О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

гр.Добрич, 23.03.2018г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година,

Председател:Атанас Каменски,

Членове: Деница Петрова и Милена Хараламбиева,

в.н.ч.д.№124/2018г. на ОС-гр.Добрич, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на гл.ХХII, чл.341, ал.2, във в-ка с чл.323, ал.2, във в-ка с чл.243, ал.4 от НПК, по жалба на С.Х.П. срещу определение №82/05.02.2018г. по н.ч.д.№42/2018г. на РС-гр.Добрич.

С атакувания съдебен акт, на основание чл.323, ал.2, във в-ка с ал.1, т.3, във в-ка чл.243, ал.4 от НПК, РС-гр.Д.е върнал като недопустима жалбата на П. срещу постановление с изх.№1780/2016г. от 06.12.2017г. на РП-гр.Д.за прекратяване на наказателното производство по ДП№131/2016г. на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич. Същото е образувано срещу „Неизвестен извършител“ за това, че през периода 22-31.07.2015г. при условията на продължавано престъпление в гр.Г.и гр.Д. съставил неистински частни документи-Заявление А4 с вх.№** и Заявление А4 с вх.№**, като ги употребил, за да докаже съществуването на определено правоотношение-престъпление по чл.309, ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 от НК.

С процесната жалба се пледира за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото в първоинстанционния съд за разглеждане по същество на оплакванията срещу предприетото от РП-гр.Д. прекратяване на досъдебното производство. По същество оплакванията касаят обосновката на определението досежно приложимите материални и процесуалноправни норми.

Видно от материалите по делото предмет на досъдебното производство е следният казус:

Жалбоподателката С.П. е съдружник в „**“ООД-гр.К., управлявано и представлявано съм 2015г. от С.К.. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.05.2015г. управителят закупил от съдружника П.И. четиридесет дяла в нарушение на чл.37, т.2 от Дружествения договор, изискващ за това решение на общото събрание. Чрез пълномощник К. депозирал в АП Заявление А4 с вх.№**, с което претендирал за съответно вписване на промени в Дружествения договор, произтичащи от въпросната продажба, твърдяно приети от общото събрание на 20.06.2015г. В тази връзка била попълнена и представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, удостоверяваща истинността на заявените обстоятелства. В резултат на действията си К. увеличил дела си в „**“ ООД от тридесет на четиридесет процента, което използвал за поредица от твърдяно симулативни сделки, довели до загуба на цялото недвижимо имущество и поемане на дълг от страна на дружеството.

Въз основа на сигнал от съдружниците е образувано и поднадзорното ДП №131/2016г. на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Добрич, водено по усмотрение на наблюдаващия прокурор от РП-гр.Д.за престъпление по чл.309, ал.1 от НК и прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради несъставомерност. В качеството си на съдружник П. е обжалвала постановлението на РП-гр.Д.по реда на чл.243, ал.4 от НПК. РС-гр.Д. е върнал жалбата като недопустима и е прекратил съдебното производство по н.ч.д.№42/2018г., като е приел, че доколкото се касае за документно престъпление, явяващо се формално-на просто извършване, чийто състав не инкриминира безусловно наличието на щета, то обосноваващата се с претърпени имуществени вреди жалбоподателка не попада в кръга на лицата по чл.74, ал.1 от НПК и следователно не е активно легитимирана да инициира процедурата по чл.243, ал.5 от НПК.

Изводите на първоинстанционния съд са атакувани от П. с основаващи се на съществуващо в теорията и съдебната практика становище, оспорващо фактически преобладаващото стеснително тълкуване на разпоредбите на чл.74, чл.76 и чл.84 от НПК и основаващо се на схващането, че право на участие в процеса имат всички лица, претърпели вреди от престъпление от общ характер, доколкото цитираните норми не конкретизират изрично дали се касае единствено и само за съставомерни вреди /проф.д.ю.н.Чинова-“Пострадалият по новия НПК”, „Новите положения на досъдебното производство по НПК“, П.Смолички-„Гражданския иск в наказателния процес“, гл. ас. Мила Иванова-„Предпоставките за конституиране на пострадал в ДП“, (Р-605-2011-ІІн.о., Р-605-2010-ІІн.о. на ВКС/.

Обратното становище, застъпено от първоинстанционния съд, изцяло се споделя и от настоящия състав. В тази насока е налице трайна и безспорно утвърдената съдебна практика, в т.ч. решения 540-2009-IIIн.о., 473-2010-Ін.о., 68-2010-Ін.о., 562-2009-Ін.о., 1081-2006-ІІІн.о., 301-2003-Ін.о., 596-2002-ІІн.о., 301-2003-Iн.о., като съществувалият спор се явява окончателно разрешен с ТР№2/2016г. на ОСНК при ВКС. Част III от решението изрично стеснява подлежащите на обезвреда в наказателния процес вреди до съставомерните щети, чието претърпяване се явява и основание за придобиване качеството пострадал и на производните такива-частен обвинител и граждански ищец.

На следващо място следва да се отбележи, че независимо от подаденото съобщение до органите на досъдебното производство, конституционно право на прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора и поначало се явява обвързан от съществуващата към постановяване на атакувания акт правна квалификация на извършеното. В случая се касае за деяние по гл.IХ от НК „Документни престъпления“, чийто обект са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С тези деяния се накърняват реда и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, налице е второ основание за отказа на първоинстанционния съд да признае на жалбоподателката качеството „пострадал“ по делото/Р.562-2009-IIIн.о., Р.473-2010-Iн.о. на ВКС/.

В допълнение следва да се подчертае, че граждански иск в наказателното производство може да бъде предявен единствено на деликтно основание, докато в настоящия казус поначало се касае за действия в противовес с наличен дружествен договор, т.е за облигационни правоотношения, които допълнително дерогират претенциите на жалбоподателката относно правата по чл.75 от НПК, в т.ч. тези по чл.243, ал.4 от НПК/ Р-194-2000-IIIн.о., Р-81-2009-Iн.о. на ВКС/.

С оглед изложените констатации и съображения жалбата се явява неоснователна. Производството по чл. 243, ал.3 от НПК обезпечава интересите единствено на лицата, които при предпоставките на чл.76, респ. чл.84 от НПК могат да встъпят в процеса като частни обвинители и/или граждански ищци, но това ограничение не лишава жалбоподателката от възможността да отстоява своите права и законни интереси посредством способите на общия йерархичен прокурорски надзор въпреки изчерпаната инстанционна процедура по чл.200 от НПК. Поднадзорното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание чл.345 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №82/05.02.2018г. по н.ч.д.№42/2018г. на РС-гр.Добрич.

Определението е окончателно.

Председател: ……… Членове:............... ...............