Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

Гр.ДОБРИЧ 19.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ШЕСТИ МАРТ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 191/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от АД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,район „***“,ул.“ ***“ № 5,чрез адв.З.Ж.,***,иск с правно основание чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК,за признаване за установено,че ответниците Р.М.С.,ЕГН:**********,*** – поръчител и Ц.М.Р.,ЕГН:**********,*** – съдлъжник по договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г. и последвалите го допълнителни споразумения,солидарно дължат на АД „***“,гр.София,ЕИК ***,по издадена на 02.02.2017г.по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна,Заповед №** за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,сума в общ размер на 443 246.69 лв.,от която: 399 867.01 лв.-просрочена главница,ведно със законна лихва върху главницата,от 01.02.2017г.,до окончателното й изплащане;18 110.50 лв.-договорна лихва,дължима съобразно договора за кредит за периода от 30.01.2016г.до 18.08.2016г.;25 269.18 лв.-общо обезщетение за забава за просрочените плащания по главница/договорна лихва – наказателна лихва/неустойка по чл.12,раздел III от договора за кредит за периода от 29.01.2016г./падеж на първата неплатена вноска по главница/договорна лихва/ до 31.01.2017г.

Претендира се присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски,вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Претенцията на ищеца се основава на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

Съгласно Договор за *** *** кредитна линия,подписан на 21.06.2013г. между АД „***” като кредитодател и ЕООД „***”,ЕИК ***,гр.Шабла,като кредитополучател,Банката е предоставила на кредитополучателя ползването на кредитна линия за оборотни средства в размер на 400 000 лв.Кредитът е с крайна дата -20.06.2014г.,като е уговорено и удължаване на срока при определени условия с фиксирани крайни дати.Лихвеният процент е в размер на 7.909 % годишно.На основание чл.14 от Общите условия на Банката,приети с подписване на договора,при просрочие на погасителна вноска/дължима сума с повече от 90 дни,кредитът става предсрочно изискуем,без да е необходимо каквато и да е волеизявление на Банката.На 25.06.2013г. като обезпечение на вземането на *** е учредена ипотека в полза на Банката върху недвижим имот-поземлен имот с идентификатор 83017.216.26 в гр.Шабла -стопански двор,ведно с построените в него селскостопански сгради.В т.3 на нотариалния акт за учредяване на ипотеката е залегнала клауза за предсрочна изискуемост на кредита.

На 21.06.2013г.е подписан договор за поръчителство с първия ответник,съгласно който поръчителят поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит от 21.06.2013г.Срокът на договора за поръчителство е предоговорен с допълнителни споразумения:№ 2/23.06.2014г.;№3/19.06.2015г.,№ 4/29.12.2015г.,като с последното споразумение крайният срок е удължен до 29.12.2020г.

На 21.06.2013г. е подписан Договор за финансово обезпечение от „***”ЕООД чрез залог върху вземания с право на ползване,с който кредитополучателят учредява в полза на Банката залог по реда на ЗДФО,за всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството,по всички настоящи и бъдещи сметки,открити и откривани в АД“***“,както и по всички открити и откривани към тях депозити.

С подписване на договора на 21.06.2013г. е учредена и гаранция от ЕИФ по инициативата *** в размер на 80% от размера на кредита-320 000 лв.

На 29.12.2015г. е подписан Договор за финансово обезпечение от ЕООД „***” чрез залог върху вземания с право на ползване,с който ЕООД „***” учредява в полза на Банката залог по реда на ЗДФО,за всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството,по всички настоящи и бъдещи сметки,открити и откривани в АД“***“,както и по всички открити и откривани към тях депозити,за сума в размер на 400 000 лв.

На 29.12.2015г. е подписан Договор за встъпване в дълг на основание чл.101 ЗЗД със ЕООД „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.О.,община Тервел,ул.”***” №10,представлявано от Ц.М.Р.,ЕГН:********** и с Ц.М.Р.,ЕГН:********** – втори ответник по настоящото дело.С подписване на договора за встъпване в дълг,дружеството и физическото лице се съгласяват и придобиват качеството на съдлъжник по отпуснатия на 21.06.2013г.кредит и встъпват в дълга на ЕООД „***”.

Към Договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г. са подписани допълнителни споразумения:

№1/11.03.2014г.,съгласно което при неизпълнение от страна на кредитополучателя,Банката има право едностранно да увеличи договорения лихвен процент;

№2/23.06.2014г.,съгласно което крайният срок на договора,както и на договора за поръчителство,се удължава до 20.06.2015г.;

№3/19.06.2015г.,съгласно което крайният срок на договора,както и на договора за поръчителство се удължава до 31.12.2015г. и се приемат нови Общи условия на АД „***“;

№ 4/29.12.2015г.,с което страните променят вида на отпуснатия кредит,като от *** *** кредитна линия,кредитът се трансформира в *** ***-оборотен кредит и удължават срока за издължаване на отпуснатите средства до 29.12.2020г.Включена е уговорка,че след погасяване на сума в размер на 100 000 лв. поръчителят Р.С. се освобождава от ангажимента по договора за поръчителство,а Банката дава съгласие ЕООД „СИД12” да придобие собствеността върху ЕООД „***”.

Ищецът твърди,че дружеството – длъжник е в просрочие от 29.01.2016г.

Съобразно горното и на основание ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем,като е уведомил за това: кредитополучателя – с нотариална покана от 19.08.2016г.,надлежно връчена на адреса на дружеството на 16.11.2016г.;поръчителя – с нотариална покана от 19.08.2016г.,връчена надлежно на адреса на 16.11.2016г.;съдлъжниците - с нотариални покани от 10.11.2016г.,надлежно връчени на 10.01.2017г. и на 07.12.2016г.

Във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК и по ч.гр.д.№ 59/2017г. по описа на Каварненски районен съд е издадена Заповед за изпълнение № 27/02.02.2017г. и изпълнителен лист,с които е разпоредено кредитополучателя,поръчителя и съдлъжниците да заплатят солидарно на АД „***“ претендираните по настоящото дело суми.Образувано е изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.***.С оглед постъпили възражения по чл.414 от ГПК от поръчителя Р.М.С. и съдлъжника Ц.М.Р. ищецът е предявил настоящия установителен иск.

В подаден в законовия срок писмен отговор ответникът Р.М.С.,чрез пълномощника си - адв.М.П. -ДАК,оспорва иска като неоснователен,по следните съображения:

Твърди се,че договора за поръчителство не е подписан от Р.С.;

Твърди се,че липсва реално предаване на заетата сума от заемодателя на заемополучателя,което предвид реалния характер на договора за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД води до липсата на договор,съответно до липсата на задължение за изпълнение по него;

Оспорва се ищцовото твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита въз основа на надлежно упражнено от Банката обявяване на предсрочната изискуемост.Твърди се,че уведомлението за предсрочна изискуемост не отговаря на изискванията за съдържание,тъй като е посочен непогасения остатък от кредита,но не е посочено кои точно вноски,в какъв размер и при какъв падеж не са погасени.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.С представените нотариални покани ищецът не уведомява длъжниците,че от момента на получаването им ще счита кредита за предсрочно изискуем,а че вече е настъпил този момент на 18.08.2016г.Твърди се също ненадлежно връчване на поканите.Забелязва се голям период от време от датата на изготвянето,до датата на връчването им.Върху всяка една от поканите липсва отбелязване начина на връчване и от кого е получена.Липсват данни кредитополучателят да е променил адреса си,който е съобщил на банката и е вписан в договора за кредит,за което да не е уведомил кредитора,за да се презюмира редовност на връчването на уведомлението.Направен е само опит да се уведоми длъжника,но той е останал неуспешен.Твърди се и,че не са налице доказателства за достигнало до Р.С. волеизявление на банката за обявена предсрочна изискуемост на кредитното задължение;

Твърди се,че ищецът не е доказал,че ответниците са спрели плащанията по договора за кредит.Не е представен нито погасителен план,подписан заедно с договора за кредит,нито извлечение,от където да се види кога е направена последната вноска и в какъв размер е тя;

Твърди се,че поръчителството е прекратено и не следва да се ангажира отговорността на Р.С..Кредиторът е бездействал в срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД,не е предявил иск против длъжника в преклузивния шестмесечен срок,считано от падежа на главното задължение,поради което отговорността на поръчителя отпада,поради погасяване на самото субективно право по отношение на него.Съгласно чл.147,ал.2 от ЗЗД,поръчителството се прекратява и при недаване на съгласие от страна на поръчителя за продължаване срока на изпълнение на главното задължение.В случая,такова съгласие на поръчителя за продължаване на срока за изпълнение на задължението няма,поради което удължаването на срока няма действие спрямо С..

От своя страна,ответникът Р.С. претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В подаден в законовия срок писмен отговор ответникът Ц.М.Р. оспорва иска като неоснователен,като твърди,че:

Договорът за встъпване в дълг и Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г.,които Р. е подписала,са невалидни и неистински,тъй като не отговарят на изискванията на Банката.Сочи,че фирмата й и самата тя са използвани като лице,зад което да се прикрият старите собственици.Твърди,че при подписване на договора и допълнителното споразумение не й е било известно тежкото състояние на фирмата „***“.Тази фирма,която впоследствие е закупила,и старите й собственици,които са ползвали парите от кредита,са имали задължения и заведено изпълнително дело.В условията на банката е посочено,че при искане на кредит е задължително да се представят документи за задълженията и дали има изпълнителни дела,а такива документи при сключване на договора на Р. не са представени.Никъде в исковата молба не се посочва какви плащания има по кредита от одобрението му през 2013г.,до 2015г.,като видно от документите и при двете допълнителни споразумения дължимата сума е 400 000 лв.,от което става ясно,че удължаването на договора е поради неплащане.В исковата молба се твърди,че просрочие е настъпило на 29.01.2016г.,но в търговското дело,с което ЕООД „ ***“ е обявено в несъстоятелност,е посочена датата 30.12.2015г.,т.е и преди това дружеството не е правило плащания и това е било известно на банката;

Според Р.,другото основание да твърди,че договорът за встъпване в дълг и допълнителното споразумение са невалидни за нея,е че те са подписани на 29.12.2015г.,а за дата на неплатежоспособността на ЕООД „***“ съдът е определил 30.12.2015г.,което води на мисълта,че фирмата е била неплатежоспособна далеч преди Р. да стане съдлъжник.Кредитът е усвоен от тази фирма,парите са използвани от нейните стари собственици,а Р. няма никакво участие в това.

В допълнителни искови молби по подробно изложени в тях съображения ищецът оспорва наведените в отговорите на ответниците твърдения и възражения.

В допълнителен отговор ответникът Р.С. поддържа първоначалния отговор.Навежда допълнително съображение,че в процесния договор от 21.06.2013г.в полза на банката е учредена и „Гаранция от ЕИФ“ в размер на 320 000 лв.,като твърди,че 80% от претендираната главница и лихва са платени на ищцовото дружество от ЕИФ,поради което кредитополучателят,съответно поръчителят,дължат плащане на банката в значително по-малък размер.Навежда твърдение и за нищожност на договора за ипотека,поради допуснати нарушения при сключването му,което водело до нищожност и на договора за кредит.

Добричкият окръжен съд,като се запозна с доказателствата по делото,наведените от страните доводи и след като съобрази закона,приема за установено следното:

Като предявен от надлежна страна,в преклузивния законов срок,искът се явява процесуално допустим.

Видно от приетото като доказателство по настоящото дело ч.гр.д. 59/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна,на 01.02.2017г. АД „***“,ЕИК ***,със гр.София,е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.По подаденото заявление е издадена Заповед № 27/02.02.2017г.,с която е разпоредено ЕООД „***”,ЕИК ***,гр.Шабла – длъжник,Р.М.С.,ЕГН:********** - поръчител,ЕООД „***”,ЕИК ***,представлявано от управителя Ц.М.Р.,ЕГН:*********- съдлъжник и Ц.М.Р.,ЕГН:********** – съдлъжник да заплатят солидарно на кредитора АД „***“,ЕИК ***,със гр.София,сумата от 443 246.69 лв. по договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г.,от която: 399 867.01 лв.-просрочена главница,ведно със законна лихва върху главницата,от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.02.2017г.,до окончателното й изплащане;18 110.50 лв.-договорна лихва,дължима съобразно договора за кредит за периода от 30.01.2016г.до 18.08.2016г.;25 269.18 лв.-общо обезщетение за забава за просрочените плащания по главница/договорна лихва – наказателна лихва/неустойка по чл.12,раздел III от договора за кредит за периода от 29.01.2016г./падеж на първата неплатена вноска по главница/договорна лихва/ до 31.01.2017г.,както и сумата от 16 443.95 лв.-сторени разноски.

Срещу тази заповед в срока по чл.414,ал.2 от ГПК са постъпили писмени възражения от поръчителя Р.М.С. и съдлъжника Ц.М.Р.,че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.Поради постъпилите възражения,с Разпореждане от 20.05.2017г.,връчено на АД „ ***“,гр.София,на 10.07.2017г.,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е депозирана пред Добрички окръжен съд на 25.07.2017г.,т.е в регламентирания едномесечен преклузивен законов срок по чл.415,ал.1 от ГПК/в действащата към момента на предявяване на иска редакцията на нормата-ДВ,бр.42/2009г./,поради което предявеният с нея установителен иск с правно основание чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК се явява процесуално допустим.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право,а ответниците фактите,които изключват,унищожават или погасяват това право.

Разгледан по същество,искът следва да бъде изцяло уважен,тъй като с успешно проведено главно и пълно доказване в съответствие с разпределената му в процеса доказателствена тежест ищецът установява съществуването на изискуеми вземания против ответниците на претендираните с исковата молба основания и в посочените в нея размери.

Вземането на ищеца се основава на сключен договор за банков кредит,по който Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.Договорът за банков кредит има правната характеристика на договор за заем.Съгласно чл.430,ал.1 от ТЗ,с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Ал.2 предвижда,че заемателят плаща лихва по кредита,уговорена с банката.

На 21.06.2013г. между АД „***”,ЕИК ***,гр.София, като кредитодател и ЕООД „***”,ЕИК ***,гр.Шабла,като кредитополучател,е подписан Договор за *** *** кредитна линия/стр.29-51/,по силата на който Банката се е задължила да предостави на на кредитополучателя ползването на кредитна линия за оборотни средства в размер на 400 000 лв.Кредитът е с крайна дата - 20.06.2014г. - чл.1,ал.4 от договора,а договореният лихвен процент е в размер на 7.909 % годишно - чл.4,ал.1 от договора.

Условията на подписания договор са приети и от солидарно задължените длъжници – ответниците по настоящото дело,в качеството им на поръчител и съдлъжник по чл.101 от ЗЗД.

На 21.06.2013г.е подписан договор за поръчителство с първия ответник-Р.М.С./стр.62-65/,съгласно който поръчителят поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит от 21.06.2013г.

На 29.12.2015г. е подписан Договор за встъпване в дълг на основание чл.101 ЗЗД/стр.86-89/ със ЕООД „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.О.,община Тервел,ул.”***” №10,представлявано от Ц.М.Р.,ЕГН:********** и с Ц.М.Р.,ЕГН:********** – втори ответник,с подписването на който дружеството и физическото лице се съгласяват и придобиват качеството на съдлъжник по отпуснатия на 21.06.2013г.кредит и встъпват в дълга на ЕООД „***”.

Твърдението на ответницата Р.С.,че процесният договор за кредит не е породил желаните правни последици,тъй като кредитополучателят не е получил реално предоставената му в заем сума,се опровергава от доказателствата.От приетото по делото /стр.158-200/ заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява несъмнено/стр.163/,че от страна на кредитополучателя е налице усвояване на банков кредит до размера от 400 000 лв.

Недоказано е и възражението,че договорът за поръчителство не е подписан от Р.С..Тежестта за доказване на това възражение е на ответницата С.,която в законовия срок и по реда,предвиден в чл.193 от ГПК,не е оспорила договора за поръчителство в частта относно авторството на подписа на поръчителя,съответно не е провела главно и пълно доказване на твърдението си,че подписът на поръчител в документа не е изпълнен от нея.

Не кореспондира със събраните по делото доказателства и възражението на С.,че на основание чл.147,ал.2 от ЗЗД,поръчителството е прекратено,поради недаване на съгласие от нейна страна за продължаване срока на изпълнение на главното задължение.Към Договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г. са сключени следните допълнителни споразумения:

№1/11.03.2014г./стр.66,67/,съгласно което при неизпълнение от страна на кредитополучателя,Банката има право едностранно да увеличи договорения лихвен процент;

№2/23.06.2014г./стр.68,69/съгласно което крайният срок на договора,както и на договора за поръчителство,се удължава до 20.06.2015г.;

№3/19.06.2015г./стр.70,71/,съгласно което крайният срок на договора,както и на договора за поръчителство се удължава до 31.12.2015г. и се приемат нови Общи условия на АД „***“;

№4/29.12.2015г./стр.94,95/,с което страните променят вида на отпуснатия кредит,като от *** *** кредитна линия,кредитът се трансформира в *** ***-оборотен кредит и удължават срока за издължаване на отпуснатите средства до 29.12.2020г.

Всички тези споразумения са подписани от поръчителя Р.С..В § 2 на последното такова – Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г,е записано,че страните по споразумението,сред които е и поръчителят,се споразумяват да се удължи крайния срок на издължаване на кредита до 29.12.2020г.В § 8 от това споразумение поръчителят декларира,че с подписването му дава своето изрично съгласие по смисъла на чл.147,ал.2 от ЗЗД за удължаване на срока на действие на договора за кредит,като заявява,че ще продължава да отговаря за задълженията на длъжника до окончателното погасяване на всички задължения по кредита.При това положение,продължаването на срока до 29.12.2020г.,дадено от кредитора на длъжника кредитополучател,има действие и спрямо поръчителя,който изрично и писмено е изразил съгласието си за това.

Предвид подписването на допълнителните споразумения от страна на поръчителя несъстоятелно е и възражението му,че ищецът не е представил подписан от страните погасителен план,който да регламентира начина на издължаване на усвоения кредит.С Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г.страните се споразумяват,освен да удължат крайния срок за издължаване на кредита до 29.12.2020г.,и да променят погасителния план за издължаване,като съдържанието на новия погасителен план е отразено в §2,ал.2 от споразумението.

Несъстоятелни са и изложените в отговора на ответницата Ц.М.Р. доводи за недължимост от нейна страна на претендираните суми.

Неоснователно е възражението й,че договорът за встъпване в дълг и подписаното от нея Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г.са невалидни и неистински,тъй като не било спазено изискването на банката кредитополучателят задължително да представи документи за задълженията си и дали има изпълнителни дела срещу него.Кредитополучателят по сключения на 21.06.2013г.договор за банков кредит е представил всички изискуеми от кредитодателя документи,вкл.удостоверение за наличие или липса на образувани срещу него,третите задължени лица и длъжниците по обезпечението изпълнителни дела.Горното обстоятелство изрично е констатирано в раздел III,чл.4,ал.24 и ал.26 от договора.В раздел III,чл.19,ал.4 и ал.5 е записано,че с подписването на договора кредитополучателят декларира,че не е нарушил което и да е от условията на договора и приложенията към него,съответно,че не е страна по съдебни,арбитражни или административни производства,и не са му известни предстоящи събития,които биха могли да му попречат да изпълнява задълженията си по този договор.Преди сключване на договора за встъпване в дълг в тежест на Р.,а не на ищцовата банка,е било да охрани интересите си и да се запознае с процесния договор за кредит и приложенията към него.При положение,че е подписала договора за встъпване в дълг,с който е поела задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на поетите задължения,ответницата не може впоследствие да противопоставя валидни възражения,че банката не й била предоставила всички необходими документи.Твърдението на Р.,че към датата на подписване на процесния договор за кредит срещу ЕООД „ ***“ имало образувано изпълнително дело е голословно,неподкрепено от никакви доказателства.Неподкрепено от доказателствата по делото е и твърдението й,че при подписването на договора за встъпване в дълг и на Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г. не била запозната с тежкото състояние на фирмата на кредитополучателя и че последният не обслужва дълга си.Процесният договор за банков кредит е подписан на 21.06.2013г.Договорът за встъпване в дълг и Допълнително споразумение № 4 са подписани на 29.12.2015г. В § 1,ал.2 от Допълнително споразумение № 4 изрично е отбелязано,че към датата на сключване на споразумението усвоеният и непогасен размер на кредита възлиза на 400 000 лв. и представлява дължима главница по договора за кредит,вземането по която не е погасено.Субективните възприятия на Р. към момента на ангажиране на отговорността й като съдлъжник не следва да бъдат коментирани като правно ирелевантни.Ако страната е имала невярна представа за определени обстоятелства е налице грешка в мотивите й при подписване на договора за встъпване в дълг и Допълнително споразумение № 4/29.12.2015г.,но тази грешка по никакъв начин не рефлектира върху действителността на сделката.Правно основание по смисъла на чл.29 ЗЗД за унищожаемост на същата е единствено измамата.Доколкото по делото не се твърди и не се представят доказателства за осъществен в случая фактическия състав на чл.29,ал.1 ЗЗД,т.е,че ищецът е извършил някакви действия,с които умишлено да предизвика и поддържа у ответницата Р. заблуждение,че последиците на сключените от нея договор за встъпване в дълг и Допълнително споразумение № 4 няма да настъпят или ще настъпят други последици,липсва опора за извод,че документите,въз основа на които е ангажирана солидарната й отговорност,са невалидни.Правно ирелевантно е и обвързването от страна на Р. на определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност на кредитополучателя – 30.12.2015г.,с датата на подписване на договора за встъпване в дълг и Допълнително споразумение № 4 към него.

С оглед събраните по делото доказателства,неоснователно и недоказано е и възражението на ответницата Р.С. за липса на законовите предпоставки за обявяване на кредита по процесния договор за банков кредит за предсрочно изискуем,съответно за това,че ищцовата банката не е упражнила надлежно това свое право.

Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем е изрично регламентирано в чл.14 от Общите условия на банката,приети с подписване на договора на 21.06.2013г.,както и в чл.14 от приетите с подписване на Допълнително споразумение № 3/19.06.2015г.нови Общи условия на АД „***“,приведени в съответствие с изискванията на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС/стр.73 и сл./Съгласно тази договорна разпоредба,при просрочие на погасителна вноска/главница и/или лихви/ по договора за кредит с повече от 90 дни,кредитът може да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем,за което банката уведомява кредитополучателя и солидарно задължените по кредита лица.В този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва(неустойка за забава)съгласно договора.

Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.В разглеждания случай и двете предпоставки са налице.

В заявлението по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на КРС и приложеното към него извлечение от счетоводните книги на АД „***“,гр.София,се твърди,че длъжниците по процесния кредит са в просрочие на задължението си да го погасяват от дата 29.01.2016г.,поради което на 18.08.2016г.банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем.Извлечението по чл.417,т.2 от ГПК има необходимото по чл.60,ал.2 от ЗКИ/редакция на нормата ДВ,бр.59/29.07.2016г./съдържание, а именно:посочва броя на вноските,които не са издължени на договорените дати и общия размер на просрочената сума;общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума,включваща главница и непогасена договорена лихва;размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.Съгласно представеното от заявителя по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на КРС извлечение,към 18.08.2016г.не са платени 13 погасителни вноски по договора за кредит,в общ размер на 51 555.21 лв.,от които: 34 867.01 лв.-главница с падежи в периода от 29.01.2016г. до 29.07.2016г. и 16 688.20 лв.-договорни лихви за периода от 30.01.2016г. до 30.07.2016г.,конкретно посочени като падеж и размер на вноските в таблицата към т.1 от извлечението.Поради неплащане на посочените вноски и обявяване на кредита за предсрочно изискуем,към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 01.02.2017г.банката заявител претендира:предсрочно изискуема главница в размер на 399 867.01 лв.,ведно със законна лихва върху главницата,от 01.02.2017г.,до окончателното й изплащане;18 110.50 лв.-договорна лихва,дължима по просрочената главница по кредита за периода от 30.01.2016г.до 18.08.2016г.;25 269.18 лв.-общо обезщетение за забава за просрочените плащания по главница/договорна лихва – наказателна лихва/неустойка по чл.12,раздел III от договора за кредит за периода от 29.01.2016г./падеж на първата неплатена вноска по главница/договорна лихва/ до 31.01.2017г.С оглед заключението на приетата по делото ССЕ претенцията в посочените размери е доказана в пълен размер.Вещото лице е установило,че последното плащане по процесния договор и последвалите го допълнителни споразумения е извършено на дата 29.01.2016г.и то е в размер на 132.99 лв.Датата на първата просрочена вноска е датата на падеж на първата погасителна вноска съгласно погасителен план,съответно 29.01.2016г. за дължима главница в размер на 5 000 лв.,платена до размера на 132.99 лв.,като дължимата непогасена месечна вноска за главница е в размер на 4 867.01 лв./стр.163,164/Общият размер на задължението при отчитане на обявената предсрочна изискуемост е в присъдения в заповедта за изпълнение и претендиран по настоящото дело размер/стр.171/.Констатираните от експертизата като постъпили след 01.02.2017г.при АД „ ***“ парични средства от частен съдебен изпълнител за погасяване на дълга съдът не отчита по съображенията по т.9 от ТР № 4/2014г.

Налице е и обявяване на предсрочната изискуемост съобразно изискванията на ТР № 4/2013г. на ОСГТК.Съгласно даденото в т.10 на това ТР разрешение,предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.Предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,ако получаването на волеизявлението на кредитора предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Според настоящия състав на съда,посочените изисквания за уведомяване следва да се прилагат не само за длъжника кредитополучател,но и по отношение на поръчителя по договор за банков кредит.Последният поема задължение на самостоятелно и различно от главното задължение основание,което от своя страна предполага защита на правата му чрез задължително уведомяване за предсрочната изискуемост на кредитното задължение,по което той е поръчител.От момента на получаване на волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем,неплатения остатък от кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя,така и по отношение на поръчителя.Съгласно съдебната практика - напр.Решение № 40/17.06.2015г.по т.д.№ 601/2014г. на ВКС,I т.о,Решение № 23/24.03.2015г. по т.д.№1717/2013г. на ВКС, I т.о,Решение № 205/06.01.2016г. по т.д.№ 2703/2014г. на ВКС, I т.о,това е и началния момент на течението на 6-месечния преклузивен срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала,ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение този срок е изтекъл.

По делото са ангажирани доказателства,че ищцовата банка е съобщила за обявената предсрочната изискуемост на кредита както на кредитополучателя,така и на поръчителя и съдлъжниците и това е станало с нотариални покани,връчени им преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на КРС.Възражението на ответницата Р.С.,че уведомлението за предсрочна изискуемост не отговаряло на изискванията за съдържание,тъй като в него е посочен непогасения остатък от кредита,но не е посочено кои точно вноски,в какъв размер и при какъв падеж не са погасени,е неоснователно.Съгласно Решение № 148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015г., I т.о,волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 от ЗКИ или на обстоятелствата,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Видно от приложените по настоящото дело нотариални покани,изпратени до длъжниците,същите отговорят на посочените изисквания.Те съдържат ясно изразено позоваване на чл.14 от ОУ,който дава право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита,уведомяване,че банката е упражнила това право,като на 18.08.2016г. е обявила кредита за предсрочно изискуем,информация за текущия размер на задължението по пера-главница,договорни и наказателни лихви и покана за доброволно плащане на дължимите суми.

Според цитираното Решение № 148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015г., I т.о,допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено в случай,че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации,при наличие на които ще се счита,че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката,че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.В случая,договорът за кредит обективира такава договорка в раздел III,чл.22,ал.2,съгласно която норма,при промяна на посочения в настоящия договор адрес,страната е длъжна незабавно да уведоми другата за новия си адрес.В случай,че страната не изпълни задължението си за уведомяване,всички съобщения,надлежно адресирани на адреса,ще се считат получени.Посоченият в договора адрес на кредитополучателя ЕООД „ ***“ е гр.Шабла,ул.“ ***“ № 12.Именно на този адрес на дружеството е изпратена нотариалната покана,съдържаща уведомление за обявяването на кредита на 18.08.2016г.за предсрочно изискуем.Видно от приложеното на стр.107,108 от ч.гр.д.№ 59/2017г.заверено копие от поканата,на 16.11.2016г.нотариусът е удостоверил,че не е връчил екземпляр от същата на адресата,поради това,че на адреса няма такова лице.При това положение,съдът приема,че на основание раздел III,чл.22,ал.2 от процесния договор длъжника-кредитополучател е редовно уведомен на 16.11.2016г.за упражненото от страна на ищцовата банка право да обяви кредита предсрочно изискуем.

При обсъждане възражението на поръчителя за отпадане на отговорността му,поради нередовно уведомяване на кредитополучателя за обявената от банката предсрочна изискуемост,следва да се отбележи и факта,че установителен иск спрямо кредитополучателя не е предявен,тъй като от същия не е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение,т.е последната е влязла в законна сила по отношение на ЕООД „ ***“,а това от своя страна поражда задължение и за поръчителя Р.С..

От датата на уведомяване на кредитополучателя-16.11.2016г.,до 01.02.2017г.-датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 59/2017г.,6-месечният срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД не е изтекъл,поради което ищецът не е загубил правата си срещу поръчителя – ответницата Р.С..Няма съмнение,че когато става дума за приложение на чл.147,ал.1 от ЗЗД,инициирането на заповедно производство има последиците на предявяване на иск против длъжника.

Възражението на С.,че и до нея не било достигнало волеизявление на банката за обявена предсрочна изискуемост на кредитното задължение се опровергава от представената от ищеца и приета като доказателство по делото/стр.101,102/ нотариална покана,удостоверяваща връчването й на адресата Р.С. на 16.11.2016г.Връчената на С. нотариална покана е официален свидетелстващ документ,който може да бъде оборен единствено по реда на чл.193 от ГПК,което в процесния случай в регламентираните законови срокове не е сторено от страна на ответницата.

Що се отнася до възражението на С.,че за предсрочната изискуемост не били редовно уведомени и съдлъжниците ЕООД „ ***“ и Ц.М.Р.,следва да се отбележи,че С. не е оправомощена вместо тях да охранява правата им,като нейното задължение на поръчител е самостоятелно и независимо от техните.Извън това,връчването на нотариалната покана на 07.12.2016г.на Ц.Р. е удостоверено с приложената на стр.98,99 от настоящото дело покана и това обстоятелство не се оспорва от ответницата Р..Относно съдлъжника ЕООД „ ***“,от същия не е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение,поради което и спрямо това дружество заповедта е влязла в сила.

Несъстоятелно е и възражението на С. за ненадлежно уведомяване на длъжниците за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита,тъй като се забелязвал голям период от време от датата на изготвянето на нотариалните покани,до датата на връчването им.Доколкото поканите са връчени преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,посочената в тях дата на обявената предсрочна изискуемост предхожда датата на депозиране на заявлението и обективния факт на неизпълнение към датата на обявената предсрочна изискуемост е доказан,правно ирелевантно е кога са съставени поканите.

Не могат да бъдат споделени като основателни и възраженията на ответницата С.,че задължението й към ищцовата банка е в значително по-малък от претендирания размер,тъй като част от претендираната главница,в размер на 80%,били платени на ищеца от Европейския инвестиционен фонд.Освен,че доказателства за подобно плащане липсват,обстоятелството,че съгласно раздел I,чл.7 от процесния договор за банков кредит вземанията на банката по кредита са гарантирани от ЕИФ в размер на 320 000 лв.,представляващи 80% от размера на главницата и лихвите,не обосновава извод,че в случай на извършено плащане от страна на ЕИФ длъжниците по договора се освобождават от отговорност.В този случай съгласно раздел I,чл.7 от договора,ЕИФ встъпва в правата на банката,възникнали във връзка с отпуснатия кредит,до размера на извършеното плащане.

Относно наведените в допълнителния отговор на С. твърдения за нищожност на договора за кредит,поради нищожност на ипотечния договор,следва да се отбележи,че видно от нотариалния акт от 25.06.2013г. за учредяване на договорна ипотека /стр.96,97/,ипотекарен длъжник е кредитополучателя ЕООД „ ***“,представлявано от управителя Р.М.С..Доколкото възраженията за нищожност на ипотечния договор С. прави в качеството си на поръчител,а не на представляващ дружеството ипотекарен длъжник,спрямо което издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила,то тези възражения са недопустими и като такива не следва да се обсъждат.

По гореизложените мотиви,искът като основателен и доказан в пълен размер следва да бъде изцяло уважен.

Предвид този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,в общ размер на 21 838.83 лв.,от които:8 864.93 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;500.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице;12 473.90 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,видно от приложените по делото/стр.214,215/ платежни документи.

Направеното от пълномощника на ответницата Р.С. възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцовата страна съдът намира за неоснователно.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,определен съобразно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 10 394.93 лв.,колкото е в случая договореното възнаграждение.Върху него,видно от фактура № 354/24.07.2017г.,е начислен 20 % ДДС,в размер на 2 078.98 лв.,с оглед на което общият размер на възнаграждението възлиза на 1 2 473.90 лв.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК,съдът съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство.

Заявителят по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на КРС е направил разноски в общ размер на 16 443.95 лв.,от които: 8 864.94 лв.-внесена държавна такса;7 154.97 лв.-адвокатско възнаграждение;424.04 лв.-платени нотариални такси.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните,че ответниците Р.М.С.,ЕГН:**********,*** – ПОРЪЧИТЕЛ и Ц.М.Р.,ЕГН:**********,*** – СЪДЛЪЖНИК по договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г. и последвалите го допълнителни споразумения,дължат СОЛИДАРНО на ищеца АД „***“,гр.София,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,район „***“,ул.“ ***“ № 5,по издадена на 02.02.2017г.по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна,Заповед №27 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,сума в общ размер на 443 246.69 лв./четиристотин четиридесет и три хиляди двеста четиридесет и шест лева шестдесет и девет стотинки/от която:399 867.01 лв./триста деветдесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и една стотинка/ - просрочена главница,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 01.02.2017г.,до окончателното й изплащане;18 110.50 лв./осемнадесет хиляди сто и десет лева и петдесет стотинки/-договорна лихва,дължима съобразно договора за кредит за периода от 30.01.2016г.,до 18.08.2016г.;25 269.18 лв./двадесет и пет хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/-общо обезщетение за забава за просрочените плащания по главница/договорна лихва – наказателна лихва/неустойка по чл.12,раздел III от договора за кредит за периода от 29.01.2016г./падеж на първата неплатена вноска по главница/договорна лихва/ до 31.01.2017г.

ОСЪЖДА Р.М.С.,ЕГН:**********,*** – ПОРЪЧИТЕЛ и Ц.М.Р.,ЕГН:**********,*** – СЪДЛЪЖНИК по договор за *** *** кредитна линия от 21.06.2013г. и последвалите го допълнителни споразумения,да заплатят СОЛИДАРНО на АД „***“,гр.София,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,район „***“,ул.“ ***“ № 5,

сумите: 21 838.83 лв./двадесет и една хиляди осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ - сторени по т.д.№ 191/2017г.по описа на ДОС съдебни разноски,от които:8 864.93 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;500.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице;12 473.90 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.; 16 443.95 лв./шестнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева деветдесет и пет стотинки/ - сторени по ч.гр.д.№ 59/2017г.по описа на Каварненски районен съд разноски,от които: 8 864.94 лв.-внесена държавна такса;7 154.97 лв.-адвокатско възнаграждение;424.04 лв.-платени нотариални такси.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: