Решение по Гражданско дело 412/2017г.

РЕШЕНИЕ

№69

гр.Д., 11.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети март през 2018г. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №412 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№5577/01.09.2017г. от Г.М.М. с ЕГН ********** ***, с която срещу Община гр.Д. е предявен иск за сумата от 30 000лева обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени в резултат на падане на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на площад „С.” в гр.Д., на 10м.от входа на магазин „ДМ”, ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2017г. до окончателното плащане, и иск за сумата от 1338лева обезщетение за претърпени имуществени вреди –заплатена и поставена метална остеосинтеза с плака и заплатена потребителска такса за болничен престой, настъпили в резултат на падането на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на площад „С.” в гр.Д., на 10м.от входа на магазин „ДМ”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Обосноваващите претенцията на ищеца твърдения са за претърпян инцидент на 17.01.2017г., около 16.30часа, на 10м. от входа на магазин „ДМ”. В посоченото време ищецът вървял по площад „С.” в посока от х-л „Д.” към магазин „Б.”, намиращ се между магазин „ДМ” и О.П.С.-Д.. Няколко дни преди това бил валял сняг, който не бил почистен, поради ниските температури по целия площад имало образуван дебел слой лед. Участъкът пред магазин „ДМ” и магазин „Б.” бил много заледен, на места имало образувани купи лед, не било опесъчено или третирано с луга. Единствено на около метър от входовете на двата магазина било почистено от сняг и лед. Предвид условията се движел бавно и предпазливо. На около 10м. от входа на магазин „ДМ” изведнъж се подхлъзнал и с цялата си тежест паднал на лявата си страна. При падането лявата част на бедрото му се ударила в парче лед. Изпитал непоносима болка. Обадил се на тел.112 за линейка , а след това и на своя приятел Т.К.. Същият се намирал наблизо и пристигнал за две минути. През цялото време докато чакали линейката ищецът лежал на земята и не можел да стане от болки в лявата подбедреница. Бил откаран от линейката до СО при „***Д.”АД, където установили, че вследствие на падането получил субтрохантерна фрактура на лявата бедрена кост. Същият ден бил преведен в Ортопедично отделение за извършване на оперативна интервенция – поставяне на „DHS плака” с 12 отвора и 12 кортикални винта. Непосредствено след операцията се почувствал зле и се наложило преглеждането му от кардиолог и кръвопреливане. След двуседмичен болничен престой бил изписан. В следствие на травмата претърпял и все още търпял както физически болки и страдания, така и всекидневни неудобства от битов характер. След изписването му няколко месеца бил обездвижен на легло, в невъзможност да се самообслужва дори за елементарни хигиенни действия/тоалетна и баня/, зависим от близките си. Въпреки приема на обезболяващи изпитвал силни болки в областта на лявата подбедреница, от които понякога не можел да заспи цяла нощ, загубил апетит. Предвид състоянието си бил неработоспособен и се наложило родителите му да му помагат финансово. За болничния престой и лечението си заплатил сумата от 1 338лева/разходи за престой и закупуване на метална остиосинтеза с плака/.

Бавният и мъчителен възстановителен период се отразил и на психичното му състояние. Трайното залежаване, болките и обстоятелството, че бил безпомощен за всички свои нужди го сринали емоционално. Станал изнервен, раздразнителен, потиснат, не му се общувало с никого. Към настоящия момент не се бил възстановил напълно от травмата-още имал болки в левия крак, не можел да стъпва на него и се предвижвал с патерици. Предвид състоянието си все още бил безработен.

Твърди претърпените от него вреди да са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на Община град Д., която не е изпълнила задължението за поддръжка и снегопочистване на площад „С.”-общинска собственост според пар.7, ал.1, т.4 от ЗММА, което задължение и било възложено с чл.11 от ЗОС.

