О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 170 ,28.03.2018 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател
: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 112 по описа за 2018 година, намира следното :
Производството
е образувано по подадено пред въззивния съд от Е.Д.Я. *** възражение с вх.№
1350/ 19.01.
Във възражението и в молба с вх.№ 2291/2.02.2018 г. ( на л.11 от де-лото ) длъжникът поддържа, че неговият постоянен ( съвпадащ с настоя-щия ) адрес е в град Д.. Заявителят – водоснаб-дително дружество – е посочил при заблуждаване на заповедния съд „ не-правилен адрес ” на длъжника - в град Добрич, ул. „ *** ” № 6. То-ва изключва надлежното връчване на заповедта за изпълнение. От 7 -8 ме-сеца длъжникът е в Германия и не може ( по липса на спомен за връчване ) да посочи дали подписът е негов. Иска приемане на възражението и спира-не на изпълнението по изпълнително дело № 20177390400504 по описа на ЧСИ, с рег.№ 739 С.С..
Заявителят „ ***”АД, град Добрич не е подал отговор.
При липса на данни за предхождащо с повече от месец узнаване от връчени съобщения по изпълнително дело № 20177390400504 по описа на ЧСИ, с рег.№ 739 С.С.за заповедта , притезанията по която се удовлетворяват принудително по това дело, следва да се приеме, че възра-жението е подадено в едномесечния срок по член 423,ал.1 от ГПК.
Заповедният съд е издал в полза на „ Водоснабдяване и канализа-
ция ” АД, град Добрич , в производство по член 410 от ГПК ,по ч.гр.д.№ 2086/2017 г. по описа на ДРС, заповед № 1088 от 21.06.2017 г. за изпълне-ние на парични задължения на Е.Д.Я.. Вярно е ,че посо-ченият в заявлението и издадената заповед адрес на длъжника ( Добрич, ул. „ *** ” № 6 ) е различен от постоянния и настоящия му адрес
( град Д.), установен със служебната справка
( на л.7 ) на заповедния съд с оглед проверката за местна подсъдност по член 411,ал.1 от ГПК. Това няма значение за преценката за основателност на възражението. Правото на възражение по член 423 от ГПК е предоста-вено на длъжника само в случай на лишаването му от възможността да оспори вземането по реда на член 414 от ГПК и при наличие на законно-установените предпоставки по т.1- 4 на член 423,ал.1 от ГПК. В случая , длъжникът се позовава на факти по т.1 ( ненадлежно връчване ) и по т. 2
( не е получил лично и нямал обичайно местопребиваване на територията на Република България ).
Видно от
съобщението ( на л.13 от делото на ДРС) заповедта е връ-чена на длъжника лично
на дата 26.06.2017 г. , на посочения в нея адрес . Вписаното от връчителя относно данните по член
44,ал.1 от ГПК , в т.ч. за начина на връчване – лично на адресата по член 45 от
ГПК – съставлява официално удостоверително изявление по член 179, ал.1 от ГПК.
Длъжни-кът, на когото то се противопоставя, следва да заяви недвусмисленото му
оспорване с отричане получаване на заповедта ( защото тя не е приложена към
съобщението ) и истинността на подписа за получател . Изявление, че не си
спомня да е „ взимал заповед за изпълнение на дължащата се вода на ул. „ *** ”
№
Воден
от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение
с вх.№ 1350/ 19.01.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.