О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 129
гр.Добрич
08.03.2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
осми март
2018 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от председателя
гражданско
дело №95 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
С искова молба вх.№1522/06.03.2018 г. е предявен иск
от С.К.А. с ЕГН ********** *** срещу Софийска районна прокуратура или
Прокуратурата на Република България /забел. ответникът тепърва подлежи на
уточняване по реда на чл.129 ал.2 от ГПК предвид неясното му посочване в
исковата молба/,с който се настоява за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 20 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неправомерно отнемане и невръщане на ищеца в качеството му на
собственик на лек автомобил марка „***” с ДК №Тх ***-деликт,извършен от
служители на ответника,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
28.06.2012 г. /датата на отнемане на автомобила/,до окончателното й
изплащане.Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД във
връзка с чл.45 от ЗЗД,доколкото отговорността на ответника се претендира в
качеството му на възложител на работата,при или по повод на чието изпълнение
негови служители са причинили вредите,и доколкото заявената хипотеза не попада
сред визираните в чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ хипотези на вреди от правозащитна
дейност,за които е предвидено приложение на последно посочения специален закон
/в тази насока решение №545/23.02.2016 г. по гр.д.№284/2015 г. на Окръжен
съд-Бургас,решение №71/23.06.2016 г. по в.гр.д.№180/2016 г. на Апелативен
съд-Бургас и определение №567/27.06.2017 г. по гр.д.№4637/2016 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
Според разпоредбите на чл.119 ал.1 и 2 от ГПК съдът
следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност и на местната
подсъдност по местонахождение на недвижим имот,а за останалите хипотези на
местна подсъдност-само по възражение на ответника /чл.119 ал.3 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК на
окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена
над 25 000 лв.Настоящият иск е с цена под 25 000 лв,поради което по
аргумент от горната разпоредба и тази на чл.103 от ГПК същият е родово подсъден
като първа инстанция на районен съд.Производството по делото на ДОС следва да
бъде прекратено и делото следва да се изпрати по подсъдност на Добричкия
районен съд.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№95/2018 г. по описа
на Добричкия окръжен съд и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Добричкия районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: