О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е  

                                                             151                                                        

                                             гр. Добрич, 19.03.2018г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На деветнадесети март                                           година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА                                     

 

разгледа докладваното от съдията гражданско дело №61 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Т.Д. ***, чрез упълномощен адвокат, срещу „***“ООД – гр.П.. Предявени са ревандикационни искове по чл.108 от ЗС за собствени на ищеца недвижими имоти в гр.Б., владяни без основание от ответника, а именно:

1. 737 кв.м. – реална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.;

2. 1 817кв.м. - реална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.;

3. 500 кв.м. - реална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.;

 4. 838 кв.м. - реална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б.

        В съответствие с чл.104 т.3 от ГПК исковете за собственост върху имот са подсъдни на окръжния съд, когато цената им е над 50 000 лева.

        В допълнителна молба по чл.129 от ГПК ищецът е посочил, че цената на иска е в размер на 4 710.90 лева – определена в размер на 1/4 от 18 843.60 лева.

        Това не така. Цената на иск за собственост върху имот е данъчната оценка на имота – чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, а държавната такса за такъв иск се събира върху 1/4 от цената му, т.е. върху данъчната оценка.

        Като се имат предвид разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК и приложените към молбата по чл.129 от ГПК на ищеца удостоверения за данъчни оценки, то следва, че цените на исковете са съответно – 3 568.30 лева, 8 797.20 лева, 2 420.80 лева и 4 057.30 лева.

        Видно е, че цената на всеки от предявените искове за собственост на отделните имоти / а и общият им сбор/ е под 50 000 лева.

        Следователно в случая разпоредбата на чл.104 т.3 от ГПК е неприложима. По общото правило на чл.103 от ГПК и в съответствие с чл.109 от ГПК исковете са родово и местно подсъдни на Балчишкия районен съд.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№61/2018г. на ДОС и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Балчишкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна с частна жалба в седмичен срок от връчването му на молителя.            

 

                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: