Р Е Ш Е Н И Е №59

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич, 26.03.2018 г.

ДАБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на тринадесети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.т..д.№34

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от „/наименование/“ ЕООД,ЕИК /номер/ ,със седалище и адрес на управление /населено място/,представлявано от А.Г.З.чрез пълномощника си адв.Ч.,с адрес *** срещу Решение №1111 от 30.11.2017г.по гр.д.№1919/2016 г.на ДРС,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу ответниците Д. К. Т. С.,с адрес –гр. С.,ул.“ С. В.“№*,представляван от З. С.и Д. Т.„Й. Й.“,с адрес –гр.Д. ,ул.“Б. „№5,представляван от Директора И. М. за заплащане от страна на ответниците на следните суми:1/сумата от по 5563,50лв.-главница,представляваща половината от остатъка от дължимо плащане на цената на доставено течно гориво,на основание Договор от 04.12.2006г.,съгласно фактура №814/13.02.2009г.,ведно със законната лихва ,считано от 02.07.2015г.до окончателното изплащане на главницата;2/по 4 530,13 лв.-половината от дължимото плащане за доставено течно гориво,на основание Договор от 04.12.2006г.,съгласно фактура №1773/19.01.2011г.,съгласно ф-ра №1773/19.01.2011г.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от датата на предявяване на исковата молба от 02.07.2015г.до окончателното й заплащане;3/по 1704,95 лв.-обезщетение за забава върху главницата от 5 663,50 лв. за периода 02.07.2012г.до 02.07.2015г.;4/по 1363,71 лв.-обезщетение за забава върху главницата от 4 530,13лв.за периода 02.07.2012г.до 02.07.2015г. и следващите се на ищците съдебно деловодни разноски.Като трето лице помагач в процеса е участвала О. С..

Жалбата е депозирана в срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок от ответниците по делото не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Ответникът по жалбата ДКТ“ С.“,гр. С. не се представлява.

Въззиваемата страна ДТ“Й. Й.“,гр.Д.,чрез процесуалния си представител адв.В.И. оспорва основателността на подадената жалба.

О. С. не взема становище по жалбата.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно-счетоводна експертиза,приема за установено следното:

Първоначалната искова молба е заведена пред СРС срещу Д. М. Ф.,като ищецът основава претенциите си на два сключени с О. С. борсови договори ,а именно Борсов договор№456/21.12.2007г. и Борсов договор №681/18.08.2011г.Впоследствие с уточняваща молба от 25.01.2017г. ,адресирана до РС гр.Д. ищецът уточнява,че основанието на иска е сключен договор за търговска продажба с продавач „Б. Т.“ЕООД ,купувач ДКТ „С. Д.“ и предмет –доставка на горива на купувача,за което са издадени двете процесни фактури.Датата на плащане е момента на доставката.

С Определение от 02.10.2015г. по гр.д.№38587/2015г.по описа на СРС в процеса са конституирани като страни ДКТ“ С.“ и Т. П. Ц.„Й. Й.“,гр.Д..Прекратено е производството срещу Д. ,чрез М. Ф..С Определение от 13.01.2015г. на СРС по гр.д.№38587/2015г.по описа на съда производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност на РС гр.Д..

По повод подаден отговор от Д. Т.„Й. Й.“ и по искане на ищеца по делото ,като втори ответник е конституиран ДТ“Й. Й.“,гр.Д..,правоприемник на ТПЦ“Й. Й.“,гр.Д.-Разпореждане от 28.07.2916г.на ДРС.

По делото са приети две неподписани от ответниците фактури,издадени от „/наименование/“ЕООД доставчик на ДКТ“С. Д.“получател ,а именно ф-ра №814/13.02.2009г. и ф-ра №1773/19.01.2011г.Като доказателства за предоставяне на стоката по първата фактура е представения приемателно-предавателен протокол от 13.02.2009г.,а като доказателство за предаване на стоката на Д. Т.С. е представен документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки от 19.01.2011г.Следва да се отбележи,че стоката е предназначена за ДКТ“С. Д.“,а в акцизния документ е положен печат на Д. Т.гр. С..

ДКТ“С. Д.“ е преобразуван с Постановление №152/28.07.2010г. на МС –чл.6 чрез разделяне в К. Т.С. и Д. Т.С..Не се установи кои активи и пасиви са преминали към двете културни институции-липсва разделителен протокол.

С постановление №107 от 26.04.2011г. на МС е постановено преобразуването чрез вливане на Д. Т.С. и Д. Т.„Й. Й. „в Т. П. Ц.„Й. Й.“-Д..Упоменава се,че същите са правоприемници на слелите се театри.

С Постановление №45 от 06.03.2014г. на МС се преобразува К. Т.„ С.“ в ДКТ „ С.“.

С уведомително писмо от 27.06.2017г. ,изхождащо от главния счетоводител на Д. Т.„ С.“се потвъждава дължимостта на сумата от 30 529,28 лв.по сметка 4010“Задължения към доставчици в страната“,без да се посочва по кои фактури са задълженията .

Вещото лице по делото е установило,че с превода на сумата от 33 928,32 лв.на 15.02.2010г. е частично погасена ф-ра №814/13.02.2009г.до размер от 5 637,16 лв. с остатък за плащане 11 327 лв.Наредител на сумата е Д. –К. Т.С..

Плащането на сумата е преди разделянето на ДКТ“С. Д.“ от 28.07.2010г.

От свидетелските показания на св.Д.,който до 2006г. е бил заместник директор на Д. К. Т.,а от 01.09.2011г. е бил на работа в Д. Т.се установява,че горивото за Т. е доставяно от О.та по заявка на Т. ,по договор с ищеца по делото,а О.та е заплащала на „Б. Т.“.Танкерът за горивото бил общ –на О. Б.и Т..Установили се липси на три тона нафта.

Настоящата инстанция счита,че не са събрани доказателства относно правоприемството на ответниците по делото на конкретните задължения по двете издадени фактури на ДКТ“С. Д.“.Това е в доказателствена тежест на ищеца по делото,който твърди този факт и черпи права от него.Не са представени разделителни протоколи на имуществото на разделящите се културни институции нито към 28.07.2010г.,когато ДКТ“С. Д.“ се разделя на Д. Т.С. и К. Т.С.,нито към 26.04.2011г. при сливането на Д. Т.С. и Д. Т.„Й. Й. „в Т. П. Ц.„Й. Й.“-Д..

Поради това не може да се направи категоричен извод,че задължението на ДКТ“С. Д.“ е преминало към Д. Т.С.,респективно към ответника ДТ“Й. Й. „гр.Д.-правоприемник на Т. П. Ц. „Й.Й.“-Д..

Плащането на част от сумата по ф-ра №814/13.02.2009г. е извършено преди разделянето на два самостоятелни Т.-така плащането е на 15.02.2010г., а разделянето е на 28.07.2010г.Т.е.извършеното частично плащане по първата фактура не може да се зачете като извънсъдебно признание на задължението от страна на Д. Т.С.,още повече че наредител е Д. К. Т.С..Потвърждението на салдото по сметка 4010“Задължения към доставчици в страната“ е извършено от лице без представителна власт спрямо Д. Т.С..Същото не съдържа и информация по кои конкретно фактури се потвърждава задължението.

Предвид изложеното неоснователна е претенцията на ищеца по делото за заплащане на цената на доставените по двете фактури стоки,насочена към ответниците по делото,в качеството им на правоприемници на ДКТ“С. Д.“гр. С..

С тези мотиви решението на Д.ки районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се претендират разноски в настоящата инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1111 от 30.11.2017г.по гр.д.№1919/2016 г.на ДРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.