Р    Е    Ш   Е     Н    И    Е

 

 48

Гр.Д., 14.03.2018 година

 

                      В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Д.кият окръжен съд                             Търговско  отделение

На четиринадесети  март                                                      2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                    

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

т. дело № 201 по описа за 2015 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Производството е по чл. 250 ГПК.

С решение № 69/24.04.2017 г., съдът е осъдил ответника ЗАД“А.“  ЕИК ** да заплати на „И. А.“ЕАД ЕИК ** сумата от 82 291,08 лв. застрахователно обезщетение  след извършената компенсация с насрещно вземане,като е отхвърлил иска  иска до  предявения размер от 89 100,като неоснователен.С решението съдът е осъдил и  ЗАД“А.“ ЕИК ** да заплати на „И. А.“ЕАД ЕИК ** сумата от сумата 25 025,17 лева, представляваща законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение  от 82 291,08 лв. за периода от 22.09.2012 г. до 17.09.2015 г.,като е отхвърлил   иска до предявения размер от 25 605,69 лв.Решението е връчено на ищеца „Г.“ЕООД на 26.04.2017 г.

Постановеното решение е било обжалвано от ответника ЗАД“А.“  и с Решение № 207 от 30.10.2017 г. по вз.т.д.430/2017 г. ВнАС е потвърдил решението на ДОС.Въззивното решение е влязло в сила на 18.12.2018 г.

Сега,с молба подадена на 15.01.2018 г. ищецът „Г.“ЕООД  иска съдът да допълни решение № 69/24.04.2017 г.по делото, като ответникът бъде осъден да му заплати законната лихва върху главницата  от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Насрещната страна по искането - ответникът ЗАД“А.“  намира молбата за неоснователна,като просрочена.

За  да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, за което следва да подаде молба в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Видно е, че в самата разпоредба е налице разграничаване на случаите, при които решението се връчва, от тези, при които решението влиза в сила. Всъщност разпоредбата на  чл. 250, ал.1, изр.2 ГПК урежда само една възможност за искане за допълване на решението, а съществуването на двата срока е обусловено от вида на решението. В случаите когато решението подлежи на обжалване и затова и се връчва на страните срокът за допълване започва да тече от момента на връчването, съгласно  чл. 250, ал.1, изр.2, предл.1 ГПК. В случаите когато решението влиза в сила от момента на постановяването си, поради което не подлежи на връчване, допълването му може да се иска в срока по  чл. 250, ал.1, изр.2, предл.2 ГПК.

В случая допустимостта на искането за допълване на решението следва да се преценява съобразно първата хипотеза, при която срокът тече от връчването на решението, доколкото втората хипотеза на цитираната норма, регламентираща изчисляването на срока от влизане на решението в сила, е относима към окончателните решения, които влизат в сила в деня на постановяването им /определение № 755/15.11.2012 г. по ч. гр. д. № 679/2012 г. на ВКС, III г.о., Г.К./. В случая решението, чието допълване е предмет на искането не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване, както е указано в него, в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението е връчен на  адв. М.З.  на 26.04.2017 г., видно от приложената по делото разписка и месечния  срок по  чл. 250, ал.1, изр.2, предл.1 ГПК е изтекъл на 26.05.2017 г., съгласно чл. 60, ал.3 във вр. с ал.6 ГПК, а молбата за допълването му е подадена на 15.01.2018 г.,много след неговото изтичане, което обуславя нейната недопустимост. В този смисъл съдът съобрази константната съдебна практика, в т.ч. решение № 125/13.01.2017 г. по в. т. д. № 3528/2015 г. на САС, определение № 434/13.02.2015 г. по в. гр. д. № 1175/2014 г. на САС, определение № 1481/25.09.2012 г. по в. ч. гр. д. № 1164/2012 г. на ПАС, определение № 42/17.01.2013 г. по в. ч. т. д. № 759/2012 г. на ВнАС.

Поради това молбата за допълване на решението е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Като се води от гореизложеното и на основание чл. 250, ал.3 ГПК, Д.ки окръжен съд

 

                    Р     Е    Ш     И    :

 

 ОСТАВЯ без разглеждане молба вх. № 329/15.01.2018 г. на „Г.“ ЕООД за  допълване на решение № 69/24.04.2017 г.  на ДОС,постановено по делото,като недопустима.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двукесдмичен срок от връчването му на страните.

                                                         Окръжен съдия: