Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49 15.03.2018 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен с6ъд
гражданско отделение
На петнадесети
март 2018год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното
от председателя
въззивно гражданско
дело № 110 по описа
за 2018 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на
подадената от длъжника Б.Ш.Р.,ЕГН **********,*** жалба срещу постановление от 17.01.2018 год. на ЧСИ Н.Н.,рег.№
810 на КЧСИ ,с което е оставил без уважение като неоснователна, молбата му вх.№
552/17.01.2018 год. с искане за
прекратяване на производството по изпълнително дело № ***.С доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление се настоява за отмяната
му.Посочено е ,че изпълнителното производство е образувано на 27.07.2011 год.
,като в хода му единствените действия,които ЧСИ е извършил спрямо жалбоподателя
са били отправянето на покана за доброволно изпълнение,връчена на неговата
майка на дата 28.09.2011 год. и насрочен за дата 26.10.2011 год. опис на
движими вещи в имот ,който не бил негов
и който не бил проведен,тъй като в него нямало движими вещи на
длъжника.Извършваните по отношение на друг длъжник –И.К.В.действия по налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение не можело да му бъдат
противопоставени.
При данни,че копие от постановлението е
получено от длъжника на дата 22.01.2018 год.,жалба вх.№ 1339/30.01.2018
год.,изпратена с куриер на дата 29.01.2018 год. е подадена в срока по чл. 436
ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК
и е процесуално допустима.
Взискателят “***,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.***не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл.436 ал.3 от ГПК, ЧСИ Н.Н.,рег.№
810 на КЧСИ излага становище за неоснователност на подадената жалба по
съображения,че по искане на длъжника бил наложил запор върху трудовото
възнаграждение не само на длъжника И.К.В.,но и върху това на жалбоподателя и редовно работодателят му“***“ООД привеждал
суми по сметката му.
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № *** е образувано по молба вх.№ 3419/27.07.2011 год. на “***“ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София,
район “Оборище“ , ул.“Московска“ № 19 и въз основа на изпълнителен лист № 166/20.04.2011 год. по
ч.гр.д.№ 1918/2011 год. на Добричкия районен съд,съобразно който Б.Ш.Р.,ЕГН **********
и И.К.В.,ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно сумата от
4 469.86 лв.,представляваща неплатена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 07.04.2008 год.,ведно със законната,договорната и
наказателната лихва,както и направените
съдебно-деловодни разноски.С молбата и за събиране на вземането си ,взискателят
е възложил на ЧСИ извършване на всички изпълнителни действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На дата
28.07.2011 год. и по отношение на длъжника Б.Ш.Р., ЧСИ е извършил
справки в Националната база данни“Население“,в НОИ-регистър на трудовите договори
(последния такъв с “***“ Варна,прекратен
на дата 14.06.2010 год.) и в системата ИКАР-Кадастър и имотен регистър (липса
на съответен запис).На същата дата,ЧСИ е отправил искане до ТД НАП Добрич за предоставяне на
справка за декларирани недвижими имоти,МПС и трудови договори (липсват такива
съобразно писмо вх.№ 3628/10.08.2011 год.),както и удостоверение за започнали производства по принудително
изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания;до ОДП
Добрич-Пътна полиция за притежавани МПС.
Отправената до длъжника покана за
доброволно изпълнение изх.№
7791/20.09.2011 год. е върната с
отбелязване от дата 28.09.2011 год.,че
длъжника се намира в Кралство Белгия.
С Постановление от 27.07.2011 год.,ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника на дата 26.10.2011 год.Съгласно протокол за опис на движимо имущество
от 26.10.2011 год. ,на адреса на длъжника не са открити негови вещи.
Видно от
съобщение от 20.09.2011 год. на ЧСИ до взискателя “***“ЕАД;връчено на
дата 03.10.2011 год. запорно съобщение на „***“ЕООД ;запорно съобщение изх.№
3205/12.02.2013 год.,връчено по електронна поща на „***“ЕООД;изпратено по
електронен път на дата 15.02.2013 год.
изявление на „***“ЕООД за
съгласие с наложения запор,наложен е бил запор върху трудовото възнаграждение
на другия длъжник И.К.В.в „***“ЕООД .От
представеното копие от изпълнително дело не се установява твърдението на ЧСИ,че
е наложил запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя,получавано
от „***“ЕООД-липсват данни,
жалбоподателят да е бил зает по трудово правоотношение с този работодател.
На основание чл.429 от ГПК и въз основа на молба вх.№ 2643/08.04.2014
год.,като взискател по делото е конституирано дружеството “***“ЕАД,гр.София.ЧСИ
е изпратил съобщение изх.№ 5370/15.04.2014 год. до жалбоподателя,с което го
уведомява,че е конституирал посоченото дружество като взискател по делото.Тъй
като връчителят е установил на дата 16.04.2014 год.,че длъжникът не пребивава
на адреса е било залепено уведомление на
входната врата на имота с указания за явяване в кантората на ЧСИ за
получаването на книжа в 14-дневен срок.
С молба
вх.№ 552/17.01.2018 год.,жалбоподателят Б.Ш.Р. е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 17.01.2018
год. , ЧСИ Н.Н.,рег.№ 810 на КЧСИ е
оставил без уважение молбата като
неоснователна,тъй като не било налице
кредиторово бездействие-по негово искане и на дата 13.02.2013 год. бил
наложен запор върху трудовото
възнаграждение на молителя-длъжник.
Така изложената фактическа обстановка
води до следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.В мотивите по т.10 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено,че
както в доктрината ,така и в съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и
обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за
прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който
ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт
постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са
различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването
е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването
става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство,
прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има
значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение по чл.433 ал.1 от ГПК и кога
ще направи това. В мотивите на
тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС (т.10) е посочено, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
С
оглед на посоченото по-горе и данните от изпълнителното дело,последното
изпълнително действия спрямо жалбоподателя е описа на движими вещи в дома му от
дата 26.10.2011 год.
В
случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело,прекратяване на
изпълнението може да настъпи по
отношение както на всички тях,така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните
действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици
спрямо другия такъв,т.е.предпоставките
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК подлежат на
установяване в настоящото производство
единствено спрямо длъжника,поискал прекратяване на изпълнението .
Допълнителен
аргумент в случая е,че видно от
приложения по делото изпълнителен лист,касае се до поето при условията на
пасивна солидарност задължение от Б.Ш.Р.,ЕГН
********** и И.К.В.,ЕГН **********,при което един и същ е предметът на дължимата
престация ,а множество облигационни
отношения свързват кредитора с длъжниците му –връзки,създадени с единствената
цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен.Самостоятелния характер на
правоотношенията е причина юридическите факти,пораждащи солидарността и
повечето последващи юридически факти ,които засягат едно или няколко от
задълженията,да не оказват въздействие върху останалите задължения. Давността
тече,спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването
и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници-
чл.125 ал.1 от ЗЗД.
В периода 26.10.2011
год.-26.102013 год. спрямо длъжника Б.Ш.Р. не е предприето каквото и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ от страна на ЧСИ, поради което с изтичане на двугодишния
срок на 26.10.2013 год., изпълнителното дело спрямо този длъжник е
прекратено по силата на закона. След като прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти,а извършваните спрямо друг длъжник изпълнителни действия не са годни да породят
правни последици,отказът на ЧСИ да прекрати частично изпълнението е
незаконосъобразен,поради което постановлението му следва да бъде отменено.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановлението от 17.01.2018 год. на ЧСИ Н.Н.,рег.№ 810 на КЧСИ ,с
което е оставил бе уважение молба вх.№ 552/17.01.2018 год. ,поради настъпилото по силата на закона - чл.433 ал.1
т.8 от ГПК и на дата 26.10.2013 год.прекратяване на производството по
изпълнително дело № *** по отношение на
длъжника Б.Ш.Р.,ЕГН **********,***.
Решението е окончателно.
2.