Р Е Ш Е Н И Е
№51
гр. Добрич, 15.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 19/2018 г. по описа на Добричкия окръжен
съд.
Въззивно
търговско дело № 19/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на „***“ АД гр. Варна против Решение № 1054 /15.11.2017 г. на
Добричкия районен съд по гр. д. № 977/2017 г.
С атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд е осъдил „***“ АД да заплати на „***“ ООД следните суми: 5 103.13 лв. с включен в
цената ДДС, представляващи неоснователно събрана такса „пренос ниско
напрежение“; 1 590.99 лв., представляваща неоснователно събрана такса „достъп средно/ниско напрежение“; 1 749.76 лв., представляваща
мораторна лихва върху главните задължения за периода на извършеното плащане на
процесните суми до датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлил иска
за разликата от 1 749.76 лв. до претендираните 1 837.10 лв., като е присъдил в
полза на ищеца сторените по делото разноски.
Недоволен от така постановения
съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване
на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата
претенция.
Въззиваемата страна изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като
моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установява следната фактическа и правна обстановка:
Между
страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през ЕРМ на „***“ АД. Измерването на
консумираната от потребителя електрическа енергия се извършва посредством
трифазен статичен електромер, монтиран в електромерно табло, разположено на
южната стена на трафопоста в нарушение на с разпоредбата на чл. 14, ал. 1
ПИКЕЕ, поради което измерването не може да послужи като основание за
изчисляване на цената достъп и пренос на електрическа енергия. Определените по
този начин процесни суми се явяват недължимо платени по смисъла на чл. 55, ал.
1 ЗЗД и следва да се върнат.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
На осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателства в размер на 100.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, чийто размер Съдът определя съобразно правилото на чл. 78, ал.
5 ГПК.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1054 /15.11.2017 г. на Добричкия районен съд по
гр. д. № 977/2017 г
ОСЪЖДА „***“
АД, гр. В., ЕИК ***да заплати на „***“ ООД с. П., общ. Добричка, област Добрич, ЕИК ***,
сумата от 100.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.