В депозирания по реда и в срока по чл.131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответната Община оспорва по основание и размер претенциите на ищеца. Не отрича статута на площада, където се твърди от ищеца да е станал инцидента, като публична общинска собственост, но твърди, че е изпълнила задължението си по чл.11, ал.1 от ЗОС със сключването на договор №ДОП-***/11.11.2015г. ”*******”ЕООД гр.С. с предмет „зимно почистване на улици и булеварди, тротоари и пешеходни зони на територията на Община град Д., в резултат на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на чл.14, ал.1 от ЗОП. Неразделна част от този договор били техническото предложение и техническата спецификация, в които били предвидени задълженията на Изпълнителя като дейности и методите на осъществяване на същите. В чл.12 и сл. от договора бил предвиден и контролът от страна на възложителя, който се отразявал в ежедневни и месечни протоколи, основание и за плащане на извършената работа. През месец януари в четвърти район били извършвани дейности по ръчно почистване на сняг и отъпкан лед-14дка, както и обработка на тротоари, подлези, надлези, спирки. Според приложения график за интензивно зимно почистване на улици и булеварди, ул.”К.и М.”подлежала на интензивно зимно почистване. Тези данни показвали, че ангажираното от общината дружество се справило със снегопочистването и обезопасяването през зимния период. Счита, че претенцията на ищеца не е основателна, тъй като не са налице всички предпоставки на отговорността на чл.49 от ЗЗД, вредните последици за ищеца не били по вина на дружеството изпълнител и общината като възложител не следвало да отговаря за тях. Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди като недоказан и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД. Недоказан и прекомерен намира и размера на имуществените вреди. Навежда и доводи за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с конкретното твърдение, че имал възможност и трябвало да предвиди обстановката и да предприеме възможно най-безопасния за него преход при зимни условия. Изложено е твърдение и, че произшествието настъпило в следствие на случайно събитие или криво стъпване, поради краткотрайна разсеяност от страна на пострадалия, както и на времевия интервал- 16.30часа/сумрак през зимния период/. Наведено е и предположение за съпричиняващо поведение - падането „можело” да се дължи и на моментно прилошаване, загуба на кондиция, причинени по здравословни причини, на нестабилност в походката поради ползване на неподходящи за сезона обувки, без да се излагат конкретни твърдения за здравословна причина или конкретен неподходящ начин на обуване .

Привлеченото като помагач на страната на ответника трето лице - възложено на „*******” ЕООД гр.С., не е изразило становище по исковете.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл..45, чл.49 и чл.86 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция - не произтича от вината на възложилия, носи се и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е възложена работата.

Не е спорен статута на общинска собственост на пл.”С.”, определен като такъв и съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, според която общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, според който общинска собственост са и улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Като собственик Общината има задължението до стопанисва и управлява имотите и вещите –общинска собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин /чл. 11, ал.1 от ЗОС/. В рамките на така общо формулираното и задължение няма пречка Общината да възложи извършването на отделни дейности на трето лице, какъвто е и настоящия случай. Установява се, не е и спорно , че зимното почистване на улици и булеварди, тротоари и пешеходни зони на територията на община гр.Д. е възложено на третото лице „*******” ЕООД гр.С./предишно наименование „*****.”ЕООД/ по силата на договор от 11.11.2015г. във връзка с проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.14, ал.1 от ЗОП/л.46 и сл./. Неразделна част от този договор е график за интензивно почистване на улици и булеварди, в който не фигурира пл.С./освен ако е включен като пешеходна зона, каквато е, към бул.”**”, установяване в който смисъл не е проведено от ответника/, както и графици за зимно почистване на улиците в I, II, III и IV район, в които графици пл.С. също не фигурира/пл.С. очевидно е и извън територията на IV район, с оглед конкретно посочените в графика улици, които района обхваща/. Представен е и двустранен протокол за извършена работа по договора за м.януари 2017г., в който са залегнали констатации за изпълнените дейности по дни, като за деня 17.01.2017г. е отчетена дейност по осоляване на площи , посочени като общо 608 400кв.м. и липсата на изпълнение на задълженията на възложителя по почистване и обработване със соли на няколко конкретно посочени улици/пл.С. не фигурира сред непочистените в този ден/.

Дори и да беше установено с ангажираните от ответника писмени доказателства твърдението му, че изпълнителят се е справил със снегопочистването и обезопасяването през зимния период, от значение е качеството на изпълненото, относимо към крайния резултат – да се осигури безопасно ползване на улици, площади, булеварди. Този резултат в случая не е постигнат, защото участък от пл.С., на 10м. от магазин „ДМ”, е останал непочистен и неопесъчен. В този смисъл са показанията на св. П.Н.К., без родство с ищеца. Запознала се с него непосредствено след инцидента- излизайки от магазин „Б.” с покупки, видяла човек на земята в безпомощно състояние и решила да окаже съдействие. До него имало мъж по пуловер, който му придържал главата, под която Б. подложена някаква връхна дреха. Обяснили и, че е паднал и че чакат линейка. Непосредствените и впечатления за състоянието на участъка от пл.С., където се е случил инцидента са за натрупан сняг в резултат на обичайното почистване само на централната алея, който в следствие на разтопявания се бил превърнал в лед, кишаво в следствие на разбити буци лед. Там където лежал пострадалия било хлъзгаво, около него имало купчини сняг, изхвърлян от снегопочистващата машина, които според наблюденията на свидетелката, чийто офис се намирал в хотел „Б.”/срещу изследваното място/ нямало практика да се извозват на някъде и в последващ момент ставали на лед. Според свидетелката за да стигнеш в магазин „Б.” или да влезеш в МОЛ-а/между тях е магазин ДМ/ търсиш трева или някакви пътечки, самата тя се придвижвала по остатъци от сняг, тъй като въпреки, че е Б. обута с обувки с не хлъзгаща подметка, паднала на същия участък. Купчината сняг, в основата на която бил паднал ищеца, според св.Т.Л.К., Б. около 1.20м-1.50м.висока. Свидетелят, който в този момент почиствал снега пред магазин Д.”/срещу изследваното място/, в който работела съпругата му, пристигнал на мястото минути след инцидента – съпругата му получила обаждането от ищеца, приятел на тяхната дъщеря. Ищецът лежал върху леда, не можел да мръдне, кракът му бил особено усукан. Свидетелят съблякъл якето си и го подложил под главата му, тъй като тя Б. върху купчина лед. Повиканата линейка не могла да стигне до ищеца заради купищата лед и сняг. Свидетелят и шьофьора на линейката носели ищеца около 10м. до линейката. Свидетелят придружил ищеца при транспортирането му до „Б.П.”/*****/. В линейката ищецът бил почти припаднал. В Б.П. му направили снимка и му били успокоително, което според свидетеля не му оказало някакво действие.

По данни от представената медицинска документация, обсъдена и от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, на 17.01.2017г. в 18.20часа, ищецът е приет по спешност в ортопедично отделение на „******-Д.”АД с ортопедичен статус, отразен в епикризата/л.101/ – ляво бедро подуто, деформирано и палпаторно болезнено, функционална немощ на крайника. Констатирана е с рентгенографско изследване фрактура на бедрената кост с допълнителен „бътерфлай” фрагмент. Поставен е на директна скелетна екстензия, назначена му е антитромботична терапия, вливания на водно-солеви разтвори и обезболяващи. На 19.01.2017г. е опериран под обща анестезия- извършено е открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация със система DHS – 12 отвора под директен рентгеноскопичен контрол, ДКВ 95мм, поставени 12 кортикални винта, щателна хемостаза, послоен шев на меките тъкани. Поставен е на екстензионен апарат-положение по гръб. В ранния следоперативен период, поради оплакване от сърцебиене и задух, е консултиран с кардиолог, който е дал становище, че състоянието му се дължи на голямата кръвозагуба периоперативно предвид множественото счупване и налагащия се голям оперативен достъп. Състоянието му е преодоляно след извършено кръвопреливане на 19.01.2017г. и на 20.01.2017г. Хоспитализацията му е с продължителност от 10дни. Изписан е на 27.01.2017г. По време на престоя му в болницата е бил придружаван и от св.Т.К., който сменял приятелката на ищеца и негова дъщеря, когато последната е на работа. Според свидетеля първите два дни ищецът постоянно стенел от болка. Оплаквания от болки в оперираното бедрото на датите 20 и 21 януари 2017г. са отразени и при документираното при болничния престой „наблюдение на болния”/л.120/. След изписването му лечението продължило в домашни условия-квартирата, в която живеел с дъщерята на св.К.. Тъй като приятелката на ищеца работела на смени, налагало се св.К. всеки ден да бъде в тях. Първите 7-9дни ищецът не можел да става от леглото. След това започнал да става с чужда помощ. Изпитвал постоянна болка, в първите дни вземал болкоуспокоителни. След 10-тия ден започнал да ходи с помощни средства, но ако има до него човек, тъй като се чувствал несигурен. Препоръките на лекарите били да не стъпва на оперирания крак първите три месеца. На четвъртия месец започнал да излиза извън дома си с придружител. Свидетелят и дъщеря му се грижели за личната хигиена и обслужването на ищеца. До тоалетната ходел с помощта на свидетеля, което не му било приятно, чувствал се раздразнен, но се налагало защото не можел сам. Свидетелят му обувал и бельото и дрехите, от което ищецът се чувствал неудобно. Девет месеца се движел с помощни средства- проходилка, патерици. Свидетелят забелязал промяна у ищеца-станал раздразнителен и депресиран, повтарял „защо сега се случи”, тъй като не можел да започне работа. 3-4 месеца преди инцидента се върнали с дъщеря му от И. и щял да започва работа при свидетеля. Обездвижил се, кракът му видимо отслабнал. В болницата Б. провеждана рехабилитация. В къщи ежедневно правел препоръчаните му упражнения, но можел да ги прави едва след 6-тия, 7-мия месец.

Според вещото лице д-р М.Г. констатираното травматично увреждане може да се получи по начина описа от ищеца в исковата молба, който е и съответен на установения с гласните доказателства механизъм. С оглед характера на получената травма от ищеца, времето необходимо за обичайното възстановяване /костното срастване/ експерта определя на около 6 месеца, като в първите 4 месеца не се натоварва крайника. Цялостният оздравителен процес/костно срастване и възстановяване в пълен обем на функционалността на крайника/, съгласно уточнението на вещото лице при изслушването му, протича в рамките на година. Обичайната нетрудоспособност при такъв вид травми според вещото лице е в порядъка от 6-8 до 10 месеца. Към момента на преглед на ищеца във връзка с извършване на медицинската експертиза през м.декември 2017г., вещото лице е констатирало, че възстановяването на костната структура/костното срастване/ е приключило, но функционалното възстановяване/до нормална физиологична походка с възможност за натоварване на крайника/ при ищеца не е в пълен обем. За пълното му излекуване са необходими не по-малко от 5-6 месеца. Мускулатурата на левия долен крайник на ищеца е с хипотрофия, предимно в бедрената област. Констатирани са ограничени движения в лява тазобедрена става за сметка на ротацията/завъртане около оста на бедрото/, ограничено сгъване до около 95 градуса на лява колянна става, самостоятелна/ без помощни средства/ накуцваща походка, болкови усещания при продължително натоварване/заявено от вещото лице при изслушването му/. Ограничените движения на бедрена и колянна стави според вещото лице са във връзка както с продължителното ненатоварване, така и с постравматичните изменения. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило и, че ограничените движения на тазобедрената става за сметка на ротацията са една от предпоставките за постравматична артроза, която е възможна при такъв вид травми, но понастоящем такава не се констатира. Констатираната хипотрофия и атрофия на мускулатурата според вещото лице е обичайна последица, която в една или друга степен настъпва при такъв вид травми в резултат на продължително не натоварване на крайника и може да бъде компенсирана с активна рехабилитация. По документираните данни от болничното наблюдение на ищеца/л.120/, на 22.01.2017г. болният е започнал рехабилититация и е провеждал такава до изписването си. В представената епикриза е отразено, че под ръководството на рехабилитатор е вертикализиран, както и, че са му дадени указания за ЛФК/лечебна физкултура/. Няма данни за провеждана рехабилитация след изписването му в медицински или друг център, правил препоръчаните му упражнения в домашни условия /св.К./. Констатирана е от вещото лице липсата на необходимост от допълнителна хирургична интервенция.

Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на падане на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък от собствения на ответника площад „С.” в гр.Д., на 10м.от входа на магазин „ДМ”- болки и страдания, които са в пряка връзка с травмата от злополуката. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират заключението на вещото лице д-р М.Г. и показанията на свидетеля Т.К., за характера на увреждането, вида, силата, интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането. С оглед характера на увреждането /множествено счупване в горния край на дясна бедрена кост с дислокация(разместване) на фрагментите/, довело до болки, неудобства, затрудняване в нормалното функциониране на долния крайник в оздравителния период, естеството на понесените негативни физически и психически изживявания, претърпените медицинските интервенции и продължителността на оздравителния период от една година, но като съобразява и, че увреждането не се отразява трайно на функционалността на крайника, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 15000лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания, изключая негативните изживявания – проблеми със съня, загуба на апетит, социална изолация, недоказани като вреда, за която се търси обезщетение.

За претърпените вреди ответникът следва да отговаря изцяло предвид липсата на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато сам, със свои действия пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Релевантно за съпричиняването на вредата от страна на ищеца в случая е онова конкретно твърдяно от ответника поведение/действие или бездействие/, без което не би се стигнало до травматичното му увреждане, въпреки неизпълнението от страна на ответника на задължението му да осигури безопасното преминаване през всеки участък от площада през зимния период като го почисти от сняг и лед. В случая липсва доказано от ответника такова поведение на ищеца/разсеяност, прилошаване или загуба на кондиция по здравословна причина при условие, че съгласно удостовереното от личния лекар на ищеца последните три години няма регистрирани посещения при него, нестабилност на походката поради ползване на неподходящи за сезона обувки, наличието на възможност за безопасен преход до магазин „Б. при условие, че според св.П.К. почистено е било само по централната алея/. От събраните по делото доказателства се установява, че единствената непосредствена и пряка причина за възникване на вредите е непочистения от сняг и лед участък от площада-общинска собственост.

Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 15 000лева, в който размер следва да се уважи, и да се отхвърли за горницата до претендираните 30 000лева.

Претендираните от ищеца имуществени вреди в общ размер от 1338лева/58лева потребителска такса за 10-дневен болничен престой и 1280лева за медицински изделие- имплант DHS система, без което според вещото лице не би могло да се извърши стабилизиране на счупването и съответно пълно костно срастване/ са установени и доказани от представените писмени доказателства/касови бонове/ и заключението на вещото лице, в причинна връзка с увреждането, респ. претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претенциите на ищеца за плащане на обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени вреди от дата на увреждането 17.01.2017г. и за плащане на обезщетение за забава плащането на обезщетение за имуществени вреди от датата на предявяване на иска в случая са основателни, следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.

Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата от 1250лева. Действително предвиденият в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер, изчислен съразмерно уважената част от исковете, възлиза на сумата от 1020лева. При наличието на основание за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК/делото е със средна фактическата и правна сложност/, в който смисъл е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, определеното като дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1250лева следва да се намали до изчисления съобразно постигнатия резултат минимум от 1020лева.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид на това, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото с определение №938/13.10.2017г., ответникът дължи в полза на бюджета държавна такса в размер на 653.52лева и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 104.17лева.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община гр.Д. да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 15 000лева обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени в резултат на падане на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на площад „С.” в гр.Д., на 10м.от входа на магазин „ДМ”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 17.01.2017г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 15000лева до 30 000лева.

ОСЪЖДА Община гр.Д. да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1338лева обезщетение за претърпени имуществени вреди –заплатена и поставена метална остеосинтеза с плака и заплатена потребителска такса за болничен престой, настъпили в резултат на падането на 17.01.2017г. върху непочистен и заледен участък на площад „С.” в гр.Д., на 10м.от входа на магазин „ДМ”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Решението е постановено при участието на „*******” ЕООД гр.С., привлеченото като трето лице-помагач на страната на Община гр.Д. .

ОСЪЖДА Община гр.Д. да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1020лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община гр.Д. сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община гр.Д. да заплати по сметка на Д.ки окръжен съд сумата от 653.52лева държавна такса и сумата от 104.17лева разходи за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: