Р Е Ш Е Н И Е

№___61____/ 27.03.2018 год. ,гр.Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На тринадесети март 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 32 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И.И.К. ЕГН-********** *** срещу Решение № 113 от 06.12.2017 г. ,постановено от Д.ки районен съд по гр.дело № 1712/2017 г. ,с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „В. И. К.” АД, ЕИК **** иск за заплащане на сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие претърпян на 28.05.2016г. инцидент – спъване във водопроводен кран, находящ се в гр.Д. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 28.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи иска.

Излагат се съображения,че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон.

Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че искът е неоснователен, тъй като легитимирана да отговаря за причинените вреди било О. град Д. като собственик на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно - защитната система, които обслужват територията на съответната О. и не са включени в в уставния фонд на търговски дружества.

Съгласно чл.7, т.4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К” ЕООД град Д. бил длъжен да поддържа изградената В и К система, включително водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопастност при работаа съгласно т.8,бил длъжен да осъществява експлоатацията на водоснабдителната и канализационна система в съответствие с изискванията на действащото законодателство.

Съгласно чл.7, ал.З от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителната и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите.

Според Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги В и К услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, които се извършват от В и К оператори.

Освен това съдът не е отчел признанието на ответното дружество, че същото е собственик на водопроводния кран. Затова В и К оператора бил длъжен да поддържа своите системи в изправно състояние, за да функционират съобразно предназначението си, да са поставени на съответните места, същите да са обезопасени, като при неизправност или промяна, вследствие на продължителна експлоатация да поставят сигнализация.Освен това вещото лице по делото установило при извършен оглед на място, че няма следи от трайно поставено обезопасяване на крана или трайно поставена сигнализация за наличието на препятствия по тротоара.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.

Сочи,че съдът е посочил, че отхвърля иска поради това, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице пропадане на тротоарната настилка около водопроводния кран, което е в резултат на слягане на основата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството пред първостепенният районен съд е образувано по подадена искова молба от И.И.К., ЕГН ********** *** срещу „В. И. К.” АД иск за заплащане на сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания от претърпян на 28.05.2016г. инцидент – спъване във водопроводен кран, находящ се в гр.Д. в близост до пресечката на улица "Б." с улица "Г. Г.", ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 28.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Твърдяла е че отговорност за вредите носи ответника като собственик на крана,който бил монтиран в отклонение от технически правила.

Ответникът е признал е,че кранът,в който ищцата се е спънала е негова собственост,но е оспорил основателността на иска по съображения,че същият е правилно монтиран,но поради слягане на настилката в годините след неговото поставяне,същият е останал над нивото на настилката.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел,че не се е доказало по делото наличието на неправилен монтаж на процесния кран.

По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза ,чието заключение не е оспорено.Според вещото лице около водопроводния кран се установява пропадане на тротоарната настилка,което вероятно се дължи на неспазена технология при полагане на асфалтобетоновата настилка.Вещото лице установява също така,че към момента на огледа на место не е налично обезпасяване на крана или трайна сигнализация за наличието на препятствие.

При това положение и при указаната доказателствена тежест по чл.154 от ГПК,настоящият състав приема,че ищцата по делото не е доказала твърденията си,че кранът е бил монтиран в отклонение от технически правила,поради което и не носи отговорност за настъпилия инцидент,а същата е за собственика на улицата - О. Д. ,чието е задължението да сигнализира наличието на препятствие и съответно-да отстрани слягането на настилката.

С оглед на така изложеното, решението на първоинстнационния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение.Въззивника направи възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 540 лв..Съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения,чл.5,ал.2,т.2,с оглед обжалваемия интерес,минималното възнаграждение е определено в размер на 475 лв.,поради което възражението е основателно над посочения размер и на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в този размер.

Водим от горното съставът на Д.ки окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113 от 06.12.2017 г. ,постановено от Д.ки районен съд по гр.дело № 1712/2017 г..

ОСЪЖДА И.И.К. ЕГН-********** *** да заплати на „В. И. К.” АД, ЕИК ****, сумата от 475 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.