Решение по Търговско дело 141/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

Гр.Д. 12.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ВТОРИ МАРТ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 141/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ С.“ № *,ет.*,ап.*,представлявано от Управителя В.Д.В.,с която срещу АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О. П.“ № *,представлявано от Изпълнителния директор В. В. З.,е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. чл.86,ал.1 и чл. чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 970.01 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода 25.01.20*г. до 25.01.2017г. върху дължимото възнаграждение за извършени услуги в размер на 134 161.60 лв.по фактура № */24.01.20*г.,което вземане ищецът е придобил от цесия.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото разноски.

Обстоятелствата,на които се основават исковата претенция:

По силата на договор за цесия от 25.04.20*г. ООД „ ***“,ЕИК ***,в качеството си на цедент,прехвърля на ищцовото дружество,като цесионер,вземането си от длъжника АД „***“,ЕИК ***,гр.Д.,в размер на 134 181.60 лв., представляващо неплатена сума по данъчна фактура № */24.01.20*г.,издадена от ООД „***“.Фактурата е осчетоводена при ответника и представлява извънсъдебно признание на задълженията по нея.Върху дължимото възнаграждение за извършените по фактурата услуги ищецът претендира сумата от 40 970.01 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода 25.01.20*г. до 25.01.2017г.

В депозиран по делото писмен отговор,вх.рег.№ 4286/30.06.2017г.ответникът,чрез пълномощника си по делото -адв.Б.К.,намира предявеният иск за недопустим,а по същество го оспорва като неоснователен.От своя страна претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Според ответника,исковата молба е нередовна,тъй като вземането на цедента ООД „ ***“ за сумата от 134 181.60 лв. трябва да бъде по отношение на всички участници в създаденото по реда на чл.357 от ЗЗД дружество „ ***“,които участници,а не само АД „***“,се явяват възложители на изпълнената работа.Ответникът не е възлагал от свое име работата,а е действал като представител на участниците в гражданското дружество,поради което не следва да носи самостоятелно отговорност за неизпълнение на парично задължение,а такава следва да носят всички участници в гражданското дружество.Ищецът по настоящото дело е следвало да съобрази това и да предяви иска си за придобитото от цесията вземане срещу всички участници в дружеството„ ***“,а не само срещу ответното дружество,което прави исковата молба нередовна.

Приложеният към исковата молба договор за проектиране,авторски надзор и услуги по обучение на персонал от 16.05.2012г.не обвързва посочените в него страни,тъй като не е подписан от АД „ ***“.Представеният документ е само проект на договор,по който няма постигнато съгласие за съдържанието и конкретно за предвидения начин на плащане.Клаузите за плащане противоречат на идеята за обединение на дружествата в „ ***“ и причиняват вреда на съдружника АД „ ***“,поел организирането на общата работа и разпределението на получените за нейното изпълнение средства,тъй като го принуждават да плаща за своя сметка.

След като задължението за плащане на сумата от 134 181.60 лв. е възникнало за всички съдружници в „***“,то съобщаването на цесията по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД е следвало да се направи също до всеки съдружник,за да породи своето действие спрямо длъжника.След като ищецът не излага твърдения и не представя доказателства за съобщаване на цесията освен на АД „ ***“ и на всички останали съдружници в гражданското дружество,то той не е надлежно легитимиран да претендира плащането на сумата от 134 181.60 лв.и обезщетението за забава от 40 970.01 лв.

В писмените си бележки пълномощникът на ответната страна навежда ново възражение,че след като спорът за основанието и размера на обуславящото главно вземане не е решен с влязъл в сила съдебен акт,не е предмет на висящ процес и не е въведен като предмет на настоящия процес чрез нарочен иск,то предявеният иск за акцесорното вземане за обезщетение за вреди от забава се явява недопустим и изисква да се прекрати образуваното по него производство.

Ответната страна не оспорва следните факти:

Извършеното на основание договор за цесия от 25.04.20*г.прехвърляне на вземането от ООД „ ***“,ЕИК ***,на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****;

Уведомяването на 23.05.2017г. на АД „ ***“,ЕИК ***,за извършеното прехвърляне и че това уведомяване е извършено с приложеното към исковата молба уведомление;

Фактът,че праводателят на ищеца има вземане от ответника за изпълнена работа за 134 181.60 лв.;

Осчетоводяването на фактура № 42/24.01.20*г. на стойност 134 181.60 лв.без ДДС или 161 017.92 лв.с ДДС при ответника;

Плащането на *.02.20*г. от страна на ответника по сметка на ООД „***“ на начисления във фактурата ДДС в размер на 26 836.32 лв.;

Верността на изчислението на размера от 40 970.01 лв.на обезщетението за забава за периода от 25.01.20*г. до 25.01.2017г.върху сумата от 134 181.60 лв.

Според ответника обаче вземането за сумата от 134 181.60 лв. без ДДС не е станало изискуемо на 21.04.20*г.,поради което не е налице забава от 25.01.20*г. и основание за обезщетяване на вреди за забава от 25.01.20*г. до 25.01.2017г. в размер на 40 970.01 лв.На 24.01.20*г. е издадена само фактурата за изпълнената услуга,защото има данъчно събитие-приключило и прието изпълнение.Но датата на фактурата не определя падежа на задължението.От неподписания договор от 16.05.2012г.също не може да се направи извод,че падежът е настъпил на 24.01.20*г.предвид условията в чл.5,ал.2,т.4 и ал.3.Има плащане на 30.01.20*г.от възложителя на обществената поръчка О. Я.на приетата и актувана работа,вкл.изпълнената от ООД „ ***“,но то не е директно плащане на АД „ ***“,сумата не е получена по негова сметка,а по сметка на „***“.Сумата не е преведена от „***“ на ООД „ ***“,поради наложени запори от трима съдебни изпълнители върху сметката на гражданското дружество,което обстоятелство е било известно на праводателя на ищеца ООД „ ***“.

След като АД „ ***“ не е поемало задължение към ООД „***“ да му плаща със свои собствени средства изпълненото по обществената поръчка,то исковата претенция се явява неоснователна.Като е приел издадената фактура,ответникът е действал само в рамките на гражданското съучастие.Това,че е платил начисления във фактурата ДДС не променя този извод.Плащането е извършено с цел да не се пречи на разчета с бюджета за ДДС-да не се причинят вреди на ООД „ ***“ от несвоевременно внасяне на начисления данък по сметка на НАП.Дори да беше подписан предложения проект на договор от 16.05.2012г.,то ответникът пак нямаше да има задължение към ООД „ ***“ с настъпил падеж по фактура № 42/24.01.20*г.,защото не е получил директно плащане от възложителя на обществената поръчка по смисъла на чл.5,ал.2,т.4 от проекта за договор,а според предложения в него чл.1,ал.2,работата се изпълнява в съответствие с програмата,по която е осигурено финансирането,от което се подразбира,че и плащането по фактура № 42/24.01.20*г. се извършва само от сумата,получена като плащане от О. Я..

В отговора на исковата молба ответникът сезира съда с искане на основание чл.219,ал.1 от ГПК да привлече като трети лица-помагачи на ответника останалите участници в „***“.

С влязло в сила Определение № 541/06.11.2017г. по настоящото дело/стр.*0-*2/ искането е оставено без уважение.

В законовия срок по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба,вх.рег.№6521/13.10.2017г.,в която изразява становище,че оспорванията на ответника са неоснователни.

Неоснователно е възражението за недопустимост на иска.

Освен,че е абсолютно неправилен,доводът на ответника,че искът е предявен срещу лице,което не е единствен длъжник в материалното правоотношение,не обосновава извод за недопустимост на исковата претенция,доколкото в случая не се касае за правоотношение,по което е налице т.н. „ необходимо другарство“.

Не могат да се споделят като основателни и възраженията срещу основателността на иска,защото:

Ищецът не твърди,че има договорни отношения с обединението,респ.с останалите участници в него,освен само и единствено с ответника.В този смисъл несъстоятелно е и възражението за липса на надлежно уведомяване за цесията и на останалите участници в обединението;

Ищецът не твърди,че настоящия иск е за уреждане на „ консорциалните работи“ на неговия цедент,т.е не предявява иск по чл.359 и сл. от ЗЗД,в който случай искът би трябвало да бъде предявен срещу всички участници в обединението.Процесното вземане е само и единствено срещу АД „***“.Всъщност в отношенията между страните са били издадени и платени няколко фактури,а именно: № 000…019/27.02.2012г.;№000…023/01.08.2012г.;№000….035/27.05.2013г.;№ 000…037/30.08.2013г.;№ 000…041/24.01.20*г.Ако ответникът твърди,че тези фактури са били издадени по друг договор,то той следва да го представи;

Ищецът е заявил,че цедента му има договорка с ответното дружество и фактура,по която цената се дължи от ответника.Осчетоводяването на фактурата от АД „ ***“ представлява извънсъдебно признание на вземането по нея,нещо повече,самата фактура може да се приравни в съдържанието си на договор,при това изпълнен:в нея е отбелязан предмета на доставените стоки и услуги,изпълнението й и цената.Подписването на приложения към исковата молба договор не е въздигнато като задължително условие за валидността му,а и ответникът е извършил ре*.а плащания по този договор.Ответникът не е бил съгласен с договора,но е осчетоводил фактурата.В нея има падеж,а с издаването и приемането на фактурата се дължи уговорената в нея цена или възнаграждение.Никога между страните не е имало уговорка ответникът да плаща на ищеца след получаване на средствата от възложителя О. Я..Дори да се приеме,че подобно условие е договорено,ответникът е получил тези средства – в банковата сметка на консорциума и дори в неговата си сметка,като без значение е дали тази сметка е запорирана,като предвид чл.81,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,правно ирелевантни са наведените в отговорите твърдения за наложените запори по сметки.

В законовия срок по чл.373,ал.1 от ГПК не е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба,а повторно е приложил по делото първоначалния си отговор.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид изразените становища на страните по делото и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Предявеният с нея иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска,поради това,че бил предявен от лице,без надлежна легитимация на ищец,срещу лице,което не е единствен длъжник по материалното правоотношение.

Страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното правоотношение.Ищецът сам определя страните с предявения иск,като посочва от чие име и срещу кого предявява иска.Процесуалната правоспособност служи на материалноправната правоспособност,доколкото е средство за нейната защита,но не съвпада с нея.Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск,а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен.Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен спор.Ето защо,легитимирани страни в исковия процес са тези,които претендират,че са носители на материални права,засегнати от правния спор - предмет на процеса.Щом като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право,тя се определя от правното твърдение на ищеца,заявено с иска.Следователно,процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право,заявено с исковата молба.В случая,ищецът заявява,че е носител на материално право,което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор,което обуславя процесуалната му легитимация в настоящия процес.Доводът,че искът не бил предявен и срещу други лица,не касае допустимостта на иска,доколкото не става дума за правоотношение,при което на ответната страна участват няколко лица,спрямо които съдът следва да постанови еднакво решение.Видно от предмета на делото,претенцията се основа на неплатено парично задължение,възникнало единствено по отношение на ответното дружество,поради което не е налице необходимо другарство,което да налага конституирането и на други лица като ответници.Досежно обстоятелството дали ответникът следва да отговаря по предявения срещу него иск,тъй като по негово твърдение той не бил единствен длъжник по материалното правоотношение,то това е въпрос,който следва да получи отговор с постановяването на настоящото решение.

Що се отнася до наведеното в писмената защита на ответника възражение за недопустимост на иска,като направено след приключване на устните състезания,същото е процесуално недопустимо.По същество то е и неоснователно.В настоящото производство съдът не би могъл да се произнесе по предявения иск за акцесорното вземане за обезщетение за вреди от забава без да се разгледа спора за основанието и размера на обуславящото главно вземане.Като обуславящ акцесорното,въпросът за главното вземане е прею*.иален и като такъв е предмет на обсъждане в настоящия процес,независимо от това,че не е предявен нарочен иск за установяване дължимостта на главния дълг.

Признават се от ответника и са безспорно установени по делото следните факти:

Извършеното на основание договор за цесия от 25.04.20*г./стр.4-6/прехвърляне на вземането от ООД „ ***“,ЕИК ***,на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****;

Уведомяването на 23.05.2017г. на АД „ ***“,ЕИК ***,за извършеното прехвърляне и че то е извършено с приложеното към исковата молба уведомление/стр.16/;

Фактът,че по фактура № */24.01.20*г.праводателят на ищеца има вземане от ответника в размер на 134 181.60 лв.;

Фактът,че вземането по фактура № */24.01.20*г. е за изпълнена работа.

Осчетоводяването на фактура № */24.01.20*г. на стойност 134 181.60 лв.без ДДС или 161 017.92 лв.с ДДС при ответника;

Исковата претенция на ищеца произтича от неплатена от ответното дружество фактура № */24.01.20*г.,/стр.*/,която е осчетоводена при ответника и по която той е платил начисления във фактурата ДДС. Вземането по процесната фактура в размер на 134 181.60 лв. представлява дължимо и неплатено възнаграждение за извършени в полза на ответника услуги.Съгласно договор за цесия от 25.04.20*г.,ООД „ ***“,ЕИК ***,в качеството си на цедент,прехвърля това вземане на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****,в качеството му на цесионер,ведно с лихвите за забава.След като цедента има договорка с ответното дружество и фактура,по която цената се дължи от ответника,след като ищецът не твърди,че има договорни отношения,съответно вземане във връзка с такива спрямо други лица,освен само и единствено спрямо ответника,несъстоятелно е възражението на ответната страна,че имало и други длъжници по материалното правоотношение,които е следвало да бъдат надлежно уведомени за цесията,съответно конституирани като ответници в настоящото производство.Исковата претенция на ищеца не произтича от договор за консорциум,а от неплатената от ответното дружество фактура,по която останалите участници в „***“ нямат никакво отношение.Правно ирелевантно за настоящия спор е и обстоятелството какъв начин на плащане е договорен в приложения към исковата молба договор за проектиране,авторски надзор и услуги по обучение на персонал от 16.05.2012г.,доколкото този договор не е подписан от АД „ ***“,поради което не го обвързва.Ответникът е валидно задължен по силата на процесната фактура,която се приравнява в съдържанието си на договор за изработка.Във фактурата е посочен предмета на договорените услуги,съответно цената за изпълнението им.Фактурата съдържа съществените елементи на конкретната сделка,поради което има доказателствено значение на сключен договор и е основание за плащане на уговореното възнаграждение.Съгласно чл.266,ал.1,изр.1 от ЗЗД,възнаграждение се дължи за извършена и приета работа.В отговора на исковата молба ответното дружество не спори факта,че фактурираните услуги са извършени,като заявява,че на 24.01.20*г. е издадена фактура за изпълнената услуга,защото има данъчно събитие-приключило и прието изпълнение.Извънсъдебно признание на вземането по фактурата представлява и осчетоводяването й от страна на АД „ ***“,както и плащането на начисления във фактурата ДДС,независимо от мотивите,поради които това плащане е извършено.Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата и отразяването й в счетоводните книги като доказателство за възникналото между страните правоотношение и като недвусмислено признание на задължението е даден в ре*.а,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,като напр.:Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 65/16.07.2012г.по т.д.№ 333/2011г.,II т.о,ТК на ВКС и др.В тях е прието,че ако възложителят,респ.негов представител,е подписал издадената от изпълнителя фактура за изпълнените СМР,или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество-възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит,е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.В постановеното Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,е налице произнасяне,че след като поръчващият е отразил в счетоводните си регистри данъчната фактура,в която е удостоверено извършването на уговорената работа,то той е извършил приемане на работата,поради което дължи плащането й,дори и ако не подписал двустранен приемо-предавателен протокол за извършените СМР.

След като в случая ответникът е осчетоводил издадената фактура и е платил,независимо по какви съображения,начисления в нея ДДС,то той е приел извършената работа,а с това е станало изискуемо и задължението му да плати уговорената във фактурата цена за извършените услуги.При положение, че страните не са обвързани от договорка ответникът да плати на ищеца дължимото по фактурата след получаване на средства от други лица,в т.ч. О. Я.,обстоятелството дали АД „ ***“ е получил или не парични средства от О. Я.е правно ирелевантно.

Съгласно чл.294,ал.1 от ТЗ,между търговци лихва се дължи,освен ако е уговорено друго.Волеизявление и доказателства за наличие на обратна уговорка по делото няма,поради което презумпцията на този текст остава необорена.Съобразно чл.86,ал.1 от ЗЗД,обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.Съгласно чл.84,ал.1,изр.1 ЗЗД,когато денят за изпълнение на задължението е определен,длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Съдът не споделя разбирането на ищеца,че с издаването на фактура № */24.01.20*г. и съгласно чл.327 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава за нейното плащане.В случая не става дума за договор за продажба,а за дължимо и неплатено възнаграждение по чл.266,ал.1 от ЗЗД за извършени в полза на ответника услуги,поради което чл.327 от ТЗ е неприложим.Задължението на възложителя е станало изискуемо от момента на приемане на извършената работа,осъществено със осчетоводяването на процесната фактура.Приетата и осчетоводена от ответното дружество фактура има действието на покана по чл.84,ал.2 от ЗЗД.По делото липсват данни кога фактурата е осчетоводена при ответника,съответно такива,представляващи опора за извод,че това е станало на датата на издаването й -24.01.20*г.,за да се приеме,че считано от 25.01.20*г. ответното дружество е в забава плащането на главницата по фактурата.Безспорно установено е обаче, както с оглед приложеното към исковата молба и прието като доказателство по делото извлечение от сметката на цедента /стр.18,19/,така и от изричното признание в този смисъл,съдържащо се в раздел III,т.5 от отговора на ответника,че на *.02.20*г. АД „ ***“ е превело по сметка на ООД „ ***“ сумата от 26 836.32 лв.,представляваща начисления по фактура № */24.01.20*г. ДДС.От това следва извода,че към тази дата фактурата е получена и осчетоводена от ответника,поради което същият е в забава плащането на главницата по нея.Изчислена от съда с помощта на калкулатор за законната лихва,дължимата лихва за забава плащането на главницата в размер на 134 181.60 лв.,считано от *.02.20*г.,до 25.01.2017г.,възлиза на 40 223.07 лв.В този размер,предявеният иск следва да бъде уважен,като за разликата до 40 970.01 лв.се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съобразно този изход на спора следва да се присъдят на страните и сторените от тях съдебни разноски.

Съобразно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 4 638.80 лв.,от които: 1638.80 лв.-заплатена държавна такса по иска; 3 000.00 лв.-платено в брой адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Възражението е неоснователно.

Минималният размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение,определен съгласно чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 1759.10 лв.,а с ДДС на 2 110.92 лв.Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуални права,а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа - изготвянето на разменената между страните по реда на Глава 32 от ГПК кореспонденция,осъщественото процесуално представителство в открито съдебно заседание,вкл.изготвяне на писмена защита по реда на чл.375,ал.2 от ГПК,договореното възнаграждение в размер на 3 000 лв.не се явява прекомерно,поради което не са налице законовите основания за намаляването му.

Съобразно уважената част от иска и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право и ответника следва да му заплати разноски в размер на 4 554.22 лв.

Съобразно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК ответникът е направил разноски в размер на 2 112.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право и ищецът му дължи заплащането на разноски в размер на 38.50 лв.

Воден от горното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О. П.“ № *,представлявано от Изпълнителния директор В. В. З.,ЕГН: **********,на основание чл.79,ал.1,във вр. с чл.86,ал.1 и чл. чл.99 от ЗЗД да заплати на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ С.“ № *,ет.2,ап.*,представлявано от Управителя В.Д.В.,сумата от 40 223.07лв./четиридесет хиляди двеста двадесет и три лева и седем стотинки/,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода *.02.20*г. до 25.01.2017г. върху дължимото възнаграждение за извършени услуги в размер на 134 161.60 лв.по фактура № */24.01.20*г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния,предявен размер от 40 970.01 лв.,представляваща претендирано обезщетение за забава върху сумата от 134 161.60 лв. за периода от 25.01.20*г.,до *.02.20*г.

ОСЪЖДА АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О. П.“ № *,представлявано от Изпълнителния директор В. В. З.,ЕГН: **********,на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ С.“ № *,ет.*,ап.*,представлявано от Управителя В.Д.В.,съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 4 554.22 лв./четири хиляди петстотин петдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА ООД „А. Е. С.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ С.“ № *,ет.*,ап.*,представлявано от Управителя В.Д.В.,на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ О. П.“ № *,представлявано от Изпълнителния директор В. В. З.,ЕГН: **********,съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 38.50 лв./тридесет и осем лева и петдесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: