Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

гр. Добрич, 20.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 41/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 41/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД гр. Ген. Тошево, общ. Ген. Тошево, област Добрич, против Решение № 129/24.11.2017 г. на РС – Генерал Тошево по гр. д. № 81/2016 г.

С атакувания съдебен акт, районният съд осъдил „***“ ЕООД да заплати на Р.Т.Т. следните суми: 7 562.17 лв., представляваща допълнително арендно плащане по 49 лв./дка за стопанската 2013/2014 г. за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. ***, общ. Генерал Тошево, област Добрич с обща площ от 154.33 дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 13 889.70 лв., представляваща арендно плащане по 90.00 лв./дка за стопанската 2014/2015 г. за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. ***, общ. Генерал Тошево, област Добрич с обща площ от 154.33 дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; развалил поради виновно неизпълнение от страна на арендатора „***“ ЕООД , сключения между „***“ ЕООД като арендатор и ***, с приобретатели на 19.11.2008 г. договор за аренда на земеделска земя , вписан в АВ – СВ – Ген. Тошево, с вх. ***г. само по отношение на имот № *** – нива в землището на с. ***, общ. Ген. Тошево, област Добрич с площ от 25.000 дка, съсобственост между Р.Т.Т. и ***; като осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли обжалваното решение на първостепенния съд да бъде оставено в сила.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

По правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира следното:

Ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти по силата на договори за покупко-продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 17 ЗАЗ, ищцата е заместила арендодателите по съответните договори за аренда към датата на придобиването на правото на собственост за всеки един конкретен имот. Арендаторът дължи плащане на арендно възнаграждение за всяка една от стопанските години за срока на действие на всеки един от арендните договори. По делото не е установено изпълнение на задължението на арендатора за плащане на арендно възнаграждение за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г. С оглед изложеното, исковите претенции като доказани и основателни следва да се уважат.

Безспорно установено е по делото, че арендаторът не е изпълнил задължението за плащане на арендно възнаграждение за двете посочени стопански години за повече от три месеца – основание по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за разваляне на процесния договор за аренда. Исковата претенция е доказана и основателна и следва да уважи.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 лв., определена съобразно релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и действителната фактическа и правна сложност на делото в настоящата инстанция.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129/24.11.2017 г. на РС – Генерал Тошево по гр. д. № 81/2016 г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с. ***, ул. „**“ № 2, общ. Генерал Тошево, област Добрич да заплати на Р.Т.Т. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.