Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№__44____/ 08.03.2018 год. ,гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На дванадесет и седми февруари                                         2018 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                     ГЕОРГИ ПАВЛОВ 

                                                                                                                      

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 10               по описа  за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по жалба на ЗАД „***“ гр.София ЕИК -*** срещу Решение № 115/07.11.2017 г. на РС Генерал Тошево по гр.д. № 262/2017 г., с което  е отхвърлен като неоснователен иска на въззивника за признаване за установено спрямо ответника, че му дължи сумите по Заповед № 162/06.06.2017 г. по ч.гр.д. № 241/2017 г. по описа на РС Генерал Тошево, а именно: 459,56 лв. главница по щета по ЗП № ** г.,ведно със законната лихва ,начиная от 31.05.2017 г. до окночателното изплащане на сумата;25 лв. разноски  по щетата; 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Със същото решение въззивника е осъден да заплати на Община Генерал Тошево сумата от 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.Моли се за отмяната на решението и за уважаване на иска.

 Сочи се в жалбата, че неправилно РС Генерал Тошево е приел, че пътния участък на който е станало процесното ПТП, в следствие на което застрахования от ищеца автомобил е получил повреждания не е общинска собственост и Община Генерал Тошево не носи задължението за техническото поддържане на същия участък.

 Неоснователни били изводите на решаващия състав, че пътния участък не следва да се поддържа от Община Генерал Тошево, като превратно било тълкувано заключението на вещото лице по неоспорената съдебно-техническа експертиза, че в пътния участник не се установява процесния път, свързващ пътищата на гр. Генерал Тошево – с.Люляково - гр.Ген.Тошево – с.Присад да е включен в списъци, карти, схеми на Републиканската общинска пътна мрежа на територията на Община Генерал Тошево. Изрично в заключението било записано, че в КВС на землището на гр. Ген.Тошево, процесния път е отразен като възстановен по ЗСПЗЗ като съществуваща собственост преди възстановяване с НТП „***“ – общинска публична собственост, представляващ имот кад. № **с площ 57.181 дка. По делото липсвали доказателства, процесния пътен участък да е частна собственост, а били налице доказателства, че същият е вписан в плана като „***“ – общинска публична собственост, представляващ имот кад. № ** с площ 57.181 дка.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

          Добрички  

 

 

 

окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Предмет на производството пред първата инстанция е установителен иск  по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ за установяване дължимостта на присъдените в заповедното производство  суми ,представляващи  изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на процесната щета, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по заповедното производство до пълното издължаване,както и разноски по заповедното производство.

        По делото са представени доказателства, че между собственика на автомобила и ищцовото дружество имало сключен договор за застраховка на автомобила Каско със застрахователна полица № ** за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода 01. 01. 2016 год. до 01. 01. 2017 год.Представени са доказателства, че застрахованият  лек автомобил марка  Форд с рег. № **, собственост на „ ** „ АД гр. Варна, управляван от **  е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с дълбочина 25- 30 см.

          Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, които са част от фактическите състави по отделните претенции, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По повод конкретните оплаквания във въззивните жалби за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

 Не може да бъде възприето,че неправилно  първоинстанционният съд е приел, че пътния участък на който е станало процесното ПТП, в следствие на което застрахования от ищеца автомобил е получил повреждания не е общинска собственост и Община Генерал Тошево не носи задължението за техническото поддържане на същия участък.

Не може да бъде споделено и  становището ,че съдът превратно е тълкувал заключението на вещото лице,тъй като от заключението ставало ясно,че процесния път е отразен като възстановен по ЗСПЗЗ като съществуваща собственост преди възстановяване с НТП „***“- общинска публична собственост, представляващ имот кад. № ** с площ 57.181 дка.

          Приетата и неоспорена експертиза е установила,че пътното платно,по което се е движил застрахованият автомобил е път в строеж ,не е завършен и не е в пригоден вид за движение.Това означава,че той не отговаря на изискванията на      разпоредбата на пар.1,т.1 на Закона за пътищата,тъй като не  отговаря на определени технически изисквания.

           Не може да бъде споделено възражението,че след като не е вписан като републикански,същият ще следва да е общински.

            Фактът,че строежът на пътя е започнат и изпълняван от Главно  управление на пътищата,но поради незавършването му ,не променя характера на строежа. Съгласно чл.36 и от Закона за пътищата и чл.4,ал.1 от  НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, Община Ген.Тошево не отговоря и за задължението да осигури условията и редът за създаване на организация за безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътната инфраструктура.

 

 

 

 

 

 

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното решение следва да се потвърди.

     Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

 

Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 115/07.11.2017 г. на РС Генерал Тошево по гр.д. № 262/2017 г.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                           Членове:1.                           2.