Р Е Ш Е Н И Е
№50
гр. Добрич, 15.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 13/2018 г. по описа на Добричкия окръжен
съд.
Въззивно търговско дело № 13/2018
г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***“
ЕООД против Решение № 1057/15.11.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. №
4041/2016 г.
С атакувания съдебен акт,
първостепенният съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„***“ ЕООД дължи на „***АД следните суми: 3 130.64 лв., представляваща
неплатена продажна цена на арматурна заготовка, за което вземане са издадени
ф-ра № 2-893/16.07.2013 г. и ф-ра № 2-9907/23.07.2013 г., като отхвърлил иска
за горницата над присъдената сума до претендираната от 3 189.46 лв.; 954.14
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
главното задължение за периода 01.11.2013 г. – 30.10.2016 г., като отхвърля иска
над присъдената сума до претендираната от 972.96 лв.; присъдил е сторените от
страните разноски.
Недоволен от така постановения
съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания
съдебен акт и решаване на правния спор от възз ивната инстанция по същество,
която да отхвърли исковите претенции.
Въззиваемата страна не изразява
становище.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото
в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост.
По
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира
следното:
От
доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че между
страните по правния спор е възникнало облигационно отношение по договор за
търговска продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по
силата на който ищецът като продавач се задължил да прехвърли на ответника като
купувач собствеността на процесната стока (
Договорът
за търговска продажба е вид договор за продажба и носи родовите белези на
обикновената продажба, уредена чл. 183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е
двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор. Нейното
действие е облигаторно – вещно. Основните елементи са предметът и цената.
Предмет на търговската продажба са стоките. Стоките са движими вещи, които са в обращение при
търговския обмен – чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Основните
права и задължения на страните при търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба. Продавачът дължи прехвърлянето на собствеността и
предаване на стоката, предмет на договора ( чл. 183, ал. 1, 187 ЗЗД ) , а
купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката ( чл. 200, ал. 1 ЗЗД ).
Спецификата на търговската продажба се изразява в обстоятелството, че за да
бъде такава, тя трябва да е търговска сделка – абсолютна ( обективна ) или
относителна ( субективна ) - чл. 318, ал. 1 ТЗ.
Абсолютният
търговски характер на продажбата ( чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ ), както и търговското
качество на една от страните по сделката определят с оглед разпоредбата на чл.
288 ТЗ приложимостта на разпоредбите на Търговския закон, а за неуредените с
него положения – гражданското законодателство и конкретно за случая Закона за
задълженията и договорите, а при пълнота и в него – търговските обичаи.
Сделката
е документирана с първични счетоводни
документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – ф-ра № 2-893/16.07.2013 г. и ф-ра № 2-9907/23.07.2013 г., притежаващи
всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и
номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и
номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; предмет и
стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на съставителя.
Данъчните фактури документират наличието на търговска сделка между страните,
обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл.
ТЗ. Продавачът, видно от писмените доказателства по делото –приемо-предавателни
протоколи жн 16.07.2013 г. и от 23.07.2013 г., е изпълнил своите задължения по
чл. 187 ЗЗД, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.
Купувачът съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр.
с чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено
необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани
недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл.
324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Купувачът
не е изпълнил задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 327 ТЗ за плащане на цената, поради което дължи реално изпълнение
на основното си задължение за плащането на цената на продадените стоки, както
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето
на забавата, определено по размер от законната лихва.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Правният
спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК ,
поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1057/15.11.2017 г. на Добричкия районен
съд по гр. д. № 4041/2016 г.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.