Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

Гр.ДОБРИЧ 20.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИНАДЕСЕТИ МАРТ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 37/2018г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от М.Й.М.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 351/2017г.по описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево,Решение №136/14.12.2017г.

Като твърди,че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според оплакванията в жалбата,първоинстанционният съд неправилно е ценил свидетелските показания.Липсват разсъждения и обсъждане на показанията на разпитаните свидетели в дълбочина,като съдът се е ограничил само да констатира,че показанията са „ неясни“ и „оскъдни“.Вярно е точно обратното,свидетелските показания са достатъчно ясни и точни,за да се обоснове извод,че двете действия по плащането не представляват изискуемите от закона конклудентни действия по приемане на наследството.В този смисъл изводът на съда,че плащането от страна на М. на две поредни погасителни вноски в месеците след смъртта на баща й представлява конклудентни действия по приемане на наследството,което изключва последиците на сторения по-късно отказ от наследство,е необоснован.Жалбоподателката смята,че двете процесни плащания от нейна страна на кредита на починалия й наследодател не представляват действия по приемане на наследството,а такива по обикновеното му управление.Плащането,извършена от М. е по волята на наследодателя й,изразена преди смъртта му и със негови средства.При положение,че са доказани произхода на средствата за двете погашения,целите и мотивите за извършването им,не са налице категорични действия по приемане на наследството,поради което и извършеният впоследствие отказ от наследството не е недействителен.

В депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна,чрез пълномощника си-юрисконсулт Б.Н.,по подробно изложени аргументи изразява становище за неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,както и юрисконсултско възнаграждение в размер,определен от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

Според въззиваемата страна,правилно първоинстанционният съд е приел,че двете процесни плащания представляват конклудентни действия по приемането на наследството,тъй като с плащането се намалява пасива на наследството,поради което то не може да се третира като действие по обикновено управление.Цитира се съдебна практика на ВКС,според която плащането по заем или банков кредит на починалия наследодател представлява действие по приемане на наследството по смисъла на чл.49,ал.2 от Закона за наследството.След като наследството е прието чрез извършените плащания и приемането впоследствие не може да бъде отменено от извършилото го лице,извършеният впоследствие отказ от наследство е недействителен поради невъзможен предмет.Налице са доказателства,че М. е извършила действия,които несъмнено сочат на намерението й да приеме наследството на своя наследодател.Представените по делото писмени доказателства,вкл.изготвената ССЕ,доказват по безспорен начин въпросните две плащания на суми по кредита на Й. А.,извършени след неговата смърт,доказано е и че плащанията са извършени от дъщеря му.В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства,които първоинстанционният съд правилно е анализирал и изследвал.Показанията на свидетелите са неубедителни,на места противоречащи си,като същите не доказват твърдението на М.,че е получила 160 лв.от баща си,със заръката да ги внесе следващите месеци по кредита му.Дори да се приеме,че това е така,горното сочи на договор за поръчка,който се прекратява със смъртта на някоя от страните.При условие,че плащанията са извършени след смъртта на Й. А.,същите не могат да се считат за такива,извършени в изпълнение на задължение по договор за поръчка,а такива,извършени от името на М.,което е видно и от платежните документи.Признаване на факта на приемане на наследството е и признанието на ищцата,че „ е доплатила и от нейните средства“.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като неоснователна жалбата подлежи на отхвърляне.

Обжалваното решение е валидно,допустимо и правилно и не страда от визираните във въззивната жалба пороци.

По делото няма спор относно фактите – че наследодателят на ответницата и нейн баща е получил от ищеца кредит за текущо потребление в размер на 4 000 лв.,който не е погасил в договорения срок;че към датата на подаване на исковата молба,въз основа на която е образувано производството по гр.д.№ 351/2017г.по описа на ГТРС,е налице забава в плащанията по главница и/или лихва,като дължими са 37 броя месечни погасителни вноски по кредита;че след смъртта на кредитополучателя Й. С. А.същият е оставил наследници по закон от първи ред – ответницата М.Й.М.,ЕГН:**********-дъщеря и С. Й. Г.,ЕГН:********** – дъщеря;че след откриване на наследството,което в случая е станало на 13.03.2014г.,когато е починал Ъ. С. А.,видно от операционни бележки № 53/04.04.2014г. и № 39/07.05.2014г. и от неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ,ответницата М. е внесла по разплащателна сметка на своя баща сумите от 80.00 лв.(на 08.04.2014г.) и 90.65лв.(на 07.05.2014г.),с които суми са извършени погашения по кредита;че след извършване на тези погашения ответницата е направила отказ от наследството на своя баща,който отказ е вписан в особената книга,водена от Районен съд,гр.Генерал Тошево под № 11/15.07.2014г.;че от своя страна наследницата С. Й. Г. също е направила отказ от наследството на Й. А.,който отказ е вписан в особената книга,водена от Районен съд,гр.Генерал Тошево под № 14/02.09.2014г.;че в изпълнение разпоредбата на чл.84,ал.1 от ЗЗД ищцовата банка е изпратила до ответницата покана – уведомление,изх.№ 0509/01.06.2017г.,за плащане в 7-дневен срок от получаването на наследственото задължение;че поради неплащане в дадения срок и на основание т.20.1.1 от Общите условия „БДСК“ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем;че с оглед заключението на ССЕ претендираните с исковата молба парични суми по пера са доказани в пълен размер.

Съгласно чл.48 от ЗН-наследството не преминава по право и автоматически към наследниците.Лицата,които имат право да наследяват,се призовават към наследяване.Придобиването на наследството става с приемането му,което може да бъде изрично или мълчаливо,и то има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

Безспорно е в процесния случай,че ответницата М. не е приела изрично наследството на баща си Й. А..Спорът по делото е дали е налице от нейна страна мълчаливо приемане на това наследство.

Мълчаливо приемане е налице,когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството,като законът е дал възможност на съда-при всеки конкретен случай,извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото,да преценя дали извършените действия сочат воля за приемане.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на въззивника за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първостепенния съд,изразяващо се в неправилна преценка на ангажираните по делото гласни доказателства.Всички доказателства,вкл. и гласните,са обсъдени правилно от първоинстанционния съд,преценени са в тяхната съвкупност и в съответствие с тях са направени верни и точни правни изводи.

При мълчаливото приемане на наследството се касае за действия,които не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им.По правило приемането следва да се изрази в активни действия,разкриващи намерението,каквито действия представляват заплащането на дълг на наследодателя.

От представените и приети,като неоспорени писмени доказателства,представляващи платежни нареждания за осъществени плащания от страна на М. за задължения на нейния наследодател към ищеца,се установява несъмнено проявлението на онези активни действия,от които следва да бъде прието,че ответницата е приела наследството,останало след смъртта на кредитополучателя Й. А.,поради което и вписаният впоследствие отказ от наследство е недействителен.Въпросните две плащания на суми по кредита на Й. А. след неговата смърт са установени по несъмнен начин и от изготвената ССЕ.Видно от платежните документи,М. е лицето,което е внесло сумите,поради което следва извода,че става дума за нейни лични средства.Плащайки,ответницата намалява своя патримониум,а не на някой друг,плащанията са се отразили в нейната правна сфера,намалили са нейното имущество и тъй като става дума за наследствено задължение,чл.49 от ЗН и трайната съдебна практика считат това действие за приемане на наследството.Твърдението на ответницата,че е получила 160 лв. приживе от баща си,със заръката да ги внесе следващите месеци по кредита му,са недоказани както с оглед писмените доказателства,така и с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна.Показанията на свидетелите освен,че са взаимно противоречащи си,са недостатъчни и неубедителни,за да подкрепят защитната теза на ответницата.Така,св.В.заявява,че срещата,на която Й. М.дал пари на дъщеря си,се е състояла в дома на свидетеля.Според показанията на св.Н. К.,въпросната среща била в дома на М.М..В крайна сметка и двамата свидетели заявяват,че Й. А. е дал някакви пари на М.М.,но в този момент свидетелите не са възприели нито за каква точно сума става дума,нито с каква цел са били дадени парите.Както се посочи в настоящото изложение,при отговор на въпроса налице ли е мълчаливо приемане на наследството,съдът следва да извърши цялостна преценка и съпоставка на всички доказателства по делото.Освен недоказано с оглед гласните доказателства,твърдението на ответницата,че двете погашения по кредита са направени изцяло с парични средства от наследодателя й,се опровергава от обясненията,които самата тя дава в хода на производството.Така,в отговора на исковата молба М. признава,че при втората вноска се наложило да доплати и от нейните средства,тъй като дадените от баща й пари недостигнали,което само по себе си представлява приемане на наследството и признаване на този факт.Не е без значение и следва да бъде отчетено и обстоятелството,че ответницата навежда противоречиви твърдения относно извършените от нея плащания.В отговора на исковата молба тя заявява,че на два пъти била внесла суми по кредита,но едва при втората вноска,на 07.05.2014г.разбрала за пръв път от банковите служители подробности относно кредита на баща й.В хода на устните състезания процесуалният представител на ответницата пък заявява,че когато плащала сумите,ответницата не знаела за какво се отнасят,а така също твърди,че двете плащания не били вноски по кредит.Освен това,не следвало да се счита,че плащайки сумите,М. е приела наследството,защото внесените суми не отговаряли по размер на вноските по погасителния план.Независимо дали плащането на наследственото задължение е частично или пълно,то и в двата случая е налице намерение за плащане на наследствен дълг,респ.приемане на наследство.Нелогични са и твърденията на ответницата,че баща й е живял в дома на сестра й С. Г.,но не на нея,а на М. е оставил пари да плаща кредита му.

По гореизложените мотиви,ДОС намира,че следва да потвърди като правилно обжалваното решение.Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззимаемата страна сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски по делото,в размер на сумата от 150.00 лв-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК,във вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,приета с ПМС № 4/06.01.2006г.

По гореизложените съображения,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 351/2017г.по описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево,Решение №136/14.12.2017г.

ОСЪЖДА М.Й.М.,ЕГН:**********,***,да заплати на ЕАД „ БДСК“ ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр. С., ул. „М. „ № *,сумата от 150.00 лв./сто и петдесет лева/ - разноски по вз.т.д.№ 37/2018г.по описа на ДОС,представляващи юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.