О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                        

                                                          129

  

                                  гр.Добрич      08.03.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На осми март                                                      2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №95 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

С искова молба вх.№1522/06.03.2018 г. е предявен иск от С.К.А. с ЕГН ********** *** срещу Софийска районна прокуратура или Прокуратурата на Република България /забел. ответникът тепърва подлежи на уточняване по реда на чл.129 ал.2 от ГПК предвид неясното му посочване в исковата молба/,с който се настоява за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерно отнемане и невръщане на ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил марка „***” с ДК №Тх ***-деликт,извършен от служители на ответника,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 28.06.2012 г. /датата на отнемане на автомобила/,до окончателното й изплащане.Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД,доколкото отговорността на ответника се претендира в качеството му на възложител на работата,при или по повод на чието изпълнение негови служители са причинили вредите,и доколкото заявената хипотеза не попада сред визираните в чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ хипотези на вреди от правозащитна дейност,за които е предвидено приложение на последно посочения специален закон /в тази насока решение №545/23.02.2016 г. по гр.д.№284/2015 г. на Окръжен съд-Бургас,решение №71/23.06.2016 г. по в.гр.д.№180/2016 г. на Апелативен съд-Бургас и определение №567/27.06.2017 г. по гр.д.№4637/2016 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.

Според разпоредбите на чл.119 ал.1 и 2 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност и на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот,а за останалите хипотези на местна подсъдност-само по възражение на ответника /чл.119 ал.3 от ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена над 25 000 лв.Настоящият иск е с цена под 25 000 лв,поради което по аргумент от горната разпоредба и тази на чл.103 от ГПК същият е родово подсъден като първа инстанция на районен съд.Производството по делото на ДОС следва да бъде прекратено и делото следва да се изпрати по подсъдност на Добричкия районен съд.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№95/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: