Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№___57____/ 20.03.2018 год. ,гр.Добрич

 

                                                 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На тринадесети март                                                             2018 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА 

                                                                       ГЕОРГИ ПАВЛОВ                                                                 

                                                                                                                       

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 14                 по описа  за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано по въззивна   жалба на  »***» ЕАД ЕИК-***, гр. С.срещу Решение №136/25.10.2017г., постановено от Балчишки   районен съд по гр. дело №394/2016 г., с което съдът е осъдил „**“ ЕАД гр. София, да заплати на М.С.И. ЕГН:********** *** сумата в размер на 1 198,81 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил, марка "**" с ДК №**, в резултат от ПТП, настъпило на 19.06.2016 г. в с. К., причинено от водач на лек автомобил, марка **с ДК №**, застрахован по договор за "Г. О." в „**“ ЕАД, със срок на покритие от 11.05.2016 г. до 11.05.2017 г., както и  501,41 лв. съдебно-деловодни разноски по делото.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения, че обжалваното решение било неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Неправилен бил изводът на съда, че сочените повреди са оценени от сервиз на ответника в размер на 1 199,61 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен за тази сума.

Представените от ищеца писмени документи касаели оферта на избран от М.И. автосервиз „**” ООД, който е дал оценка на щетите по собствения му автомобил. Тези оферти не представлявали разходни документи за реално заплатени ремонтни дейности, които да са извършени по автомобила. Т. нар. “проформа фактури” била предложения на търговеца, извършващ автосервизна дейност и като такива не била годно доказателствено средство по отношение размера на вредите. Въпреки, дадените му от съда указания, ищецът не провел доказване на претенцията си. В случаите когато липсвали разходни документи за извършени и заплатени ремонтни дейности по увреденото МПС, размерът на действителните вреди по автомобила следвало да се установи със заключение на вещо лице, каквото не било поискано и назначено от съда.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, с който я намира за неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и съобразено със съдопроизводствените правила и в съответствие със съдебната практика. Сочи, че не е представил такива документи поради една единствена причина, че по автомобила не са отремонтирани щетите, настъпили вследствие на възникналото ПТП в село К., което било видно и от изготвената по делото комплексна съдебно- автотехническа и трасологична експертиза.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу  подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на БРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

        Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

         Производството пред първостепенният районен съд е образувано по подадена искова молба от М.С.И. ЕГН********** *** против „**“ ЕАД, гр. С.за заплащане на сумата в размер на 1 198,81 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,с правно основание на иска по  чл. 432 от КЗ.Ищецът в качеството си на увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, претендира  обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Г. О." при спазване на изискванията на чл. 380 от Закона – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и точни данни за банковата сметка на увредения.

              Ответникът  е оспорил основателността на претенцията,като не е оспорвал факта, че ответникът има валидно сключена Г. О. при него със срок на действие от  11.05.2015г. до  10.05.2016г.

            По делото е била назначена автотехническа   експертиза,чието заключение не е оспорено.По делото е разпитан като свидетел и водача на автомобила,причинил щетите по автомобила на ищеца.

  Вещите лица са установили, че описаните в исковата молба повреди е възможно да са били причинени в резултат на станалото ПТП на 19.06.2016 г. и напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП.

Ищецът е представил проформа-фактури от автосервиз,в които са  остойностени необходимите за ремонта на всеки повреден детайл части и труд.

            Процесните проформа фактури в качеството на частен документ се ползват с формалната доказателствена сила на чл.180 ГПК, която се простира единствено по отношение на факта, че издателят е направил отразените в нея изявления. Фактурата обаче не притежава материална доказателствена сила относно верността на удостоверените в нея факти.

     В срока по чл.133 от ГПК ответника е оспорил твърдението на ищеца,че проформа фактурите съдържат действителната стойност на нанесените вреди по автомобила.

    Доказателствената сила на фактурата, която представлява частен документ, който не носи подписа на насрещната страна по правоотношението, се преценя в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, а други, освен обсъдените по-горе не са ангажирани..

    При това положение и при указана доказателствена тежест по чл.154 ГПК,съдът приема, че ответникът по делото не е доказал твърденията си,че  действителната стойност на нанесените вреди по автомобила е различна от посочената в проформа-фактурите,като не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си,включително и оценителска експертиза.

По повод конкретните оплаквания във въззивните жалби за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

          Не може да бъде споделено становището,че неправилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест на страните. Тази процесуална дейност се извършва от съда съобразно с нормата на чл. 154 ал. 1 ГПК, като се възлага на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията.

          Не може да бъде споделено становището ,че съдът е длъжен да определи действителната стойност на вредите като ползува заключение на вещо лице. Не съществува нормативен документ,нито задължителна съдебна практика,съгласно която в случаите, когато на съда не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз,същият да бъде задължен да назначана експертиза.Гражданският процес се ръководи от диспозитивното начало и в него са допустими всякакви доказателства,относими и установяващи твърденията на страните.     

          Основателно е само твърдението,че неправилно районния съд е приел,че повредите са оценени от сервиз на ответника в размер на 1 199,61 лв. Независимо от това  съставът на Добрички окръжен съд достигна до същите крайни изводи след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

          С оглед на така изложеното, решението на първоинстнационния съд  следва да бъде потвърдено.

          Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски,както и при преценената от съда неоснователност на направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед обжалваемия интерес , въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 350 лв.,съгласно представения договор за правна помощ.

      Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

 

Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 136/25.10.2017 г. по гр. дело №394/2016 г.,постановено от Балчишки  районен съд.

             ОСЪЖДА  „**“ ЕАД гр. София, да заплати на М.С.И. ЕГН-********** ***   сумата от 350 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                               2.