О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№    126                                   06.03.2018 год.                                 гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На шести март                                                                                       2018 год.

В закрито заседание  в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:                         ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№87/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК по жалба на С.А.С. , ЕГН **********,от гр.Генерал Тошево  срещу определение № 177/26.01.2018 год. по гр.д.№ 4090/2017 год. на Добричкия районен съд за прекратяването му  в частта на     заявената от нея претенция брачния съд да  й предостави родителските права и да определи мерките относно упражняването им и издръжката по отношение на детето Б.И.Р..Посочено е ,че се касае до небрачни искове по смисъла на чл.322 ал.2 от ГПК,които по силата на посочената разпоредба задължително следва да бъдат предявени и разгледани ведно с брачния иск.С оглед горното ,както и служебното задължение на съда по чл. 59 ал.2 от ГПК да се произнесе по въпросите във връзка с положението на родените от брака непълнолетни деца,наличието на влязло в сила решение по чл. 127 ал.1 от ГПК от преди завеждане на гр.д.№ 4090/2017 год. на ДРС не съставлявало процесуална пречка .С оглед на горното, незаконосъобразно било частичното прекратяване на производството,поради което се настоява за отмяната му,като делото бъде върнато на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При данни,че постановеното неизгодно определение е било връчено на дата 31.01.2018 год.,частна жалба рег.№ 2552/06.02.2018 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество ,жалбата е неоснователна.

С решение № 1229/09.12.2016 год. по гр.д.№ 2649/2016 год. по описа на Добричкия районен съд,влязло в сила като необжалваемо на датата на неговото постановяване  е утвърдено споразумението по чл.127 ал.1 от СК на съпрузите И.Р. А. и С.А.С.,които не живеят заедно-съответно първият ,заедно с роденото от брака дете,живее в гр.Добрич,а втората е напуснала семейството и живее в чужбина при своите родители,трайно установени в Германия,съобразно данните  на изготвен от ДСП Добрич социален доклад рег.№ 18835/10.11.2016 год.Съобразно чл.1 от утвърденото от съда споразумение между съпрузите,родителските права по отношение на детето Б.И.Р. е предоставено на бащата;в неговия дом  в гр.Добрич е определено  местоживеенето на детето-чл.2;определен е рижим на лични контакти на майката с детето-чл.3;както и е определен размера на месечната издръжката,която майката ще заплаща  за детето,чрез неговия баща и законен представител-чл.4.

Въз основа на подадена от С.А.С. искова молба рег.№ 18836/06.11.2017 год. е образувано гр.д.№ 4090/2017 год. на Добричкия районен съд по иска й срещу И.Р. А. за развод поради разстройство на брака по чл. 49 от СК.Отправено е искане,брака на страните да бъде прекратен с развод по вина на ответника;на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето им Б.И.Р.,а на бащата определен подходящ режим на лични отношения;да бъде определено местоживеене на детето в дама на майката в гр.Генерал Тошево,а бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето си,чрез неговата майка и законна представителка.

Частната жалбоподателка не оспорва наличието на влязло в сила решение ,постановено по чл.127 ал.1 от СК и по указания на съда в нарочна молба рег.№ 1547/23.01.2018 год. заявява,че макар да  счита за порочно споразумението със съпруга й,не възнамерява да го оспорва като нищожно,поради сключването му  без нейно съгласие .

Раздялата на родителите неменуемо води до промяна в ситуацията за техните деца- независимо дали са родени в брак или конкубинат. Тяхното отглеждане и възпитание не може да продължи занапред по същия начин, както при съвместното живеене на цялото семейство. Разпределянето на родителските функции зависи най-вече от самите родители. Най-отличителния белег на уредбата, съдържаща се в правилата на чл. 59 СК е стремежът за съчетаване на принципа за особена закрила на децата с една разширена свобода на развеждащите се съпрузи, респ. разделящи се партньори да решават по общо съгласие въпросите, относно отглеждането и възпитанието на техните ненавършили пълнолетие деца в техен интерес. Това изхожда от житейската презумпция, че именно родителите знаят най-добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на техните деца. Така при развод по взаимно съгласие тази свобода на съпрузите се реализира, чрез постигане на споразумение по чл. 51 ал.1 СК, чийто задължителен елемент са уговорките, относно местоживеенето на децата след развода, респ.раздялата, упражняването на родителските права, личните отношения на децата с другия родител, издръжката и ползването на семейното жилище. При развода по исков ред, съпрузите имат възможност при всяко положение на делото и независимо от наличието или липсата на искане по чл. 49 ал.3 СК за произнасяне по вината за развода, да изложат пред съда своето споразумение, относно последиците от развода за положението на децата. Когато родителите не живеят заедно,независимо дали са съпрузи или не,те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да  поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им относно въпросите по чл. 59-така чл. 127 ал.1 от СК.

Наличието на утвърдено  от съд споразумение по чл. 127 ал.1 от СК,във връзка с чл. 59 ал.1  от СК  с влязло в сила съдебно решение от преди предявяване на брачния иск, десезира изцяло бракоразводния съд с въпроса за родителските права след развода и му отнема властта служебно да се произнася по въпросите за местоживеенето на детето,упражняването на родителските права , личните отношения и  издръжката.Горното води до извод,че законосъобразно ДРС е прекратил частично производството  по въпросите,относно които е налице споразумение между родителите.В случай,че е налице промяна в обстоятелствата ,родителят следва да реализира правата си по реда на чл.59 ал.9 от СК.

По тия съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 177/26.01.2018 год. по гр.д.№ 4090/2017 год. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване  по реда на чл.274 ал.3 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС,в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                     2.