РЕШЕНИЕ 57

гр.**,26.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

**КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и шести март през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №128 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№1005/20.02.2018Г. от Н.И.А. с ЕГН ********** ***, срещу действията на ДСИ при Районен съд гр.** – запор върху инвалидна пенсия в размер от 230 лева, считано от 01.03.2018г.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното действие се свеждат до несеквестируемост съгласно чл.446, ал.1 от ГПК на вземането и за инвалидна пенсия, тъй като е в размер от 242.16лева, т.е. под минималната работна заплата, както и, че запорното съобщение не и е връчено по надлежния ред. Излагат се и обстоятелства от социален характер- относно здравословното и състояние предвид заболяването и „параноидна шизофрения”, неработоспособност предвид на заболяването и, липсата на други средства, вкл.доходи от рента , липсата и на недвижими имоти.

Ответната страна, чрез законния си представител С.Р.А. намира жалбата за неоснователна. Не оспорва здравословното и състояние. Излага, че притежава права в съсобственост с други лица върху два земеделски имота – нива от 24 дка и лозе от 1дка, които изключват възможността за получаване на издръжка по реда на Наредбата за изплащане от Държавата на присъдената издръжка. Излагат се и обстоятелства във връзка с нуждата от средства за издръжката на двете деца.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата по съображения за неприложимост на правилата по чл.446, ал.1 от ГПК предвид характера на вземането и изричната норма на чл.446, ал.2 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №128/2017г. по описа на ДИС при Районен съд гр.** е образувано по молба на С.Р.А. като баща и законен представител на децата Е.С.Р., роден на ***г. и С.С.Р., родена на ***г., и въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2017г., издаден въз основа на решение по гр.д.№1084/2017г. на ДРС, срещу Н.И.А. , за сумата от по 115лева месечна издръжка за всяко от двете деца, начиная от 30.03.3027г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноски, до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване.

Предприети са действия по проучването на имотното състояние на длъжницата и събиране на така установените парични вземания на взискателите Е.С.Р. и С.С.Р.. С молба вх.№4660/23.10.201г./л.49/ законния представител на взискателите е насочил изпълнението върху получаваната от длъжницата пенсия. На 03.11.2017г. е връчено на третото задължено лице –****-гр. ** запорно съобщение, с което е наложен запор върху вземането на длъжницата за пенсия. Третото задължено лице е уведомило ДСИ, че получаваната от длъжницата пенсия е под минималната работна заплата, поради което е изпратено повторно запорно съобщение с указание за естеството на принудително събираното парично вземане. На 09.02.2018г е входирано в СИС при ДРС писмо от **гр.** за наложен запор върху пенсията на длъжницата до размера на 230лева, считано от 01.03.2018г.

В изпратеното до длъжницата уведомление за наложения запор/л.64/ не е отразена датата на връчване, но при данните, че съобщението е с изходящ №1067 от 13.02.2018г., а жалбата е изпратена по пощата на 15.02.2018г., следва да се приеме, че е спазен срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбата изхожда от лице с право и интерес да обжалва конкретното действие на съдебния изпълнител. При тези данни съдът намира, че жалбата е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Няма спор и данните по делото сочат, че се касае за вземане за издръжка на децата Е.С.Р., роден на ***г. и С.С.Р., родена на ***г., от по 115лева за всяко дете.

По правило изпълнението на парично вземане се насочва върху имуществени права, които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то права, които законът позволява да бъдат осребрени. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебният изпълнител от процесуална власт да ги възбранява, запорира, осребрява. Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим и нормите, които уреждат несеквестируемостта са императивни.

Частично несеквестируемо/секвестируемо при определени условия и в определени размери/ поради изричната забрана на закона /чл.446, т.1от ГПК/ е трудовото възнаграждение на длъжника или всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията на длъжника. Изцяло несеквестируеми са възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната работна заплата/чл.446, т.1от ГПК/. В случая размера на получавана от длъжницата пенсия е 242.16лева, т.е. под минималната работна заплата/510лева от 01.01.2018г –ПМС №316 от 22.12.2017г./, но предвид естеството на паричното вземане, предмет на принудително събиране/длъжницата е осъдена да заплаща издръжка на своите две непълнолетни деца от по 115лева за всяко/, правилата за несеквестируемост на доходите по чл. 446, ал. 1 от ГПК не намират приложение. Изрично разпоредбата на чл.446, ал.3 от ГПК регламентира отпадане на несеквестируемостта на доходите от пенсия при задължения за издръжка, т.е. за принудително изпълнение на задължения за издръжка, получаваната пенсия може да се удържа изцяло. В случая данните по делото сочат да са налице тези условия, респ. не са налице предпоставките по чл.446, ал.1 от ГПК и правилно съдебния изпълнител е предприел събиране на присъдената издръжка чрез удръжки от пенсията на длъжницата.

Що се касае до оплакванията за не надлежно връчване на запорното съобщение, следва да се отбележи, че меродавно за законосъобразността на наложения запор е надлежното връчване на запорното съобщение на третото задължено лице. Уведомяването на длъжника рефлектира върху правото му на жалба, а в случая то е и надлежно упражнено .

Изложените в жалбата доводи от социален характер/за здравословното състояние на длъжника и липсата на средства и имущество/, дори и верни, са правно ирелевантни при проверката относно наличието или липсата на ограниченията по чл.446 от ГПК във връзка със законосъобразността на обжалваното действие .

Съобразно изложеното по-горе подадената жалба следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№1005/20.02.2018г. от Н.И.А. с ЕГН ********** ***, срещу действията на ДСИ при Районен съд гр.** – запор върху инвалидна пенсия в размер от 230 слева, считано от 01.03.2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.