Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Добрич, 28.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Пепа Митева разгледа т. д. № 187/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 187/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 4594/12.07.2017 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, на „/наименование/“ АД гр. С., с която при условията на обективно съединяване срещу Г.Г.Ф. с пост. и наст. адрес ***, са предявени следните искове:

Иск за установяване съществуване на вземане на „/наименование/“ АД срещу Г.Г.Ф. за сумата от 67 448.03 евро, представляваща неплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 16/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. на РС – К. и изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.06.2015 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за установяване съществуване на вземане на „/наименование/“ АД срещу Г.Г.Ф. за сумата от 19 098.23 евро, представляваща неплатени лихви за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 16/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. на РС – К. и изпълнителен лист, както следва: 2 997.89 евро, представляваща договорна лихва по чл. 4.1. от Договора, дължима за периода 26.08.2013 г. – 25.01.2014 г.; 9 805.19 евро, представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2. от Договора, дължима за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г.; 6 295.15 евро, представляваща наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3. от Договора, дължима за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г., претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искови претенции досежно основанието и размера на исковите претенции, като инвокира възражения за нищожност на клаузите на чл. 9.2, 9.3.4., 9.3.5, 9.4, 9.5., 9.5.1., 9.6., 9.6.1. от Общите условия като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПП. Поддържа се, че договорът за банков кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди се, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Липсва настъпила предсрочна изискуемост на задължението преди образуването на заповедното производство. Липсва обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, извършено по надлежния ред преди образуване на заповедното производство.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 09.07.2008 г. между „/наименование/“ АД от една страна като кредитор и Г.Г.Ф. от друга страна като кредитополучател е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 16/09.07.2008 г., по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя сума от 70 000.00 евро за определена цел ( текущи нужди ) и при говорени условия и срок ( 26.06.2033 г. ), а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. Страните са договорили погасяването на кредита да се извърши на анюитетни месечни погасителни вноски, дължими 26-то календарно число от всеки месец от срока на действие на договора за банков кредит – чл. 4 и чл. 7 от договора за банков кредит. Срокът за усвояване на кредитния лимит е до 11.08.2008 г. – чл. 6 от договора за банков кредит.

Кредитополучателят заплаща годишна лихва върху редовна главница в размер на 8.30 %, определена като сбор на базов лихвен индекс по раздел III от ОУ ( 4.435 % ) и надбавка ( 3.865 % ) - чл. 4.1. и чл. 11.1.1. от договора за банков кредит.

Годишният лихвен процент по усвоената част от кредита се формира от сбора на базов лихвен индекс ( **, ** или ** ), приложим за съответния период на олихвяване ( един месец ) плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора – чл. 9.1. от ОУ.

За базов лихвен индекс в конкретния случай се прилага едномесечен **, равен на индекса, публикуван на страница “**” на ** в 11.00 ч. централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен на следващия месец включително – чл. 9.2.2 от ОУ.

Размерът на годишния лихвен процент върху просрочена главница, формиран като сбор от базов лихвен процент по раздел III от ОУ 4.435 % и надбавка за просрочена главница 5.865 % възлиза на 10.30 % - чл. 4.2. от договора за банков кредит.

Размерът на годишния лихвен процент върху текущ дълг ( редовна главница + просрочена главница ) при просрочие на главница и/или лихва и главница възлиза на 5.000 % - чл. 4.3. от договора за банков кредит.

Кредитополучателят дължи на банката средните такси и комисиони - еднократна комисиона за управление – 0.75 %, за всяка следваща година или част от нея – 0.1 %, за ангажимент - 1 % - чл. 5 от договора за банков кредит.

Съгласно чл. 9.4. от ОУ, действащи към датата на сключване на договора за банков кредит, при кредити, погасявани като анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 пункта, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойностна съответния лихвен индекси без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните; банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Съгласно чл. 9.4. от ОУ, действащи към датата на сключване на анекси от 09.08.2010 г. и 19.08.2011 г. и към договора за банков кредит, при кредити, погасявани като анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата компонента ( индекс и премия ), на базовия лихвен процент, в случай, че тази сумарна промяна представлява изменение с повече от 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на базовия лихвен процент.

За обезпечение на вземанията на банката към кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит, е учредена договорна ипотека с нотариален акт № **, том *, рег. № 4510, дело № 767/2008 г. на нотариус рег. № * на НК с район на действие РС – К., вписана в АВ-СВ-РС К. с вх. рег. № 2793/10.07.2008 г., акт № **, том *, дело № 1786/10.07.2008 г., имотна партида **, **, на АВ – СВ – РС – К. по отношение на недвижими имоти, собственост на трето лице – „К.“ ООД гр. В. и впоследствие с договорна ипотека с нотариален акт № 99, том II, рег. № 1634, дело № 265/2013 г. на нотариус рег. № 35 на НК с район на действие РС – К., вписана в АВ-СВ-РС К. с вх. рег. № 1686/18.04.2013 г., акт № **, том * дело № 496/2013 г., имотна партида **, ** r ** на АВ – СВ – РС – К. по отношение на недвижими имоти, собственост на трето лице – „К.“ ООД гр. В.. С анекс от 19.08.2011 г., като съдлъжници са конституирани Николинка А.Д. и „К.“ ООД гр. В..

Впоследствие, по искане на кредитополучателя, условията на договора за банков кредит за изменени с анекси от 09.08.2010 г., 19.08.2011 г. и 15.04.2013 г.

Страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателите по договора за банков кредит и ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита ( главница, лихви, такси, комисиони и разноски ), правото на ползване на неусвоените суми по кредита се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите при просрочие, по преценка на банката стават предсрочно изискуеми – чл. 15.4. от ОУ към анекс от 19.08.2011 г. към договора за банков кредит.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, банката е изпълнила задължението си за отпускане на договорената сума на кредитополучателя, като на 11.07.2008 г. е превела по разплащателната сметка на кредитополучателя сумата от 70 000.00 евро.

Кредитополучателят първоначално е изпълнявал задълженията си за плащане на договорените суми, но на 26.07.2013 г. е извършил последното плащане по кредита, като считано от 26.08.2013 г. е преустановил всички плащания.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, към 29.05.2015 г. размерът на непогасената главница възлиза на 67 448.03. евро, размерът на лихвата по редовна главница за периода 26.08.2013 г. – 25.01.2014 г. възлиза на 2 997.89 евро, размерът на лихвата за просрочена главница за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. възлиза на 9 805.19 евро, размерът на наказателната лихва при просрочие за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. възлиза на 6 295.15 евро.

С оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е надлежно е уведомила длъжника за това на 14.05.2015 г. Съдът приема връчването на уведомлението за редовно.

На 01.06.2015 г. банката е подала в РС-К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за процесните суми.

По повод подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, Районен съд – К. е образувал частно гражданско дело № 237/2015 г.

Районен съд – К. е издал Заповед за незабавно изпълнение № 90/02.06.2015 г. и изпълнителен лист, по силата на които Г.Г.Ф. като кредитополучател, Н.А.Ф.като солидарен длъжник и „К.“ ООД гр. В. като солидарен длъжник са осъдени солидарно да заплатят на банката гореописаните суми.

Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Н.Н., рег. № 810 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич. Образувано е изпълнително дело № 20158100400170 по описа на частния съдебен изпълнител.

На 04.05.2017 г. призовката за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт е връчена на назначения от районния съд по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на кредитополучателя.

На 15.05.2015 г. особеният представител на кредитополучателя е подал възражение по чл. 414 ГПК.

Другите солидарни длъжници не са подали възражения в законоустановения срок.

С разпореждане № 733/06.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. и на осн. чл. 415 ГПК, РС-К. е разпоредил да се укаже на заявителя, че може да предяви вземането си срещу длъжника Ф. в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е връчено на банката на 13.06.2017 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за надлежно предявен.

Предметът на правния спор по делото се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се позовал на сключен на 09.07.2008 г. договор за банков ипотечен кредит на физическо лице и настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 15.4. от анекс от 19.08.2011 г. към договора за банков кредит, считано от 25.01.2014 г.

Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус, последното извършено плащане по кредита е на 26.07.2013 г., поради което Съдът приема, че към 14.05.2015 г., когато е редовно и надлежно връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие, считано от 25.01.2014 г.

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „/наименование/“ АД гр. С. от една страна като кредитор и Г.Г.Ф. от друга страна като заемател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.

Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите. Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4 ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.

Особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК е релевирал в тази насока възражения за нищожност на клаузите на раздел III от Общите условия като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПП и за недействителност на договора за банков кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.

В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги.

От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП и анализът на релевантната съдебна практика на ВКС – р. 237- 2017 – I ТО, р. 23- 2016 – I ТО, р. 77 - 2015 г. - III ГО, р. 424 - 2015 - IV ГО, р. 51 – 2016 - II ТО, р. 95 - 2016 - II ТО, р. 205 - 2016 - I ТО, р. 236 – 2016 - II ТО - са основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.

Контроверсният въпрос по делото е за валидността на клаузите на договора, даващи право на банката за едностранно увеличаване на цената на финансовата услуга – сумите, дължими за лихви и такса за управление, регламентирани в раздел III от общите условия към договора, действащи към 09.07.2008, 09.08.2010 г. и 19.08.2011 г.

