Р Е Ш Е Н И Е № 56

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Д. 20.03.2018 г.

Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито

заседание на шести март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........Т.д.№96

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление България,Община С.,гр.С.,п.к.1000,район „***“,бул.“***“№** ,представлявано от Ф.А.П.,управител,чрез пълномощника си адв.Д.Д.,***,съдебен адрес:*** срещу „***“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Д.,п.к.9300,ул.“***“№* с цена на иска сумата от 53 464,20 лв.,с правно основание чл.99 и сл.от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага следното:

На 06.06.2016г. е сключен договор за факторинг №*** между ищеца и „***“ЕООД,съобразно който ищецът придобива вземания на „***“ЕООД спрямо негови длъжници,като ответникът в настоящия процес е един от тях.“***“ЕООД надлежно е уведомил ответника ,че има сключен договор за факторинг.Вземанията, които факторът придобива са по ф-ра ****/22.10.2016г.;ф-ра №***/28.10.2016г.;ф-ра №***/31.10.2016г.;ф-ра №***/02.11.2016г.;ф-ра №***.11.2016;ф-ра №***/16.11.2016г.;ф-ра №***/21.11.2016г.;ф-ра №***/30.11.2016г.на обща стойност исковата сума.

На 17.03.2017г.на ответника е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение,като с нея се дава възможност на ответника да бъде сключено споразумение за разсрочено плащане на задължението.На 22.03.2017г. е получен отговор на нотариалната покана,като в тази връзка е проведена електронна кореспонденция между страните,като е насрочена и проведена среща за обсъждане на доброволното погасяване на задължението .В отговора ответникът признава,че е уведомен за наличието на договора за факторинг,дори предлага план за погасяване на задълженията си.Представя се проект за споразумение между страните.До момента на завеждане на иска задълженията не са изплатени от страна на ответното дружество.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът оспорва претенцията по основание и размер.

Сочи,че ф-ра №***/28.10.2016г.не фигурира в дневниците за покупки.

Ф-ра №***/02.11.2016г.също не фигурира в дневниците за покупки.Издадената на 31.03.2016г.фактура е изплатена на части по сметка на ищеца ,за което се представят писмени доказателства.

Уговорката в договора от 06.06.2016 г.,досежно уведомяването на длъжника е последваща спрямо извършеното на 17.05.2016г.уведомяване.

Ф-ра №***/31.03.2016 г.е заплатена изцяло на ищеца,поради което неоснователно е включена в договора.

С тези аргументи ищецът счита,че задължението му към ищеца е в размер на 7 142,17 лв.

В подаден в срок допълнителна искова молба ищецът оспорва фактическите и правни доводи на ответника,като настоява за назначаване на експертиза с посочени в допълнителната искова молба задачи.

В допълнителен писмен отговор ответникът заявява,че ф-ра №***/31.03.2016г.не е предмет на договора,а относно фактура №***/30.06.2016г. се оспорва изцяло истинността й,тъй като подписът положен върху нея не е на управителя на дружеството Т. М.Т..

В съдебно заседание страните поддържат становищата си ,дадени в разменените книжа.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключенията на изслушаната съдебно –икономическа и съдебно –графологична експертиза,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за факторинг №*** от 06.06.2016г.,сключен между ищеца по настоящото дело и „***“ЕООД,гр.Р.,по силата на който клиентът прехвърля на фактора свои съществуващи и неизискуеми вземания от свои длъжници в съответствие с условията и сроковете на настоящия договор,а факторът става факторът става титуляр на всички права,действия,привилегии,обезпечения и гаранции,съдържащи се в първоначалния договор за покупко-продажба на стоки между клиента и неговите длъжници.Съгласно чл. 4.3.2 от раздел 4.3 от Договора клиентът следва да прехвърли вземането си чрез специален формуляр за прехвърляне на вземания,надлежно подписан от негов упълномощен представител,придружен от всички съпроводителни документи.Факторът в качеството му на титуляр на вземанията има право да събира съответните вземания,включително и принудително-чл.4.4.1 от Договора.

Не се спори по факта,че ответникът е длъжник по издадените и представени по делото фактури за периода от 22.10.2016г.до 30.10.2016г.,които са предмет на исковата претенция.

На 17.05.2015г. ответното дружество е уведомено за подписания договор за факторинг от страна на „***“ЕООД.

Представени са ф-ра ****/22.10.2016г.;ф-ра №***/28.10.2016г.;ф-ра №***/31.10.2016г.;ф-ра №***/02.11.2016г.;ф-ра №***.11.2016;ф-ра №***/16.11.2016г.;ф-ра №***/21.11.2016г.;ф-ра №***/30.11.2016г.на обща стойност исковата сума.Всички те са придружени с приемателно предавателни протоколи и са маркирани със щемпел на ищеца ,съобразно условията на сключения договор за факторинг.Фактурите са издадени от дружество „***“ЕООД на „*** „ЕООД и са двустранно подписани от представители на двете дружества,което означава ,че ответното дружество е уведомено за прехвърлянето на вземането по всяка фактура.С Нотариална покана от 14.03.2017г.,връчена на представител на ответното дружество на 17.03.2017г. ответникът е поканен да заплати на ищеца задължението по процесните фактури.В отговор на поканата от 22.03.2017г. ответното дружество потвърждава,че доброволно ще погаси задълженията си,като се предлага погасителен план за окончателно разплащане в срокове съответно до 10.04.2017г.-10 % от задължението,20.04.2017г.-30 % от задължението и 12.05.2017г.-60 % от задължението.Липсват доказателства задължението да е погасено в посочените в отговора на поканата срокове.Бил е изготвен проект за споразумение между страните,представен като доказателство по делото,но същият не е подписан,следователно до споразумение за уреждане на задълженията не се е стигнало.

От изслушаното заключение на съдебно икономическа експертиза се установява следното:В счетоводството на ответника са осчетоводени шест броя фактури,а именно ф-ра№ 0****//22.10.2016г.;ф-ра №0***/31.10.2016г.;ф-ра №***/05.11.2016г.,ф-ра №0***/16.11.2016г.,ф-ра №0***/21.11.2016г. и ф-ра №0***/30.11.2016г.,на стойност 37 765,92 лв.Така посочените фактури са Те са включени в дневника за покупки за данъчен период месец октомври на 2016г.-първите две фактури и за м.ноември на 2016г.-останалите четири фактури и по тях е ползван данъчен кредит.В счетоводството на ответника в дневниците за покупки не са включени фактури №0***/28.10.2016г. и №*8.10.2016г. и №0***/02.11.2016г.,поради това,че доставки по тях не са извършвани.

Ф-ра №***/31.03.2016г.,ф-ра №***/25.08.2016г. и ф-ра №***/07.09.2016г.не са предмет на исковата претенция,поради което плащанията по тях не рефлектират върху размера на претендираното от ищеца парично задължение.По фактурите, описани в исковата молба не са постъпвали плащания по сметката на ищеца.Допълнителното заключение на съдебно икономическата експертиза има за предмет отношения между страните,датиращи от месец февруари до месец юли на 2016г. ,поради което не са предмет на изследване в настоящото производство,доколкото не са включени в исковата претенция на ищеца по делото.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-графологична експертиза подписите върху ф-ра №0***/28.10.2016г. и ф-ра №0***/02.11.2016г. и приемо-предавателните протоколи към тях се явяват копия от подписи,изпълнени от представителя на дружеството Т. М.Т. .Вещото лице е изследвало копие от представените фактури.Макар да е задължена третата неучастваща страна в процеса ТД НАП гр.В.не представи за послужване от вещото лице оригиналите на фактурите,поради което експертиза върху тях не беше извършена.

При така събраните писмени доказателства,съдът намира за установено от правна страна следното:Сключения договор за факторинг е разновидност на договора за цесия-възмезден договор,по силата на който доставчикът прехвърля свои неизискуеми парични вземания от доставка на стоки,респективно услуги,а факторът придобива вземанията,както и правото да ги събира,включително и по съдебен ред.

Приложение в случая намират разпоредбите на чл.99 и чл.100 от ЗЗД.

Доколкото по делото не се оспорва уведомяването на длъжника за сключения договор за факторинг,той е породил действие спрямо длъжника и ответник по делото-аргумент от чл.99 ал.4 от ЗЗД.След като на длъжника е известна личността на новия кредитор ,той е длъжен да заплати на същия паричното вземане,произхождащо от издадените по делото фактури,които към момента на предявяване на иска вече са с настъпил падеж.

Относно фактурите,осчетоводени в ответното дружество и включени в дневниците му за покупки,по които е ползван пълен данъчен кредит ,съдът намира,че е възникнало задължение за дружеството да заплати на ищеца стойността им.Тя е установена от вещото лице и е в размер на сумата от 37 765,92 лв.Съдебната практика е категорична в становището си,че осчетоводяването на двустранно подписани фактури в счетоводството на ответника,ползването на данъчен кредит по тях е индиция за получаването на стоките по тези фактури и извънсъдебно признание на иска по отношение на дължимостта на цената по тях.

Оспорват се подписите на представител на ответника,положени на две от представените фактури,които според вещото лице не са получени в счетоводството на „***“ЕООД,а именно ф-ра №0***/28.10.2016г. на стойност 6 963,48 лв. и ф-ра №0***/02.11.2016г. на стойност 8 **4,80 лв.В представените от ТД на НАП гр.В.,офис Д. данни тези две фактури липсват в дневниците за покупки на ответното дружество или те не са осчетоводени от ответника и по тях не е ползван данъчен кредит.Графологичната експертиза не е извършена въз основа на оригиналните документи ,а върху ксерокопия,поради което не може да установи по категоричен начин,дали подписите ,положени върху двете оспорени фактури действително принадлежат на представител на ответното дружество.

При това положение не се доказва по делото ,че по посочените две фактури реално са предадени стоките,описани в тях,за да се дължи цената им.Доказателствената тежест за доказване на размера на предявения иск е възложен на ищеца по делото,който не проведе пълно доказване на дължимостта на претендираните суми по представените две фактури.

Искът като основателен и доказан се уважава до размер от 37 765,92 лв.-вземания по описаните в исковата молба фактури,с настъпил падеж,а като недоказан се отхвърля по отношение на претенциите по ф-ра №0***/28.10.2016г. на стойност 6 963,48 лв. и ф-ра №0***/02.11.2016г. на стойност 8 **4,80 лв.

Пропорционално на уважената част от иска на ищеца се дължи присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски,а на ответника-пропорционално на отхвърлената част от иска.Те са в размер на сумата от 1 750,64 лв.-за ищеца по делото и 464 лв.,дължими на ответника по делото,съобразно отхвърлената част от иска.Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия процесуален представител не се обсъжда,тъй като в списъка на разноските,представен от ищеца по чл.80 от ГПК такова не се претендира.

Водим от изложеното Окръжният съд ,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Д.,п.к.9300,ул.“***“№*,ет.*,ап.*, представлявано от управителя Т. М.Т. да заплати на „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление България,Община С.,гр.С.,п.к.1000,район „***“,бул.“***“№** ,представлявано от Ф.А.П.,управител сумата от 37 765,92 лв./тридесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и две ст./,представляващи вземания на ищеца по Договор за факторинг №***/06.06.2016г., ф-ри №№****/22.10.2016г.;;ф-ра №***/31.10.2016г.;;ф-ра №***/05.11.2016;ф-ра №***/16.11.2016г.;ф-ра №***/21.11.2016г.;ф-ра №***/30.11.2016г.,ведно със законна лихва ,считано от 12.04.2017г.до окончателното изплащане на главницата и съдебно деловодни разноски в размер на сумата от 1 750,64 лв../хиляда седемстотин и петдесет лева и шестдесет и четири ст./

ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 37 765,92 лв./тридесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и две ст./до предявения размер от 53 464,20 лв./петдесет и три хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и двадесет ст./като недоказан.

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление България,Община С.,гр.С.,п.к.1000,район „***“,бул.“***“№** ,представлявано от Ф.А.П.,управител да заплати на „***“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Д.,п.к.9300,ул.“***“№*,ет.*,ап.*, представлявано от управителя Т. М.Т. сумата от 464 лв./четиристотин шестдесет и четири лева/-сторени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В.в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: