О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105.

град Добрич, 26.03.2018 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР  МОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС  КАМЕНСКИ

                                                           КАЛИПТЕН АЛИД

                                                                          

Разгледа докладваното от съдия Монев ВЧНД №127/2018г. по описа на Добричкия окръжен съд за и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.345 ал.1 във вр. с чл.341 ал.2 във вр. с чл.323 ал.2 от НПК, във връзка с депозирана частна жалба от Р.Г.И., с ЕГН ********** *** против Разпореждане от 27.02.2018г., постановено по ЧНД №258/2018г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, с което молбата с вх. №4141/26.02.2018г. подадена от  Р.  И., чрез адв.Д.Е. *** ВЪРНАТА, като процесуално недопустима, на основание чл.323 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се настоява за неговата отмяна и ново групиране на наложените на Р.И. наказания.

         Въззивният състав, след като се запозна с приложеното към делото, намери за установено следното:

         Частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на чл.345 ал.1 във вр. с чл.341 ал.2 във вр. с чл.323 ал.2 от НПК, от правно легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

         С Определение №679/20.11.2017г. постановено по ЧНД №1154/2017г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, наложените на Р.И. наказания са групирани, като е определено общо наказание по реда на чл.25-23 от НК  между тези по н.о.х.д. №854/2017г. и по н.о.х.д. №966/2017г. и двете на РС-гр.Добрич, а именно - една година и четири месеца лишаване от свобода.На основание чл.24 от НК съдът е увеличил определеното общо наказание с още 8 месеца, като е приспаднал предварителното задържане по н.о.х.д. №966/2017 година, считано от 07.06.2017г., както и е приспаднал изтърпяната част от наказанието  по н.о.х.д. №854/2017г., считано от 19.07.2017г.Определението е влязло в законна сила на 13.12.2017г.

          На 26.02.2018г. с вх. №4141/26.02.2018г. в ДРС е подадена от  Р.  И., чрез адв.Д.Е. *** нова молба с искане за групиране на наложените му наказания по реда на чл.25-23 от НК, която с Разпореждане от 27.02.2018г. на съдията докладчик по ЧНД №258/2018г. е ВЪРНАТА, като процесуално недопустима, на основание чл.323 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК/?!?/, тъй като съдията е счел, че не са налични нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на искането.

Добричкият окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, достигна до следните правни изводи:

Императивната разпоредба на чл.306 ал.2 от НПК указва реда по който следва да протече производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, а именно в открито съдебно заседание с призоваване на страните, от което настоящият съдебен състав не вижда основание да се отклонява.Това от своя страна води до извода, че разпореждането на съдията докладчик по ЧНД №258/2018г. по описа на Районен съд-гр.Д. е постановено от незаконен състав, тъй като съобразно нормата на чл.28 ал.1 т.2 от НПК, съдебния състав е следвало да бъде формиран от един съдия и двама съдебни заседатели.Съставът на съда трябва да изглежда по този начин, тъй като се определя от предвиденото наказание за престъпленията извършени от осъдения.В случая голяма част от тях са по чл.196 ал.1 т.1от НК и по чл.195 ал.1 от НК, чийто максимум е лишаване от свобода за повече от пет години.Въпреки, че производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК не е основно за наказателния процес, то и за него са налице законовите основания за прилагане на принципните положения при определяне на съдебния състав.От изложеното дотук следва да се приеме, че районният съд е разгледал делото в незаконен състав, което съобразно императивната разпоредба на чл.348 ал.3 т.3 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, представлява съществено процесуално нарушение - от категорията на абсолютните, което винаги е основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

От тази категория е и другото констатирано процесуално нарушение, а именно връщайки молбата по настоящото наказателното производство на осъденото лице, си е позволил коментар на обективираните в нея факти  и е направил извод за основателността й.Последното визирано обстоятелство указва за наличие на произнасяне по същество на спора, което е недопустимо на този етап от развитието на процеса.Този извод би бил реализируем едва в един по-късен момент, а именно след приключване на съдебното следствие.Освен това разпоредбата на чл.323 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК е неотносима към настоящия казус, тъй като тя се отнася само и единствено за задължителното съдържание на въззивните жалба и протест.От теорията и практиката по приложението на чл.320, чл.321, чл.322 и чл.323 от НПК се установява, че задължителното съдържание на една въззивна жалба е т.нар. "паспортна част" /до кого, от кого и обжалвания акт/ и "просителен пункт" /направеното искане/.Евентуално при пропуски, несъответствия, противоречия в някоя от тези части - жалбата следва да се счете за нередовна, да се предостави срок за отстраняване на недостатъци, като при неизпълнение на указанията - подлежи на връщане.Недопустима би била въззивна жалба, която е подадена извън срока, от лице, което няма право на жалба или срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.По настоящото частно дело на РС-гр.Д.** имаме молба, с искане за определяне на общо наказание, а не жалване срещу определен съдебен акт.Ето защо фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд, са неотносими към правните такива, визирани цифром с разпоредбата на чл.323 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК.Това от двоя страна е довело до вътрешно противоречие в съдебния акт, респективно до неяснота на волята на съда в частта относно основанието за връщането на молбата, респ. прекратяване на наказателното производство.

Що се отнася до самото искане за извършване на ново групиране на наложените на Р.И. наказания, настоящия съдебен състав счита, че то следва да се прецени отново с оглед Тълкувателно решение №6 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д. №6/2013г., ОСНК.

При изложените констатации за неправилно приложение на процесуалния закон и наличие на отстраними съществени процесуални нарушения, обусловили ограничаване на процесуалните права на страна в процеса, атакуваният акт следва да бъде отменен изцяло, а делото върнато в РС-гр.Добрич за разглеждане от нов състав.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.345 ал.1 във вр. с чл.341 ал.2 във вр. с чл.323 ал.2 от НПК, Добричкият окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.02.2018г., постановено по ЧНД №258/2018г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, с което молбата с вх. №4141/26.02.2018г. подадена от  Р.  Г.И., чрез адв.Д.Е. *** ВЪРНАТА, като процесуално недопустима и

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Добрич за продължаване на съдопроизводствените действията от нов състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………                            ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                                       1………………….

 

 

                                                                                       2…………………..