Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 45

      В ИМЕТО НА НАРОДА     

            гр.Добрич 09.03.2018 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на шести март                 

през две хиляди и осемнадесета                              година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                                                              

при  секретаря  НЕЛИ БЪЧВАРОВА..............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева...........т.д.№175

от 2017г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Постъпила е искова молба от „А.“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.В.,ж.к.“Т.“,бл.74,ет.7,ап.34,представлявано от управителя Н.Х.Н.,чрез пълномощника си адв.Д.,***,със служебен адрес-гр.В.,ул.“***“№22/партер/ срещу „***“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-с.П.,общ.Г.Тошево,местност „Ч.“,Стопански двор,представляван от управителя П.В.Д. с цена на иска сумата от 46 396,87 лв. и с правно основание чл.258 и сл.от ЗЗД.

  Исковата молба е допустима и редовна.

  В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

  Съгласно подписан между страните договор от 06.03.2015г. изпълнителят –ищец по делото е прел да извърши срещу възнаграждение следната работа-Изработка и окомплектоване на строителни книжа,ведно с разрешение за строеж  за обект“***“ в ПИ ***.в с.П.,обл.Добрич.Срокът за изпълнение по договора е бил 30.04.2015г.

   Възложителят се е задължил да заплати за изработеното сумата от 65 996,87 лв.,както следва:

-06.03.2015г.-2000 лв.с ДДС

-16.04.2015г.-6000 лв.с ДДС.

   Изпълнителят е извършил възложената му работа на 13.08.2015г. с издаването на разрешение за строеж№049/13.08.2015г.Подписан е и договора за изпълнение на проекта с Фонд „Земеделие“ и са изтекли много повече от два месеца,след което сумата по последната фактура е изискуема и възложителят е в забава.

   По договора възложителят е извършил следните плащания:

По ф-.ра №0000000001/06.03.2015г. са заплатени 2 000 лв.на 06.03.2015г.;по ф-ра №0000000005/15.04.2015г. плащането е извършено на 20.04.2015г. и е в размер на сумата от 4 000 лв.-заплатени по банков път;по ф-ра№0000000011/18.01.2016г.плащането е извършено на същата дата и е в размер на  2 300 лв.;по ф-ра №0000000012/29.01.2016г. на стойност 55 696,87 лв. е извършено частично плащане на сумата от 9 300 лв.По последната фактура ответникът е в забава за заплащане на сумата от 46 396,87лв.

   Проведени са многократни разговори за издължаване на посоченото парично задължение,но плащане не е постъпило.

   С тези мотиви ищецът настоява ответника да бъде осъден да заплати исковата сума ,представляваща остатък от задължението по ф-ра №0000000012/29.01.2016г.

    В срок от ответника е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на предявения иск.

   Срокът на сключения между страните договор е един месец от датата на сключването му –от 06.03.2015г.до 30.04.2015г.,а фактурата,по която се търси плащане е издадена след изтичане на срока на договора.Към момента на издаването й договорът между страните е бил прекратен.

   Ищецът като изпълнител по договора е изпаднал в забава,тъй като работата и извършена след изтичане на договорения срок-30.04.2015г.,а именно на 13.08.2015г.

   Предвид изложеното искът подлежи на отхвърляне.

   В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се оспорва изложеното от ответника в отговора му.

   Издаването на фактурата не е обвързано със срока по договора.Съгласно чл.4.2 от същия срока за издаване на фактурата и нейното плащане е обвързан  със срока на подписване на договора за изпълнение на проекта,сключен с ДФ“Земеделие“

  Ищецът не е бил в забава.Още на 04.04.2015г. е входирано заявление за одобряване на проектите,а на 12.08.2015г. е подадено заявлението за издаване на разрешение за строеж.Строителните книжа са изготвени преди 04.04.2015г.,като издаването на разрешението за строеж е извън контрола на изпълнителя и е свързано с административни срокове.

   В съдебно заседание ищецът поддържа иска.

   Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства,прие за установено следното:

   Представен е договор за проектиране от 06.03.2015г.,сключен между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника –в качеството му на възложител на следните строителни книжа-изработка и окомплектоване на строителни книжа ,ведно с разрешение за строеж за обект „Сграда за груб и концентриран фураж и селскостопански инвентар в ПИ ***в с.П.,общ.Г.Гошево ,обл.Добрич.Срокът за изготвяне на строителните книжа е до 30.04.2015г.

   Начина на заплащане на цената на изработеното е уреден в чл.4.1 до чл.4.3 от договора.Съгласно чл.4.2 от договора остатъка от цената по договора в размер на 48 330,73 лв.без ДДС или 57 996,87 лв.с ДДС ще бъде изплатена не по-рано от два календарни месеца след подписване на договора за изпълнение на проекта с ДФ“Земеделие“.

   На 13.08.2015г.е издадено Разрешение за строеж №049 от 13.08.2015г. от Община гр.Г.Тошево на ответното дружество- за изграждане на „***“ в ПИ ***в с.П.,общ.Г.Гошево ,обл.Добрич.

   На 29.02.2016г. е сключен Договор №08/04/1/0/02513 между ДФ“Земеделие“ и „***“ЕООД за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на ответното дружество по подмярка 4.1“Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4“Инвестиции в материални активи“по програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г.,съфинасирана от Европейския  земеделски фонд за развитие на селските райони.

  Срокът за заплащане на сумата от 57 996,87 лв.с ДДС е изтекъл на 29.04.2016г.

   Съгласно заключението на изслушаното по делото вещото лице ф-ра №0000000012/29.01.2016г. е включена в дневника на покупките на ответника по делото под №60 със съконтрахент „А.“ЕООД с данъчна основа от 46414,06 лв.,с пълен данъчен кредит от 9 282,81 лв.Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника.По фактурата е платена сумата от 9300 лв. на 12.02.2016г.Ответникът е ползвал данъчен кредит по нея.Следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца за частично плащане по фактурата ,предвид факта че ответникът с поведението си е създал пречки за събиране на необходимите  доказателства,видно от показанията на вещото лице в съдебно заседание от 26.01.2018г. и на основание чл.161 от ГПК.

   При така установените факти,съдът намира от правна страна следното:Сключен е договор за изработка по чл.258 и сл.от ЗЗД,по който ищецът се явява изправна страна-изработеното е прието без възражения от ответника по делото.Що се отнася до твърдяната забава на ищеца ,не се представиха доказателства относно виновно неизпълнение на задълженията на ищеца в сроковете по договора.Разрешението за строеж от 13.08.2015г. действително е издадено след изтичане на срока за изпълнение ,но това не може да се вмени във вина на ищеца по делото ,тъй като е по независещи от него причини.

   Плащането на сумата от 57 996,87 лв. е обусловено от сключването на договора за изпълнение на проекта с ДФ „Земеделие“.Представиха се доказателства,че договорът е сключен на 29.02.2016г.,от която дата тече двумесечния срок за заплащане на остатъка от цената.Част от нея,а именно сумата от 9 300 лв. е заплатена от ответника.Издадената фактура е осчетоводена в счетоводството му,декларирана е пред НАП и по нея е ползван данъчен кредит.Тези факти обосновават извода,че е налице извънсъдебно признание от страна на ответника по делото за дължимостта на исковата сума- така Решение №67 от 31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/2014г.Второ ТО и цитираните в него многобройни съдебни решения в същия смисъл.

   Съгласно чл.258 от ЗЗД поръчващият дължи на изработващия договореното възнаграждение,в размера в който е договорен.Неоснователно е възражението,че договорът между страните е с прекратено действие.Уговорката за заплащане на исковата сума е направена под отлагателно условие,а именно сключването на договор с ДФ“Земеделие“,което се е сбъднало.Срокът за изпълнение е до 30.04.2015г.,но това не означава,че с изтичането му договорната връзка между страните е прекратена.Ответникът дължи на ищеца заплащане на остатъка от цената,поради което искът е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

   Дължи се присъждане на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

  Водим от изложеното Окръжният съд,

        Р  Е  Ш  И:

 ОСЪЖДА    „***“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-с.П.,общ.Г.Тошево,местност „Ч.“,Стопански двор,представляван от управителя П.В.Д. да заплати на „А.“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.В.,ж.к.“Т.“,бл.74,ет.7,ап.34,представлявано от управителя Н.Х.Н.сумата от 46 396,87 лв./четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и шест лева и осемдесет и седем ст./,представляваща стойност на услуга по Договор за изработка от 06.03.2015г. и ф-ра №0000000012/29.01.2016г. ,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 04.07.2017г.до окончателното й издължаване,както и съдебно деловодни разноски в размер общо на сумата от 1955,87 лв./хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и седем ст./-държавна такса и депозит за вещо лице.

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: