Р Е Ш Е Н И Е №60

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 27.03.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на шестнадесети март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

Е.И.

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ.............................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......В..т.д.№40

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-с.В.,обл.Д. ,ул.“**“№ №2 ,представлявано от С.Р.С.,чрез адв.М.В. –пълномощник срещу Решение №*1 от 17.11.2017г.по г.д.№95/2017г.по описа на РС гр.Г.Т., с което жалбоподателят по делото е осъден да заплати на ищците по делото общата сума от 2 426,74 лв.,представляваща обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2015/2016г. на 30,4453 дка в идеални части от имот№** по КВС на с.П.,общ.Г.Т.-нива,ведно със законната лихва ,считано от предявяване на исковата молба-27.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата,съобразно идеалните части на всички ищци в съсобствеността.

В срок от Г.А. *** и И.С.И. ***,чрез адв.Д.Ч. е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основателността на подадената жалба.

Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение.Счита се,че съдът е постановил невалидно съдебно решение,тъй като не е уважил искането за отвод на съдебния състав и на вещото лице,съобразно искането на ответника по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената въззивна жалба,а въззиваемата страна я оспорва,като поддържа аргументите,изложени в депозирания от нея писмен отговор на подадената жалба.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства и аргументите на страните,прие за установено следното:

Съдебното решение е валидно,като постановено от надлежен съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност.Субективното убеждение на процесуалния представител на жалбоподателя за предубеденост на съдебния състав,съответно констатацията на съда за липса на такава пристрастност, не водят до нищожност на съдебния акт,като постановен от незаконен състав-така Определение №410 от 17.11.2016г. на ВКС по гр.д.№61179/2016г.на Второ ГО.

Доколкото не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му,решението е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предявените искове в съотношение на евентуалност са с правно основание чл.59 от ЗЗД-обезщетение за лишаване от ползване на ищците на собствения им земеделски имот ,евентуално чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.

Правилно и законосъобразно съдът е разгледал първоначално предявения иск и като е счел ,че са налице достатъчно доказателства за уважаването му на основание чл.59 от ЗЗД,не е разгледал евентуално предявения иск с основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

На страните е указана доказателствената тежест за фактите,подлежащи на доказване,като именно в изпълнение на тези указания ищецът е поискал допускането на съдебно-икономическа експертиза за установяване на размера на иска за обезщетение за лишаване от ползване.

По делото е представен Договор за аренда на земеделска земя от 15.05.2007г.,сключен за имот №**,масив №*,парцел *,с площ от 35 дка в землището на с.К..Не се спори по факта,че при сключване на договора е допусната грешка при изписване на населеното място,в което се намира процесната земеделска земя.Видно от представения по делото НА№*,том І,дело №**. наследниците на И.А.Н. и ищци в настоящото производство притежават земеделска земя в землището на с.П.-нива с площ от 35,001дка ,парцел от масив №*,съставляващ имот ** по плана за земеразделяне на селото.

Договорът за аренда е формален договор,поради което всички поправки в него следва да се извършат в изискуемата от закона форма,съобразно чл.3 ал.1 от ЗАЗ –писмено с нотариална заверка на подписите,като актът за поправката следва да се впише в СВ и се регистрира в съответната О. С. З..Няма данни за поправка на така представения договор за аренда в законоустановената форма,следователно условията му не обвързват валидно страните.Доказан по делото е факта ,че за стопанската 2015/2016г. имот №** по КВС на с.П.,общ.Г.Т. е заявен за ползване от С.Р.С. –Заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г.-т.15.

Правилно и законосъобразно съдът е преценил ,че за стопанската 2015/2016г. земеделския имот е ползван без правно основание,без съществуваща валидна договорна връзка между страните.

За доказване на размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползване ищецът ,съгласно указаната му доказателствена тежест е поискал изготвяне на съдебно-икономическа експертиза за определяне на дължимия размер на обезщетението за лишаване от ползване,дължимо от ответника по делото за процесната стопанска година.

Вещото лице с молби от 02.10.2017г.,23.10.2017г. и 10.11.2017г. е уведомило съда,че му е отказано предоставянето на необходими за изготвяне на заключението документи при ответника по делото.С протоколно определение от 07.09.2017г.,съдът е задължил ответника да представи исканите от вещото лице документи,като е предупредил същия,че при непредставяне на посочените документи,ще приложи правилото на чл.161 от ГПК,като ще счита за доказани фактите ,посочени в исковата молба,за които ответникът е създал пречки за събирането на относими по спора доказателства.Нормата е правилно приложена от страна на първоинстанционния съд.Експертът ,чиито отвод е поискан ,но искането не е било уважено е мотивирал надлежно исканията си относно необходимостта от представяне на така посочените счетоводни документи.

Съгласно чл.6 ал.3 от Наредба №2/29.06.2015г. за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица,вещото лице има право да иска от юридически лица и граждани материали,необходими за изготвяне на експертизата и те са длъжни да му осигурят достъп до тези материали и да оказват необходимото съдействие за изготвяне на експертизата,а съгласно чл.33 от посочената наредба,вещото лице има задължението да не разпространява информация за обстоятелствата,фактите и документите,която му е станала известна в хода на извършване на експертизата.Вещото лице в настоящото производство е подписало и надлежна декларация ,че няма да предоставя делото на трети лица,както и лични данни за страните,а ще ги ползва само във връзка с изготвяне на експертизата.При това положение не може да става въпрос за нарушение на ЗЗЛД,за каквото се твърди от ответника по делото.

Като е приел за доказани фактите ,за които са създадени пречи от страна на ответника за събиране на относими доказателства,съдът е постановил правилно съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.Дължат се претендираните за въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски,сторени от въззиваемата страна ,а именно сумата от 600лв.,заплатени от двама от ответниците по жалбата,съобразно представеното адвокатско пълномощно.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №*1 от 17.11.2017г.по гр.д.№95/2017г.по описа на РС гр.Г.Т..

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-с.В.,обл.Д. ,ул.“**“№ №* ,представлявано от С.Р.С. да заплати на Г.К.А. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв./триста лева/-сторени съдебно деловодни разноски и на И.С.И. ЕГН ********** ***- сумата от 300лв. /триста лева/-сторени съдебно деловодни разноски-адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.