О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                            170                   ,28.03.2018 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА  

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА      

                                                                ЕЛИЦА СТОЯНОВА    

 

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 112 по описа за 2018 година, намира следното :

 

                  

                   Производството е образувано по подадено пред въззивния съд от Е.Д.Я. *** възражение с вх.№ 1350/ 19.01. 2018 г. ( по регистратурата на ДОС ) срещу заповед № 1088 от 21.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 2086/2017 г. по описа на ДРС.

         Във възражението и в молба с вх.№ 2291/2.02.2018 г. ( на л.11 от де-лото ) длъжникът поддържа, че неговият постоянен ( съвпадащ с настоя-щия ) адрес е в град Д.. Заявителят – водоснаб-дително дружество – е посочил при заблуждаване на заповедния съд „ не-правилен адрес ” на длъжника - в град Добрич, ул. „ *** ” № 6. То-ва изключва надлежното връчване на заповедта за изпълнение. От 7 -8 ме-сеца длъжникът е в Германия и не може ( по липса на спомен за връчване ) да посочи дали подписът е негов. Иска приемане на възражението и спира-не на изпълнението по изпълнително дело № 20177390400504 по описа на ЧСИ, с рег.№ 739 С.С..

         Заявителят „ ***”АД, град Добрич не е подал отговор.

         При липса на данни за предхождащо с повече от месец узнаване от  връчени съобщения по изпълнително дело № 20177390400504 по описа на ЧСИ, с рег.№ 739 С.С.за заповедта , притезанията по която се удовлетворяват принудително по това дело, следва да се приеме, че възра-жението е подадено в едномесечния срок по член 423,ал.1 от ГПК.

         Заповедният съд е издал в полза на „ Водоснабдяване и канализа-

ция ” АД, град Добрич , в производство по член 410 от ГПК ,по ч.гр.д.№ 2086/2017 г. по описа на ДРС, заповед № 1088 от 21.06.2017 г. за изпълне-ние на парични задължения на Е.Д.Я.. Вярно е ,че посо-ченият в заявлението и издадената заповед адрес на длъжника ( Добрич, ул. „ *** ” № 6 ) е различен от постоянния и настоящия му адрес

( град Д.), установен със служебната справка

( на л.7 ) на заповедния съд с оглед проверката за местна подсъдност по член 411,ал.1 от ГПК. Това няма значение за преценката за основателност на възражението. Правото на възражение по член 423 от ГПК е предоста-вено на длъжника само в случай на лишаването му от възможността да оспори вземането по реда на член 414 от ГПК и при наличие на законно-установените предпоставки по т.1- 4 на член 423,ал.1 от ГПК. В случая , длъжникът се позовава на факти по т.1 ( ненадлежно връчване ) и по т. 2

( не е получил лично и нямал обичайно местопребиваване на територията на Република България ).

Видно от съобщението ( на л.13 от делото на ДРС) заповедта е връ-чена на длъжника лично на дата 26.06.2017 г. , на посочения в нея адрес .  Вписаното от връчителя относно данните по член 44,ал.1 от ГПК , в т.ч. за начина на връчване – лично на адресата по член 45 от ГПК – съставлява официално удостоверително изявление по член 179, ал.1 от ГПК. Длъжни-кът, на когото то се противопоставя, следва да заяви недвусмисленото му оспорване с отричане получаване на заповедта ( защото тя не е приложена към съобщението ) и истинността на подписа за получател . Изявление, че не си спомня да е „ взимал заповед за изпълнение на дължащата се вода на ул. „ *** ” № 6 ” и че не може да каже „ дали подписът е мой ” не е достатъчно. Следователно удостовереното от връчителя връчване на запо-ведта лично на адресата – длъжник е осъществено в действителност. Щом това е така, няма значение дали той е имал обичайно местопребиваване извън страната ( в Германия ) . Не е налице нито една от двете хипотези по член 423,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК , за да се приеме, че длъжникът има право на защита от въззивния съд чрез приемане на възражението и спиране на из-пълнението.

         Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

         НЕ ПРИЕМА възражение с вх.№ 1350/ 19.01. 2018 г. ( по регистра-турата на ДОС ) ,с искане за спиране на изпълнението, на Е.Д.Я., ЕГН: ********** *** срещу запо-вед № 1088 от 21.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение, издаде-на от Добричкия районен съд по ч.гр. д.№ 2086/2017 г.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.