ по повод искова молба,с която са предявени пасивно субективно съединени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Н.П. *** срещу Й.Г.Н. *** и Н.Й.П. *** за установяване,че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.*в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.С. и с административен адрес гр.С.,ул.”***” №**,вх.*,ет.*,ап.*,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 67,15 кв.м,заедно с избено помещение №4 с площ от 9,24 кв.м,както и 3,95% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор ***и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място /ПИ/ с идентификатор ***по к.к. на града,като са предявени и обективно съединени с горните при условията на евентуалност искове за делба на процесния недвижим имот.Относно способите за придобиване в индивидуална собственост от ищеца П. на процесния имот е изложено следното:

По време на брака между Н.П. и ответницата Н.П.,прекратен с развод с влязло в сила на 16.02.1998 г. решение по бр.д.№**3/1997 г. на РС-С.,а именно на 27.12.1994 г. е сключен договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №**,т.**,д.№****/1994 г. на СРС,по силата на който собствеността върху описания имот е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО.С прекратяване на брака между бившите съпрузи възникнала обикновена дялова съсобственост при равни квоти,т.е. се твърди от ищеца,че същият се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от имота по силата на цитирания договор за покупко-продажба от 1994 г. и по силата на закона с оглед сключване на сделката по време на брака на страните,респ. трансформиране впоследствие на СИО в обикновена дялова съсобственост след развода.Досежно останалата 1/2 ид.ч. от имота,представляваща дела на ответницата П. от прекратената СИО,се сочи,че е придобита от П. по силата на изтекла в негова полза придобивна давност вследствие осъществено от същия владение през периода от началото на 2002 г. до предявяване на исковете.През 2001 г. ответницата заминала за Германия,омъжила се в края на 2002 г. за немски гражданин,който осиновил децата на ищеца и ответницата.Твърди се от ищеца,че от началото на 2002 г. до настоящия момент същият със знанието и без противопоставянето на съсобственицата Н.П. обитава,поддържа,ремонтира и се грижи за процесното жилище като свое.Извършил значителни ремонтни дейности и подобрения в имота,като за целта теглил кредит от „Б.***” ЕАД.Плащал данъците за имота.Така ищецът се позовава на два придобивни способа:1./относно придобиване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота-договор за покупко-продажба,сключен по време на брака,респ. трансформиране на особената бездялова СИО върху имота в обикновена дялова съсобственост с прекратяване на брака;2./относно придобиване правото на собственост върху останалата 1/2 ид.ч.-по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.В петитума на исковата молба непрецизно е посочено,че се настоява да се признае правото на собственост на ищеца върху целия имот на едно основание- чл.79 ал.1 от ЗС,т.е. вследствие упражнявано непрекъснато недобросъвестно владение в рамките на 10 години,но от обстоятелствената част на молбата се извличат по недвусмислен начин визираните два придобивни способа.

Посочено е още в исковата молба,че ответницата Н.П. е дарила на 30.09.2016 г. 1/2 ид.ч. от процесния имот на своя баща-ответника Й.Н.,но този договор бил непротивопоставим на ищеца Н.,тъй като П. прехвърлила права,каквито не притежава.

В отговор на исковата молба /вх.№8966 от 15.11.2016 г.,подаден след връчен на страната на 11.11.2016 г. препис от исковата молба-лист ** от делото на РС-С./ ответникът Й.Г.Н. не изразява конкретно становище по исковете,като само информира съда,че на **.10.2016 г. /след подаване на исковата молба на 12.10.2016 г./ е дарил прехвърлената му от дъщеря му 1/2 ид.ч. от имота на своя внук П.Н.П.,поради което счита себе си за ненадлежна страна по спора.

В отговор вх.№10036/16.12.2016 г.,подаден по пощата на 15.12.2016 г. /листи 56 и сл. от делото на СРС/ от двамата ответници Й. Г.Н. и Н. Й.П.,но при спазен преклузивен срок по чл.**1 ал.1 от ГПК само спрямо ответницата П.,се изразява становище за допустимост,но неоснователност на исковете.Исковете за собственост били неоснователни,тъй като ищецът никога не бил демонстрирал спрямо бившата си съпруга намерение за своене на нейната част от имота,респ. през всичките години същият ползвал имота със знанието и без противопоставянето на последната като съсобственик.Въведено е възражение за осъществена пълна трансформация /преобразуване/ на извънсемейни средства при възмездното придобиване на имота по време на брака на страните,което обосновавало придобиването му в индивидуална собственост единствено от съпругата П..Апартаментът бил закупен от родителите на съпругата,които още преди брака на дъщеря си й предоставили парични средства,чрез които бил открит неин личен жилищноспестовен влог в „Б.***” ЕАД-клон С..С течение на времето във влога се натрупали средства,но на младото семейство не била предоставена възможност за придобиване на общинско жилище.С оглед на горното,за да се възползва от правата си по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУЖВГМЖСВ/,ответницата П. се уговорила с родителите си те да й прехвърлят собствеността върху апартамента си,за да може същата да получи паричната сума,която й се следва като компенсация за натрупаните лихвоточки по жилищноспестовния влог.Всъщност сделката между П. и родителите й била прикрито дарение,тъй като по нея пари не били броени.Затова ищецът П. нямал никакъв принос при придобиване на имота,а същият всъщност бил придобит изцяло от ответницата П. чрез дарение от родителите й,прикрито като продажба,извършена по реда на ЗУЖВГМЖСВ.Настоява се,ако съдът не зачете,че е налице прикрито дарение,евентуално да се приеме,че имотът е придобит от П. изцяло чрез трансформация на личен паричен влог на същата,натрупан преди брака и със средства от родителите й.Ако не се зачетяла пълна трансформация,да се приемело осъществяване на частична относно такава част от сумата от 1** 000 неденоминирани лева,която е равна на получените от П. парични средства по реда на ЗУЖВГМЖСВ за частта от влога,натрупана преди брака.Оспорва се осъществявано от ищеца П. владение спрямо дела на бившата му съпруга.Ремонтите в имота били извършени и чрез частично финансиране от страна на ответницата П. с уговорката,че при идването на децата им в България същите ще могат да отсядат в този имот.След заживяването на ищеца П. на семейни начала с друга жена,последната се установява в имота след изричното съгласие на ответницата П..При среща между страните през 2016 г. П. претендирал той и бившата му съпруга заедно да продадат имота,като отправеното от ищеца предложение за съвместна продажба било извънсъдебно признание,че той не се счита за единствен собственик.

С молба на листи 17-19 от делото на РС-Т.,депозирана в първото по делото открито съдебно заседание,ищецът Н.П. е пояснил и допълнил исковата молба по реда на чл.143 ал.2 от ГПК,като е уточнил,че владението върху имота му било предоставено от Н.П. при заминаването й за Германия по силата на вътрешна уговорка между тях с оглед уреждане на финансови взаимоотношения-предоставени в заем от П. в полза на П. и неин близък родН. парични средства срещу уговорка между бившите съпрузи П. да придобие целия процесен имот вместо изпълнение на задължението за връщане на парични средства.От този момент ищецът променил намерението си и от държател станал владелец на дела на П..Заемните средства били предоставени на П. във връзка с отпътуването и устройването й в чужбина,като същите били с източник средства от продажба на собствени на П. имоти и такива в СИО между него и П..В началото на 2002 г. след заминаването на П. за Германия П. сменил патрона на бравата на входната врата,като преди това П. му предала ключа от жилището.От този момент нататък при престоя си в България бившата му съпруга отсядала в хотел.В деня на сватбата си в Германия Н. споделила пред общи приятели,че процесното жилище остава за П..Ищецът оспорва твърдението,че е имало уговорка между бившите съпрузи П. да ползва жилището в замяна на ангажимент да допуска децата в него при престоя им в България.Приемането на децата било негов морален дълг,а не плод на уговорки.Оспорва се финансирането на ремонтите в имота от ответницата П.,твърдението за предложена от П. съвместна продажба,предоставянето от П. на средства за заплащане на данъка за имота,възражението за пълна/частична трансформация.

Съответно ответниците са оспорили горните твърдения на ищеца.

С молба вх.№2242/12.04.2017 г. на лист 40 от делото на РС-Т. ищецът П. е заявил възражение за право на задържане на имота по чл.** от ЗЗД до заплащане от ответниците на извършените от него подобрения в имота при условие на евентуалност-ако главните му искове за установяване правото му на еднолична собственост и евентуалните за делба при непризнаването му и за съсобственик бъдат отхвърлени.Цена на претенцията за подобрения не е уточнена от П.,като същият е заявил,че ще предяви искове по сметки относно подобренията във втората фаза на делбата,ако се разгледа и уважи евентуалният делбен иск,респ. ще предяви иск за подобренията в отделно производство при отхвърляне и на делбения иск.

По валидността,допустимостта и правилността на атакуваното решение ДОС намира следното:

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими главни искове.За ищеца е налице правен интерес от установяване претендираното от същия право на собственост върху имота при изричното оспорване на това негово право от двамата ответници.Следва да се отбележи,че ищецът има правен интерес да установи правото си конкретно и спрямо ответника Й. Г.Н.,който е пасивно легитимиран да отговаря по исковете като приобретател по извършеното в негова полза преди тяхното предявяване дарение на 1/2 ид.ч. от имота,извършено от ответницата Н.П. с нотариален акт №***,т.**,д.№****/30.09.2016 г.,вписан с вх.рег.№****,акт.№***,т.**,д.№****/30.09.2016 г. на СВп-С.,цитиран в приложения нотариален акт за последващо дарение на лист 51 от делото на СРС и фигуриращ в справката по лице за периода 01.01.1992 г.-11.10.2016 г. относно партидата на Й. Г.Н. *** /на лист 32 от делото на СРС,виж и нот.акт на лист 29 от делото на ДОС/,която сделка не е и спорна между страните.Последващото разпореждане с горната 1/2 ид.ч. от Й.Н. в полза на внука му П. Н.П.,извършено чрез договор за дарение,обективиран в нотариален акт №**,т.*,рег.№****,д.№****/2016 г. на нотариуса Р.Т.с район на действие РС-С. /лист 51 от делото на СРС/,е осъществено на **.10.2016 г. след предявяване на исковете с искова молба,входирана на 12.10.2016 г. и вписана на същата дата в СВ-С. /лист 43 от делото на СРС/,като по правилото на чл.226 ал.1 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни,а решението ще има сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя /чл.226 ал.3 от ГПК/.Налице е правен интерес от установяване претендираното от ищеца право и спрямо ответницата Н.П.,която се е разпоредила с 1/2 ид.ч. от процесния имот преди завеждане на делото,като в тази насока следва да се цитира т.3Б от Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните доказателства се установява следното:

Ищецът Н.П.П. и ответницата Н.Й.П. са бивши съпрузи,чийто брак е сключен на 12.11.1988 г. /виж удостоверение за гр.брак на лист 4 от делото на СРС/ и е прекратен с влязло в сила на 16.02.1998 г. решение по бр.д.№**3/1997 г. на РС-С. /листи 10-11 от делото на СРС/.По време на брака им на 27.12.1994 г. е сключен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот между Й.Г.Н. и Р.Г.Н./родители на съпругата/ от една страна в качеството на продавачи и съпругата Н.Й.П. /тогава П./ от друга страна като купувач,обективиран в нотариален акт №**,т.**,д.№****/1994 г. на РС-С. /лист 5 от делото на СРС/,срещу заплащане от купувачката на продажна цена от 1** 000 неденоминирани лева,за която е отразено в акта,че е получена от продавачите напълно в брой.По силата на закона /тогава чл.19 ал.1 от СК от 1985 г.-отм./ право на собственост върху имота вследствие горната продажба придобива и съпругът Н.П.П.,който не е купувач по договора,но е правоимащ,доколкото договорът е сключен по време на брака при предполагаем съвместен принос на двамата съпрузи.Имотът е придобит по този начин в режим на СИО между ищеца П. и ответницата П..С прекратяване на брака през 1998 г. СИО се трансформира в обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове на същите /чл.27 от СК от 1985 г.-отм./,т.е. към 16.02.1998 г. всеки от бившите вече съпрузи се легитимира като собственик на по 1/2 ид.ч. от имота.

Горното е правилото,което може да се счете за дерогирано при уважаване възраженията на ответницата П. за симулативност на договора за продажба от 1994 г.,като прикриващ дарение в нейна полза,и за пълна/частична трансформация на извънсемейни средства при придобиване на имота,заявени в условията на евентуалност.

По възражението за относителна симулативност на договора за продажба от 27.12.1994 г.-нищожност на договора за продажба на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД:

Възражението е неоснователно.В случая се твърди,че договорът за продажба прикрива дарение,извършено в полза на ответницата П. от нейните родители,тъй като по него продажна цена не била платена,а целта била същата безвъзмездно да придобие собствеността.Твърдяната относителна симулация не е доказана.По правило симулацията се доказва с обратен документ /контралетър/,който по своето съдържание е договорен,нарочен,т.е.съставен за нуждите на самата сделка,и следва да отразява истинските отношения между всички страни по сделката.Той може да представлява и едностранно писмо до другата страна,но да е получен от нея и да е възприет от същата,т.е.тя да не му се е противопоставила изрично.В случая обратният документ/писмо/ следва да има съдържание,даващо яснота за действителните намерения и отношения между продавачите по сделката Й. Г.Н. и Р. Г.Н.,от една страна,и приобретателката-купувач Н.Й. от друга с ясно декларирано от същите намерение имотът да бъде всъщност подарен на последната от родителите й при ясна уговорка,че продажната цена,посочена в нотариалния акт,няма да се заплаща.Такъв документ по делото не е представен.При липса на обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени средства,вкл. чрез гласни доказателства,но последните стават допустими само при наличие на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК,изходящо от страна по сделката,или са налице нейни изявления пред държавен орган,които правят вероятно твърдението за симулация.Не са представени по делото такива писмени доказателства,които да сочат на уговорка по договора за надаряване на ответницата П. от нейните родители.При липса на начало на писмено доказателство свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство и не следва да се събират,а събраните да се кредитират.А всъщност и от събраните по делото гласни доказателства изводи за твърдяната симулация не могат да бъдат извлечени.Разпитаните свидетели не са депозирали показания във връзка с уговорките по договора от 1994 г.С оглед горното съдът намира,че не е доказано договорът за продажба да е нищожен като прикриващ дарение.Ако горното бе доказано,съобразно разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗД следваше да се приложат правилата относно прикритото съглашение/дарение/,което щеше да означава,че по силата на действителната прикрита сделка надарената Н.П. е станала индивидуален собственик на процесния имот /чл.20 ал.1 от СК от 1985 г.-отм./.Горното обаче не е доказано от посочената ответница.Извеждането на извод,че договорът за продажба прикрива дарение само по съображение,че не е била платена продажната цена от 1** 000 неденоминирани лева,не е достатъчен аргумент в подкрепа на тезата за симулативност,защото неплащането на продажната цена може да се дължи и на други причини,а не единствено и само на вътрешна уговорка между страните за извършване на дарение.Неплащането може да е поради обикновено неизпълнение на договора от купувача,обосноваващо право на продавача да иска развалянето му;поради опрощаване на задължението от страна на кредитора и пр..Междувпрочем в случая и неплащането на цената по сделката не е доказано от ответницата П..Нотариалният акт за правна сделка е официален свидетелстващ документ в частта,с която нотариусът удостоверява,че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни.В частта,съдържаща изявлението на купувача,че е платил цената,респ. на продавача,че е получена от него,нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ за знание,материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.Този факт може да се е осъществил обективно или не,поради което частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни и може да се оспорва и установява истинността им.Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за плащане на цената е в тежест на ответницата П..Касае се за частен свидетелстващ документ,който носи подписа на оспорващата го ответница,поради което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му в тази част се носи от оспорващата страна-от Н.П. /в тази насока решение №402 от 17.01.2012 г. по гр.д.№449/2011 г.,**І г.о.,ГК на ВКС/.В тежест на купувачката-ответница по делото П. е да опровергае съдържанието на нотариалния акт в частта относно отразеното изявление за получаване на цената напълно и в брой в деня на изповядване на сделката.Опровергаването на това съдържание обаче може да стане само с ограничен набор от доказателства.Свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на изхождащ от страната частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК.Такива биха били допустими в хипотезата на чл.164 ал.2 от ГПК при допускане на свидетелите по изрично съгласие на страните.В случая обаче ответницата П. не е поискала разпит на свидетели в тази насока и не се е наложило и даване на съгласие от другата страна за разпита.Доколкото доказателствената сила на нотариалния акт в частта относно констатацията за напълно платена в брой продажна цена не е оборена,следва да се приеме,че задължението на купувачката за заплащане на цената от 1** 000 лв е изпълнено.В този смисъл самият нотариален акт в посочената част с характер на разписка за извършеното плащане е доказателство за изпълнение задължението на купувачката за заплащане на продажната цена.Извод,че реално не е извършено плащане по договора,не може да се изведе и от факта,че продажбата е била сключена с цел ответницата П. да реализира впоследствие правата си като титуляр на жилищно-спестовен влог по реда на ЗУЖВГМЖСВ /преименуван с ДВ,бр.100 от 2008 г. в Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове/.Именно с тази цел е извършена поправка в заглавната част на нотариален акт №**/1994 г.,като с нотариален акт №**,т.**,д.№***/1995 г. на СРС /лист 60 от делото на РС-Т./ е осъществена поправка в смисъл,че продажбата е при условията и реда на ЗУЖВГМЖСВ.Всъщност горната поправка има само формален характер,защото с нищо не променя характера и съдържанието на договора за продажба,който е обичаен такъв с характерните права и задължения на страните.В цитирания Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове не се съдържат разпоредби,които да регламентират някакви специални правила за ред и условия на сключване на договори за покупко-продажба на жилищни имоти от правоимащите лица.Единственото изискване на закона в редакцията му към датата на сключване на процесната сделка през 1994 г. и впоследствие към момента,в който ответницата П. е получила парична компенсация за натрупаните лихвоточки по жилищно-спестовния си влог,е правоимащият титуляр да е сключил договор за придобиване на жилище или да е започнал изграждането на такова след влизане в сила на ЗИД на ЗУЖВГМЖСВ,обн.ДВ,бр.62/1992 г. /§9 от ЗР на горния ЗИД/.За съдържанието на клаузите и за реда на сключване на придобивната сделка няма въведени специални изисквания от закона.Единственото изискване е за сключване на договора в период след влизане в сила на посоченото изменение на закона.Наличието на такъв договор е предвидено като условие за последващо обезщетяване на титуляра на жилищно-спестовен влог,като финансовото му компенсиране предполага предходен негов разход по заплащане на продажна цена за жилище.В този смисъл сключването на договора за продажба от 1994 г. с оглед бъдещо обезщетяване на купувачката П. по реда на цитирания закон не изключва изпълнение на задължението й да заплати продажната цена на продавачите,а напротив плащането на такава цена дори е условие за получаване на компенсацията по посочения закон.

Би могло да се мисли с оглед изложените обстоятелства дали договорът за продажба не е абсолютно симулативен като сключен единствено с цел ответницата П. да получи финансовата компенсация по ЗУЖВГМЖСВ.Но той би бил такъв,ако между страните е имало вътрешна уговорка,че същите изобщо не желаят прехвърляне на собствеността,каквато не е твърдяна и доказана по делото чрез контралетър или чрез други допустими доказателствени средства.

Предвид изложеното договорът от 1994 г. е валиден и е породил прехвърляне на собствеността върху процесния имот в режим на СИО в полза на ищеца Н.П. и ответницата Н.П..

По възражението за пълна или частична трансформация по чл.23 от СК от 2009 г.:

На първо място следва да се посочи,че претенцията е допустима в производството,тъй като има установителен характер /искът по чл.23 ал.1 и 2 от СК е установителен/,а не е конститутивна,както счита ищецът и въззиваем Н.П..Последният възрази пред въззивния съд,че такава претенция не е допустима в производството,тъй като имала конститутивен характер,като очевидно се допуска смешение между претенцията по чл.29 ал.1 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество при развод и тази по чл.23 от СК за установяване трансформация /преобразуване/ на извънсемейни /лични на единия съпруг/ средства в придобиването на имот по време на брака.

Разгледано по същество обаче,възражението е неоснователно.Фактът,че ответницата Н.П. е била титуляр на жилищно-спестовен влог,открит преди брака,е установен по делото.Представени са документи с официална заверка от Местната комисия по чл.8 ал.2 от ЗУЖВГМЖСВ,удостоверяващи проведена процедура по обезщетяване на П. по реда на горния закон:заявление на Н.Й. до комисията от 19.12.1994 г. /лист 56 от делото на РС-Т./,с което тя декларира,че има такъв влог,открит през 1976 г.;декларация по чл.2 ал.1 от закона /лист 57 от делото на ТРС/;молба вх.№208/14.03.1995 г. /лист 58/ за изплащане на преференциите по ЖСВ,в която е посочено,че се представя и нотариален акт за закупено жилище;авизо по платежно нареждане /на гърба на лист 58 от делото на ТРС/ за изплатена на 04.05.1995 г. по специалния закон в полза на Н.Й. парична компенсация в размер на **5 6**,40 неденоминирани лева.

В тежест на ответницата П. е да докаже по възражението за трансформация,че вложените в закупуването на имота парични средства са с извънсемеен произход-нейни лични средства,като преценката за характера на вложените средства е към момента на сключване на сделката.Очевидно заплатената по договора от 27.12.1994 г. най-късно според отбелязването в нотариалния акт в деня на подписване на сделката продажна цена от 1** 000 неденоминирани лева не е идентична и няма произход от паричните средства,изплатени на Н.Й. като финансова компенсация за натрупани лихвоточки по личния й ЖСВ на 04.05.1995 г. повече от четири месеца след сключване на договора за продажба.Не е доказано именно получената на 04.05.1995 г. сума да е вложена като продажна цена по договора.По презумпцията на чл.19 ал.3 от СК /отм./,която разпоредба действа към датата на сключване на договора за продажба и урежда имуществените отношения между ищеца и ответницата,чийто брак е прекратен преди влизане в сила на новия СК от 2009 г.,съвместният принос на съпрузите в придобиването се предполага до доказване на противното.По силата на тази презумпция следва да се приеме,че продажната цена по договора от 1** 000 неденоминирани лева е изплатена изцяло с парични средства със семеен произход и при съвместен принос на двамата съпрузи.Презумпцията е оборима и тежестта за оборването й се носи от твърдящата трансформация на лични средства Н.П..Последната обаче не е успяла да я обори,поради което и остава недоказано възражението й,че е станала индивидуален собственик на процесния имот /респ. собственик на по-голям дял от имота/ по силата на договора за продажба от 1994 г. с оглед придобиване на имота чрез пълна или частична трансформация на нейни лични средства.

Така въз основа на изложеното следва да се приеме,че ищецът Н.П. се легитимира понастоящем като собственик на 1/2 ид.ч. от имота по силата на договора от 1994 г. и по силата на закона.

По претенцията на Н.П. за придобиване на останалата 1/2 ид.ч. /дела на бившата му съпруга/ от имота по давност:

Не е спорно между ищеца и ответницата Н.П.,че процесният имот е тяхното семейно жилище преди развода,което те са владели съвместно.След развода през 1998 г. те са продължили да ползват общо процесния имот до заминаването на бившата съпруга за Германия през 2001 г.,а след заминаването й до настоящия момент имотът се ползва изцяло от ищеца П.-около 15 години до датата на предявяване на исковете.С прекратяване на брака СИО върху имота се трансформира в обикновена дялова съсобственост при квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността за всеки от двамата бивши съпрузи.Двамата са упражнявали първоначално съвместно фактическата власт като съсобственици и съвладелци.Основанието,на което е установена първоначално фактическата власт,показва съвладение при взаимно зачитане правата на всеки от двамата съсобственици.В този случай презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена.Ищецът,който твърди,че в последващ момент е променил субективното си отношение към дела на бившата си съпруга и е трансформирал държането на този чужд дял във владение с намерение за своене на същия,следва да докаже промяната в намерението си и че е извършил действия,с които е обективирал спрямо бившата си съпруга горното си намерение.Същият трябва да удостовери,че е демонстрирал промененото си отношение към нейния дял спрямо нея и че това негово намерение е достигнало до нейното знание /в тази насока ТР №1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.От събраните по делото доказателства обаче не се установява ищецът П. през всичките години от 2001 г. до предявяване на исковете да е извършил действия,чрез които явно и недвусмислено да отблъсне владението на съсобственика Н.П..Демонстриране на такова променено отношение към дела на съпругата логично житейски би довело до влошаване на отношенията между съсобствениците.Напротив обаче от събраните гласни доказателства се установява,че през цялото време бившите съпрузи са запазили отлични отношения на взаимно разбирателство и дори взаимопомощ.Както ищецът сочи в исковата молба,съпрузите се разбрали след заминаването на П. за Германия имотът да се ползва изцяло от П. и последното е ставало през цялото време със знанието и съгласието на съсобственицата П..През годините бившите съпрузи не са преставали да общуват-1./по повод общите им деца-децата им се връщали в България и отсядали в процесния апартамент /така показанията на Р.Ч.,трета братовчедка на ищеца:”Доколкото разбрах,децата са отсядали при баща си.Предполагам,че майката е била съгласна да отсядат при баща си.Те /съпрузите/ не са се карали”;свидетелката Р.П.,живееща на семейни начала с ответника Й.Н.:”Децата,като идваха от Германия,седяха при Н.”/;2./по повод обзавеждането на процесния имот-бившата съпруга Н.П. предоставила на ищеца П. след развода през годините мебели и ел.уреди за общия имот-в частност кухненско обзавеждане от друг неин имот в гр.В. /така свидетелката Р.П.:”Беше донесла /Н./ миялна машина и пералня…Н. ги прати в с.С. и Н. *** ги праща,после Н. ги взе и ги сложи в неговото жилище”;свидетелката Е.Х.,без родство:”Н. е пращала мебели за Н.,за да може децата,като идват,да имат нормални условия”;свидетелят И.А.,семеен приятел на бившите съпрузи:”Н. изхвърлила старата кухня от В. и му казала /на Н./ да я вземе.Не е амортизирана кухнята.Запазена е.”/.За добрите отношения между бившите съпрузи говорят и „прекрасните отношения”,запазени през годините между ищеца П. и бившия му тъст Й. Г.Н. /така свидетелката Р.Ч. споделя:”Малко се виждахме /с Н./,защото имаше ангажименти с бащата на Н.-дядо Й..*** го изпере,да му сготви,да му помогне”;свидетелката Р.П.:”Той /Н./ е идвал при дядото,много ни уважаваше и ние го уважавахме.Й. го уважава като свое дете.”;свидетелката Е.Х.:”Виждала съм зетя и зная,че са в прекрасни отношения.Н. му вика /на Й./ „татко”.”/.Изложените факти свидетелстват за запазени добри отношения между бившите съпрузи и между ищеца П. и бащата на съпругата му-ответника Й.Н..Тези „прекрасни” отношения не могат да се свържат по никакъв начин с осъществявана през годините от ищеца П. демонстрация на намерение за своене на дела на бившата му съпруга от процесния имот.Твърди се от П.,че е имало вътрешна уговорка между съпрузите непосредствено преди заминаването на Н. за Германия имотът да остане изцяло за ищеца като компенсация за предоставен от последния заем в полза на бившата му съпруга и неин братовчед.За да предостави заема,П. твърди да е продал свои лични имоти,респ. съвместно със съпругата си имоти-бивша СИО.За такива сделки на разпореждане,извършени именно през периода 2000-2001 г.,се установява от справката по лице,изготвена от СВ-С.,приложена на листи 21-23 от делото на РС-Т..Удостоверяването извършването на такива сделки обаче не е достатъчно.Следвало е ищецът П. да докаже,че паричните средства от същите са били изразходвани от него именно за предоставянето им в заем на Н.П. срещу уговорено задължение за тяхното връщане.Необходимо е било П. да докаже също така,че впоследствие е уговорено между него и съпругата му последната да не връща предоставената й в заем парична сума,а да му отстъпи/прехвърли като компенсация дела си от процесния апартамент.Наличието на такива уговорки би могло да обоснове последваща след заминаването на П. за Германия през 2001 г. промяна в субективното отношение на П. към дела на бившата му съпруга от имота.По делото обаче не е доказано съществуването на такива уговорки между страните.Общите изявления на ответницата П. пред свидетелите Ч. и А.,че имотът „остава за Н.”,не могат да се възприемат еднозначно в смисъл,че имотът остава изцяло в негова собственост,а могат да означават също така и че съсобственицата допуска и няма възражения другият съсобственик да ползва имота,докато е жив.Ако същата е имала намерение да прехвърли правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота в полза на П.,то безспорно е имала такава възможност през годините,но не го е сторила,което е индиция,че не е възнамерявала да се отказва от собствеността си.

Твърди се от ищеца П.,че в началото на 2002 г. след заминаването на Н. за Германия същият сменил патрона на бравата на входната врата на апартамента,като преди това съпругата му предала и нейния ключ от жилището,които действия той счита за такива,които възпрепятстват достъпа на Н. до имота,респ. за такива,демонстриращи собственическото му отношение към дела на бившата му съпруга.Предаването на ключа е логично действие на съсобственицата П.,която е оставила общия имот изцяло на разположение на бившия си съпруг и е заминала за Германия с твърдото убеждение,че ще се устрои да живее в чужбина завинаги и повече няма да се връща в България.Не е спорно,че същата е отишла в Германия с цел да сключи брак с немец и да устрои и родените от брака деца,които са и били осиновени впоследствие от немския й съпруг /така решение по гр.д.№8406/2016 г. на СГС на лист 43 от делото на РС-Т.,извлечение от акт за гр.брак №**/2002 на Служба по гражд.състояние Л./Р. на лист 25 от делото на РС-Т./.Предаването на ключа от общия имот не е равнозначно на отказ от собствеността върху имота,а по-скоро е продиктувано от перспективата бившата съпруга повече да не се налага да обитава този имот и да се връща в България за постоянно.Освен това такова предаване на ключа не е и доказано по делото,а е само твърдение на ищеца.Не са разпитани по делото като свидетели преки очевидци на такова предаване.Освен това свидетелката Р.Ч. по-скоро посочва като причина за смяната на патрона не намерението на П. да свой дела на бившата си съпруга,а факта,че трети лица-приятелки на съпругата му се оказало,че имат ключ от апартамента,т.е. действията му по смяна на патрона са продиктувани от цел да се ограничи достъпът на трети лица до жилището,а не за ограничаване достъпа на бившата съпруга.Освен това смяната на патрона на входната врата би било демонстрация на собственическо отношение,ако този факт бе достигнал до знанието на съсобственицата П.,но данни за това липсват по делото.Ищецът и част от свидетелите /Р.Ч.,И.А./ сочат,че при последващото си идване в България Н.П. отсядала в хотел,а не в процесния апартамент.Този факт обаче не може да се третира задължително като следствие от липсата на достъп до имота поради сменен патрон на входната врата.Отсядането в хотел щеше да има значение,ако бе продиктувано от отказ на ищеца да допусне бившата си съпруга в апартамента.От показанията на свидетелката Р.Ч. става ясно,че отсядането в хотел се дължало на изискванията на немския съпруг на ответницата П. да пребивава в „по-луксозно” място,т.е. причина за горното не е демонстрирано от Н.П. желание да отблъсне владението й върху имота и да не я допусне в него,което да е стигнало до знанието й.

От свидетелските показания на Ч.,А. и Н. Й. става ясно,че действително ищецът извършил множество ремонти и подобрения в имота през процесния период след заминаването на Н.П. за чужбина.Извършването на подобрения в съсобствения имот от един от съсобствениците не обосновава непременно извод,че същият е започнал да владее дела на другия/другите съсобственици.Горното поражда по-скоро облигационни правоотношения между съсобствениците по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС.Същото се отнася и до факта,че ищецът П. е заплащал със свои средства данъците за дела от процесния имот на бившата си съпруга /така квитанции на листи **-** от делото на РС-С./.

Това че партидите за абонат на комунални услуги в имота се водят на името на ищеца /така договори на листи 29,30-31 от делото на РС-С./,не води автоматично до извод,че П. е имал намерение да свой дела на бившата си съпруга.Абонати за различни комунални услуги /доставка на ток,вода,кабелна телевизия/ обикновено са ползвателите на даден имот,които в определен период упражняват фактическата власт върху него.Това че си абонат на такива услуги,не означава задължително,че си владелец на имота.Това че Н.П. не е живяла в имота през процесния период и е позволила на бившия си съпруг и съсобственик да го ползва изцяло,не води до загубване на собствеността от същата.Право на собственост не се губи,ако не се упражнява,а ако друг го придобие.Както бе посочено,няма установени по делото явни и открити действия на П. по отричане и отблъсване властта на бившата съпруга върху имота.По-скоро в случая се касае за добри отношения между бивши съпрузи,при които и след развода съпругата е позволила на съпруга си да продължи да обитава целия имот самостоятелно по чисто морални съображения,т.е. се касае за т.нар. търпими действия по отношение дела на съпругата,а не за владение.Търпимите действия почиват по правило на добри междучовешки отношения на взаимопомощ.Те са позволени действия,но не са форма на упражняване на фактическа власт,а още по-малко на владение.Ответницата П. е упражнявала фактическата власт върху дела си от имота и владение чрез бившия си съпруг,съгласявайки се същият да живее в жилището и след развода.

Предвид изложеното съдът намира,че Н.П. не е придобил по давност притежаваната от ответницата П. 1/2 ид.ч. от процесния имот.Същата се е легитимирала като собственик с такъв дял и към датата на дарението в полза на ответника Й. Г.Н.,т.е. сделката е имала транслативен ефект и именно Н. към датата на предявяване на исковете е бил собственик на тази 1/2 ид.ч. от имота.

С оглед изложеното предявените главни установителни искове за собственост са основателни и подлежат на уважаване до размер на 1/2 ид.ч. от имота-право на собственост на ищеца,възникнало по силата на договора за продажба от 1994 г. и по силата на закона,а в останалата част за установяване право на собственост по давност върху горницата от 1/2 до 2/2 ид.ч. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Така първоинстанционното решение подлежи частично на потвърждаване и частично на отмяна.

Същото следва да бъде отменено и в частта за разноските,като разпределението им за първата инстанция следва да се извърши наново с оглед изхода от спора.

При установяване наличие на съсобственост върху имота се настоява от страните съдът да се произнесе по евентуалните искове за делба на имота.Въззивният съд намира обаче,че осъщественото обективно евентуално съединяване на главните искове за собственост с искове за делба е недопустимо в рамките на производството по настоящото дело,тъй като е в нарушение на правилото по чл.210 ал.1 от ГПК.Според цитираната разпоредба ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска,ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.В случая не е налице втората кумулативна предпоставка.Главните искове за собственост се разглеждат по общия исков ред,докато евентуалните се разглеждат по реда на особеното двуфазно делбено производство.Избраният начин на съединяване ще лиши освен това страните в случая от разглеждане на делбените искове в първата инстанция,което е недопустимо.Съединяването е недопустимо и по причина,че производството по главните искове е преюдициално на производството по делбените,т.е. произнасянето по вторите предполага окончателно приключило с влязло в сила решение производство по главните искове,което при евентуалното им обективно съединяване не може да бъде гарантирано.Горното обуславя въззивният съд да не се произнесе по делбените искове,респ. да върне делото на основание чл.210 ал.2 от ГПК на първоинстанционния съд за разделяне на делбените искове в отделно производство и самостоятелно произнасяне по тях.

В случая въззивният съд не дължи произнасяне и по възражението на ищеца П. за право на задържане върху имота до заплащане на извършените от него подобрения.Първо такова възражение не може да се предявява самостоятелно,а само кумулативно с възражение или иск за заплащане на подобренията,каквито по делото не са предявени.Освен това искането е отправено като евентуално,т.е. да се разгледа,ако се отхвърлят изцяло главните и евентуалните искове,а такова условие на този етап от производството не е изпълнено.

При този изход от делото право на разноски за двете инстанции имат и двете страни по спора-ищецът за уважената част от главните искове,а ответниците за отхвърлената част от тях.Разноски са претендирани изрично от ищеца П. с исковата молба,а от ответниците с молба-списък по чл.80 от ГПК на лист 63 от делото на РС-С..В рамките на първоинстанционното производство Н.П. е сторил разноски в размер на 140,80 лв държавна такса за водене на делото,т.е. за уважената част от исковете му се следва половината от горната сума в размер на 70,40 лв.Ответниците Н. и П. са сторили разноски в размер на изплатено в полза на упълномощения им адвокат възнаграждение в размер на 952 лв по повод на главните искове за собственост съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 62 от делото на СРС /в тази връзка и поясненията в списъка на разноски на лист 63 от делото на СРС/.На същите следва да се присъди за отхвърлената част от исковете половината от горната сума в размер на 476 лв /забел.остатъкът от платеното възнаграждение в размер на 1 200 лв е по повод на евентуалните делбени искове,които не се разглеждат,поради което и тази сума не подлежи на присъждане/.

За въззивната инстанция не са претендирани разноски от страните,поради което такива не следва да им се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №65/08.09.2017 г. по гр.д.№81/2017 г. на Районен съд-гр.Т. в частта,с която е признато за установено по отношение на Й.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН ********** ***,р-н „П.”,жк „Ч.” №***-***,че ищецът по делото Н.П.П. с ЕГН ********** *** притежава правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект /апартамент/ с идентификатор *****.***.****.*.*по кадастралната карта на гр.С. и с административен адрес гр.С.,ул.”***” №**,вх.*,ет.*,ап.*,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 67,15 кв.м,заедно с избено помещение №4 с площ от 9,24 кв.м,както и 3,95% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор ***и от отстъпеното право на строеж върху общински терен /ПИ/ с идентификатор ***по к.к. на града,придобито чрез покупко-продажба /договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №**,т.**,д.№****/1994 г. на нотариуса при РС-С./ и по силата на закона в режим на СИО с Н.Й.П.,трансформирана в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.

ОТМЕНЯ решение №65/08.09.2017 г. по гр.д.№81/2017 г. на Районен съд-гр.Т. в останалата му част,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Н.П.П. с ЕГН ********** *** срещу Й.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН ********** ***,р-н „П.”,жк „Ч.” №***-***,в частта,с която се настоява да се признае за установено по отношение на ответниците,че ищецът Н.П.П. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на останалата 1/2 ид.ч. /горницата от 1/2 до 2/2 ид.ч./ от самостоятелен обект /апартамент/ с идентификатор *****.***.****.*.*по кадастралната карта на гр.С. и с административен адрес гр.С.,ул.”***” №**,вх.*,ет.*,ап.*,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 67,15 кв.м,заедно с избено помещение №4 с площ от 9,24 кв.м,както и 3,95% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор ***и от отстъпеното право на строеж върху общински терен /ПИ/ с идентификатор ***по к.к. на града.

ОСЪЖДА Й.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН ********** ***,р-н „П.”,жк „Ч.” №***-*** да заплатят на Н.П.П. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 70,40 лв /седемдесет лева и 40 стотинки/ ДТ за водене на делото съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Й.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН ********** ***,р-н „П.”,жк „Ч.” №***-*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 476 лв /четиристотин седемдесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Т. в частта по предявените от Н.П.П. с ЕГН ********** *** срещу Й.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН ********** ***,р-н „П.”,жк „Ч.” №***-*** евентуални искове за делба на описания по-горе недвижим имот за разделянето им в отделно производство и самостоятелно произнасяне по тях.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.**0 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.