Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                      №__58_____/ 22.03.2018 год. ,гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На шестнадесети                                                                   2018 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА 

                                                                       ЕВА ИВАНОВА                                                                 

                                                                                                                       

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 39                 по описа  за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

            Образувано по въззивна   жалба на „ ***„ ЕООД,срещу Решение № 128 от 24.11.2017 г.,постановено от Ген.Тошевски   районен съд по гр.дело № 80/2016 г.,с което съдът е осъдил въззиваемото дружество   да заплати на В.П.Б. ЕГН ********** ***  : сумата от 2642. 96 лв., допълнително арендно плащане по 49 лева на декар рента, за стопанската 2013/ 2014 година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. ***, община Генерал Тошево,нива с площ 16. 667 дка  и нива с площ 20. 000 дка.; сумата от 4854. 42 лв.,арендно плащане по 90 лева на декар, за стопанската 2014/ 2015 година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. ***, община Генерал Тошево, нива с площ 16. 667 дка и нива с площ 20. 000 дка,ведно  със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване.Въззивника е осъден да заплати и разноски в размер на 1 927. 90 лева.

           Иска се обявяване  нищожността на обжалваното решение , или да бъде обезсилено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав или отменено .

            Решението било  за нищожно, недопустимо, неправилно , необосновано и незаконосъобразно , постановино при нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила , при тенденциозно тълкуване на събраните по делото доказателства.

   Решението било  нищожно поради липса на ясна воля на съда , както и постановено от състав , на който е направено искане за отвод на основание чл. 22 т.6 от ГПК , включително и на вещите липа по назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза. Освен това мотивите на решението не кореспондирали с диспозитива на същото , както и разгледаните искове с определената им правна квалификация не кореспондирали с диспозитива на решението .

Решението било недопустимо, тъй като съда се е произнесъл по непредявен иск .

Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и неправилно приел за доказани фактите , изложени в исковата молба . Съдът не приел направеното искане за отвод на вещите лица и на самия състав.

 Приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК е в противоречие с исканията на вещите лица по тройната съдебно-счетоводна експертиза , тъй като част от исканите от тях доказателства са в противоречие със ЗЗЛД. ГТРС неправилно приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК , тъй като по делото са представени всички необходими доказателства за изготвянето на съдебно - счетоводна и ответното дружество с нищо не било възпрепятствало вещите лица за изготвянето на експертизата. Исканите документи от вещите лица и непредставени от ответното дружество били  неотносими по делото , а представянето им води до накърняване на чужди интереси , на лица неучастващи в процеса , Неправилно и допустимо при индивидуални договори съдът задължил ответното дружество да представя информация , касаеща лица , неучастващи в процеса и разпостраняване на техни права и задължения по съответните им договори.

Решението било необосновано , тъй като съдът не обсъжда всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност , не обсъжда исканите отводи ,изградил правен извод в противоречие със съставения му доклада.Съдът неправилно не уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл.263,ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Намира постановеното решение за правилно,обосновано, законосъобразно, валидно и допустимо,постановено при правилна преценка на всички доказателства и обосновани изводи.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответника не доказал, че е заплатил претендираните от ищеца арендни възнаграждения.

По делото били изготвени две единични съдебно - счетоводни експертизи, оспорени от страна на ищеца, поради и което в съдебно заседание, проведено на 27 февруари 2016г., в присъствието на процесуалният представител на ответника била поискана и допусната от съда тройна съдебно счетоводна експертиза.Въпреки че бил задължен да представи необходимите за изготвянето й доказателства,при указване последиците на чл.161 от ГПК,ответникът не изпълнил задължението си,поради което правилно приложил санкцията на чл.161 от ГПК.

         Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу  подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на Ген.Тошевски районен съд  е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

              Производството пред първостепенният районен съд е образувано по заведен иск по чл.8,ал.1 от ЗАЗ  от В.П.Б. *** срещу „ ** „ ЕООД с. ***, община Генерал Тошево, който е претендирал ,че за стопанската 2014/ 2015 година ответникът като арендатор на закупени от ищеца на 15.05.2012 година недвижими земеделски земи, общо 3 ниви- имоти № *** с площ 16. 667 дка, № ***- с площ 20. 000 дка и № ***- с площ от 17. 271 дка, трите имота в землището на с. ***, община Генерал Тошево, му дължи , като купувач на имотите, допълнително арендно плащане по 49 лева на декар ,а за стопанската 2014/ 2015 година му дължи пълно заплащане по 90 лева на декар площ.

             По делото съдът е назначил  единични съдебно- икономически експертизи, чиито заключения са били оспорени от страна на ищеца като непълни,след което съдът е назначил тройна съдебно- икономическа експертиза, която не е била извършена и заключение по която не е било представено по делото.С молба от 02.06.2017 г. вещите лица са уведомили съда,че не могат да изготвят експертизата,тъй като ответникът не им е представил всички поискани и необходими документи.С нарочно определение ,постановено в съдебно заседание от 05.06.2017 г.,в присъствието на процесуалния представител на ответника, съдът е задължил ответника в едноседмичен срок да представи конкретни документи ,като му е указал санкцията по чл.161 от ГПК.С нова молба от 14.09.2017 г. вещите лица уведомяват съда,че не са им били представени всички необходими документи,като са обяснили най-подробно защо им необходим всеки един документ.С ново нарочно определение ,постановено в съдебно заседание от 25.09.2017 г.,в присъствието на процесуалния представител на ответника, съдът е задължил ответника в петдневен  срок да представи конкретни документи ,като му е указал санкцията по чл.161 от ГПК.Указанието не е изпълнено,поради което с решението си първоинстанционният съд е приел,че ответникът  не е  изплащане на  дължимата  рента за процесните имоти за стопанската 2013/ 2014 година и за стопанската 2014/ 2015 година,като е приложил правилно разпоредбата на чл.161 от ГПК.

          С оглед на така изложеното, решението на първоинстнационния съд  следва да бъде потвърдено.

          Направено е възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар от 900 лв.Минималния размер на дължимият при обжалваемия интерес адвокатски хонорар е 801 лв.,но с оглед фактическата сложност на настоящият процес,настоящият състав намира,че хонора от 900 лв. не е прекомерен,поради което оставя без уважение възражението за прекомерност.На основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 900 лв.

      Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

 

Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 128 от 24.11.2017 г.,постановено от Ген.Тошевски   районен съд по гр.дело № 80/2016 г.

             ОСЪЖДА  ***„ ЕООД , да заплати на ***ЕГН-********** от с. ***   сумата от 900 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                               2.