ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 143

гр.Добрич, 15.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на петнадесети март през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.ч.гр.дело №86 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.№234/17.01.2018г., подадена от адв.П.С.-САК, като процесуален представителна „***” ООД-управител на Етажна собственост на жилищно-търговски и рекреативен комплекс „***” гр.Б., срещу определение №66/21.12.2017г. по ч.гр.д.№586/2017г. на БРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №394/23.10.2017г. и е прекратено производството по делото.

Иска отмяната на определението, по съображения свеждащи се до неправилно приложение на процесуалния закон, погрешна преценка за липсата на възможност за връчване на заповедта поради липса на регистриран постоянен адрес на длъжника в страната при наличието на посочен от заявителя съдебен адрес на длъжника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваният съдебен акт е съобщен на молителя на 10.01.2018г., частната жалба е подадена по пощата на 17.01.2018г., т.е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от лице с право и интерес да обжалва неизгодния за него съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения.

Производството по ч.гр.д.№586/2017г. на БРС е образувано по реда на чл.410, ал.1 и сл.от ГПК, по заявление на Етажна собственост на жилищно-търговски и рекреативен комплекс „***” гр.Б., за издаване на заповед за изпълнение срещу Т.В.С., род.на ***г. в гр.Б., О.а област на ***, с ЛНЧ ********** , за сумата от общо 7667.67лева дължими вноски към Етажната собственост за 2015-2017г., сумата от общо 1078.38лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите вноски за 2015г. И 2016г.

За длъжника е посочен в заявлението обичаен адрес на пребиваване в гр.Б., Комплекс „***”, ул.”***.

В заявлението е посочен и адрес - гр.А., чрез адвокат С.Г.С., АК Варна, съгласно пълномощно рег.№2344 от 08.08.2016г. на нотариус С.И. рег.№314 на НК, район на действие БРС.

Към заявлението са приложени електронно писмо/възпроизведено на хартиен носител/ от 11 август 2016г., получено на имейл адрес на етажната собственост-заявител в заповедното производство, с информация за упълномощаване от Т.С.на адвокат С.С.за представителство по повод спорове във връзка с притежаваното от нея жилище в комплекса, пълномощно рег.№2344 от 08.08.2016г. на нотариус С.И. рег.№314 на НК за снабдяване на адв.Спасов с представителна власт, документи във връзка с твърдяната легитимацията на страните като заявител и длъжник с оглед конкретното парично вземане. В изпълнение указанията на заповедния съд допълнително е представен и документ за платена държавна такса.

Заявлението е уважено изцяло като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №394/23.10.2017г. В съответствие с чл.411, ал.3 от ГПК са предприети и действия по връчване на заповедта на посочения в заявлението адрес на длъжника в гр.Б.. Удостоверена е от длъжностното лице-връчител невъзможност да бъде извършено връчването, тъй като по данни от служител на рецепцията на комплекса , длъжника не живее на този адрес,„не е в България и много време не е идвала, живее в Р.”. При това установяване и данните от извършената проверка по реда на Наредба №14/18.11.2009г., че длъжника няма адресна регистрация на територията на нашата страна, с обжалваното определение районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Определението е правилно.

Освен обстоятелствата във връзка с упълномощаването от длъжника на адвокат, в т.14 от образеца на заявлението, заявителят е посочил, че длъжника е със статут на продължително пребиваващ/продължително пребиваване според чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ е пребиваване с разрешен срок до 1 година, освен случаите предвидени в закона/, а адреса в гр.Б. е посочен като адрес на обичайното му местопребиваване. Легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване” се съдържа в разпоредбата на чл. 48 ал.7 от Кодекса на международно частно право ,съгласно която това е мястото , в което физическото лице се е установило преимуществено да живее без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване . За определяне на това място трябва специално да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или намерението му да създаде такива връзки.

Дори и да се приеме, че длъжника е със статут на продължително пребиваващ /липсва представено разрешение за пребиваване, което се издава на всеки чужденец, на който е разрешено да пребивава в страната по реда на ЗЧРБ, за срок, по–голям от три месеца- чл.55, ал.3 от ЗБЛД/, това не може да обоснове извод, че обичайното му местопребиване е в гр.Б.. Такъв не следва и от удостовереното право на собственост на длъжника върху жилищния имот със същия административен адрес. Понятието „обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.48, ал.7 от КМЧП съвпада с понятието „настоящ адрес” по смисъла на ЗГР/чл.94/-мястото където лицето живее, където са концентрирани жизнените му интереси.

Както беше констатирано по-горе, при връчването на заповедта длъжностното лице-връчител е събрало информация, че длъжника не живее на този адрес, а при справката в Национална база данни е установена и липсата на адресна регистрация.

Налице е хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК - посочен адрес на длъжника, но при връчването на заповедта се установява, че той не живее на този адрес. При липса на адресна регистрация очевидно заповедта не може да се връчи на длъжника, вкл. по реда на чл.47 ал.1-5ГПК /няма регистриран адрес на който да се залепи уведомлението/. Упълномощаването от длъжника на адвокат не създава адрес за връчване по смисъла на чл.38 от ГПК. Съгласно същата разпоредба съобщенията се връчват на адреса на страната по делото, а по изключение, предвидено в чл. 39, ал.1 от ГПК, връчването може да стане на посочен от нея съдебен адресат, или на пълномощника. В случая длъжникът не е сезирал съда/очевидно и няма как с оглед едностранния характер на заповедното производството/ с посочване на съдебен адресат или пълномощник, при което връчването да се осъществи по реда на чл.39 от ГПК. Касае се за дължимо процесуално действие на самата страна, т.е. само при упражнено от самата страна/а не от насрещната страна/ право да посочи лице и адрес на последното/задължително в седалището на съда/,т.е.съдебен адресат, на което да бъдат връчвани съобщения по делото, или да посочи пълномощник, разпоредбите на чл.39 от ГПК поставят изискване връчването на книжа и съобщения по делото да се извърши на посоченото лице. Заявеният от длъжника пред етажната собственост адрес и лице за кореспонденция може да обслужва извънсъдебните им отношения, но не може да предпостави редовно връчване на заповедта по реда на Глава VI от ГПК.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №66/21.12.2017г. по ч.гр.д.№586/2017г. на БРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №394/23.10.2017г. и е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване/ ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ОСГТК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.