Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

Гр.Д. 07.03.20**г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ФЕВРУАРИ 20**г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА И.

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.т.д.№ 21/20**г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ООД „ ***“,гр.В.,ЕИК***,представлявано от управителя И.К.Д.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ **/2017г.по описа на Д.ки районен съд Решение № **/16.10.2017г.

Твърди се,че решението е недопустимо.

Районният съд е квалифицирал предявения главен иск като такъв по чл.45,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.471,ал.1 от ГПК.

Дадената от съда правна квалификация е в противоречие с приетото с т.1 ППВС № 7/59г.,че отговорност за непозволено увреждане носят само физическите лица,причинили вреда със своите действия или бездействия.Юридическите лица не могат да действат виновно,затова те не носят отговорност по чл.45 ЗЗД.

Искът не може да се квалифицира и по чл.471,ал.1 от ГПК,защото тази законова разпоредба се отнася за длъжник.В случая ООД „ ***“,гр.В. не участва в изпълнителното производство,а е трето,незадължено лице.

Според въззивника,искът следва да бъде квалифициран по чл.57 от ЗЗД,в какъвто смисъл е направил искане в съдебно заседание по гр.д.№ **/2017г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,приемайки,че е сезиран с претенция за обезщетяване на вреди в резултат на противоправното бездействие на ответното дружество да изпълни законовото си задължение по чл.471,ал.1 от ГПК да опази и върне на ищеца предадените за пазене от ЧСИ Л.Т.движими вещи.В петитума на исковата молба се претендира заплащане на левовата равностойност на движимите вещи,оставени на отговорно пазене,а не обезщетение за вреди в резултат на противоправно поведение на ответното дружество.

В случай,че въззивния съд приеме,че обжалваното решение е допустимо,то въззивникът го обжалва като неправилно,необосновано,постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Не може съдът да вменява във вина на дружеството ищец,че вещите били непотърсени и изоставени.От представените доказателства е видно,че ООД „ ***“ е отправяло множество искания за връщане на вещите,първата молба е с дата 19.12.2009г.,поради което вещите не могат да се считат за изоставени.Същите не могат да бъдат похабени или отчуждени,а задължително подлежат на връщане,или респективно ответното дружество-пазач дължи заплащане на тяхната равностойност.

Неправилно ДРС е приел датата 28.07.2011г. за начална дата,от която започва да тече петгодишния давностен срок.На тази дата ЧСИ не е извършил никакви действия по предаване на вещите и няма съставен протокол,който да удостоверява,че те не са налични на мястото,на което са оставени за отговорно пазене.По искане на дружеството ищец ЧСИ насрочва действия по предаване на движимите вещи на дата 10.01.2012г.,за която дружеството-пазач ООД „ Е.Г.“ е редовно уведомено с получено на 09.01.2012г.съобщение.Именно на тази дата ЧСИ констатира в присъствието на представител на ищцовото дружество,че вещите не са налични в обекта,където съдебният изпълнител ги е оставил на отговорно пазене.На тази дата и дружеството ищец е узнало,че собствените му движими вещи не са налични,поради което от 10.01.2012г.започва да тече петгодишния давностен срок и към датата на подаване на исковата молба той не е изтекъл.

По гореизложените съображения,въззивникът претендира обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на ДРС за ново разглеждане от друг състав.В условията на евентуалност прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно,постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон,при несъответствие със събраните по делото доказателства и вместо него постановяване на друго,с което предявените искови претенции да бъдат изцяло уважени.Прави се искане за присъждане и на всички сторени по делото разноски.

В депозиран по делото писмен отговор,по подробно изложени в него съображения,въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.И.Ж.,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане и на сторените разноски.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,изразените становища на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.Направеното от въззивника възражение за недопустимост на атакувания съдебен акт е неоснователно.

В доклада си по делото и в обжалваното решение първоинстанционният съд е квалифицирал предявения главен иск като такъв по чл.45,ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.471,ал.1 от ГПК.С протоколно определение от 27.02.20**г. ДОС е констатирал,че така дадената правна квалификация е в противоречие с приетото с т.1 от ППВС № */59г.,че отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица,които са причинили вредата със свои виновни действия или бездействия.Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД.При описаните в исковата молба и в писмена молба,вх.рег.№ **/15.02.2017г.за отстраняване нередовностите на исковата молба фактически обстоятелства и заявения петитум,въззивният съд е приел,че правилната правна квалификация на главния иск е чл.49,във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.471,ал.1 от ГПК. Приемането на различна правна квалификация на главния иск от настоящата инстанция в случая е допустимо и не води до недопустимост на обжалваното решение.Трайно установена е практиката на ВКС,че правното основание на иска се определя както от първоинстанционния съд,така и от въззивната инстанция въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства.В случая,ДРС правилно е обсъдил наведените от ищеца факти и обстоятелства,но е определил неправилно правната квалификация на главния иск,поради което въззивният съд е посочил правилната правна квалификация и е указал е на страните разпределението на доказателствената тежест съобразно новата квалификация.

При предявена претенция по чл.49,във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.471,ал.1 от ГПК и съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум,в тежест на ООД „ ***“ е да докаже при условията на пълно и главно доказване: Противоправно поведение на управителя на ООД „ Е.Г.“,който в качеството му на законен представител на ответното дружество,назначено за пазач от ЧСИ,не е изпълнил възложеното му задължение,вменено от чл.471,ал.1 от ГПК,да опази и върне на ищеца предадените му за пазене вещи,а незаконно ги е отчуждил;Причиняването на вреда при или по повод възложената работа;Причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу исковете.

Страните не са направили доказателствени искания във връзка с дадената от въззивния съд правна квалификация.

Събраните пред първоинстанционния съд доказателства обосноват извод,че като основателен и доказан главният иск следва да бъде изцяло уважен.

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна,че ООД „ Е.Г.“ не носи отговорност за пазене на вещите,тъй като не е назначавано за пазач - за пазач е назначено физическо лице.

ООД „ Е.Г.“,ЕИК ***,гр.Д. е взискател по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Л.Т..Видно от протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот,на 14.12.2009г. ЧСИ Т. е въвела взискателя във владение на недвижим имот,находящ се в гр.Б.,ул.“ Х.Б.“ № **,представляващ дворно място,ведно с построената в него бензиностанция.При въвода във владение в имота в същия са намерени и описани движими вещи,намиращи се в държане на ООД „ ***“,ЕИК *** - трето незадължено лице по изпълнителното дело.Движимите вещи са поверени на отговорно пазене на Н.П.С.,в качеството му на представляващ дружеството взискател ООД „Е.Г.“,т.е за пазач е назначено дружеството взискател,чрез законния му представител - управителя на това дружество.

Несъстоятелен е довода на въззиваемата страна,че извършеното от съдебния изпълнител и обективирано в протокола от 19.12.2009г.действие по назначаването на взискателя като пазач на движимите вещи не е произвело правен ефект,тъй като описаните в протокола движими вещи не били предмет на принудително изпълнение,поради което за вещите отговарял единствено съдебният изпълнител.

Въпросът законосъобразно или не ЧСИ Т. е назначила ООД „Е.Г.“ за пазач на процесните движими вещи не е относим към релевантните по спора обстоятелства,поради което не следва да бъде обсъждан.След като е назначено от ЧСИ Т. за пазач на движимите вещи,за дружеството взискател е възникнало законовото задължение по чл.471,ал.1 от ГПК да съхранява вещите,съответно забрана да ги предава на друго лице,или да се разпорежда с тях.Не кореспондира със закона,поради което не се споделя като основателно,твърдението на въззивника,че главният иск не намира правно основание в чл.471,ал.1 от ГПК,тъй като цитираната разпоредба се отнасяла само за длъжник.Нормата на чл.471,ал.1 от ГПК урежда задълженията на пазача,а съгласно чл.470,ал.1 от ГПК,ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта,или ако съдебният изпълнител прецени,че тя не трябва да се остави у него,вещта се предава за пазене на взискателя,както е в случая,или на пазач,назначен от съдебния изпълнител.

Безспорно установено по делото е ,че в настоящия случай взискателят по изпълнителното дело е нарушил задълженията си на пазач,като е извършил действия по фактическо предаване на процесните движими вещи на друго лице – приобретателя на недвижимия имот ООД „ Л.“.По силата на споразумение от 14.12.2009г.,ООД „ Е.Г.“ е предало на ЕООД „Л.“,ЕИК **,гр.Б.,владението върху придобития в резултат на принудителното изпълнение по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Л.Т.недвижим имот,представляващ бензиностанция и газостанция,находящи се в гр.Б.,ул.“ Х.Б.“ № **.Съгласно отговора на исковата молба,вещите са се намирали в недвижимия имот до изтичане на срока,в който е следвало да бъдат изнесени от ООД „ ***“,след което са били предадени от представляващия ООД „Е.Г.“ – Н.П.С. на приобретателя на недвижимия имот – ЕООД „Л.“.

Пазачът в изпълнителното производство се назначава от съдебния изпълнител и само той може да го замени,респ.освободи от задължението му.Пазачът е длъжен да предаде вещта на съдебния изпълнител при поискване или на посочено от него лице.В случая не е установено наличие на разпореждане на съдебния изпълнител ЧСИ Л.Т.за предаване на процесните движими вещи от пазача на третото лице ЕООД „Л.“. Назначеният за пазач взискател по изпълнителното дело не е и освободен от възложените му задължения с нарочен акт на съдебния изпълнител.В този смисъл неоснователно е възражението на ООД „ Е.Г.“,че след 19.12.2009г. бил освободен от отговорност като пазач,тъй като ООД „***“ е следвало да изнесе процесните движими вещи от недвижимия имот,в който са оставени на отговорно пазене на взискателя,на 19.12.2009г.На тази дата вещите не били потърсени,видно от съставения и двустранно подписан от представляващите ООД „Е.Г.“ и ЕООД „Л.“ протокол,поради което след тази дата пазачът нямал ангажимент за пазенето им.

Събраните по делото писмени доказателства не представляват опора за несъмнен извод и ,че 19.12.2009г.е денят,определен за изпълнение задължението на ООД „ ***“ да изнесе процесните движими от недвижимия имот.

По отношение деня за изпълнение на това задължение протоколът от 14.12.2009г. съдържа неяснота,тъй като сочи два различни срока за падеж на задължението.От една страна,съдебният изпълнител е определил 7-дневен срок за изнасяне на вещите от процесния имот,като е отразил,че този срок е съгласуван между заварените в имота лица и взискателя.Седмодневният срок,считано от 14.12.2009г.,съгласно правилото на чл.60,ал.5 от ГПК,е до 21.12.2009г.вкл.От друга страна,като дата за изнасяне в протокола е визирана датата 19.12.2009г.При това положение,уговорката относно срока за изпълнение на задължението на ООД „ ***“ да изнесе процесните движими подлежи на тълкуване.След като съдия-изпълнителят е определил по-дълъг срок за извършване на действието от посочената в протокола дата 19.12.2009г. и към 19.12.2009г.този срок не е изтекъл,то неизпълненото на 19.12.2009г.задължение не се смята за просрочено,съответно възражението на ООД „ Е.Г.“,че след 19.12.2009г. бил освободен от отговорност като пазач е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на въззиваемата страна,че насрочените след изтичане на срока за вдигане на движимите вещи действия на съдебния изпълнител не могат да ангажират ООД „ Е.Г.“.Както вече се посочи в настоящия акт,докато пазачът не бъде освободен като такъв от съдебният изпълнител,той е длъжен да изпълнява възложените му задължения,като е обвързан от разпорежданията на ЧСИ.Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на въззиваемата страна,че не била уведомена от съдебния изпълнител за насрочването на нови дати за предаването на процесните вещи.От документите,изискани от ЧСИ Л.Т.и приложени по гр.д.№ **/2017г.по описа на ДРС се установява,че на 21.12.2009г.,т.е преди изтичането на определения 7-дневен срок за изнасяне на вещите,ООД „ ***“ е сезирало съдебния изпълнител с искане за удължаване на срока за вземане на вещите,предвид обстоятелството,че метеорологичните условия рязко са се влошили и са създали обективни пречки по организиране на приемо-предаването.С повторно искане от 20.10.2010г.е заявено желанието на дружеството за вземане на оставените в имота вещи.На 27.04.2011г.е постъпила поредна молба в тази насока,връчена на пазача на 09.05.2011г.С нова молба от 15.06.2011г.,към която са приложени Постановление № **/06.04.2011г.на Районна прокуратура,гр.Б. и Постановление № **/26.05.2011г. на Окръжна прокуратура,гр.Д.,е отправено искане до съдебния изпълнител за определяне на нова дата за предаване на вещите.Копие от молбата е връчено на представляващия ООД „ Е.Г.“ Н.П.С. на 22.06.2011г.С връчено на представляващия ООД „ Е.Г.“ Н.П.С. на 25.07.2011г.съобщение съдебният изпълнител уведомява дружеството,че е насрочил предаването на вещите на 28.07.2011г. от 9.30 часа.В тази връзка ООД „ Е.Г.“ уведомява ЧСИ,че е предал вещите на третото лице ЕООД Л.“,тъй като намира,че след изтичане на определения в протокола от 14.12.2009г.срок те са непотърсени.С връчено на пазача съобщение,изх.№ **/04.01.2012г.съдебният изпълнител го уведомява,че насрочва дата за предаване на вещите 10.01.2012г. от 10.00ч.Съставеният на тази дата в присъствието на управителя на ООД „ ***“ протокол удостоверява,че вещите не се намират в обекта и не са предадени на дружеството.

С оглед горните фактически констатации,неправилен и необоснован е извода на първоинстанционния съд,че главното вземане на ООД „ ***“ е погасено по давност,тъй като петгодишният давностен срок за него е започнал да тече от 28.07.2011г.-деня на изтичане на срока за предаване на движимите вещи и към 10.01.2017г.-датата на подаване на исковата молба е изтекъл.Липсват доказателства ООД ***“ да е редовно уведомено за насроченото за 28.07.2011г. предаване.Върху приложеното по делото съобщение до дружеството е отбелязано,че същото му е изпратено по пощата на 26.07.2011г.,но няма доказателства за връчването му.Не са налице и такива,удостоверяващи,че на 28.07.2011г. съдебният изпълнител е предприел действия за предаване на вещите,които да са удостоверени в съставен за целта протокол.При това положение,липсва опора за извод,че считано от 28.07.2011г.за ищеца е започнал да тече петгодишния давностен срок за предявяване на вземането му за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в размер на равностойността на невърнатите му от назначения пазач движими вещи.Действието на ЧСИ по предаване на вещите е документирано в протокол от 10.01.2012г.,за която дата страните са редовно уведомени,именно на тази дата в присъствието на представител на ООД ***“ е установено,че вещите не са налични,поради което от 10.01.2012г.вземането за равностойността на вещите е станало изискуемо,съответно е започнал да тече 5- годишния давностен срок и на 10.01.2017г.той не е изтекъл.

След като ООД „ Е.Г.“ в нарушение на законовото си задължение по чл.471,ал.1 от ГПК да съхранява вещите в качеството си на назначен от ЧСИ пазач чрез представляващия дружеството управител противоправно се е разпоредило с тях,предавайки ги преди изтичане на срока,определен от ЧСИ,и без разрешение на последния на трето лице,то той е причинил имуществена вреда на ООД ***“ в размер на равностойността на вещите.Налице е причинна връзка между противоправното поведение на пазача и настъпилия вредоносен резултат,поради което ООД „ Е.Г.“ е длъжен да възстанови равностойността на възложените му за пазене вещи.

Стойността на вещите и завеждането им в активите на ООД ***“ не е установено от ищеца по гр.д.№ **/2017г.с назначената за целта експертиза,тъй като ООД „ Е.Г.“ не е предоставило достъп на експерта до вещите.Сред тях,видно от протокола от описа от 14.12.2009г.,се е съхранявала и документацията на ищцовото дружество в кашони.Възражението на въззиваемата страна,че по делото липсвали данни,че става дума за счетоводна документация,е неоснователно предвид показанията на свидетелка Е.Д.,водила счетоводството на ООД ***“.Съгласно тези показания,счетоводната документация е съхранявана в кашони,в които е имало фактури в отделни папки,месечни регистри,годишни регистри,счетоводни регистри.Кашоните са били пълни с документи,а върху тях са били поставени касовите ролки,изрично посочени в протокола на ЧСИ.Неоснователно е и възражението на ООД „Е.Г.“,че на основание чл.164,т.2 от ГПК,свидетелските показания относно съдържанието на съхраняваната в кашоните документация са недопустими.По отношение на удостоверителните изявления на съдебния изпълнител за извършените от него или пред него действия няма забрана за оборването им със свидетелски показания.Верността на удостоверените от ЧСИ обстоятелства,които не са свързани с изразена от негова страна воля,може да бъде оспорена и за установяването на тези факти,обстоятелства и действия са допустими всички доказателствени средства,вкл.свидетелски показания,предвид неприложимостта на чл.164,ал.1,т.2 от ГПК.При това следва да се приеме,че като противоправно се е разпоредил с вещите,възложени му на отговорно пазене,сред които и счетоводната документация на ООД ***“,до която не е предоставил достъп на вещото лице,ООД „Е.Г.“ е създало пречки за изготвяне на назначената по делото експертиза.С оглед горното и на основание чл.161 от ГПК,съдът намира за доказано твърдението,че процесните движими вещи са били вписани в активите на ООД ***“ и към момента на предаването им на ООД „Е.Г.“ са възлизали на сочената от ищеца стойност от 62 287.94 лв.

Предвид гореизложеното,като основателен и доказан главният иск с правно основание чл.49,във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.471,ал.1 от ГПК следва да бъде изцяло уважен,като ООД „Е.Г.“ бъде осъдено да заплати на ООД ***“ сумата от 2 800лв.,като част от общо задължение в размер на 62 287,94лв.,представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на законовото задължение по чл. 471, ал. 1 ГПК да опази и върне предадени му с протокол от 14.12.2009г. от ЧСИ Л.Т.. за пазене движими вещи,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.01.2017г.,до окончателното й изплащане.

Относно акцесорната претенция за сумата от 1300 лв.,претендирана като обезщетение за забава в плащането на главното задължение,като частичен иск от сумата от 31 764,12лв.,представляваща обща мораторна лихва върху главното задължение от 62 287,94лв.,начислена за периода от 10.01.2012г.- 09.01.2017г.:

При положение,че главното вземане не е погасено по давност,разпоредбата на чл.119 от ЗЗД е неприложима,а изводът на ДРС,че поради погасяване на процесното главно вземане е погасено и произтичащото от него допълнително вземане за лихва в плащането му,е неправилен.

С оглед основателността на главната претенция в посочения размер,основателна съгласно разпоредбата на чл.86,ал.1,във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД,се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на узнаване на увреждането - 10.01.2012г.Претенцията е и доказана в пълен размер.Размерът на обезщетението за забава върху главница в размер на 62 287.94лв. за периода 10.01.2012г.-09.01.2017г.,изчислено от съда с електронен калкулатор за законна лихва,възлиза на сумата от 31 764.12 лв.,поради което предявеният акцесорен иск за сумата от 1 300 лв.,като част от сумата от 31 764.12 лв. следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора и след отмяна изцяло на обжалваното решение като неправилно,на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ООД „ ***“ следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски,в размер на общата сума от 246.00 лв.,от която:164.00 лв.-сторени разноски пред първата инстанция,представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото;82.00 лв.-сторени по настоящото дело разноски,представляващи заплатена държавна такса по жалбата.

Воден от горното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № **/16.10.2017г.,постановено по гр.д.№ **/2017г.по описа на Д.ки районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ООД „Е.Г.” ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д., ул.”С.С.”№*,офис **,представлявано от Н.П.С.,ЕГН:**********,да заплати на ООД „***”,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”С.”,бл.**,вх.*,ет.*,ап.*,представлявано от И.К.Д.,ЕГН:**********,сумите: 2 800.00 лв./две хиляди и осемстотин лева/,като частичен иск от общо задължение в размер на 62 287,94лв., представляваща обезщетение за вреди в резултат на неизпълнение на законовото задължение по чл. 471, ал. 1 ГПК да опази и върне на ООД „***” предадени му за пазене с протокол от 14.12.2009г. от ЧСИ Л.Т.. по изп.д.№ *** движими вещи,което обезщетение е в размер на равностойността на вещите,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.01.2017г.,до окончателното й изплащане; 1 300.00 лв./хиляда и триста лева/,като частичен иск от общо задължение в размер на 31 764,12лв.,представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение,дължимо за периода от 10.01.2012г.,до 09.01.2017г.; 246.00 лв./двеста четиридесет и шест лева/- сторени по делото разноски,от която:164.00 лв.- заплатена държавна такса за образуване на гр.д.№ **/2017г.по описа на ДРС;82.00 лв.-заплатена държавна такса по жалбата,въз основа на която е образувано вз.т.д.№ 21/20**г.по описа на ДОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.