Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 67 ,11.04.2018 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На дванадесети март две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Пепа Митева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 25 по описа за 2018 година, като намира следното:
Производството е образувано по реда на
член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 4145/ 23.11.2017 г. ( по регистратурата на БРС) на ищеца
„О.Т.7” ЕООД, село К., Община Б. срещу решение № 135 от 23.10.2017 г. на Б.Р.С.
по гр. д.№ 457 /
В жалбата по оплаквания (подробно посочени в доклада на въззивната инстанция), свеждащи се до нарушения на процесуалния (член 229, ал.1, т.4 от ГПК) и материалния закон (член 16, ал.7 от ЗУЕ ), се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг от въззивния съд за отмяна на оспорените решения.
В писмен отговор въззиваемата страна – етажните собственици в сградата - изразява становище за неоснователност на жалбата.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е ва-лидно, процесуално допустимо и правилно.
Искът на въззивника „О.Т.7” ЕООД, село К., Община Б. – етажен собственик – е за отмяна на решенията на общото събра-ние, проведено на 27.04.2016 г., при твърдения (поддържани и в молбата вх.№ 772/1.02.2018 г., подадена по указанията на въззивния съд по член 129, ал.4 от ГПК за отстраняване на допусната нередовност по член 127, ал.1,т.4 от ГПК), че управителят на етажната собственост не е поставил съобщение за изготвянето на протокола от събранието и не е връчил протокола на дружеството – въззивник. Според страната има „неспазване на процедурата по член 16, ал.7 от ЗУЕС ”, което е „самостоятелно основание за незаконосъобразност на събранието и взетите на него решения”. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е оспорил и като антидатирани частните документи: съобщението за изготвен протокол и протоколът за поставянето му (на л.84 и 85). Те обаче са автентични, защото свидетелите (техни автори) са потвърдили, че са ги подписали. Действията по изготвянето им не са могли да бъдат извършени от трето лице въз основа на овластяване или при ратификация от управителя на етажната собственост, защото според доктрината представителството не може да се използва за материални действия. Заключено е, че щом процедурата по член 16, ал.7 от ЗУЕС не е надлежно изпълнена, искът е предявен в срока по член 40, ал.2 от ЗУЕС, но е неоснователен, защото тя (процедурата) няма отношение към законосъобразността на решенията на Общото събрание.
Към 27.04.2016 г., когато е проведено общото събрание, е било в сила правилото на член 16, ал.7 от ЗУЕС (изм. и доп. Дв, бр.26 от 1.04.2016 г.) . То урежда фикция за уведомяване на етажните собственици за изготвения протокол по член 16, ал.6 от ЗУЕС, при следните предпоставки: управителят е поставил на видно и общодостъпно място (на входа на сградата) съобщение за изготвянето на протокола в 7 –дневен срок от провеждането на общото събрание и управителят и един собственик, ползвател или обитател са съставили протокол за поставянето на съобщението с посочване на датата, часа и място на поставянето му. Ако бъде спазен този ред за оповестяване, 30 – дневният срок по член 40, ал.2 от ЗУЕС започва да тече от датата на поставянето на съобщението. От тази дата всеки етажен собственик има възможност да получи решението при поискване или да му бъде изпратено на посочена електронна поща или адрес в страната – в случаите по член 13, ал.2 от ЗУЕС.
Въззивният съд е на становище, че всякакви действия могат да бъдат извършени от пълномощник, стига законът да не забранява това. Изготвя-нето на актовете по член 16, ал.7 от ЗУЕС не е лично, незаместимо действие. Управителят на етажната собственост може овласти друго лице за него, а ако няма овластяване и лицето (в случая това е свидетелят Г.П.Г.) изготви съобщението, постави го на видно място и състави протокол за това, управителят може да потвърди действията му без представителна власт.
Но документите по член 16, ал.7 от ЗУЕС не доказват датата на съставянето им. Действително участвалите в създаването им лица: свидетелите Г.Г.и Ц.П.(участник в проведеното общо събрание като пълномощник на етажни собственици) са потвърдили, че те са издали документите на посочената в тях дата 1.05.2016 г. и ги поставили на входната врата на блока. Но при преценката на показанията им по член 172 от ГПК следва да се отчете заинтересоваността им от осъществяване на тези факти, тъй като противното ще означава, че представителят (свидетелят Г.) не е извършил действията по член 16, ал.7 от ЗУЕС надлежно съобразно поръчката на управителя. Следва да се съобразят и показанията на свидетелката В.П., че от 7.04. живее в блок 10 на комплекса, но не видяла „никакво съобщение”. При недостоверност на дата-та на съобщението за изготвения протокол и непоставянето му на посоченото място, правилно е приетото от районния съд, че предявяването на иска на 29.09.2016 г. е в преклузивния 30-дневен срок, считан от 1.09.2016 г., на която дата (разписка на л.7) ищецът получил изпратения от Община град Б. (след уведомление по член 46б от ЗУЕС) препис от оспореното решение на етажните собственици.
Каквито и да са нарушенията, допуснати при оповестяването на факта на изготвения протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици, те не се отразяват на законосъобразността на взетите решения. Както вече се посочи уреденият в член 16, ал.7 от ЗУЕС фактически състав има значение единствено за началото на срока за оспорването им пред съд. Цитираното във въззивната жалба Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 657/2012 г. на І г.о. на ВКС няма съдържание, каквото му приписва въззивникът. В него не е посочено, че нарушението на процедурата по член 16, ал.7 от ЗУЕС е основание за отмяна на решението на етажната собственост. Решенията по гр.д.№ 834/2011 г. и по гр.д.№ 238/2016 г. на С.Р.С.не са задължителна съдебна практика, а и настоящият въззивен съд не ги възприема.
Трайната съдебна практика приема, че процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразност на решението са тези, свързани с реда за свикването на общото събрание; с изискванията за кворума за провеждане и за взимане на решенията и др., уредени в член 13, ал.1 – 7; член 15,ал.1-3 и член 17, ал.1 – 7 от ЗЕУС. Въззивникът (ищец) не се е позовал на факти за такива процесуални нарушения, а спазването на реда по член 16, ал.7 от ЗУЕС за оповестяване, че е изготвен протоколът за проведеното общо събрание, не е законово изискване за законосъобразност на решенията му. Обжалваният съдебен акт за отхвърляне на иска по член 40, ал.1 от ЗУЕС, не е постановен при нарушение на процесуалния закон по член 229, ал.1, т.4 от ГПК по подробните съображения към определение от 12.03.2018 г., с което въззивният съд е отказал да уважи направеното и пред него искане за спиране на делото до разрешаването на спора по т.д.№ 58/2015 г. по описа на ДОС, както и при нарушение на материалния закон и следва да се потвърди.
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 23.10.2017 г. на Б.Р.С. по гр. д.№ 457/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.