Р Е Ш Е Н И Е

№__47_____/ 13.03.2018 год.,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесет и втори февруари 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова- Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело №190 по описа за 2017 година

за да се произнесе съобрази следното:

Търговско дело №190/2017 г. е образувано въз основа на молба от С. Д. И. ЕГН-********** срещу Застрахователно дружество «***»АД ЕИК-***,с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от водача П.П.П.при управление на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС СLК 320” с Рег.№ ***, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането - 20.10.2014 г. до окончателното погасяване на задължението,а така също и направените разноски по делото.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Излага се в исковата молба, че при пътнотранспортно произшествие на 20.10.2014 г. в района на с.***,община Добричка,е получил средна телесна повреда.По време на произшествието автомобилът е бил управляван от ***.За автомобила била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №***, издадена от «***»АД, валидна към датата на настъпилото ПТП.С присъда №15/09.07.2015 г. по нохд 181/2015 г.по описа на ДОС, водачът бил признат за виновен.

След произшествието ищецът бил настанен в „МБАЛ-Добрич“ и лекуван до 25.10.2014 г.След инцидента се чувствал отпаднал,бързо се изморявал и избягвал да общува с близките си.Започнал да изпитва болки в лумбалната област и болки в десния крак,което довело до затруднения в ходенето.След извършен преглед му била поставена диагноза увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия.На 07.03.2017 г. бил приет в неврологичното отделение на МОБАЛ гр.***от където бил изписан с неизчезваща средно тежка пареза на паронеолния нерв в дясно.Поради увреждането му бил противопоказан всякакъв тежък физически труд.

След ПТП се появили и сериозни промени в психичното му поведение.Станал изключително напрегнат и неспокоен,изпитвал интензивна тревожност,което наложило да напусне училище.Поставена му била диагноза постравматично стресово разстройство.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът«***»АД, гр. София е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер.

Излага съображения, че няма медицинска документация за състоянието на ищеца за периода 25.10.2014 г. до 07.03.2017 г. и че представените медицински документи от 2017 г. не могат да се свържат с инцидента от 2014 г.Счита,че за описаните телесни увреждания се следвало обезщетение между 8-10 000 лв.

След получаване отговора на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по повод направените от ответника възражения по основателността за исковата претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото,а се и установява от приложените писмени доказателства, на 20.10.2014 г. в района на с.***,община Добричка, лек „МЕРЦЕДЕС СLК 320” с Рег.№ ***е претърпял ПТП,в което ищецът е получил средна телесна повреда.

Установява се по делото, че лекият автомобил „Мерцедес CLK 320” с рег.№ ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП има сключена застраховка „ГО“ в ЗД „***“ АД по силата на полица № ***, издадена на 09.06.2014 г., валидна от 09.06.2014 г. до 09.06.2015 г.

От приложените по делото доказателства се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес CLK 320” с per.№ ***- ***. Същият е осъден с влязла в сила Присъда № 15/09.07.2015г., постановена по НОХД № 181/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич,тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателните съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

          От заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищеца е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на долната устна, охлузвания по врата, тялото и крайниците, оток и болезненост в областта на тораколумбалния отдел на гръбнака T12-L2 с ограничени и болезнени движения в същата област и мозъчно сътресение. В заключението на СМЕ е посочено, че описаните по-горе увреждания имат причинно-следствена връзка с процесното ПТП,както и че механизмът на получаване на телесните увреждания е високо енергиен инерционен удар върху тъпи предмети от вътрешността на автомобила,в който е пътувал ищецът при сблъсъка.

Съгласно заключението на медицинската експертиза има пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания ,описани в епикризата на неврохирургичното отделение на МБАЛ“Добрич“/леката черепно-мозъчна травма с контузии по тялото /и претърпяното ПТП.

Вещото лице не намира причинно следствена връзка между инцидента и евентуална дискова болест,установена две и повина години след инцидента.По настояване на вещото лице на ищеца е било направено МРТ изследване на лумбални прешлени ,което не е установила дисков пролабс на нито едно лумбално ниво.Според вещото лице при наличие на посоченото заболяване е задължителна визуализация и след изминалия период от време,тъй като при това заболавяне прибиране на фиброзния пръстен е невъзможно.

По делото бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза.Съгласно заключението на приетата и неоспорена експертиза,се установява че С.И. страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, което се е обособило като пряка последица от претърпяното ПТП на 20.10.2014 г., причинило черепно-мозъчна травма с мозъчна дисфункция, което е довело до развитието на сериозен дистрес и наличие на масивна психотравма.Вещото лице сочи, че понастоящем С.И. се владее от основните прояви на психичното заболяване,което е довело до сериозно нарушаване на ежедневното му функциониране във всяко едно отношение и зависимостта му от подкрепа на родителите му почти за всичко в ежедневието.Прогнозата за обратно развитие на това състояние,вещото лице-психиатър намира за твърде песимистична.Също така вещото лице счита,че с това заболяване ищецът няма да бъде в състояние да завърши образованието си,нито да работи.

От показанията на свидетелката Юсние Ниазиева Али -майка на ищеца ,се установява,че след катастрофата той се е изолирал от всички - от приятелите си, дори и от семейството си,че не искал да общува с никого, а само да стои затворен в една стая на тъмно.Отначало е говорил,че има вина за смъртта на загиналия си приятел,че не е могъл да му помогне,впоследствие е станал много нервен,избухлив и започнал да твръди,че чува гласове,както и да халюцинира.Според показанията на майка му,той не излиза от къщи,не общува вече с приятели и се налага тя да го обгрижва като малко дете.

В същата посока са и показанията на другия свидетел ***, съсед на семейството.Той установява,че преди катастрофата момчето е бил общителен и добър млад човек,който сега е изключително променен, има вид на неадекватен и дори вече не излизал и в двора им.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Между ответника и собственика на ците на лек автомобил лек автомобил „Мерцедес CLK 320” с per.№ ***- П.П.П.е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.257,ал.2 от КЗ/отм./застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание - в настоящия случай превозното средство е било използвано по силата на упълномощаване от собственика. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства - установява се настъпването на пътно транспортно произшествие на сочените дата и място, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищците, както и причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.  226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и именно предвид горното и   във връзка с чл. 45 от ЗЗД ищецът  иска  да бъде възмезден  за претърпените от него вреди   от настъпили травматични увреждания и заболявания.

Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетението се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са интензивността и продължителността на тези болки и страдания.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид следните обстоятелства:че ищецът е изключително млад човек,който в резултат на причинените здравословни увреждания няма да може да завърши образовнието си и няма да може да работи и да се издържа сам,съгласно заключението на неоспорената съдебно-психиатрична експертиза.Поради което, съдът счита, за получените увреждания и заболяване в следствие на настъпилото , както и за претърпените болки и страдания на пострадалият следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от деня на инцидента – 20.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата.        

Ищещът е освободен от държавна такса в производството по реда на чл.83,ал.1,т.4 от ГПК и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 2 000 лв. държавна такса върху уважената претенция, по сметка на Добрички окръжен съд, в полза бюджета на съдебната власт.

         Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите когато окаже безплатна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящият случай процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна адвокатска помощ, тъй като ищецът е материално затруднено лице. Поради изложеното по – горе ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.Валя Златарева сумата от 2 436 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като ищеца не е заплащал адвокатско възнаграждение на своя процесуален представител по делото, а присъденото такова е на осн. чл.36 ЗАдв. и е съобразено с минимума по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложените съображения,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество «***»АД ЕИК-*** гр.София,да заплати на С. Д. И. ЕГН-********** сумата от 50 000 лв. обезщетение – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2014 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226, ал.1 във вр. с чл.256 и сл. от КЗ/отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

          ОСЪЖДА ЗД „***” АД, с ЕИК ***, гр.София да заплати на да заплати на С. Д. И. ЕГН-********** сумата от разноски в размер на 915,17 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество «***»АД ЕИК-*** гр.София , да заплати държавна такса в размер на 2 000 лв. по сметката на Добрички окръжен съд.

            ОСЪЖДА Застрахователно дружество «***»АД ЕИК-*** гр.София да заплати на адвокат адв.Валя Златарева сумата от 2 436 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл.36 във вр. с чл.38 от ЗАдв.

          Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Окръжен съдия: