О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 108

гр.Добрич, 28.03.2018г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година,

Съдия:Атанас Каменски,

н.ч.д.№130/2018г. на ОС-гр.Добрич

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.4 от НПК, по жалба на А.И.А. срещу постановление изх.№1715/2016г. от 07.08.2017г. на ОП-гр.Добрич, с което и на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, във в-ка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП№1/2017г. на ОСлО при ОП-гр.Добрич. Делото е образувано на 18.01.2017г. срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 14.09.2016г. в гр.Добрич, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, причинил смъртта на И.А. Е.-баща на А.И.А..

На първо място с процесната жалба се застъпва становище за наличие на основание от „морално“ естество, налагащо отвод на съдиите от ОС-гр.Добрич. По същество се пледира за отмяна на поднадзорния акт и връщане на делото за извършване на допълнителни следствени действия. Искането се обосновава с твърдения за непълнота на доказателствения материал, наличие на противоречия в показанията на свидетелите, повърхностно и превратно тълкуване на доказателствения материал. Паралелно се претендира в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.123, ал.1 от НК да бъдат привлечени редица лица, участвали на 13/14.09.2016г. в оказването на медицинска помощ на И.А. Е..

По отношение становището за наличие на основание по чл.29, ал.2 от НПК:

А.А. *** и син на починалия И.А. Е., но нито личната драма на жалбоподателя, нито миналата и евентуалната бъдеща съвместна работа по подсъдни на ОС-гр.Добрич дела, съставляват някакво основание магистрати, на които казусът е разпределен да бъдат считани за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Трудно могат да бъдат съзрени и заявените от жалбоподателя хипотетични пречки от морално естество. Поради липса на конкретни доводи и съображения настоящият състав прие, че следва да остави без уважение въпросното становище, още повече, че същото не е оформено като изрично искане по чл.31, ал.2 от НПК, в т.ч. в тъжбата до ОП-гр.Добрич, съдържаща искане за преференциален подбор на наблюдаващ прокурор/ л.29 от т.1 на ДП/.

По отношение на фактите:

Шестдесет и осем годишният И.А. Е. е страдал от артериална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с давност от около 2012г./амб.л.№1300/09-03.2012г./, като по предписание на личния лекар приемал медикаменти за високо кръвно налягане. Според съпругата И.С., Е. не е имал проблем с алкохола, но пиел всяка вечер-„като всяко семейство, по малко“/л.34-л.35, т.2 от ДП/. От показанията на всички разпитани свидетели става ясно, че починалият не е имал навик да споделя личните си проблеми дори с най-близките си.

Рано сутринта на 13.09.2016г. в дома си в гр.Добрич И.Е. започнал да повръща, вдигнал температура и почувствал втрисане. Въпреки нежеланието му съпругата и синът решили да потърсят медицинска помощ. Жалбоподателят подал сигнал на тел.“112“ и излязъл от дома, за да упъти линейката. След петнадесет минути звъннал отново, настоявайки, че случаят е спешен, като малко след това пристигнал екип на Бърза помощ/л.2, т.2 от ДП/.

Според съставения фиш адресът бил посетен в 08:38 часа от св.В.М.-фелдшер в ЦСМП-гр.Добрич, която застъпила дежурството в 07:30 часа. И.Е. се оплакал единствено от гадене с повръщане, задух и повишена температура. След физически преглед свидетелката отразила допълнително в анамнезата и констатациите си за мек корем, наличие на перисталтика, кръвно налягане в нормите, както и висока температура-39°. Поставила диагноза „ОВИ“ и приложила на пациента лекарствата „Аналгин“ и „Деган“. М. обяснила на близките, че симптомите и моментното състояние на Е. не налагат хоспитализация, като препоръчала при неблагоприятни промени да се обърнат към личния лекар/л.19, т.2, ДП/.

След посещението на медицинския екип Е. почувствал, че състоянието му се влошава, поради което бил повикан семейният лекар Б.. Свидетелят посетил болния в дома му около 09:00 часа, като установил тежко общо състояние, обърканост, изключително ниско кръвно налягане, липса на мускулен дефанс на корема-папилаторно болезнен във фланговете, усилена перисталтика, като пациентът за първи път споделил, че от сутринта на предния ден е с преустановена диуреза, в предходните дни урината била с червеникав цвят и не помнел последната дефекация. Поради затрудненията с уринирането лекарят предложил Е. да бъде доведен в кабинета му, тъй като там чакали и други пациенти. Около 09:45 часа А. завел баща си до частния кабинет, където лекарят направил неуспешен опит да постави уретрален катетър, след което насочил Е. към Спешно отделение на МБАЛ-гр.Добрич за консулт с уролог/амб.л.№002787/13.09.2016г./.

Болният бил доведен в спешното отделение в 10:30 часа, като му били направени изследвания за кръвна картина и обзорна рентгенография на корем, която не дала резултат по неясни причини. Около 12:30 часа дежурният лекар извършен консулт с д-р В.Ж.-ординатор при IТВО, която поставила диагноза „остра бъбречна недостатъчност и състояние на шок“. Поради съмнения за „остър хирургичен корем“ бил извършен консулт с хирурга Ч., като пациентът бил преместен във Вътрешно отделение в 13:20 часа. След преценка, че не се налага неотложна оперативна интервенция последвала разширена биохимия, вливания и КАТ на коремни органи. Поради влошаване на състоянието му Е. бил преведен в реанимацията в 17:00 часа под наблюдението на д-р К.. След консулт с Ч. била установена развита картина на перитонит и със съгласие на близките в 21:30 часа започнала операция с участието на Г.М.като асистент и М.Г.като анестезиолог. При експлорацията бил установен тотален серозно-гноен перитонит на базата на остър панкреатит, с съществуващо уплътнение и оток на тялото и опашката на панкреаса и на опорака на тънките черва. В следоперативния период от 0:00 часа, състоянието на Е. останало тежко. Пациентът бил на изкуствена вентилация, като в 15:00 часа на 14.09.2016г. починал при условията на сърдечносъдова слабост и полиорганна недостатъчност. По изрично настояване на синовете не била извършена аутопсия.

По повод оплакванията на жалбоподателя за несвоевременно, неадекватно и неосъществено в пълен обем диагностициране и лечение, по делото е назначена тройна съдебномедицинска експертиза с вещи лица от Катедри „Съдебна медицина и деонтология“ и „Хирургични болести“ при МУ, както и от Клиника по Урология при УМБАЛ-гр.Плевен:

С оглед установената клинична картина и оперативната находка експертите са приели, че смъртта на И.Е. е настъпила в резултат на остро възпаление на задстомашната жлеза и перитонит, довели до полиорганна недостатъчност. Подчертава се, че неизвършването на послесмърно изследване не позволява от патоморфологична гледна точка да се търси друга пряка причина за смъртта.

Според споделеното от пациента с личния лекар и с лекуващите-при последвалата хоспитализация, симптомите на заболяването са възникнали около 11.09.2016г., но са били възприети от близките само частично сутринта на 13.09.2016г. и в цялост-едва след прегледа при д-р Б.. Според вещите лица, на практика пациентът е потърсил съответна на състоянието си медицинска помощ в напреднал стадий на заболяването, при вече възникнали остра бъбречна недостатъчност и интоксикация.

При наличните обективни находки и частично споделените от пациента оплаквания фелдшерът М. е поставила адекватна и медицински издържана диагноза, която обективно не е налагала хоспитализация. Тъй като поради последващо влошаване на състоянието му Е. бил настанен в болницата два часа по-късно, този промеждутък от време е оценен от експертите като несъществен за протичането на заболяването и за неговия изход.

Предвид снетите от болния данни и оскъдните резултати от физическия преглед направената от личния лекар Б. оценка на състоянието и насочването към специалист са определени като правилни и адекватни на възможностите, с които същият е разполагал.

Експертите подчертават, че последвалите хоспитализацията диагнози напълно са съответствали на наличните данни от анамнезата, прегледите, лабораторните и образните изследвания, проведени в пълния дължим по клиничната пътека вид и обем. Първоначалното заключение за „Остра бъбречна недостатъчност“ е окачествено като правилно, доколкото е било израз на настъпилата полиорганна недостатъчност, следствие от установения по-късно перитонит. За изтеклите до крайното диагностициране и оперативната интервенция шест часа, през които са провеждани допълнителни изследвания и консулти, вещите лица не установяват дължащо се на субективни причини забавяне на дължимата лекарска помощ. Въпреки своевременното, адекватно и осъществено в пълен обем лечение, късно потърсената помощ в напреднал стадий на заболяването, при вече възникнали остра бъбречна недостатъчност и интоксикация, на фона на сърдечносъдова слабост, на практика са предопределили леталния изход.

Така установената фактическа обстановка е изцяло възприета и от представителя на ОП-гр.Добрич. Осъществената след внимателен и прецизен анализ на събраните данни експертна оценка е обстойно обоснована и липсват каквито и да било основания за оспорване на нейната правилност. Самият жалбоподател изрично декларира съгласието си с заключението на вещите лица, но въпреки това навежда редица неоснователни, а отчасти и неотносими към казуса възражения:

Оспорен е часа на пристигане на екипа на ЦСМП, без жалбоподателят да държи сметка за собствените си показания/л.2, т.2 от ДП/ и тези на майка си, показанията на фелдшера, началния час на дежурството на М. и съставения за прегледа фиш, като оказаната в случая помощ е окачествена като немарлива и недостатъчна. В противовес експертите изрично са приели, че при конкретните обективни находки и споделените от пациента оплаквания, фелдшерът М. е поставила адекватна и медицински издържана диагноза, т.е. не е била длъжна да подлага болния на допълнителни манипулации, при които евентуално да установи наличието на папилаторна болезненост в коремната област. Що се касае до изтеклите от влошаване на състоянието на пациента до хоспитализацията часове, вещите лица са определили този промеждутък като несъществен за протичането на заболяването и на неговия изход. В допълнение следва да се отбележи явната несъстоятелност и преднамереност на изразените от А. съмнения, че по някаква причина фелдшерът е инжектирал на пациента не изписания медикамент, а такъв за понижаване на кръвното налягане.

Несъстоятелни са и претенциите на жалбоподателя към личния лекар на И.Е.. След като правилността на диагностицирането предполага конкретни симтоми-споделени от пациента и/или открити в резултат на медицински изследвания по повод изрични оплаквания, очевидно не може да се претендира за проявено при проведените прегледи незнание или немарливо изпълнение от страна на Б., довело до несвоевременното установяване на заболяване на панкреаса, а от там и до леталния изход.

Изцяло опровергани от изготвеното експертно заключение са и претенциите на жалбоподателя за проявени в хода на лечението мудност, некомпетентност и неоснователно забавяне на оперативната интервенция. Изтеклото до крайното диагностициране и хирургическата намеса време, през които са провеждани допълнителни изследвания и консулти, не е установено дължащо се на субективни причини забавяне на дължимата лекарска помощ. Що се касае до преекспонираното неуспешното първоначално рентгенографско изследване и назначения по-късно КАТ, в показанията си д-р Ч. изрично е посочил, че на скенера при нативни условия не са били установени патологични проблеми в коремните органи, като едва около 19:30 часа е била констатирана развита картина на перитонит с всички симптоми на това заболяване.

По повод показанията на свидетелите Д., Д., И. и К., разпитани по искане на жалбоподателя, както и тези на С.А., Е.а и Х.А., следва да се отбележи, че в същите на практика липсват конкретни и съществени данни, годни да променят заключението по съдебномедицинската експертиза или налагащи извършването на допълнителна такава. При наличната подробна медицинска документация и установеното развитие на заболяването безпредметно е и привличането в качеството на свидетел на д-р Ю.С.. Като крайно несъществени следва да бъдат определени и откриваните от А. дребни противоречия между собствените му показания и тези на отделни свидетели, за да съществува твърдяната необходимост от преразпит или извършването на очни ставки.

Що се касае до останалите претенции, касаещи привличането в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.123, ал.1 от НК на свидетелите В.М. и Теодор Б., рентгенолога и хирурга, консултирал първоначално д-р Ж., жалбоподателят очевидно не е съобразил, че конституционно право на прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова, да повдигне обвинение и да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не е оправомощен да дава указания на обвинението и поначало се явява обвързан от съществуващата към постановяване на атакувания акт правна квалификация на извършеното, както и от наличието или липсата на обвиняеми лица.

С оглед изложените констатации и съображения жалбата се явява неоснователна и недоказана. Поднадзорното постановление е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава постановление изх.№1715/2016г. от 07.08.2017г. на ОП-гр.Добрич, с което и на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, във в-ка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП№1/2017г. на ОСлО при ОП-гр.Добрич.

Определението подлежи на обжалване и протест пред АС-гр.Варна в 7-дневен срок от уведомяването на страните в производството.

Съдия: ..………