О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                           167     ,27.03.2018 година, град Добрич

 

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и седми март през  две хиляди и осемнадесета  година, в закрито заседание в следния състав :

 

                                       Председател:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА     

                                                Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА 

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА В.ч.гр.д. №98/2018година, намира следното :

         Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 от ГПК, вр. чл.420, ал.3 от ГПК, по частната жалба вх.№463/05.02.2018г., подадена от Община град Добрич, чрез адв.З.М.-АК гр.Добрич, срещу определение №33/17.01.2018г. по ч.гр.д.№772/2017г. на Балчишки районен съд, с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнителен лист  и заповед за незабавно изпълнение №472/05.12.2017г. по ч.гр.д.№772/2017г.на БРС.

             Счита определението за спиране за неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и необосновано. Излага, че съдът направил необоснован извод за основателност на молбата за спиране въз основа на неподписан анекс към споразумение №РД-38/2.04.2015г. и движенията по сметка  на ***, с доводи относно правното действия на цитирания анекс и доказателственото значение на извлечението по сметката за платената сума от 136 835.84лева. Излагат се в хронология действията по иницииране на заповедното производство с подаване на заявление на 30.11.2017г., издаването на изпълнителен лист на 06.12.2017г. и плащането на същата дата на сумата от 136 835.84лева за погасяване на задължението по фактура №***/13.09.2017г., за образуване на изпълнителното производство за остатъка от  общо 600 913.61лева. Обсъждат се обстоятелства във връзка с основанието на вземането, неговата изискуемост,  редовността на документа, послужил за изпълнително основание, извежда се извод за ирелевантността им при преценката за наличието на основания за спиране на изпълнението. Излагат се обстоятелства и за предоговаряне на отношенията между страните във връзка с вземанията, предмет на заповедното производство, със сключване на споразумение  №РД-7/10.01.2018г. Иска отмяна на определението с присъждане на разноски.

         Насрещната страна ***е изразила становище за неоснователност на жалбата по съображения за липсата на годно правно основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Излага и доводи по същество на спора относно съществуването на вземането и неговия падеж.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваният съдебен акт е съобщен на жалбоподателя на 29.01.2018г.,  частната жалба е изпратена по пощата на 03.02.2018г., при което се явява подаден в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалването на неизгодния за нея съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№772/2017г. на БРС е образувано по реда на чл.418, ал.1 и чл.417,т.2 от ГПК по заявление на Община град Добрич, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ***, уважено изцяло с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение №472/05.12.2017г., поправена с разпореждане №1452/29.12.2017г., и е издаден изпълнителен лист, за заявеното вземане, а именно:

 сумата от 225 471.90лева , представляваща сбор на задълженията по фактури №***/13.09.2017г. и №***/19.10.2017г. за услуги по обезвреждане на битови и не опасни отпадъци и строителни отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение ДР-38/02.04.2015г., сключено на 02.04.2015г. между ***и ***и договор ДР-178/24.09.2014г., сключен между ***и консорциум „***”;

сумата от 32 953.55лева, представляваща общ размер на направените разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода м.април 2017г.-м.август 2017г.;

сумата 479 324лева ., представляваща общ размер на направените разходи за отчисленията за обезвреждане на отпадъците за всеки депониран отпадък по чл.64 от ЗУО във връзка с чл.21 ал.3 от Наредба №7/19.12.2013г. на МОСВ за периода м.април 2017г.-м.август 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-30.11.2017г., до изплащане на вземането.

За събиране на вземането на заявителя е образувано изп.д.№ 20178100400706 по описа на ЧСИ Н. Ников, вписан в КЧСИ с рег.№810, с район на действие – ДОС.

Не е спорно, установява се от представената покана за доброволно изпълнение, че длъжникът в заповедното производство ***е получил заповедта за изпълнение на 11.12.2017г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, т.е. на 22.12.2017г., длъжника е поискал спиране на изпълнителното производство при условията на чл.420 ал.2 от ГПК, което искане е обективирано в подадено не в утвърдения образец възражение, което обстоятелство не рефлектира върху допустимостта на искането за спиране. По молбата заповедния съд се е произнесъл с обжалваното определение, като е постановил спиране на изпълнителното производство.

Определението е частично правилно. Искането за спиране е своевременно направено, но не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че длъжника не дължи всички суми, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Молбата по чл. 420 ГПК е привременна мярка с обезпечителен характер, част от заповедното производство, която има за цел да преустанови за известен период от време/до установяване наличието на конкретното вземане/ предварителното принудително изпълнение, предприето въз основа на издадената заповед. Изпълнителното производство, образувано след допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение, може да бъде спряно ex lege  с представяне на надлежно  обезпечение за кредитора /чл.420, ал.1 от ГПК/, или се постановява по преценка на заповедния съд въз основа на убедителни писмени доказателства/ чл. 420, ал.2 от ГПК/, какъвто е настоящия случай. Под "убедителни писмени доказателства" по смисъла на  чл. 420, ал.2 от ГПК, законодателят има предвид такива, които по своя характер, могат да убедят съда, че сумите по изпълнителния лист не се дължат, т.е. документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най-често са извън основанието, от което е възникнало задължението. В настоящото производството, подлежат на преценка доказателства и възражения във връзка с извършено плащане, компенсация и пр. с погасителен характер. Вън от предмета му са както възражение във връзка с редовността от външна страна на документа, послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, във връзка с удостоверителната му сила, които подлежат на разглеждане в производството по чл.419, ал.1 от ГПК, така и правоизключващи и правоунищожаващи възражения, които подлежат на разглеждане в бъдещия исков процес, при условията на състезателност и двустранно доказване, а не в заповедното производство. Следователно, преценката на заповедния съд е ограничена само до представените със заявлението по чл.417 от ГПК документи и тези, депозирани с искането за спиране, поради което и проверката на настоящата инстанция е ограничена в тези рамки. Доводи по същество на правния спор не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

В конкретния случай заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на Община град Добрич. С депозирането на искането за спиране се представени Споразумение ДР-38/02.04.2015г., сключено на 02.04.2015г. между ***и Община гр.Балчик/посочено и представено със заявлението като източник на вземането на заявителя/, неподписан от ***анекс към същото от 17.07.2017г., платежно нареждане  от 06.12.2017г. с наредител ***и получател Община Добрич, за сумата от 136 835.83лева с посочено основание за плащане „обезвреждане на отпадъци по договор № ДР 178/24.09.2014г. ” и номер и дата на документа, по който се плаща - ”***” от „13.09.2017г.”, извлечение от разплащателната сметка на ***. Тези писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност разколебават извода за недължимост единствено на част от вземането, предмет на издадената заповед - 136 835.83лева задължение по фактура №***/13.09.2017г. за услуги по обезвреждане на битови и не опасни отпадъци и строителни отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение ДР-38/02.04.2015г., сключено на 02.04.2015г. между ***и ***и договор ДР-178/24.09.2014г., сключен между ***и консорциум „***”, но не могат да се приемат като убедителни за недължимост на цялото вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, т.е. не разколебават удостоверителната доказателствена сила на представеното от заявителя изпълнително основание за останалата част от вземането. Извършеното плащане с погасителен ефект на част от вземането, предмет на заповедта за изпълнение се признава и от жалбоподателя-заявител, а доводите на последния, че погасеното вземане не е предмет на принудителното изпълнение са ирелевантни относно преценката за наличие на основание за спиране на изпълнението на издадената заповед в частта на погасеното вземане, след като и за него е издаден изпълнителен лист, респ. и за него е разрешено принудително изпълнение.

При така установеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта на допуснатото спиране на принудителното изпълнение за вземането от 136 835.83лева задължение по фактура №***/13.09.2017г. за услуги по обезвреждане на битови и не опасни отпадъци и строителни отпадъци, а в останалата част следва да бъде отменено.

   На жалбоподателя по частната жалба се следват съдебно деловодни разноски съразмерно на постигнатия резултат/частично уважаване на жалбата/ в  размер от 195.44лв. платено адвокатско възнаграждение и 12.21лева държавна такса. Отговор по жалбата е подаден от законния представител на ответника, кмета, а не от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 от ГПК, респ.нему не се следват разноски  за юрисконсултско възнаграждение независимо от качеството на ответника на юридическо лице и постигнатия резултат/частично потвърждаване на обжалваното определение/.

С оглед гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                           О   П  Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА определение №33/17.01.2018г. по ч.гр.д.№772/2017г. на Балчишки районен съд, в частта, в която е спряно изпълнителното производство по изп.д.№ 20178100400706 по описа на ЧСИ Н. Ников, вписан в КЧСИ с рег.№810, с район на действие – ДОС, за вземането от 136 835.83лева, задължение по фактура№***/13.09.2017г. за услуги по обезвреждане на битови и не опасни отпадъци и строителни отпадъци съгласно чл.2, ал.3 и 4 от Споразумение ДР-38/02.04.2015г., сключено на 02.04.2015г. между ***и ***и договор ДР-178/24.09.2014г., сключен между ***и консорциум „***”, част от общото задължение по главницата от 225 471.90лева.

ОТМЕНЯ определение №33/17.01.2018г. по ч.гр.д.№772/2017г. на Балчишки районен съд, в частта, в което е спряно изпълнителното производство по изп.д.№ 20178100400706 по описа на ЧСИ Н. Ников, вписан в КЧСИ с рег.№810, с район на действие – ДОС,  по отношение на останалата част от вземанията.

ОСЪЖДА  ***да заплати на Община град Добрич съдебно –деловодни разноски в размер на 195.44лв. адвокатско възнаграждение и 12.21лева държавна такса.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.