От доказателствата по делото се установява, че БЛП за периода 09.07.2008 г. – 09.08.2010 г. е в размер на 4.435 % плюс надбавка от 3.865 % ; за периода 26.08.2010 г. - 26.07.2011 г. е въведен 12 – месечен гратисен период за плащане на главница и намаляване на лихвения процент по силата на анекс от 09.08.2010 г.; за периода 26.08.2011 г. – 26.07.2012 г. е въведен 12 – месечен гратисен период за плащане на главница и намаляване на лихвения процент по силата на анекс от 19.08.2011 г.; за периода 26.08.2012 г. – 26.06.2033 г. - 1.537 % плюс надбавка към БЛП от 8.561 %. На потребителя са предоставени два гратисни периода от по 12 месеца всеки или общо 24 месеца.

В разпоредбите на раздел III от ОУ към договора за банков кредит се съдържа изрично и изчерпателно описание на характера на БЛП, начина му на приемане, времева определяемост и източници за информация.

Съдът с оглед така установените факти намира,че поведението на търговеца е съответстващо на изискванията за добросъвестност.

Съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи. Между страните са подписани три допълнителни споразумения след депозирани молби от кредитополучателя за намаляване на месечните вноски. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай. Анализът на въпросните клаузи обуславя извода, че те не са допринесли за настъпването на значително равновесие в договора за кредит.

С оглед гореизложените доводи, Съдът намира сочената неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.

Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.

При определяне на размера на задължението за заплащане на претендираните главница, договорна лихва, неустойка, които са възникнали в тежест на кредитополучателя, Съдът съобразява волята на страните, изразена в Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № **/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013.

С оглед експертното мнение на вещото лице по ССЕ, което съответства на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира, че размерът на непогасената главница възлиза на 67 448.03. евро, размерът на лихвата по редовна главница за периода 26.08.2013 г. – 25.01.2014 г. възлиза на 2 997.89 евро, размерът на лихвата за просрочена главница за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. възлиза на 9 805.19 евро, размерът на наказателната лихва при просрочие за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. възлиза на 6 295.15 евро.

Исковите претенции са доказани и основателни в пълния претендиран размер.

Неоснователна е претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. Позитивното българско право не позволява да се определя законна лихва за забава за просрочени парични задължения във валута, различна от български лева – арг. от член единствен от Постановление № ** на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Параграф 2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 426/2014 г. отменя Постановление № 100 на МС от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на ПМС № 426/2014 г. въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Систематическия и логически анализ на разпоредбите на българското и на общностното право обосновават извода, че законната мораторна лихва за държава – член на ЕС, чиято валута не е евро, следва да се определя само за парични задължения в съответната местна валута, тъй като регламентира като нейна основа за изчисляване основния лихвен процент на централната банка – чл. 86, ал. 2 ЗЗД във вр. с член единствен от ПМС № 426/2014 г. във вр. с чл. 2, ал. 7, б. „б“ във вр. с чл. 3 от Директива 2011/7/ЕС. Това виждане се поддържа и в литературата – вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 495 – 496.

С оглед гореизложените съображения, исковите претенции следва да се уважат, като Съдът следва да отхвърли искането за присъждане на законна лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 8 685.40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 898.48 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „/наименование/“ АД гр. С., пл. „С.Н.“ № 7, ЕИК **, срещу Г.Г.Ф. ЕГН **********, с пост. и наст. адрес ***: сумата от 67 448.03 евро, представляваща неплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № **/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. на РС – К. и изпълнителен лист; сумата от 19 098.23 евро, представляваща неплатени лихви за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № **/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. на РС – К. и изпълнителен лист, както следва: 2 997.89 евро, представляваща договорна лихва по чл. 4.1. от Договора, дължима за периода 26.08.2013 г. – 25.01.2014 г.; 9 805.19 евро, представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2. от Договора, дължима за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г.; 6 295.15 евро, представляваща наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3. от Договора, дължима за периода 26.07.2013 г. – 28.05.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 67 448.03 евро, представляваща неплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № **/09.07.2008 г., Анекс от 09.08.2010 г., Анекс от 19.08.2011 г. и Анекс от 15.04.2013 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 90/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 237/2015 г. на РС – К. и изпълнителен лист, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Г.Г.Ф. ЕГН **********, с пост. и наст. адрес *** да заплати на „/наименование/“ АД гр. С., пл. „С.Н.“ № *, ЕИК **, разноски по делото в размер на 8 685.40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 898.48 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: